Р Е Ш Е Н И Е

30.VІ.2014

Разград

21

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

28. ІV.

2014

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

секретар: М.Н. Председател

2013

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

86

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Образувано е по иск на „M. K.”ЕООД, предявен в качеството му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т.д.№44/2013г. на РОС, възразил срещу приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания на „R. (B.)”ЕАД.

С молбата си, ищецът сезира съда с отрицателно установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против ТБ”R. (B.), ***, за установяване несъществуването на предявени от банката вземания, приети от синдика и одобрени като такива от съда по несъстоятелността до размера на 686 059,18лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г. и до размера на 1 487 084,07лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г., твърдейки унищожаемост на кредитните договори поради сключването им при заплаха и измама.

В предоставен му срок за отстраняване нередовност на исковата молба, с допълнителна „молба - уточнение” ищецът категорично заявява, че не предявява иск за унищожаемост на договорите. В петитум, формулира искане за установяване несъществуване на предявеното от банката и одобрено от съда по несъстоятелността вземане. Унищожаването на договора се сочи не като установим, а като настъпил факт, релевиращ основателността на предявения отрицателно установителен иск. Счита, че ефекта на унищожаването на кредитните договори е настъпил с подаденото по реда и в срока на чл.690ТЗ възражение, за което твърди, че има „правопресекателен характер”.

С депозирана в срока на чл.372ГПК допълнителна искова молба, заявява, че поддържа иска и оспорва направените с отговора на ответника възражения за недопустимост и неоснователност на същия. Претендира разноски.

При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.

В законоустановения и предоставен му за това срок, ответното ТБ”R. (B.)ЕАД на 12.ХІІ.2013г. е депозирало отговор, с който оспорва предявеният срещу него отрицателно установителен иск, както следва:

І. Оспорва иска като недопустим поради наличие на влезли в сила за същото вземане съдебни актове, визирайки като такива издадени за същите вземания заповеди за незабавно изпълнение, постановени срещу ищеца в заповедно производство по чл.417ГПК.

2. Твърди недопустимост на иска като целящ заобикаляне на предвидената по см. на чл.694ТЗ защита поради предявяването му свръх заявеното с възражението му по чл.692 ТЗ. Твърди, че с иска, несъществуването на вземането се обосновава с настъпила по отношение на договорите недействителност, в какъвто смисъл ищецът не е възразил по реда на чл.690 и сл.ТЗ. Позовавайки се на конститутивния характер на иска за унищожаване на договорите, счита за недопустимо предявяването и разглеждането му с предявимия по чл.694ТЗ установителен иск.

ІІ. Оспорва иска като неоснователен; Оспорва изложените в обстоятелствената част на молбата твърдения за настъпила към дата на предявяването му недействителност под формата на унищожаемост; Твърди валидност на договорите, дължимост и предсрочно настъпила изискуемост на вземанията, наличие на солидарно обвързваща ищеца отговорност.

В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Табакова, както и с депозирани в срок писмени бележки, ТБ”R. (B.)ЕАД поддържа депозираните с отговорите си възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Пледира за отхвърлянето им и за присъждане на доказано направени по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска: Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър.

При дължимата се в този смисъл преценка, предвид специалните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи:

Ищецът е длъжник в производство по несъстоятелност, открито с Решение № 51/26.VІІІ.2013 по т.д.№44/2013г. на РОС, обявено по партидата му в ТР на 26.VІІІ.2013г.; Ответникът легитимира качеството си на кредитор, с предявени по реда и в срока на чл.685 ТЗ вземания, основани на договори за банков кредит, сключени с ищеца на 25.VІ.2008 г. , в качеството му на солидарно съзадължило се с кредитополучателя лице и на основание, ползващи се със стабилитет заповеди за незабавно изпълнение, издадени срещу него в заповедно производство по чл. 417 ГПК(вж. Заповед №1241/12.ІV.2013г. по ч.гр.д.№2185 на РсРС . на л.98 и на л.176-аповед №1215/10.ІV.2013 по ч. гр.д.№2177/13 на РсРС). Стабилитета на цитираните заповеди настъпва, след оттегляне на подадените от длъжника възражения по чл.414 ГПК и след прекратяване, на образуваните по иск на „Р.” производства за установяване съществуването на вземанията по реда на чл.422ГПК. Въз основа на цитираните заповеди за незабавно изпълнение, в полза на ответника и срещу ищеца са издадени изп. листи. С издадените заповеди, сезирания с производството по чл.417 ГПК съд е приел, че вземанията, размерът и изискуемостта на вземанията се основават на редовен от външна страна документ.

