Внесен е обвинителен акт против Й.А.Й., ЕГН **********. Обвинението е в това, че 18.09.2016 г. в гр. Кубрат е дал подкуп - пари в размер на 20 лева (банкнота с номинал 20 лв., със сериен № БО 9750760) на полицейски орган – Н. Р. Н., младши автоконтрольор първа степен при РУ МВР - гр. Кубрат, за да не извърши действие по служба, а именно да наложи глоба с фиш за административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а, предл. 3 от НК

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода към минимума на предвиденото в закона и се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 НК, както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание глоба.

Подсъдимият Й. прави самопризнания и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.

Защитникът на подс. Й. адв. Матеева намира, че са налице основанията на чл. 9, ал. 2 НК и деянието не е общественоопасно, тъй като е малозначително. Алтернативно намира, че с оглед добрите характеристични данни, разкаянието и съдействието на органите на досъдебното производство на подсъдимия следва да се наложи минимално наказание.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

От 03.04.2015г. св. Н. Н. работел като младши автоконтрольор първа степен в РУ на МВР - Кубрат.

Със заповед № 8121з- 748/ 24.06.2015г. т.1.3 на министъра на вътрешните работи било дадено право на всички лица работещи на длъжността - младши автоконтрольор първа и втора степен да издават фишове за налагане на глоби за административни нарушения на Закона за движение по пътищата.

На 18.09.2016 г. св. Николов и друг полицейски служител - св. Д., били назначени в наряд и изпълнявали служебните си задължения в гр. Кубрат. Около 10,30 ч. те отишли на ул. „Княз Борис” № 27, където върху тротоара били паркирани няколко автомобила. Един от тях бил л.а. „Мерцедес” с per. № РР 0106 АН. Св. Н. преценил, че има извършено нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата и решил да наложи глоба по фиш. С тази цел застанал до служебния автомобил и започнал да попълва фиш серия М, бл. № 0424082, като изписал ръкописно датата, своите имена и длъжност. В този момент при него дошъл подс. Й., който завил, че е лицето, което е управлявало паркирания автомобил. Св. Н. установил неговата самоличност, като проверил личната му карта и го уведомил, че е извършил нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата, за което ще му състави фиш. След това продължил, като изписал в документа имената на обвиняемия. Тогава последният извадил една банкнота с номинал от 20 лв., серия БО 9750760, която поставил върху служебния автомобил. Обвиняемият казал: „Да се почерпите и да не пишете фиша. Няма да кажа на никого!”. Св. Н. веднага обяснил на Й., че е извършил престъпление - подкуп, след което, заедно със св. Димитров го отвели в сградата на РУ на МВР - Кубрат. Св. Н. предал доброволно банкнотата, приложена към делото като веществено доказателство.

От правна страна.

Подсъдимият Й. е съзнавал, че е нарушил нормата на 98, ал. 2, т. 2 ЗДвП – паркирал автомобила на забранено място и че това нарушение е възприето от полицейските служители Н.и Д., съответно че св. Н. – служител на полицията ще му състави фиш. За да избегне налагане на санкция по ЗДвП подсъдимият е дал на служител на полицията – младши автоконтрольор подкуп – банкнота от 20 лева, като е съзнавал че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави фиш за нарушението.

Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява и от самопризнанието, и от действията, в които се е обективирало и съответно са възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 от НК –дал банкнота от 20 лева на св. Николов, за да не извърши действие по служба.

Съдът не възприема тезата на защитата, че се касае до деяние, което поради своята малозначителност не е общественоопасно, съответно е с незначителна обществена опасност, тъй като критерий за това не може да е само размера на дадената сума или тежестта на нарушението по ЗДвП . Престъплението е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на административни нарушения и предотвратяване на нарушения и престъпления при движение по пътищата, като целта му е да се мотивират те да не изпълняват своите служебни задължения. Това е широко разпространено престъпление, което подронва авторитета на държавните органи и се отразява неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат. Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси и не може да се говори за липса или незначителност на обществената опасност. Подкупът изисква достатъчно ясно противопоставяне, което не би било налице, ако наказателната отговорност се постави в зависимост от размера на предмета на престъплението или от тежестта на нарушението санкция, за което се опитва да избегне извършителя.

По наказанието.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни, самопризнанието и разкаянието и наложи наказание при условията на чл. 55 НК – пробация, чрез налагане на задължителните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за минималния срок, предвиден в закона. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и пробационните мерки са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо Й. и останалите членове на обществото.

Съдът не наложи предвидената в закона глоба, с оглед данните за доходите на подсъдимия – пенсионер с ниска пенсия и тежестта на извършеното.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

ДГ Съдия: