РЕШЕНИЕ № 28

гр. Разград 20.07.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и втори юни две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

Секретар: Н. Реджебова

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 47 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

Предявен е иск на правно основание чл. 694, ал. 1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба вх. № 3375 / 14.08.2015 г., подадена от ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ж.к. “ Освобождение “,бл. 6, ет. 5, ап. 21, представлявано от собственика Т.В.Т., в качеството му на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т. дело № 45 / 2014г. на ОС- Разград, възразил срещу прието от синдика и одобрено от съда по несъстоятелността вземане на “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, представлявано от управителя Б.Х.М.. С молбата съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл. 694 от ТЗ от несъстоятелния длъжник против кредитора “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, за установяване несъществуването на предявено от кредитора вземане, прието от синдика и одобрено като такова от съда по несъстоятелността в размер на 50 940.38 лв. Претендират се разноски.

В исковата молба ищеца признава наличието на сключен между страните Договор от 04.02.2002 г. за предоставяне на автогарови услуги с цена на услугата 4 лв. с ДДС на курс С т. 2 от Договора страните се договорили, че при определени обстоятелства “Автобустранс“ ЕООД има право да променя договорените цени,с едномесечно предизвестие. Ищеца твърди, че липсват писмени документи относно прекратяването или изменението на договора.

Твърди се също, че цената от 5.70 лв. на курс не съответства на методиката, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база категоризиране на автогарите, съгласно изискванията на чл. 22, ал. 4 от ЗАП. Не е доказано катогоризиране на Автогара Разград. Не е налице вътрешноведомствен акт на Автогара Разград или на “Автобустранс“ ЕООД, като база за изчисляване на цената от 5.70 лв.с ДДС на курс. “Автобустранс“ ЕООД не доказва еднакво прилагане на цена за услугата по отношение на всички превозвачи. Твърди се, че сключения между страните договор е действащ и поражда посочените в него правни последици, включително определената цена от 4.00 лв. с ДДС на курс и не е налице правно основание за едностранно изменение на тази цена. На следващо място се твърди нищожност на разпоредбата на т. 2 от Договора, поради наличие на невъзможен предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На последно място се твърди, че към молбата за предявяване на вземането ответника не е представил никакви доказателства за реално предоставяне на автогарови услуги от негова страна.

На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията е връчен на ответника “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК *** на 09.09.2015 г.

С вх. № 3823 / 23.09.2015 г., в предоставения двуседмичен срок, ответника “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК *** депозира отговор, с който ангажира следното становище: Намира иска за допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че вземанията по процесните фактури съществуват и са валидно възникнали. По отношение определяне на цената от 5.70 с ДДС за курс са налице влезли в сила съдебни актове по конкретно посочени съдебни дела, с които е признато правото му да променя цената. Ищеца в продължение на половин година плащал увеличената цена, поради което е налице съгласие на страните за изменение на договора. Счита, че са без значение обстоятелствата при които е променил цената на услугата, тъй като настоящият спор обхваща период, в който страните вече са постигнали съгласие. По отношение на твърдението за прилагане на различни цени по отношение на различните превозвачи, с влязло в сила съдебно решение на ВАС е прието, че е прилагана еднаква цена спрямо всички превозвачи в размер на 5.70 лв. с ДДС за курс. По отношение на процесните фактури се твърди, че същите са издадени и осчетоводени при ответника и са включени в съответните справки-декларации по ЗДДС. Фактурите са издадени въз основа на записвания в Дневника на Автогара Разград и в тях са посочени броя на изпълнени курсове от ищeца-превозвач, за всеки месец от процесния период, с изключение на курсовете по линията Разград-Гецово-Разград, за която между страните е налице друг съдебен спор. Фактурите са предлагани за приемане и подписване на ищеца, но същия необосновано отказвал да ги приеме. Поради забавата ищеца дължи лихви, считано от деня следващ издаването на фактурите, до датата на предявяване на вземането пред РОС.

Отговора с приложенията е връчен на ищеца на 30.09.2015 г.

В предоставения му срок ищеца не депозира допълнителна искова молба.

