МОТИВИ към ПРИСЪДА № 53/27.10.2016г., постановена по нохд № 319 / 2016г. по описа на ОС-Разград, съдия Теодора Нейчева

Производството е по реда на глава двадесет и седма от НПК “Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Г.А.М., с ЕГН **********, е за това, че на 14.10.2016 г. в град Кубрат, област Разград, дал подкуп – пари в размер на 10,00 (десет) лева – една банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058, на полицейски орган – Н.Р. Н. - младши автоконтрольор първа степен при РУ МВР гр. Кубрат, за да не извърши действие по служба, а именно да състави АУАН, серия Г, № 448751, за административно нарушение по чл.6, ал.1 и чл. 98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, извършено от Г.А.М. – престъпление по чл. 304 „а“, предл. 3 от НК.

Производството беше проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК при условията на чл. 371, т.2 НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Разград поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия М. и предлага на съда да му определи наказание при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. В този аспект, счита, че това е лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към минимално предвидения от законодателя размер, предвид наличието на единствено смекчаващо отговорността му обстоятелство, а именно чистото му съдебно минало и направеното признание, и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, като на основание чл.58а НК това наказание да бъде намалено с 1/3. Представителят на ОП-Разград счита, че в конкретният случай не само, че са налице формалните предпоставки на чл.66, ал.1 НК, но по този начин безспорно ще бъдат постигнати целите на наказанието, като определеното наказание лишаване от свобода бъде отложено с предвидения минимален изпитателен срок от законодателя. Предлага да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание глоба, което да бъде към минимално предвиденият размер. Освен това, предлага на основание чл. 307а, във вр. с чл.53, ал.1 б”б” НК, предметът на престъплението - приобщената по делото банкнота от 10 лв. да бъде отнета в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия Г.М. – адв. С.В. счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин, както и че наказателната отговорност на същия следва да се определи при условията на чл. 58а ал.1 НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер с прилагане института на условното осъждане, също в размер към минималния предвиден в закона, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Алтернативно прави искане, ако има възможност на подсъдимия да бъде наложено наказание пробация, като срока предоставя на съда, при мерки два пъти седмично подпис и периодични срещи с пробационен служител, и кумулативно глоба, като бъде взето предвид наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Подсъдимият Г.А.М. поддържа изложеното от защитника си и моли съда да му наложи наказание пробация.

В последната си дума подсъдимият Г.А.М. изразява дълбоко и искрено съжаление за извършеното от него деяние и моли съда за наказание пробация.

В хода на съдебното производство подсъдимият Г.А.М. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

На основание чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя от събраните ДП доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебното следствие на основание чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК не се извърши разпит на подсъдимия и на свидетелите.

Разградският окръжен съд, след преценка на доказателствата по ДП, прие за установено от фактическа страна, следното:

По делото е установено, че сутринта на 14.10.2016г. в гр. Кубрат, област Разград, подсъдимият Г.А.М. е управлявал товарен автомобил „Хюндай” с турски рег. № 59UV324. При движението си по ул. Юрий Гагарин той е нарушил пътната маркировка М1, след което е паркирал автомобила на по – малко от пет метра от пешеходна пътека тип „зебра“. След това е слязъл от автомобила и се е отправил пеш към централната част на гр. Кубрат. Тези негови действия са били забелязани от свидетелите Николай Н. – мл. автоконтрольор първа степен и Николай С. – полицай ППД, и двамата от РУ МВР – Кубрат, които по същото време са били на работа и са изпълнявали служебните си задължения. Част от задълженията им са били свързани с извършване на контролна дейност по Закона за движение по пътищата. Двамата служители са имали право да съставят актове за установяване на административни нарушения на основание Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР, имащи право да съставят фишове за налагане на глоби, актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата.

