РЕШЕНИЕ № 4
гр. Разград 20.02.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на двадесет трети януари две
хиляди и тринадесета година в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар:
С.Л.
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
т.
дело № 82 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 365 и сл.
от ГПК.
В условията на обективно и кумулативно
съединяване са предявени искове на
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В подадената до съда искова молба вх.
№ 2474 / 26.06.2012 г. ищецът Община
Ветово, област Русе, Булстат 000530504, представлявана от кмета Г А Г се
излага, че на 03.05.2007 г. Община Ветово сключило договор с ответното “
Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156 гр. Разград за изпълнение на обществена поръчка
“ Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в строителните
граници на населението в Община Ветово “, който в последствие бил прекратен
поради изтичане на договора. Предмет на извършваната услуга, съгласно чл. 1 от Договора били “ дейностите по сметосъбиране и
сметоизвозване на твърди битови отпадъци от имотите в строителните граници на
населението в Община Ветово “. В съответствие с изискванията на чл. 7 от
Договора, след изпълнение на услугата ответната страна периодично издавала
данъчни фактури за определен период, придружени със съответни протоколи, като
впоследствие са извършвани плащания по банков път по сметка на ответника. По
този начин в община Ветово са изплатени суми по 157 фактури, издадени в периода
от 29.05.2007 г. до 26.11.2009 г. на обща стойност 382 951.75 лв. с ДДС. Размера
само на платеното ДДС по тези фактури
възлиза на 63 825.29 лв. Ищеца твърди, че
съгласно разпоредбите на ЗДДС ответника не е имал право да начислява ДДС
върху данъчната основа по въпросните фактури, тъй като тази дейност на Общината
е неикономическа. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД ищеца претендира ответника да бъде осъден да
му заплати сумата 62 009.11 лв. по
издадени 152 бр. данъчни фактури в периода от 29.06.2009 г. до 26.11.2009 г.,
като получена при начална липса на основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане и изтекла мораторна лихва върху сумата
17 446.36 лв. за периода от издаване на всяка една от 41 бр. фактури,
издадени за времето от 02.07.2009 г. до 26.11.2009 г. до датата на завеждане на
исковата молба - 26.06.2012 г., както и
сторените по делото разноски.
В
предоставения му двуседмичен срок, ответника “ Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156
депозира в регистратурата на ОС –
Разград писмен отговор, с който оспорва
допустимостта и основателността на главния иск, а оттам и на акцесорният.
Твърди, че не се е обогатил с посочените в исковата молба суми, които
съставляват данъчно задължение и не остават в патримониума му. Счита, че не е
налице и обедняване на ищеца, тъй като за начисления ДДС същия е ползвал данъчен
кредит. Твърди, че е начислявал ДДС в издадените от него фактури, въз основа на
клауза от сключения между тях договор.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа
и правна страна: Страните по делото не
спорят, че на 03.05.2007 г. е сключен Договор за изпълнение на обществена
поръчка “ Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в
строителните граници на населението в Община Ветово “ с продължителност три години – до 03.05.2007
г. Съгласно чл. 4 от Договора стойността на поръчката възлиза общо на
411 000 лв. с ДДС или по 11 416.67 лв. с ДДС месечно. Съгласно чл. 5
от Договора плащането на услугата ще се извършва ежемесечно, а съгласно чл. 7
от Договора плащането се извършва с платежно нареждане, не по късно от пет
работни дни от датата на представяне на фактурата и месечен протокол за всеки
месец от годината, подписан от двете страни, като сумата по фактурата не следва
да надхвърля 11 416.67 лв.
Не се
спори също така, че за периода от 29.06.2007 г. до 26.11.2009 г. ответника,
след като извършвал договорените услуги издавал данъчни фактури с начислен ДДС.
Всяка от фактурите била придружавана от съставен в съответствие с чл. 7 от
Договора протокол.
По
делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, която дава заключение, че
описаните в исковата молба 152 бр. фактури са осчетоводени в счетоводствата на
страните по делото и фигурират в дневниците и на двете страни. Ищеца е включил
фактурите в дневниците за покупки с начислен данък за покупките, а ответника ги
включил в дневниците за продажби с начислен данък за продажбите. Освен това
ответника е включил начисления на Община Ветово ДДС в месечните си СД за ДДС.
Страните са внасяли дължимия ДДС по банков път. На двете страни е приспадан
съгласно процедурите по приспадане и възтановяване на ДДС. Общата стойност на
платения ДДС от ищеца по издадените 152 бр. фактури възлиза на 62.009.11 лв.,
който е внесен съответно от ответника в полза на бюджета. Размера на
мораторната лихва за периода от 02.07.2009 г. до 25.02.2009 г. върху главница в
размер на 18 5112.60 лв. е в размер на
4 392.08 лв.