По допустимостта на иска:

Във връзка с допустимостта на иска и легитимацията на страните, съгласно специфичните изисквания на чл. 694 от ТЗ, съдът служебно изиска част от преписка по т. дело № 45 / 2014 г. по описа на ОС – Разград, при което установи, че искът се явява предявен от длъжник в открито производство по несъстоятелност с обявен Списък на предявени и приети вземания. В срока по чл. 690 от ТЗ длъжникът, сега ищец, депозирал писмено възражение пред съда по несъстоятелността относно приетото от синдика вземане на кредитора “ Автобустранс “ ЕООД, ЕИК ***, по търговски договор в размер общо на 50 940.38 лв. Списъкът с приетото от съда вземане е одобрен от съда с Определение № 230 / 07.08.2015 г. по т. дело № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград, обявено в ТР на 07.08.2015 г. Исковата молба е подадена по пощата на 12.08.2015 г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 1 от ТЗ. Налице е относимост между предявеното, оспорено и прието вземане с вземането, сочено като предмет на иска по чл. 694 от ТЗ. При това положение предявеният иск се явява допустим.

Съдът, като съобрази доводите и становищата на страните и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че се намирали в трайни търговски отношения по силата на Договор от 04.02.2002 г. / л. 101 /, уреждащ взаимоотношенията им относно ползване на Автогара Разград, собственост на ответното дружество. По силата на Договора ищеца се задължил да заплаща наем за ползване на Автогара Разград и обслужване на пътниците в размер на 4 лв. за курс с ДДС. Не се спори също така,че тази цена е прилагана до м. декември 2009 г. След това цената на услугата е увеличена на 5.70 лв. с ДДС на курс, както и при тази цена през 2010 г. услугата е ползвана и плащана от ищеца в продължение на шест месеца.

Ответника издал процесните 34 бр. фактури за предоставени на ищеца услуги. Фактурите били осчетоводени по надлежния ред, дължимия ДДС бил начислен и заплатен.

Ответника предложил на ищеца фактурите за приемане и подпис, но той отказал.

След откриване на производство по несъстоятелност по отношение на ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“ с Решение № 37 / 15.01.2015 г. по т. дело № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград, с молба вх. № 936 / 09.03.2015 г. кредитора “ Автобустранс “ ЕООД предявил вземанията си, на основание чл. 688, ал. 1 от ТЗ. По пункт II от Молбата е предявено вземане по Фактури за доставени автогарови услуги по Договор от 04.02.2002 г. в общ размер 50 940.39 лв., от които главница в размер на 42 431.80 лв. и лихва за забава на главницата по същите фактури в общ размер 8 508.58 лв. Подробно са изброени 34 бр. фактури, включващи периода, ползванията и цената на услугата с ДДС. В този размер са включени от синдика вземанията в Списъка на предявените и приети вземания, обявен в ТР на 30.07.2015 г. С определение № 230 / 07.08.2015 г., по т. дело № 45 / 2014 г. на ОС-Разград е одобрен списъка, като съдът приел, че не са постъпили възражения против списъка в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, който се явява изтекъл на 06.08.2015 г. Впоследствие е установено, че в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е постъпило възражение от длъжника, настоящ ищец, което обаче не е разгледано, тъй като междувременно съдът по несъстоятелността се произнесъл с горното определение.

Между същите страни за същите отношения са водени няколко съдебни производства, като съдебната им история в хронологичен ред е следната:

С Решение № 119 / 03.05.2011 г., постановено по гр. дело № 1880 / 2011 г. по описа на РС-Разград, настоящия ищец ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“ е осъден да заплати на настоящия ответник “ Автобустранс “ ЕООД сумата 2180 лв., представляващи дължими такси за ползване на сектор при Автогара Разград за месеците юли и август 2010 г. и отхвърлил иска в останалата му част до първоначално предявения размер. За да постанови решението си съдът приел, че страните са обвързани от цената определена с договора от 2002 г. в размер на 4 лв. с ДДС на курс.

С влязло в сила на 11.10.2011 г. Решение № 12 / 11.10.2011 г., постановено по в.т. дело № 61 / 2011 г. ОС-Разград отменил решението в отхврълителната част и постановил ново, с което иска бил уважен изцяло. За да постанови решението си ОС-Разград приел, че от 01.01.10 г. е определена нова цена за ползване на предоставяната услуга в размер на 5.70 лв. Едноличният търговец продължил да ползва услугата и да заплаща новата цена в продължение на шест месеца, следователно е налице постигнато между страните съгласие за изменение на цената на 5.70 лв. Съдът приел, че в този смисъл са без значение какви са били обстоятелствата при които е променена цената, тъй като спора касае период следващ този, при който страните са постигнали съгласие за новата цена. Прието е също така, че новата цена от 5.70 лв. е прилагана за всички превозвачи.