Установено е също, че след като са констатирали извършените от подс. М. нарушения на правилата за движение, свидетелите Н. и С. са решили да го изчакат да се върне и да го санкционират. Няколко минути по – късно, подс. М. се е върнал до автомобила и тогава свидетелите Н. и С., които са били облечени в полицейски униформи със съответните отличителни знаци са отишли при него. Те са се легитимирали и са поискали от подс. М. да вземе личните си документи и тези за автомобила и да ги последва. Подсъдимият М. е съзнавал извършените от него нарушения и за да не му бъде съставен акт е решил да даде подкуп на полицейските служители. В изпълнение на намисленото, докато вървели към полицейския автомобил подс. М. им е казал „недейте така, ще почерпя“. Свидетелят Н. го е попитал за какво ще почерпи, при което подс. М. му е отвърнал с думите „за да не пишете нищо“. След което, подсъдимият М. е бръкнал с дясната ръка във вътрешния джоб на якето си и е взел оттам банкнота с номинал 10,00 лева, сериен № ББ 6029058. След това се е приближил до свидетеля Н. и е поставил банкнотата в дясната му ръка, и му заявил „да се почерпите за закуски“. Свидетелят Н. е взел банкнотата, поставил е белезници на подс. М. и му е разяснил, че е извършил престъпление - подкуп и във връзка с това ще бъде задържан.

Установено е също, че след това свидетелите Н. и С. са откарали подсъдимия със служебния автомобил в административната сграда на РУ МВР – Кубрат. Там, св. Н. от представените от подсъдимия документи е установил самоличността му. А, за допуснатите от него нарушения по чл. 6, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е съставил АУАН, серия Г, № 448751, който е бил подписан от него без възражение. При съставянето на акта, св. Н. е иззел като доказателство дадената му от подс. М. банкнота с номинал десет лева, серия ББ6029058 и впоследствие с протокол за доброволно предаване от 14.10.2016г. я е предал на разследващия полицай.

Подсъдимият Г.А.М. е роден на ***г***, община Завет, област Разград, ул. Дунав № 17, български гражданин, със средно образование, не работи, женен, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.А.М. е правоспособен водач на МПС, категория „А В М” и като такъв се води на отчет в сектор „Пътна полиция” при ОД МВР - Разград.

Горната фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, беше призната изцяло от подсъдимия М., като самопризнанията му се подкрепят и от събрания по досъдебното производство доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетели Н.Р. Н. /вж Протокол за разпит на свидетел от 14.10.2016г./л.9/ и Н.Н. С./вж протокол за разпит на свидетел от 14.10.2016г. /л.10/; протокол за доброволно предаване /л.11/; АУАН сер. Г, бл. № 448751 /л.14/; справка за нарушител/водач /л.15/;удостоверение Рег.№33дз-17676/17.10.2016г./л.17/; формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика Рег. №3286з-19549 от 11.11.2015г. /л.18/; типова длъжностна характеристика /л.19/; Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 г. /л.20/, ежедневна ведомост на личния състав от ППД за 13.10.2016г. четвъртък /л.22-23/; заповед за задържане на лице Рег.№67/14.10.2016г./л.24/; Справка свидетелство за съдимост, декларация СИМП /л.7-8/; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, и веществено доказателство - 1/един/ брой банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058. Между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Очертаната фактическа обстановка, изложена и в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена въз снова на направеното самопризнание на подсъдимия М. и на доказателствата/посочени по-горе/, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин, представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

След анализ на всички събрани на ДП доказателства, поотделно и в съвкупност, съда прие, че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия Г.А.М., както и че с действията си същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК.

Съдът намери, че самопризнанието на подсъдимия М. е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

По ДП са събрани гласни доказателства – показанията на двамата полицейски служители при РУ на МВР-Кубрат - свидетелите Н.Р. Н. и Н.Н. С.. Двамата изясняват обстоятелствата относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в него. Показанията им са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си относно посочените по-горе факти и обстоятелства, очертаващи описаната фактическа обстановка и относно авторството на инкриминираното деяние. Както бе изложено по – горе, между посочените по-горе доказателства не са налице противоречия, не са налице противоречиви факти и обстоятелства по делото, което да налага обсъждането им отделно.

