РЕШЕНИЕ

№ 5 / 12.03.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 42 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.59 ал.1 ЗЗД.

Подадена е искова молба и допълнителна такава от Кооперация „Трудово-производителна кооперация „М.”” със седалище гр.Разград, представлявана от председателя Г.Г., за осъждане на „М-67”АД да му заплати сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта на гр.Разград, в периода 16.07.2010г. – 15.07.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до нейното окончателно изплащане. В обстоятелствената част на молбата ищецът излага твърдение, че на 3.04.2009г. е сключил с ответника договор за продажба на имота. С влязло в сила съдебно решение е обявена нищожността на договора в частта досежно продажбата на имота /без построената в него сграда/. В същото време бившият председател на кооперацията – ищец е бил осъден за сключване на неизгодна сделка. Ищецът твърди, че през целия период от момента на прехвърляне на имота до предявяване на исковата молба процесният поземлен имот се владее и ползва от ответника, който се е обогатил за сметка на ищеца. Моли съда да осъди „М-67”АД да му заплати обезщетение за ползване на поземления имот без правно основание, измерено с пазарния наем за същия в период пет години преди предявяване на иска – от 16.07.2010г. до 15.07.2015г., общо в размер 60 000лв. за целия петгодишен период, по 1000лв. за всеки месец. След дадени от съда указания ищецът изрично поддържа становище, че правното основание, от което произтича исковата претенция, е търсене на обезщетение за ползване на имота от ответника без правно основание по смисъла на чл.59 ЗЗД. В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск.

Ответникът „М-67”АД със седалище гр.Разград, представляван от изп.директор М.М., е депозирал чрез своите пълномощници писмени отговори на исковата молба и допълнителната такава, в които по същество изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че е добросъвестен владелец на имота, който не бил ревандикиран в полза на ищеца. Освен това притежава единадесет броя сгради, построени върху процесния поземлен имот, десет от които придобити вследствие на проведена приватизационна процедура, а единадесетата сграда е придобита по силата на същата прехвърлителна сделка между страните, с която е била прехвърлена и собствеността върху поземления имот. Ответникът твърди, че се е сдобил с констативен нотариален акт за собственост на сградите, както и че е носител на ограничено вещно право на строеж, поради което има право да се ползва от земята, доколкото е необходимо за използването на сградите според тяхното предназначение. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. В съдебно заседание ответникът поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Установено по делото е, че с НА № 176, т.4, дело № 2623/1994г. на нотариус при РРС за собственост на недвижим имот, ТПК”М.” гр.Разград е признат за собственик на терен от 14 100кв.м. с построена в него масивна производствена сграда на два етажа, с РЗП 2 400кв.м. Констативният нотариален акт не е оспорен в съдебното поризводство. От заключението на съдебнотехническата и оценинтелна експертиза се установява, че към момента на съставяне на НА няма съставени застроителни и регулационни планове и кадастрални карти на Западна промишлена зона гр.Разград (косвено потвърждение за този факт е и липсата на индивидуализиращи данни за имота в съставения констативен нотариален акт от 1994г.). Представената от ищеца заповед № 180 / 15.02.1967г. на Окръжен народедн съвет Разград не внася яснота в спора, тъй като в същата не са отразени площите на имотите, описани в заповедта, липсва скица, а според вещото лице такава заповед не се пази в техническата общинска служба. Експертът допълва в с.з., че за първи път площта на имота се конкретизира през 2004г. Със заповед № 1355 / 25.05.2004г. на кмета на Община Разград се създават урегулирани поземлени имоти №№ І-25, ІІ-25, ХІ-26 „За производствени и складови дейности”, ХІІ-26 ”За производствени и складови дейности” и ХІІІ-26 ”За транспорт и техническа инфраструктура” в кв.7 по плана на град Разград, като така създадената регулация и застройка е актуална и към настоящия момент. По кадастралната карта и регистри на гр.Разград, одобрени със заповед № РРД-18-37 / 10.03.2008г. и изменени със заповед № КД-14-17-367 / 15.12.2010г. на началника на СГКК Разград, имотът на ищеца приема идентификатор 61710.501.26 с площ 16 208кв.м. Същият, според заключението на вещото лице, е образуван от части от УПИ ХІ-26 „За производствени и складови дейности”, УПИ ХІІ-26 ”За производствени и складови дейности” и УПИ ХІІІ-26 ”За транспорт и техническа инфраструктура”, чиято обща площ е 16 265кв.м. Съдът приема заключението в частта относно проследяването на движението на имота, като изготвено от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и извършени справки в техническите служби. Съдът приема, че след като регулацията е приложена и в настоящия застроителен и регулационен план на града отразената площ е 16 265кв.м., същата следва да се приеме като такава, върху която ТПК”М.” легитиМ.а притежаваното от него право на собственост. Твърдението на ищеца в исковата молба обаче е, че ответникът осъществява неоснователно владение само над имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта и регистри, чиято площ е в по-малък размер – 16 208кв.м., поради което и съобразявайки рамките, поставени от исковата молба, съдът приема, че площта на имота, по отношение на която ищецът твърди, че е ощетен вследствие неоснователното ползване от ответника, е в размер 16 208кв.м. Освен това, в проведеното първо съдебно заседание ищецът уточнява и приема, че имотът е с площ 16 208кв.м. В този смисъл, вещото лице при проверка в счетоводната документация на ТПК”М.” е установило, че към настоящия момент теренът е заведен като дълготраен актив на кооперацията с площ 16 208кв.м. Въз основа на изложеното, съдът приема, че площта на имота, по отношение на която се търси обезщетение за неоснователно обогатяване, е 16 208кв.м.