С Решение № 256 / 10.08.2012 г., постановено по гр. дело № 1816 / 2012 г. по описа на РС-Разград, настоящия ищец ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“ е осъден да заплати на настоящия ответник “ Автобустранс “ ЕООД сумата 4 651.20 лв., представляващи дължима цена на ползвани автогарови услуги за периода от м. ноември 2010 г. до м. февруари 2011 г. и сумата 128.48 лв., представляващи лихва за забава върху сбора от наемната цена за м. ноември и декември. С решението е отхвърлен изцяло предявения от едноличния търговец срещу “ Автобустранс “ ЕООД насрещен иск, с петитум да бъде прието за установено, че сключения между страните договор от 04.02.2011 г. не е изменян в частта досежно определената цена от 4.00 лв. с ДДС на курс. За да постанови решението си съдът приел, че към м. септември 2010 г. цената на автогаровата услуга за курс е определена на 5.70 лв. с ДДС. Независимо от това едноличния търговец продължил да ползва услугата. Съдът приел, че превозвача с конклудентни действия приел новата цена от 5.70 лв. Тази цена е прилагана за всички превозвачи и той не е третиран неравноправно. Решението на районният съд е потвърдено с влязло в сила Решение № 12 / 17.12.2012 г. по в.т. дело № 111 / 2012 г. по описа на ОС-Разград, с изключение на отхвърлителния диспозитив, в която част решението е обезсилено, като недопустимо.

С Решение № 295 / 23.10.2013 г., постановено по гр. дело № 1542 / 2012 г. по описа на РС-Разград, настоящия ищец ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“ е осъден да заплати на настоящия ответник “ Автобустранс “ ЕООД сумата 4896.30 лв., представляваща цена на ползвана автогарова услуга за м. март, м. април и м. май 2011 г. и лихва за забава в размер на 674.86 лв. За да постанови решението си съдът приел, че сключения между страните договор от 04.02.2022 г. е бил прекратен, считано от 01.09.2010 г., когато едноличния търговец бил уведомен от “ Автобустранс “ ЕООД, че договора се прекратява и автобусите му няма да бъдат допускани до автогарата. Превозвача започнал отново да ползва автогаровата услуга от м. ноември 2010 г., когато вече му била известна новата цена за услугата от 5.70 лв., определена за всички превозвачи. При това положение е налице нов договор, за който не се изисква писмена форма. Решението е потвърдено с влязло в сила на 27.06.2014 г. Решение № 5 / 27.06.2014 г. по в. г. дело № 12 / 2014 г. по описа на ОС-Разград.

С Решение № 221 / 29.07.2013 г., постановено по гр. дело № 324 / 2013 г. по описа на РС-Разград, настоящия ищец ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“ е осъден да заплати на настоящия ответник “ Автобустранс “ ЕООД сумата 4 776.60 лв., представляваща дължима цена за ползвани автогарови услуги за периода от м. юни 2011 до м. август 2011 г. включително и сумата 767.90 лв., представляваща мораторна лихва за забава. За да постанови решението съдът приел, че между страните е бил налице договор с цена на услугата 4 лв. на курс. “ Автобустранс “ ЕООД отправил предложение до ЕТ за промяна на цената. Ответника продължил да ползва услугата и след отправеното му предложение, като по този начин мълчаливо приел новата цена. Съдът приел, че договора за ползване на услугата е неформален. На превозвача било известно, че след м. септември 2010 г. е определена нова цена от 5.70 лв. на курс. При положение, че не бил съгласен за него съществувала възможност да прекрати договора, като преустанови ползването на сектора. Това действително било така за определен период, след което той продължил да ползва услугата и така с конклудентни действия приел продължаване на договор при новата цена. Съдът приел, че самия договор за услуга е реален и с ползването на услугата за превозвача възникнало задължението за плащане. Решението е потвърдено с влязло в сила на 30.04.2014 г. Решение № 10 / 30.04.2014 г. по в. г. дело № 68 / 2013 г. по описа на ОС-Разград.