В изготвения от него списъка с приетите вземания, синдикът е приел процесните такива като основани на посочените по горе договори и съдебни актове. Вземанията са прието от синдика като обезпечени в полза на ответника с учредени върху имуществото на ищеца-длъжник Договори за особен залог и договорни ипотеки, обективирани в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/ 25.06.2008 г. на нотариус Р. П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Р. П., вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.

С подадени по реда и в сроковете на чл.690 и сл.ТЗ длъжникът е оспорил приетите от синдика вземания на ответника.

В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №263/22.ХІ.2013г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика списък с приети вземания, с включване на предявените такива от ответника, като е оставил без уважение оспорващото съществуването им, възражение на длъжника. Одобреният от съда списък е обявен в ТР на 25.ХІ.2013г.

Налице е относимост между предявените, оспорени и приети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията, предмет на предявения по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ отрицателен установителен иск. В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.

Предпоставяйки провеждането на предвидената по чл.694ТЗ защита, с развило се преди това производство по оспорване на вземането или на неговата обезпеченост по реда на чл.692ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане е било прието. По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е.,императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

Доколкото искът е предявен като отрицателно установителен такъв, то по правилото на чл.124 ГПК за него важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита. От материалите по т.д.№44/2013г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник е и страна по материализиращата вземането сделка .

С отговора си, възразявайки срещу допустимостта на иска, ответникът счита, че вземането е установено с влезли в сила съдебни актове, поради което пререшаването на спора за същото вземане, между същите страни и на същото основание е недопустимо. Така направеното възражение не се споделя от съда, който намира, че постановените в заповедното производство нямат характер на влезли в сила и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни актове. По аргумент на чл.296 и сл. ГПК със сила на пресъдено нещо, задължаваща съобразяването им от съда в последващо производство, се ползват влезлите в сила и постановени в исково производство съдебни решения, какъвто статут ЗНИ не притежават.

Заповедите за незабавно изпълнение се явяват постановени в едно извънсъдебно, едностранно развило се до постановяването им производство и при дължима преценка единствено за редовност на материализиращия вземането документ от външна страна. С влизането им в сила, настъпва стабилитет с последиците на чл.404ГПК, преклудиращ правото на възражение по чл.414ГПК , но не и предвидената в интерес на длъжника, искова защита по чл.424 ГПК, срещу липсата на материалноправните предпоставки за издаването й или напр.по чл.439ГПК.

Обобщавайки изложеното, съдът намира, че така повдигнатото от ответника възражение, предвид стабилитета на издадените за процесните вземания заповеди за незабавно изпълнение, касае спора по същество, а не допустимостта на производството.

Доколкото преценката за допустимостта на иска, по см. на чл.130 ГПК е служебно дължима, отчитайки аналогия на предвидената по реда на чл.424 ГПК защита с предприетата такава по реда на чл.694ТЗ, предвид заложената по воля на законодателя идентичност в предмета, характера на иска и страните в тези производства, съдът намира , че от интерес за правото е разрешаването на въпроса: налице ли е колизия между двете производства и е ли е основание за недопустимост на иска по чл.694 ТЗ, факта на непредявен в сроковете и по реда на чл.424 ГПК иск.

По този въпрос съдът намира, че за допустимостта на настоящия иск са приложими изискванията на ТЗ, предвид отношението му на специален по отношение на предпоставките, легитимиращи страните в това производство. Като преклузията на предвидените в чл.424 ГПК срокове в случая следва да се отнесе към момент на узнаване/намиране на новооткритите и обстоятелства и доказателства, на които длъжникът основава допустимостта на производството за преразглеждане дължимостта на вземането, индивидуализирано като предмет на спора в заповедното производство.

