Внесен е обвинителен акт против А.М.Б. ***, ЕГН **********. Обвинението е в това, че 04.11.2016 г. в гр. Исперих е дал подкуп - пари в размер на 10 лева (банкнота с номинал 10 лв.) на полицейски орган – С.Ц.Д., младши автоконтрольор при РУП - гр. Исперих, за да не извърши действие по служба, - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 70, ал. 3, чл. 137а, ал. 1и чл. 147 от Закона за движение по пътищата - престъпление по чл. 304а, предл. 2, във вр. с чл. 304, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание, с оглед превеса на смекчаващите обстоятелства, лишаване от свобода 6-7 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК за срок от 5 години.

Подсъдимият Б. прави самопризнания и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тях. Заявява, че съжалява за извършеното.

Защитникът на подс. Б. адв. Димова намира, че следва да се наложи минимално наказание лишаване от свобода.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимия и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

От 03.04.2015 г. св. С.Ц.Д. работел като младши автоконтрольор втора степен в РУ на МВР – гр. Исперих, съгласно заповед № 330з-648/ 03.04.2015 г.

Със заповед № 8121з- 748/ 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи било дадено право на всички лица работещи на длъжността - младши автоконтрольор първа и втора степен да издават фишове за налагане на глоби за административни нарушения на Закона за движение по пътищата.

На 04.11.2016 г. св. Д. изпълнявал специализирана полицейска операция по утвърден план на Началника на РУ на МВР гр. Исперих. Заедно с него изпълнявал задълженията си младши автоконтрольор С.М. и други служители на МВР – С.С. и И.И..

Около 13,40 ч. в гр. Исперих, Област Разград, по ул. „Васил Левски”, пред магазин на „Виваком” св. Д. спрял за проверка лек автомобил „Опел Астра” с рег. №В 3305 СМ, управляван от подсъдимия Б..

При извършената проверка установили, че водачът е извършил нарушения по чл. 70, ал. 3, чл. 137а, ал. 1 и чл. 147 от Закона за движение по пътищата. Св. Д. уведомил подсъдимия Б., че ще му бъде съставен акт за установяване на административни нарушения. По време на съставяне на акта подсъдимия започнал да моли да не му съставят акт, заявява, че иска да „почерпи”.

Подсъдимият А.М.Б. се отдръпнал настрани и започнал да говори със случайно минаваща негова позната – св. С.Р., от която поискал на заем 10-20 лева. Свидетелката му дала 10 лв., без да пита за какво му трябват.

Подсъдимия А.Б. се върнал при св. Д. до полицейския автомобил, казал му „Хайде, недей да пишеш акта!” и пъхнал в десния джоб на панталона му банкнота от 10 лв. действията на Б. били възприети и от намиращите се в близост полицейски служители – св. М. и св. И..

Б. бил отведен в РУ на МВР.

Св. Д. предал доброволно банкнотата, приложена към делото като веществено доказателство.

От правна страна.

Подсъдимият Б. е съзнавал, че е нарушил правилата за движение по пътищата, съответно нормите на чл. 70, ал. 3, чл. 137а, ал. 1 и чл. 147 от Закона за движение по пътищата – карал без включени светлини, без поставен кола и без колата да е минала ГТП, както и че това е установено от полицейският служител Д..

Подсъдимият е бил уведомен от служителя на полицията и знаел, че ще му бъде съставен акт. За да избегне налагане на санкция по ЗДвП подсъдимият е дал на служител на полицията – младши автоконтрольор подкуп – банкнота от 10 лева, като е съзнавал че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави акт за нарушението. Без значение за субективната страна на деянието е дали е дал подкупа, за да не му бъде съставен акт или за да бъде съставен фиш вместо акт. И в двата случая е целял да мотивира полицейски орган да не изпълни служебните си задължения.

Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява и от самопризнанието, и от действията, в които се е обективирало и съответно са възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимият от обективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 304а, предл. 3 от НК –дал банкнота от 10 лева на св. Д., за да не извърши действие по служба.

Престъплението е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на административни нарушения и предотвратяване на нарушения и престъпления при движение по пътищата, като целта му е да се мотивират те да не изпълняват своите служебни задължения. То е широко разпространено престъпление, което подронва авторитета на държавните органи и се отразява неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат. Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси и не може да се говори за липса или незначителност на обществената опасност, единствено въз основа на тежестта на нарушенията или размерът на незаконната облага, която се предлага.

По наказанието.

Прокурорът и защитата нямат спора по вида и размера на наказанието. Прокурорът поддържа искане за наказание лишаване от свобода 6-7 месеца и защитата се присъединява към искането.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни, самопризнанието и разкаянието. Съдът отчете и становището на прокурора и защитника, че следва да се наложи наказание лишаване от свобода.

Съдът съобрази, че се касае до престъпление с висока обществена опасност по изложение по-горе причини, широко разпространено, което изисква ясно противопоставяне.

Поради това наложи наказание при условията на чл. 54 НК – 6 месеца лишаване от свобода, което съгласно чл. 58 НК намали с 1/3. Съответно Б. е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66 НК за срок от три години.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да се приведе в изпълнение наказанието са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо Б. и останалите членове на обществото.

Съдът не наложи предвидената в закона глоба, с оглед тежестта на извършеното и данните за доходите на подсъдимия – пенсионер по болест, с ниска пенсия – 170 лв.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия:

СЛ