С Решение № 1281 / 20.09.2011 г. на КЗК по преписка № КЗК/971/2010 г. С решението е прието, че наличието или липсата на писмено договор не е и не може да бъде задължително условие за ползване на автогарови услуги. Приема се, че безсрочният договор от 04.02.2002 г. е в сила по отношеиие на всички заложени в него параметри, с изключение на цената, претърпяваща промени на два пъти. Прието е също така, че не е налице различно третиране на едноличния търговец като превозвач спрямо конкуриращите се с него превозвачи по същите дестинации. Решението на КЗК е обжалвано, но с Решение № 8208 / 07.06.2012 г. по адм. дело № 13310 / 2011 г. на ВАС, жалбата е отхвърлена.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която представя заключение вх. № 1406 / 24.03.2016 г. в следния смисъл:

Използваните от ищеца сектори на Автогара Разград, в периода 01.09.2011 г. – 28.02.2015 г. са два. Сектор 2 за автобуси с направление Разград-Русе и Разград-Цар Калоян, и сектор 4 с направление Разград-Варна. За ползваните сектори са издадени от ответника 34 бр. фактури, описани по в табличен вид по номера, дата и брой ползвания за всяка фактура.

Издадените от ответника 34 бр. фактури за ползване на сектори на Автогара Разград от ищеца за процесния период са осчетоводени при ответника. Вещото лице е посочило и взетите счетоводни операции. Съгласно банкови извлечения на “ Райфайзенбанк “ ЕАД № 22 / 08.02.2013 г., № 36 / 06.03.2013 г., № 52 / 02.04.2013 г., № 86 / 28.05.2013 г., № 108 /02.07.2013 г. и № 123 / 23.07.2013 г., на същите дати са извършени банкови преводи в размер на: 1044.00 лв. с основание – наем сектори на автогара за м. януари 2013 г., 912.00 лв. – наем сектори на автогара за м. февруари 2013 г., 956.00 лв. – наем сектори на автогара за м. март 2013 г., 952.00 лв. – наем сектори на автогара за м. април 2013 г., 908.00 лв. наем сектори на автогара за м. май 2013 г. и 896.00 лв. – наем сектори на автогара за м. юни 2013 г. Общо приведени суми – 5 668.00 лв. Посочени са и сметките по които са осчетоводени получените суми. Дължимият ДДС по издадените от ответника фактури е начислен и фактурите са включени в Дневник за продажби и СД за ДДС за съответните месеци.

Дължимата сума по издадените от ответника 34 бр. фактури за процесния период е общо 42 430.80 лв. От всички издадени от ответника фактури има частично плащане само по фактура № 1000005160 / 17.09.2013 г. в размер на 5668.00 от общо дължима сума по същата фактура в размер на 7826.10 и с остатък за плащане 2158.10 лв. След извършеното плащане дължимата сума по издадените 34 бр. фактури възлиза на 36 762.80 лв.

За периода от 01.01.2013 г. до 30.06.2013 г. в табличен вид вещото лице е изложило поотделно за всеки месец брой ползвания, единична цена с ДДС, сума за плащане, платена сума и разлика за плащане. След извършени изчисления за периода сумата за плащане възлиза на 7 826.10 лв. Платена е сума в размер на 5668.00 лв. Разликата за плащане възлиза на 2158.10 лв. Сумите са осчетоводени за плащане по фактура № 1000005160 / 17.09.2013 г., в която са включени такси за ползвани 2 бр. сектори за периода м. януари – м. юни 2013 г. Вещото лице е посочило и сметките по което е осчетоводена платената сума по горната фактура. Вещото лице заключава, че задължението на ищеца следва да бъде намалено с размера на платената сума.

Според заключението, след преглед на месечните справки за изпълнени курсове, счетоводните регистри и първичните счетоводни документи / издадени фактури/, цената на автогаровите услуги за периода от 01.09.2011 г. до 28.02.2015 г. за всички превозвачи, ползващи сектори на Автогара Разград е 5.70 лв.

Вещото лице е определило и размера на мораторната лихва за всяка една от процесните 34 бр. фактури, като общият им размер, считано от датата, следваща датата на издаване на всяка от фактурите до датата на подаване на исковата молба – 09.03.2015 г. възлиза на 7 659.38 лв.

По делото е представено и допълнително заключение от същото вещо лице, вх. № 2157 / 10.05.2016 г., според което:

При проверка документацията на конкретно посочени от ищеца 6 бр. превозвачи от 01.09.2011 г. до различен краен период е фактурирана твърда цена в различен размер, а в последствие от различни периоди фактурите са издавани с вписан брой извършени курсове и цена на курс в размер на 5.70 лв.