В своята задължителна за съдилищата практика по чл.290ГПК, ВКС приема за недопустимо предявяването на конститутивния по характера си иск за унищожаемост на материализиращия вземането договор в производството по чл.424 ГПК. Като ВКС приема, че основанията на които ищците предявяват исковете си по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл.27 и сл. ЗЗД са преклудирани от действието на самата заповед по чл. 417 ГПК и не могат да се предявяват по исков ред. Целта на така предявения иск е при евентуалното му уважаване и обратното действие на унищожаемостта по отношение на процесната клауза(за солидарна отговорност), ищецът да се защити срещу издадената срещу него заповед по чл. 417 ГПК. Защитата на длъжника по отношение на вземането, предмет на издадената заповед, обаче, може да стане само по предвидения в ГПК специален ред и в рамките на установените за това срокове - чрез възражение по чл. 423 ГПК или с иск за оспорване на вземането при условията, изрично посочени в чл. 424 ГПК. В случая, ищецът не се е възползвал от посочените възможности в рамките на предвидените преклузивни срокове .

Предвид приетата по горе аналогия между двете производства, съдът намира, че и в настоящото производство следва съобразяване на тази практика. Видно от данните по делото, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение (предсрочно изискуем остатък от получен кредит) е влязла в сила, тъй като ищецът е оттеглил подаденото срещу същата възражение.

На първо място, предвид процесуално заявеното в това производство поведение, съдът намира, че не е сезиран от ищеца с нарочен иск за унищожаване на клаузите(т.4 и т.8 от двата ДБК/25.VІ.2008г.), предвиждащи солидарната му отговорност по връщане на кредита. Становището на ищеца е, че в частта с която процесните договори го обвързват солидарно с кредитополучателя, с условията и сроковете за връщане на кредита, са недействителни в степен на унищожаемост, поради сключването им в условията на оказана му от кредитодателя заплаха и измама. Твърди се, че към датата на иска, на заявеното от него основание - чл.27 ЗЗД недействителността на договорите е обективно настъпил факт, водещ до отпадане с обратна сила на задължаващите го с връщане на вземането кредитни договори. Като до този ефект се е стигнало с факта на своевременно подаденото от него възражение по чл.690ТЗ. Тази сложна правна обструкция не намира потвърждение нито в доказателствата, щото недействителността на договорите да се приеме за доказано настъпил към датата на иска факт, нито в нормите, регламентиращи процесуално и материално правно института на унищожаемостта.

Ноторно е, че за разлика от нищожността, унищожаемостта на договора е факт, на който може да се позове само заинтересована страна и то чрез редовно проведена в едно исково производство защита. Възможна и чрез възражение, но в исково производство, каквото развилото се такова по чл.692 ТЗ не е. В този смисъл, твърдението, че подаденото по реда на чл.690ТЗ възражение имало „правопресекателен характер” и че с факта на предявяването му унищожаемостта на оспорените договорни клаузи се явява настъпил към датата на иска факт, е правно неиздържано.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

От събраните по делото доказателства съдът приема, че между страните са съществували облигационни отношения, породени от сключени между тях договори за кредит, регламентирани с нормите на чл.430 и сл.ТЗ.Страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът се е снабдил със заповеди за изпълнение въз основа на документи, основани на извлечения от счетоводни книги, установяващи вземанията му, съгласно чл. 417, т.2 ГПК и чл. 60, ал.2 ЗКИ и е поискал незабавно изпълнение и издаване на изпълнителни листи, съгласно чл. 418 от ГПК.

Видно от приложено като доказателство УАС и след справка в ТР, ищцовото дружество „M. K.”ЕООД е вписано в ТР под това наименование на 23.ІV.2013г. Вписването е отразено като промяна в обстоятелства по партида на регистриралото се на 4.ХІІ.2006г. с Решение №2838/4.ХІІ.2006г. по ф.д.№1238/2006г. по описа на РсОС „Ф.-ФФ”ЕООД. На 23.ІV.2013г. е вписана и промяна в седалището на дружеството като такова от гр.Русе в гр. К., на небезизствестния за РОС адм. адрес ***. Адрес, на който се явяват пререгистрирани и то на близки по време дати, значителен брой търговци с предходно седалище в гр.Русе. Адрес, на който при служебно извършена от съда справка се установява, че съществува изоставен, и по данни на Община К., необитаван имот.

