Производството е образувано на основание чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК по внесен обвинителен акт по БП №275-ЗМ-354/2016 г. по описа на РУ на МВР Исперих против С.С.Х. ***, ЕГН **********. Обвинението е в това, че на 11.12.2016 г. в гр. Исперих е предложила и дала подкуп – една банкнота с номинал 10 лв. на полицейски орган – младши автоконтрольор С. Ц. Д. - служител в РУ на МВР Исперих, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за установени административни нарушения по чл. 70, ал. 3, чл. 6, т. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, извършени от С.С.Х. – престъпление по чл. 304а, предл. 1 и 3 във вр. с чл. 304, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита го за доказано от обективна и субективна срана. Предлага наказание, с оглед чистото съдебно минало и ниската стойност на предмета на престъплението, в размер под 1 година и минимален размер на предвидената за деянието глоба, като се приложи редукцията на чл. 58а НК и изпълнението на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено при условията на чл.66 НК.

Подсъдимата С.С.Х. в съдебно заседание на 27.12.2016 г. прави самопризнания. Признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Защитникът на подсъдимата адв. Кралева прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК, заявява, че подсъдимата изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В защитната си реч заявява, че съжалението, което подсъдимата изразява, това че не е осъждана, че се грижи за сина си – диабетик, че е трудово ангажирана, обуславя извод, че справедливо наказание би било пробацията в минимален размер, без налагане на глоба.

В последната си дума подсъдимата заявява, че съжалява много за извършеното.

Съдът, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимият и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3 НПК, установи:

На 11.12.2016 г., около 12.10 ч., С.Х. се движела с личния си лек автомобил „Мерцедес” с д.к. № РР 98-33 ВА по ул. „Стара планина” в гр. Исперих.

По същото време и в същия район, в изпълнение на служебните за задължения, съгласно седмичния график (л. 35) , контрол на пътното движение, осъществявали в екип полицейски служители от РУ на МВР - гр. Исперих - св. С. Ц. и Д. Г. - (справка л.24).

Служебният автомобил на полицейските служители бил спрян в гр. Исперих на ул. „Н.И.Вапцаров”, пред дом № 44.

В качеството му на младши автоконтрольор (длъжностна характеристика л. 27), св. С. Ц. имал правомощия да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите на МПС и техническата изправност на последните и да издава фишове и съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за движението по пътищата (л. 32).

Св. С. Ц. осъществявал правомощията си във взаимодействие със св. Д. Г., който като младши полицейски инспектор, имал такива по осигуряване на обществения ред и по разкриване и предотвратяване на нарушения и престъпления (длъжностна характеристика л. 25).

При приближаване на автомобила на Х., св. Ц. и Г. установили, че той е без включени светлини, в нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Водачът на автомобила допуснал нарушение и на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, тъй като преминал през кръстовището с ул. „Н.Й.Вапцаров” и навлязъл в тази улица без да спре и да съобрази пътен знак „Б2”.

Поради това св. Ц. спрял автомобила за проверка. Легитимирал се пред обвиняемата по надлежния ред и поискал документите й за проверка. Установил, че Х. управлява без поставен обезопасителен колан в нарушение на нормата на чл. 137 „а”, ал. 1 от ЗДвП, както и че автомобилът не е представен за годишен технически преглед, с което е нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Установявайки посочените нарушения на правилата за движение по пътищата, св. Ц. посочил всяко едно от тях на обвиняемата, обяснил че за същите следва да й състави констативен административен акт и я поканил да го придружи за тази цел до служебния автомобил.

Подсъдимата започнала да моли да не й съставят фиш и да не я задържат, защото много бърза. Св. Ц. отново й обяснил, че извършените от нея нарушения не могат да се санкционират с фиш, а следва да й състави акт за установяването им. Отишъл до служебния автомобил,отворил багажника му, извадил от там кочан с бланки за актове да установяване на административни нарушения /АУАН/ и започнал да попълва бланка № 531248, серия „Г” (л. 31), за да отрази извършените от обвиняемата нарушения на ЗДвП.