Ответникът „М-67”АД твърди, че е собственик на 11 сгради, находящи се в същия имот, поради което се ползва от терена, доколкото е необходимо за използване на сградите според тяхното предназначение. Във връзка с установяване на собствеността следва да се проследи хронологията на възникване и преобразуване на дружествотоо – ответник. С разпореждане № 64 / 11.05.1992г. на Министерски съвет, Приложение № 4, е образувано „М-67”ЕООД, което поема всички активи и пасиви на държавната фирма „М-67”. Търговското дружество е вписано в регистъра на дружествата при РОС с решение от 31.07.1992г. по ф.д. № 70 / 1992г. на същия съд. Впоследствие, с решение № 70 / 13.03.1996г. по същото фирмено дело, дружеството е преобразувано в ЕАД, което поема всички активи и пасиви на едноличното дружество с ограничена отговорност.

С АДС № 5061 / 11.04.1996г. на „М-67”ЕАД е предоставено оперативното управление на следните построени в процесния имот сгради: производствен корпус, административна сграда, разкроечен участък, склад-типов, стоманенобетонен склад и павилион-магазин. За тези сгради дружеството, вече преобразувано в „М-67”АД с решение № 13 / 2.07.1997г. (установено след справка във ф.д. № 13 / 1996г. по описа на РОС, публикувано в ТР), се е снабдило с констативен НА № 142 от 20.10.2003г., т.5, рег.№6510, дело №507 / 2003г. на нотариус с район на действие РС Разград. Констативният нотариален акт не е оспорен от страните. В неговото съдържание е отразено, че сградите са построени в имот държавна собственост с пл.№ 26 с площ 14 330кв.м., находящ се в гр.Разград, Индустриален квартал (Западна промишлена зона). Съгласно заключението на вещото лице, тези сгради са с идентификатори по одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, както следва: масивна двуетажна сграда – производствен корпус с идентификатор 61710.501.26.3; административна сграда с идентификатор 61710.501.26.7; разкроечен участък с идентификатор 61710.501.26.2; едноетажен склад типов (2бр.) с идентификатори 61710.501.26.10 и 61710.501.26.11; едноетажен стоманобетонен склад с идентификатор 61710.501.26.1 и павилион-магазин с идентификатор 61710.501.26.8.

С АДС № 1967 / 31.05.1973г. на фабрика „М.” е отстъпена за ползване двуетажна монолитна сграда с обща застроена площ 2 400кв.м., състояща се от 28 стаи и 3 коридора, застроени върху дворно място от 25 620кв.м., за което не е отреден пл.номер (извън плана).

На 3.04.2009г. ТПК”М.” е прехвърлил на „М-67”АД чрез покупко-продажба собствеността върху процесния поземлен имот и построената в него масивна производствена сграда на два етажа, която по одобрената КК и КР на града е с идентификатор 61710.501.26.6. Сделката е оформена с НА № 143, т.1, рег. № 1289, дело № 101/2009г. на нотариус с район на действие РС Разград. С решение № 32 / 23.05.2013г., постановено по т.д. № 90 / 2011г. на РОС, влязло в сила на 19.05.2015г., е обявена нищожността на договора за покупко-продажба само в частта относно поземления имот с идентификатор 61710.501.26.