Като управител, едноличен собственик и законно представляващ преименуваното от „Ф.-ФФ” ЕООД в „M. K.” ЕООД е вписано лицето Ф. А. Ф..

С влязло в сила Решение №51/26.VІІІ.2013г. по т.д.№44 по описа му за 2013г., като съд по седалище на „M. K.”ЕООД, Разградски окръжен съд обявява ответното дружество в неплатежоспособност и го поставя в производство по обявяването му в несъстоятелност.

Съществуването на процесните вземания се явява безспорно установено с приложените като доказателства:

1/ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, за вземане в размер на 686 059,18лв., сключен между ответното „Р.” като кредитодател, „Ф.-ФА”ЕООД, като кредитополучател и „Ф.-ФФ” ЕООД като съзадължило се солидарно с кредитополучателя лице.Съзадължилите се по кредитния договор лица са представлявани при подписването им от своя управител и едноличен собственик на капитала- Ф. Ф..

2/ ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, за вземане в размер на 1 487 084,07лв., сключен между ответното „Р.” като кредитодател, „Ф.-ФА”ЕООД, като кредитополучател и „Ф.-ФФ” ЕООД като съзадължило се солидарно с кредитополучателя лице.Съзадължилите се по кредитния договор лица са представлявани при подписването им от своя управител и едноличен собственик на капитала- Ф. Ф..

Изложеното по горе сочи на идентичност между задължилото се по кредитните договори „Ф.-ФФ” ЕООД и конституирания в настоящото производство ответник „M. K.”ЕООД. Понастоящем и последващо на сключените кредитни договори, по описаната по горе схема, задължилото се с връщане на кредита „Ф.-ФА”ЕООД, съответно като кредитополучател и солидарно съзадължило се лице, е вписало по партидата си в ТР промяна в наименованието си на “ Лам Селекшън “ ЕООД .

Считано към 25.ІХ.2013г. - датата на предявяването им в производството по несъстоятелността , поради необслужване на кредитите, вземанията и по двата договора са обявени за предсрочно изискуеми и формират непогасени задължения в общ размер на 2173143,25лв. В какъвто размер са и предявени от кредитора, респ. приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността. В допълнение следва се отбележи, че размерът и изискуемостта на процесните вземания са установени и в хода на провелите се, по заявление на „Р.”, заповедни производства по чл.417 ГПК. За същите са издадени влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение и изп.листи, с което обстоятелство се е съобразил и синдика при включването им в списъците с приети вземания. Не се ангажират доказателства, установяващи към дата на предявяване на иска, респ. на възражението по чл.690ТЗ, недействителност на клауза, ангажираща солидарно отговорността на ищеца в качеството му съзадължило се с връщане на вземането лице.

Обобщавайки изложеното дотук, от правна страна съдът приема, че предявеният по реда и в сроковете на осн.чл.694 ГПК отрицателен установителен иск - за установяване несъществуване на приетите и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, и по двата кредитни договора, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Воден от гореизложените мотиви, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „M. K.” ЕООД, в производство по несъстоятелност, ***, седалище и адрес на управление в ***, против ТБ”R. (B.), ***, гр.София, иск по чл. 694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуване на предявени от банката вземания, приети от синдика и одобрени като такива от съда по несъстоятелността до размера на 686 059,18лв.(шестстотин осемдесет и шест хиляди петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки) по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г. и до размера на 1 487 084,07лв.(един милион четиристотин осемдесет и седем хиляди осемдесет и четири лева и седем стотинки) по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „M. K.” ЕООД, в производство по несъстоятелност, ***, седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на ТБ”R. (B.), ***, гр.София разноски по делото в размер на 50 000,00лв./петдесет хиляди лева) за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилата на чл.7(2) от Н-ба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения..

ОСЪЖДА „M. K.” ЕООД, в производство по несъстоятелност, ***, седалище и адрес на управление в ***, на осн. чл. 694, ал.2 ТЗ, да заплати по сметката на Разградски окръжен съд, държавна такса в размер на 86 925,73лв /осемдесет и шест хиляди деветстотин двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

MH