Длъжностното качество на всеки един от двамата полицейски служители се установява от приложените по делото типови длъжностни характеристики и заповеди. По делото е безспорно установено, че на посочената дата и време на двамата полицейски служители е възложено изпълнение на вменените им служебни задължения, което обстоятелство не се оспорва от страните, респективно от подсъдимия и защитата му.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и от приложения по ДП Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № 448751, както и приложената като веществено доказателство един брой банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058.

Съдът, като взе предвид изложената фактическа обстановка, приема от правна страна следното: Свидетелите Н.Р. Н. и Н.Н. С. са длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1 б. „а” от НК, тъй като им е възложено да изпълняват постоянно със заплата служба в държавно учреждение. Същите заемат отговорно служебно положение на полицейски орган, тъй като работят като полицаи в РУМВР - гр. Кубрат. Като полицейски служители те могат да изготвят документи свързани с административно-наказателната дейност, включително да налага глоби по фиш за административни нарушения по ЗДвП.

Подсъдимият М. е нарушил нормата на чл.6, ал.1 и чл. 98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, което било констатирано от св. Н.. С цел последният да не извърши действие по служба, а именно – да му състави АУАН, подсъдимият е дал

една банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058, представляваща предмет на престъплението.

Така с деянието си подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 304а, пр. 3 от НК, тъй като на 14.10.2016 г. в гр. Кубрат, област Разград дал подкуп – пари в размер на 10,00 (десет) лева – една банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058 на полицейски орган – Н.Р. Н., младши автоконтрольор първа степен при РУ МВР гр. Кубрат, за да не извърши действие по служба, а именно да състави АУАН, серия Г, № 448751 за административно нарушение по чл.6, ал.1 и чл. 98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, извършено от Г.А.М..

От обективна страна подсъдимият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние по чл. 304а от НК – даване на подкуп на полицейски орган, за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение във връзка с извършено от него нарушение на правилата за движение.

Свидетелят Н.Р. Н. е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.”а” от НК, тъй като е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, назначен в РУ МВР – Кубрат на длъжност „младши автоконтрольор I степен” в група „Охранителна полиция“. Правомощията му като полицейски орган произтичат, както от естеството на заеманата длъжност, така и са конкретно в изпълнение на Заповед № 8121з – 748/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР, имащи право да съставят фишове за налагане на глоби, актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движение по пътищата. В този аспект, от обективна страна подсъдимият М. дал на полицейския служител Н.Р. Н. подкуп – 10,00 лева, за да не осъществи контролната си дейност и да не му състави АУАН за допуснатите нарушения по чл. 6, ал. 1 и чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Подсъдимият М. е съзнавал, че е изцяло в компетентността и в правомощията на св. Н.Р. Н. да приключи контролната си дейност и да състави или да не състави АУАН. Част от длъжностните правомощия на свидетеля Н.Р. Н. - младши автоконтрольор първа степен при РУ МВР гр. Кубрат, включват осъществяване на дейности по безопасността на движението и контрола на движението. Подкупът му е даден по време на изпълнение на служебните му задължения. Облагата не му се следва и му е дадена от подсъдимия, за да не извърши действия по служба с цел осигуряване на обществения ред и предотвратяване извършването на административни нарушения на обслужваната от него и колегите му територия, като не състави АУАН за констатирани от него административни нарушения (основни задължения визирани в типовата му длъжностна характеристика). Именно по тази причина действията на подсъдимия М. , свързани с даването на посочената парична сума на полицейския орган са били обусловени от желанието му да го мотивира да не изпълни действията си по служба.

Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл. При предлагането и даването на паричната сума подсъдимият М. е съзнавал, че предлага сумата на полицейски орган, тъй като същият се е легитимирал при извършване на съответната проверка. При това подсъдимият М. е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици от деянието.