За останалите сгради, наМ.ащи се в имота: промишлена сграда – склад ГСМ с идентификатор 61710.501.26.4; промишлена сграда – помпена (водоем) с идентификатор 61710.501.26.5 и промишлена сграда – портиерна с идентификатор 61710.501.26.9, не са представени документи за собственост. Вещото лице посочва в съдебно заседание, че са построени в периода 1971 – 1987г. В счетоводството на „М-67”АД сградите са описани общо, без да има запис на всяка една поотделно. Ползват се от ответното дружество, но не става ясно откога – преди преобразуването на дрържавната фирма в търговско дружество или след този момент. По делото липсват доказателства, сочещи на отстъпване на управлението или ползването върху тези три сгради на „М-67” в периода, когато е съществувал като държавна фирма, поради което не може да се приеме, че ответникът е станал собственик по силата на правоприемство, съгласно чл.17а ЗППДОП(отм.). Същият не твърди като придобивен способ и добросъвестно владение върху сградите, за които няма титул за собственост (в писмения отговор такова се твърди само по отношение на поземления имот). Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът е доказал собствеността си само върху седем от сградите: масивна двуетажна сграда – производствен корпус с идентификатор 61710.501.26.3; административна сграда с идентификатор 61710.501.26.7; разкроечен участък с идентификатор 61710.501.26.2; едноетажен склад типов (2бр.) с идентификатори 61710.501.26.10 и 61710.501.26.11; едноетажен стоманобетонен склад с идентификатор 61710.501.26.1; павилион-магазин с идентификатор 61710.501.26.8 и масивна производствена сграда на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6.

Съдът приема допълнителното заключение по изготвената съдебнотехническа и оценителна експертиза досежно изчислените площи на всяка от сградите, намиращи се в поземления имот, площта за обслужването им, съответно оставащата свободна част от терена, както и стойността на месечния наем за имота в предложените от в.л. варианти на квадратен метър и на площ, посочена с различни размери в представените документи за собственост. Експертът обосновава своето заключение – основно и допълнително, с действащите технически правила и норми, регламентирани в Наредба № 7 / 2003г. за правила и нормативи за устройството на отделните видове територии и устройствени зони, а относно определянето на обслужващите пътища – с Наредба № 2 / 2004г. за планиране и проектиране на национално-транспортните системи на организираните територии. При преценката за площта, необходима за ползване на построените сгради, вещото лице е взело предвид в допълнително представеното заключение и съществуващите в терена подпорни стени. Така за ползването на масивна двуетажна сграда – производствен корпус с идентификатор 61710.501.26.3 е необходима площ от 1116кв.м. За административна сграда с идентификатор 61710.501.26.7 е необходима площ от 549,13кв.м. За разкроечен участък с идентификатор 61710.501.26.2 е необходима площ от 165кв.м. За едноетажен склад типов (2бр.) с идентификатори 61710.501.26.10 и 61710.501.26.11 са необходими съответно 192,30кв.м. и 191,40кв.м. За едноетажен стоманобетонен склад с идентификатор 61710.501.26.1 е необходима площ от 564кв.м. За павилион-магазин с идентификатор 61710.501.26.8 необходимата площ е 126,54кв.м. и за масивна производствена сграда на два етажа с идентификатор 61710.501.26.6 – 679,81кв.м. Общата част от терена, необходима за ползване на сградите, е в размер 3 584,18кв.м. Към тази площ следва да се добави площта, заета от техническата инфраструктура, благоустрояване и спортни съоръжения, които съобразно заключението са необходими за обслужването на сградите. Същата представлява 5 210,93кв.м. (получена като разликата между 6 965,13кв.м. – сбор от площите на ел.захранване, ВиК, газификация, алейно осветление, игрище, озеленяване, и 1754,20кв.м.-дублирана площ за обслужване на сградите и инфраструктурата). В обобщение, цялата площ, необходима за обслужване на седемте сгради, за които ответникът установява своето право на собственост, е в размер на 8795,11кв.м. Оставащата свободна част от терена, която не е необходима за използване на сградите, е с площ 7 412,89кв.м.

В допълнителното заключение вещото лице е изчислило пазарния месечен наем за 1 кв.м. площ от терена в размер на 0,072лв. Същият е постоянен за целия процесен период, видно от направените изводи в основното заключение за свит пазар по отношение на предлагане на аналогични терени под наем в района, както и за ограничен продажбен пазар.