Тогава обвиняемата Х. хвърлила банкнота от 10 лева на кората на отворения багажник на служебния полицейски автомобил и се обърнала към полицейските служители с думите: „Момчета, почерпете се и недейте да ми пишете фиш”. Тогава св. Цвятков поставил кочана с бланки за АУАН върху банкнотата и затворил багажника на автомобила. Обяснил на подсъдимата, че това, което току що е извършила, е престъпление и уведомил за инцидента дежурния полицейски служител в РУ на МВР - гр. Исперих.

В полицейското управление Х. подписала съставеният й АУАН № 517/11.12.2016 г. без възражения (л. 31).

Дадената от обвиняемата като дар банкнота с номинал от 10 лева и сериен № БМ 3897433 (л. 11) била приобщена като веществено доказателство по образуваното срещу обвиняемата досъдебно производство (протокол л. 3-10).

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, сред които:

1. Показанията на разпитаните свидетели: св. Ц. (л. 21) и Г. (л. 22);

2. Протоколи: протокол за оглед (л. 3-10);

3. Писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 517/11.12.2016 г. (л. 31), справка (л. 24), длъжностни характеристики (л. 25), график (л. 35), Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. (л. 32).

Посочените доказателства подкрепят самопризнанието. Въз основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна. Подсъдимата и защитникът не спорят по тези обстоятелства.

Подсъдимата Х. като водач на МПС, на посочената дата, е нарушила правилата за движение по пътищата - нормите на чл. 70, ал. 3, чл. 6, т. 1, чл. 137 „а”, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Тези нарушения са били установени от св. Ц. и подсъдимата е съзнавала, че е спряна за проверка от служители на МВР – полицейски орган. Подсъдимата е била уведомена от св. Ц. за длъжността му и установените нарушения, както и че ще й бъде съставен акт. Поради това е съзнавала длъжностното качество и правомощията на св. Ц., както и че ще й бъде съставен акт за установените нарушения, съответно че ще бъде санкционирана. За да избегне установяването на нарушенията, за да мотивира св. Ц. да не изпълни задълженията си и да не извърши действие по служба - да състави акт за установяване на административно нарушение, Х. му предложила и дала сумата от 10 лева, които пуснала в багажника на служебния автомобил. Х. е съзнавала че прави това, за да го мотивира във връзка с поведението му по служба и да извлече от това благоприятни последици - служителят да прояви бездействие и да не състави акт за нарушението.

Умисълът на дееца, като психическо отношение към деянието и резултата от него, се установява и от самопризнанието, и от действията, в които се е обективирало и съответно са възприети и възпроизведени от свидетелите. Деянието е извършено при пряк умисъл.

С действията си подсъдимата С. Х., от обективна страна и субективна страна, е осъществила състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 от НК – предложила и дала банкнота от 10 лева на св. Ц., за да не извърши действие по служба. С това е осъществила състав на престъплението по чл. 304а, предл. 1 и 3 НК.

Престъплението засяга в значителна степен обществените интереси и не е възможно да се приеме липса или незначителност на обществената опасност, въз основа на тежестта на нарушенията по ЗДвП или с оглед размера на незаконната облага, която се предлага. Това е така, тъй като е широко разпространено престъпление, подронва авторитета на държавните органи и се отразява неблагоприятно върху доверието на гражданите във функционирането на държавния апарат.

По наказанието.

Прокурорът и защитата считат за справедливи различни по вид наказания. Прокурорът поддържа искане за наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 НК. Защитата счита, че следва да се наложи наказание пробация.

Съдът прецени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и установи, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства – чистото съдебно минало, ниската стойност на предмета на престъплението, добрите характеристични данни, самопризнанието и разкаянието, семейното положение – грижа за болен родственик. Съдът счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и предвиденото наказание лишаване от свобода следва да се замени с пробация.

По ВНОХД № 41/2015 г. Апелативен съд Варна е приел, че с оглед ниската стойност на предмета на подкупа – 5 евро и това във връзка с какво административно нарушение се дава обуславя извод, че и най-лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко и съобразно чл. 55 НК изменил присъдата и наложил пробация.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и въздействието на пробационните мерки са достатъчни, за да се въздейства предупредително и възпитателно спрямо Х. и останалите членове на обществото.

Съдът не наложи предвидената в закона глоба, с оглед тежестта на извършеното и данните за доходите на подсъдимия – 300-400 лв. месечен доход.

На основание чл. 307а НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението.

Съдия:

НР