МОТИВИ към ПРИСЪДА № 45/27.09.2016г., постановена по нохд № 281 / 2016г. по описа на ОС-Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия С.Н.С., с ЕГН **********, е за това, че на 16.09.2016г. в град Исперих, област Разград, на ул. Христо Ясенов, пред дом № 13, е предложил и дал подкуп – сумата от 40 /четиридесет/ лева – в две банкноти с номинал от 20 лева на длъжностно лице, полицейски орган – младши автоконтрольор М. Г. Н. – служител при Районно управление „Полиция“ – град Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН серия Г, № *** за установено административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекс за застраховането – престъпление по чл. 304 „а“, предл. 3 от НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият С.Н.С. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е установено, че от 03.04.2015 год., М. Г. Н. работел като „младши автоконтрольор втора степен“ в група „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – гр. Исперих

Установено е също, че от 03.04.2015 год., С. Ц. Д. работел като „младши автоконтрольор втора степен“ в група „Охранителна полиция“ в РУ на МВР – гр. Исперих.

Със Заповед № 8121з-748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи е дадено право на всички лица работещи на длъжността „младши автоконтрольор първа и втора степен“ да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Установено е, че на 16.09.2016г., св. Н. и св. Д. са били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения в гр. Исперих. На същата дата около 09:30ч., те са спрели служебния автомобил „Опел Астра“ с рег. № *** на ул. Христо Ясенов в гр. Исперих, където са осъществявали контрол на пътното движение, като извършвали проверки на моторни превозни средства. Полицейските служители са спрели за проверка лек автомобил „Опел Астра” с рег. № ***, управляван от подсъдимия С.Н.С. ***. При извършената проверка на документите двамата полицаи са установили, че водачът на лекия автомобил няма валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и управлявал МПС без такава. Двамата свидетели са уведомили подс. С., че са установили нарушение по Кодекса за застраховането и, че ще му бъде съставен АУАН. След това, двамата полицейски служители и подс. С. са отишли до задната част на служебния автомобил. Вратата на багажното отделение е била отворена, а на кората на багажника са се намирали бланките за установяване на административни нарушения.

Безспорно е установено, че свидетелят Н. е пристъпил към съставянето на акта за констатираното нарушение по Кодекса за застраховането. По време на съставянето на АУАН, подсъдимият е започнал да предлага на двамата полицаи да им даде пари, за да не му съставят акт, като бръкнал в джоба си, извадил банкнота от 20 лв. и се опитал да я сложи в джоба на св. Н.. Св. Н., избутал ръката на проверявания водач, като му обяснил, че това предложение за даване на пари, е предложение за подкуп и същото е наказуемо. Разпоредил му да се отстрани от полицейския автомобил и да не пречи на актосъставителите. Непосредствено след това подсъдимият С.С., решен да даде подкуп на полицаите, за да ги мотивира да не изпълнят служебните си задължения и да не му съставят АУАН за установеното нарушение по Кодекса за застраховането, е хвърлил на кората на багажното отделение на полицейския автомобил две банкноти с номинал от 20 лева. Свидетелят Н. е преустановил съставянето на акта и е наредил на подсъдимия да се отдръпне от служебния автомобил. За случилото се двамата полицаи са сигнализирали дежурния в РУ на МВР – гр.Исперих и дежурен разследващ полицай. На мястото на инцидента е била изпратена дежурната оперативна група, която е извършила оглед на местопрестъплението. В хода на това процесуално-следствено действие са били иззети два броя банкноти, всяка с номинал 20/двадесет/ лв. със сериен № БФ 8082037 и сериен № БЩ 2780923/л.2-8/.

Подсъдимият С. е бил отведен в сградата на РУМВР – гр. Исперих, където св. Н. продължил със съставянето на АУАН за нарушение по Кодекса за застраховане. АУАН е бил предявен на подс. С. и е бил подписан от него без възражения.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия С. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия С.Н.С., както и че с действията си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия С. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Исперих - свидетелите М. Г. Н. и С. Ц. Д.. Двамата изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както относно авторството на инкриминираното деяние.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители са установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди.По делото е безспорно установено, че на посочената дата и време на двамата полицейски служители е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения, което обстоятелство не се оспорва от страните, респективно от подсъдимия и защитата му.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепа и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № ***, както и приложените като веществени доказателства две банкноти с номинал от по 20лева, едната със сериен № БЩ 2780923, а другата банкнота със сериен № БФ 8082037 – намиращи се на лист № 8 от Досъдебното производство.

Съдът, като взе предвид изложената фактическа обстановка, приема от правна страна следното: Свидетелите М. Н. и С. Д. са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК, тъй като им е възложено да изпълняват постоянно със заплата служба в държавно учреждение. Същите заемат отговорно служебно положение на полицейски орган, тъй като работят като полицаи в РУМВР - гр. Исперих. Като полицейски служители те могат да изготвят документи свързани с административно-наказателната дейност, включително да налага глоби по фиш за административни нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият С. е нарушил нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, което било констатирано от св. Н.. С цел последният да не извърши действие по служба, а именно – да му състави АУАН, подсъдимият е дал две банкноти от 20,00 лв. представляващи предмет на престъплението. Във връзка с предходното, съдът приема за безспорно, че подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304 „а“, предл. 3 от НК.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимият С. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – „даване” на подкуп. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 40лева, с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение и да не изготви наказателно постановление за нарушенията. С тези действия на подсъдимия С., субективната страна на деянието е осъществена, като същият е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия С.Н.С..

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Според ал. 4 на чл. 58а от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние и личността на извършителя, наказателната отговорност на подсъдимия С. за извършеното престъпление по чл. 304а, предл.3 от НК, следва да бъде индивидуализирана при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина още от самото начало на разследването, влошеното здравословно състояние на съпругата му, за която подсъдимият полага ежедневни грижи, както и ниската стойност на предмета на престъплението. Като отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат тежко обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.

За престъплението по чл. 304а от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода, а и съдът, като взе предвид наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства посочени по - горе, намира, че приложение в настоящия случай следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, като съдът замени наказанието лишаване от свобода с пробация.

При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия на основание чл. 304 „а“, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК наказание „пробация”, включваща следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА. В този аспект, съдът намира за основателно искането на защитника на подсъдимия за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице предпоставките за това, по съображенията, изложени по-горе.

Съдът на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложи на подсъдимия по-лекото наказание глоба, което разпоредбата на чл. 304а от НК предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението - пари в размер на 40,00 /четиридесет/ лева, от които една банкнота с номинал от 20,00 /двадесет/ лева, със сериен № БЩ 2780923 и една банкнота с номинал от 20,00 лв. /двадесет/ лева, със сериен № БФ 8082037.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия:

MH