От събраните грасни доказателства се установява, че представителите на ТПК”М.” не са били допускани в процесния имот в периода след сключване на сделката за неговата покупко-продажба на 3.04.2009г. За да направи този извод, съдът съобрази показанията на св.Т.Т., който обяснява, че през есента на 2012г. е придружавал председателя на кооперацията в опита му да вземе архива на ТПК”М.”, който се е намирал в имота, но двамата не са били допуснати. Впоследствие представители на ТПК”М.” са допуснати да изнесат документация и машини на кооперацията, но това е станало в изпълнение на осъдително съдебно решение. Св.Р.С.-К. също дава показания в горния смисъл, като допълва, че тя лично е участвала в екипа от служители на кооперацията, който е направил опит да получи архивните документи през 2011г., но отново неуспешно, защото не са били допуснати в имота. Св.М.Н. – касиер в „М-67”АД, посочва след справка с дневник на пропускателния режим в предприятието, че членове на кооперацията са посещавали дружеството-ответник през септември, 2011г., както и че е издадена заповед от директора на „М-67”АД членове на ТПК”М.” да бъдат допускани безпрепятствено на територията на фирмата. Съдът счита, че с показанията на Милка Н. не се опровергават останалите гласни доказателства. Свидетелката удостоверява посещения на отделни лица в имота. От качеството им на член-кооператори обаче не може да се направи извод за служебната ангажираност на тези посещения във връзка с работата им в ТПК”М.”. Свидетелката не е присъствала лично при техния допуск на територията на дружеството, а показанията й почиват на направената справка по време на разпита с дневник на пропускателния режим в предприятието.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск е допустим. С него ищецът претендира обезщетение за ползване без основание на собствения му поземлен имот от ответника, поради което претенцията следва да бъде квалифицирана по чл.59 ЗЗД. Правната квалификация се въвежда съобразно твърденията в исковата молба – че ТПК”М.” е собственик на имота и че през периода от 16.07.2010г. до 15.07.2015г. ответникът го е ползвал без правно основание, тъй като договорът в частта за прехвърляне на имота е обявен за нищожен. Като факт на неговото обедняване, съответно обогатяване на ответното дружество, ищецът сочи невъзможността да го ползва, съизмерима с пазарния месечен наем през целия период. За ищеца не съществува друг ред за защита при тези конкретно изложени твърдения.

По същество искът е частично основателен. Фактическият състав на неоснователното обогатяване, съгласно чл.59 ал.1 ЗЗД, включва следните елементи: ответникът да е обогатил имуществото си чрез увеличаване на своите активи, обедняване на ищеца чрез намаляване на активите в неговата имуществена сфера, обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да произтичат от един общ факт и обогатяването да е настъпило без правно основание.

Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в решение № 131 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 268/2009 г., I т. о., обявената по съдебен ред нищожност на сделката заличава с обратна сила правото на държателя да ползва вещта, поради което представлява изначална липса на основание за задържането на получената престация по договора. В случая обаче собственикът на имота търси обезщетение за неговото ползване без основание от ответника. Правото на обезщетение на основание чл.59 ЗЗД и правото да се иска възстановяване на разменените престации по нищожен договор, са с различно правно основание. Връщането на собствеността се дължи на изначална липса на основание за придобиването й, но обезщетението за ползването на имота без основание се дължи на отпаднало основание от момента на превръщането на собственика в държател, т.е от влизане в сила на решението за обявяване нищожността на сделката. В този смисъл съдът не споделя възражението на ответника, че обезщетение може да се търси само след успешно проведена защита по ревандикационен иск. Следователно, обогатяването без правно основание на дружеството – ответник от факта на ползване на терена под сградите, е настъпило от 19.05.2015г. – момента на влизане в сила на постановеното решение по т.д. № 90 / 2011г. по описа на РОС и е продължило до 15.07.2015г., когато ищецът е депозирал исковата молба в съда. Установено е от събраните гласни доказателства, че кооперацията – ищец не е могла да ползва имота за целия период и до настоящия момент същият се ползва от ответника. Неоснователното обогатяване се изразява в облагодетелстването на „М-67”АД със спестения от него наем, който би плащал за ползване на имота през този период. Обедняването на ищеца, собственик на имота, се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които той би получавал при отдаването под наем на имота и които следва да се определят съобразно действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. В случая обогатяването на държателя и обедняването на собственика са една и съща сума, измерваща се с пазарния наем за имота в периода 19.05.2015г. – 15.07.2015г. В тази част исковата претенция е основателна. В останалата част, с която се търси обезщетение за предходния период от 16.07.2010г. до 18.05.2015г., същата се явява неоснователна.