На
ищеца са извършени две ревизии от НАП по ЗДДС, завършили с РА. Първата няма
отношение към процесните фактури. По втората е издаден РРА № 181104801 /
31.05.2010 г. Резултата за периода 01.06.2007 г. – 30.11.2009 г. е ДДС за
внасяне в размер на 118 830.64 лв. и лихви ДДС 38 696.41 лв.. С
решение по жалба срещу РА, същият е
изменен, като са установени ДДС за внасяне в размер 101 784.15 лв. и лихви
39 488.27 лв. Отказано е право на частичен данъчен кредит по процесните фактури,
издадени за сметосъбиране и сметоизвозване, представляващи дейности, за които е
приложим режима на “ обратно начисляване “, за които Община Ветово, в
качеството си на получател, е следвало да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и
да начисли данък за съответните данъчни периоди.
На
ответника са извършени две ревизии от НАП по ЗДДС. И по двете има издадени РА,
които обаче нямат отношение към процесните фактури.
По
същество спора между страните се изразява в това налице ли е било правно
основание ищеца да плаща ДДС по издадените от ответника данъчни фактури.
Предявеният главен иск е процесуално допустим и както такъв следва да
бъде разгледан по същество. Развитото с отговора възражение на ответника, че
иска е недопустим не се споделя от съда, той като е предявен първичен, а не
регресен иск и не се поставя условие за обедняване на ищеца.
Фактическият състав на предявеният иск на правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД изисква наличието на предаване, съответно получаване на нещо
при начална липса на основание. Полученото без основание трябва да бъде
върнато. В тежест на ищеца е да докажа плащането, а в тежест на ищеца е да
установи основанието на получаването.
Както
вече бе посочено странните не спорят, ме е налице плащане от страна на ищеца, а и по делото са
представени безспорни доказателства в тази насока. Ответника обаче не установи,
че е налице основание за получаване на плащането на сумите, представляващи начислен
ДДС по процесните 152 бр. фактури. За получаването на тези суми същият се
позовава на чл. 4 от Договора. Съдът обаче
приема, че такова основание не е било налице, тъй като клаузата на чл. 4 от
сключения между страните Договор от 03.05.2007 г., по силата на която цената на
услугата е определена с ДДС, е нищожна, тъй като противоречи на закона – чл. 3,
ал. 5 от ЗДДС. На нищожността на тази клауза се позовава и ищеца. За
осъществяване на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, за които лицата
- собственици на имоти заплащат такса битови отпадъци, общината не е данъчно
задължено лице и действа в качеството си на орган на местната власт. Дейността
по сметосъбиране и свързаното с него като съпътстваща доставка сметоизвозване,
попадат в обхвата на услугите, за които е приложима системата на т.нар. “
обратно начисляване “ на ДДС. В такива случаи за тази доставка данъкът е
изискуем от получателя на услугата, в случая Община Ветово, на основание чл.
163а, ал. 2 от ЗДДС, след като тя е регистрирано по ЗДДС лице. В такива случаи
Общината, като получател на доставката и регистрирано по ЗДДС лице следва да
издава протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, в които да посочи основанието за
неначисляване на ДДС.
При
тези обстоятелства главният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен изцяло до размера на 62 009.49 лв.
С оглед
основателността на главният иск следва да бъде уважен и акцесорният иск по чл.
86 от ЗЗД до посоченият в заключението
на вещото лице размер – 4 392.08 лв., което не бе оспорено от ищеца в
съдебно заседание.
Ищеца е
претендирал и разноски, които съгласно приложеният списък са в общ размер 3 078.18
лв. По правилата на чл. 78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съобразно уваженият размерр, а именно 3052.76 лв. Направените от ответника
разноски следва да останат за негова сметка.
Водим
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА,
на основание чл. 55, ал. 1, т.1, предл.
1 от ЗЗД, “ Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156, със седалище и адрес на управление
по търговска регистрация в с. Каменово, област Разград, ул.” Клисура ” № 16,
представлявано от управителя Р Н Г, да заплати на Община Ветово, област Русе,
Булстат 000530504, представлявана от Г А Г, в качеството му на Кмет сумата
62 009.11 лв. / шестдесет и две хиляди и девет лева и единадесет стотинки
/, представляваща платен, но недължим ДДС, по Договор за изпълнение на
обществена поръчка “ Сметосъбиране и сметоизвозване на твърди битови отпадъци в
строителните граници на населението в Община Ветово “ от 03.05.2007 г., по
издадени от “ Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156 152 бр. данъчни фактури в периода
от 29.06.2007 г. до 26.11.2009 г., ведно със законната лихва от 27.06.2012 г.
до окончателно плащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 86 от ЗЗД, “ Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156 да заплати на Община
Ветово, област Русе, Булстат 000530504 сумата 4 392.08 лв. / четири хиляди
триста деветдесет и два лева и осем стотинки /, представляваща обезщетение за
забавено плащане по 41 бр. фактури, издадени в периода от 02.07.2009 г. до
26.11.2009 г., за времето от плащането по всяка едно от фактурите до
завеждането на исковата молба – 26.06.2012 г. и ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално
предявеният му размер от 4 945.38 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, “ Ангродеса ” ЕООД, ЕИК 116545156 да заплати
на Община Ветово, област Русе, Булстат 000530504 сумата 3 052.76 лв. / три
хиляди и петдесет и два лева и седемдесет и шест стотинки /.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Варненски апелативен съд.
Председател
:
СЛ