Във връзка с предходното, съдът приема за безспорно, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 304 „а“, предл. 3 от НК.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото даде основание на съда да приеме, че в конкретният случай, от обективна страна подсъдимият М. е извършил всички действия, които се включват в изпълнителното деяние на престъплението по чл.304а, предл.3 от НК – „даване” на подкуп. Тази съвкупност от доказателствата сочи, както на действия по даване на подкупа от страна на подсъдимия, така и на съответната негова волева насоченост – да подкупи длъжностно лице- полицейския орган давайки му 10лева, с цел да го мотивира във връзка с поведението му по служба в случая, да прояви бездействие - като не му състави акт за установеното административно нарушение и да не изготви наказателно постановление за нарушенията. С тези действия на подсъдимия М., субективната страна на деянието е осъществена, като същият е действал с пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Относно индивидуализация наказанието на подсъдимия Г.А.М..

С оглед на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета. Според ал. 4 на чл. 58а от НК в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Настоящият състав на Окръжен съд - Разград счита, че в случая, съобразно степента на обществена опасност на инкриминираното деяние/невисока към средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние, сравнена с тази на престъпления от същия вид – от една страна, предвид стойността на материалната облага, предмет на престъплението, а от друга страна – предвид нарастващия брой на този вид престъпления и  отношението на обществото към тях/ и личността на извършителя/ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец, обусловена от чистото му съдебно минало/, наказателната отговорност на подсъдимия М. за извършеното престъпление по чл. 304а, предл.3 от НК, следва да бъде индивидуализирана при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало на подсъдимия, критичното отношение към извършеното, искреното съжаление за извършеното, съдействието за разкриване на обективната истина още от самото начало на разследването, тежкото материално и имотно състояние – към настоящия момент подсъдимият не работи, а следва да се грижи за семейството си, емоционалното състояние на страх да не му бъдат отнети талона и свидетелството за правоуправление, както и едно изключително такова – ниската стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 10 лева. От друга страна в случая не са налице каквито и да е отегчаващи вината му отговорността обстоятелства/ както впрочем е приел и прокурорът в обстоятелствената част на обвинителния акт и каквито доводи изложи в съдебно заседание/. Поради което съдът счете, че в случая наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и то на самия минимум на предвиденото в закона наказание.

За престъплението по чл. 304а от НК, извършено от подсъдимия, се предвижда наказание лишаване от свобода до десет години и глоба до петнадесет хиляди лева. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от свобода, а и съдът, като взе предвид наличието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства посочени по – горе, както и на едно изключително такова – ниската стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 10 лева, намира, че приложение в настоящия случай следва да намери хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, като съдът замени наказанието лишаване от свобода с пробация, което да даде на подсъдимия още един шанс за поправяне и превъзпитание. В контекста на изложеното, съдът счете, че в случая директното приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК би довела до постановяване на едно несъразмерно тежко за извършеното престъпление наказание/лишаване от свобода/.

При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл. 36 НК, съдът наложи на подсъдимия М., на основание чл. 304 „а“, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл.58а, ал.4 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК наказание „пробация”, включваща следните пробационни мерки: ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител за срок от шест месеца. В този аспект, съдът намира за основателно искането на защитника на подсъдимия за определяне на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като са налице предпоставките за това, по съображенията, изложени по-горе.

С оглед приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК и като взе предвид, чистото съдебно минало на подсъдимия, тежкото му материално и имотно състояние – към настоящия момент същият не работи, както и ниската стойност на предмета на престъплението - предложената и дадена като подкуп сума – 10 лева, съдът не наложи на подсъдимия наред с  наказанието „Пробация”,  кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл. 304а от НК наред с наказанието лишаване от свобода, и по-лекото наказание глоба.

На основание чл. 307а НК, съдът постанови отнемане в полза на Държавата на предмета на престъплението – 1/един/брой банкнота с номинал от десет лева, със сериен № ББ 6029058.

По изложените съображения, Разградският окръжен съд постанови присъдата.

Съдия:

НР