Що се отнася до конкретния размер на дължимото обезщетение, съдът наМ.а следното: Не се оспорва от страните и съдът приема, че ТПК”М.” е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор 61710.501.26 по кадастралната карта на гр.Разград. С преобразуването на държавната фирма ”М-67” в еднолично търговско дружество с държавно имущество по силата на разпореждане № 64 / 11.05.1992г. на Министерски съвет, е извършено разделяне на собствеността на сградите, описани в АДС № № 5061 / 11.04.1996г. и в констативен НА № 142 от 20.10.2003г., т.5, рег.№6510, дело №507 / 2003г. на нотариус с район на действие РС Разград, от собствеността на терена, върху който са изградени. При условията на чл.63 ал.2 ЗС правото на строеж възниква без изрично волеизявление, щом се осъществи прехвърляне, което изключва сградите от притежанието на земята, върху която са изградени. В разглеждания случай държавата, която е била собственик на тези постройки, ги е включила в капитала на преобразуваното търговско дружество „М-67”ЕООД, чийто правоприемник е ответникът „М-67”АД. Носителят на правото на строеж може не само да притежава собствеността на постройката, но и да ползва самостоятелно необходимия за поддържането и експлоатацията й терен (прилежаща площ) – в този смисъл решение № 153 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 847/2009 г., II г. о. Отнесено към настоящото производство, това правило означава, че за посочения по-горе период от 19.05.2015г. до 15.07.2015г., е налице годно правно основание за ползването на частта от терена с площ 8795,11кв.м., представляваща прилежаща площ към сградите, за които ответникът е доказал правото си на собственост.

За останалата част от имота с площ 7 412,89кв.м., явяваща се разлика до цялата площ от 16 208кв.м., за „М-67”АД липсва правно основание за ползване в посочения период. Като се има предвид, че месечният пазарен наем за 1 кв.м. от имота е 0,072лв., за частта с площ 7 412,89кв.м. месечният наем е в размер 533,73лв. Това е сумата, която ответникът дължи за м.юни, 2015г. За 13 дни от м.май, 2015г. (от 19.05. до 31.05.) припадащата се сума е 223,82лв., а за 15 дни от м.юли, 2015г. (от 1.07. до 15.07.) дължимата сума е 258,26лв.

В обобщение, сумата, с която се е обогатил ответникът „М-67”АД за сметка на обедняването на ТПК”М.” в периода 19.05.2015г. – 15.07.2015г., е в общ размер 1 015,81лв. Искът е основателен и доказан в този размер, поради което „М-67”АД следва да бъде осъден да заплати на ТПК”М.” посочената сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.07.2015г., до окончателното й изплащане, а над размера 1 015,81лв. до първоначално претендирания такъв от 60 000лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. Съдът не споделя възражението на ответника, че липсата на покана от собственика на терена до държателя за плащане е условие за възникване на вземането. В условията на чл.59 ал.1 ЗЗД правото на обезщетение възниква със самия факт на неоснователното обогатяване, без да е необходимо изпращане на покана.

Страните претендират присъждане на направените деловодни разноски. Ищецът е представил е договор за правна защита, от който се установява, че уговореното адв.възнаграждение е в размер на 2 300лв., платимо по банкова сметка. ***равна защита, в който е отбелязано, че е уговорено възнаграждение за двама адвокати в общ размер 2 430лв., платимо по банкова сметка. ***.1 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при плащане на адв.хонорар по банков път, задължително следва да бъдат представени доказателства за плащането, което не е сторено от страните. Ето защо техните твърдения за заплатено възнаграждение не следва да се вземат предвид.

Ищецът е внесъл ДТ в размер на 2400лв. и депозит за вещо лице в размер на 300лв. Общият размер на направените от него разноски е 2 700лв. Ответникът е внесъл депозит за вещо лице в размер на 300лв. Съобразно уважената част от иска „М-67”АД следва да заплати на ТПК”М.” сумата 45,71лв. Съобразно отхвърлената част от иска ТПК”М.” следва да заплати на „М-67”АД сумата 294,92лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „М-67”АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Разград, Индустриален квартал, представляван от директора М.М., да заплати на Кооперация „Трудово-производителна кооперация „М.”” ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Разград, ул.”Д.Груев” № 10, представляван от председателя Г.Г., сумата 1 015,81лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2015г., до нейното окончателно изплащане, като отхвърля иска над размера 1 015,81лв. до първоначално претендирания размер от 60 000лв., като неоснователен.

Осъжда „М-67”АД да заплати на Кооперация „Трудово-производителна кооперация „М.”” сумата 45,71лв. за направени деловодни разноски.

Осъжда Кооперация „Трудово-производителна кооперация „М.”” да заплати на „М-67”АД сумата 294,92лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

МН