При проверката, на вещото лице били предоставени от ответника сключени с всеки един от конкретно посочените шест превозвачи договор от 2009 г., 2013 г. и 2014 г., с вписан наем за ползване на сектор и обслужване на пътници в размер на 5.70 лв. с ДДС за всеки курс, посочен в маршрутните разписания.

В заключение вещото лице сочи, че поради липса на маршрутни разписания, неизпълнени курсове и прилагана твърда цена за плащане от страна на превозвачите за част от посочения период, е невъзможно да се изчисли цена за автогаровите услуги на курс до 31.12.2013 г. за пет от превозвачите.

За един от шестте превозвачи, за периода от 01.09.2011 г. до 31.12.2011 г. цената е изчислена в размер на 4.80 лв. , а от 01.01.2012 г. до 30.04.2013 г. цената е 5.70 лв. с ДДС на курс.

За други двама от шестте превозвачи от 01.03.2014 г. до 28.02.2015 г. цената на курс е в размер на 5.70 лв. с ДДС на курс.

По делото е представено и ново допълнително заключение от същото вещо лице вх. № 2664 / 14.06.2016 г. Същото касае двама от проверяваните шест превозвачи, за които от Община Разград са представени маршрутни разписания. Съобразно представените маршрутни разписания за превозвача ЕТ “ Мураза Ферад “ с. Дянково, за сумата от 1160.00 лв., по договор от 21.05.2013 г., по пет линии, при 12 курса в делнични дни и 8 курса в почивни дни е изчислена цена от 3.99 лв. при 31 дни и 4.03 лв. при 30 дни.

По отношение на превозвача ЕТ “ Неделчо Иванов, за сумата от 100 лв., по договор от 09.05.2013 г., по една линия, при два курса е изчислена цена от 1.61 лв. при 31 дни и 1.67 лв. при 30 дни.

При тези фактически констатации съдът намира предявеният иск за частично основателен. Несъстоятелния ищец дължи на ответното дружество сумите, описани в посочените 34 бр. фактури, с изключение на сумата по фактура № 1000005160 / 17.09.2013 г., по която задължението следва да бъде намалено с платената сума от 5668.00 лв. до размера на 2158.10 лв. По същия начин следва да се приеме, че е частично основателен и доказан и иска за мораторна лихва за забава с изключение на сумата по фактура № 1000005160 / 17.09.2013 г., по която задължението следва да бъде намалено от 1172.16 на 323.22 лв., като по този начин общия размер на претенцията за мораторна лихва следва да бъде намален до 7659.38 лв.

Горните задължения са формирани от реално предоставена от ответното дружество на ищеца автогарова услуга през процесния период, която подлежи на плащане от последния като неизправна страна.

В останалата му част, до размера на 36762.80 лв., представляващи главница по процесните 34 бр. фактури и 7 659.38 лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на горните фактури за периода от датата на издаването на всяка от тях до 09.03.2015 г., иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан

Съдът намира за неоснователно становището на ищеца, че цената на услугата следва да се определя в съответствие със сключения между страните договор от 04.02.2022 г., според който тя е 4.00 лв. с ДДС на курс. Съдът приема, че към процесният период цената на услугата е в размер на 5.70 лв. с ДДС на курс. Тази цена е била известна на ищеца още преди процесният период. Ищеца е ползвал услугата преди процесния период и заплащал завишения размер на услугата от 5.70 лв.

Не са налице твърдяните от ищеца несъответствия относно определяне на цената от 5.70 лв. с ДДС на курс с разпоредбите на чл. 22, ал. 4 от Закона за автомобилните превози / ЗАП / и на чл. 53а, ал. 3 от Наредба № 33 / 03.11.1999 г. И двете разпоредби предвиждат начина на формиране на цените за автогарови услуги да се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на база категоризиране на автогарите. По същество такава методика не е издавана, поради което ищеца няма основание да се позовава на нея. В този смисъл дори и липсата на вътрешноведомствен документ на Автогара Разград е без значение. Начина на формиране на цената за услугата не е изследван в настоящото производство. Той е бил обект на изследване по преписката пред КЗК. При тази проверка не са установени нередности при формиране на цената. Съдът намира за неоснователно становището на ищеца за нищожност на клаузата на т. 2 от сключения между страните договор. В този смисъл не е налице произволно издаване на фактури с произволно определена цена. В случая на ищеца е била известна новата цена от 5.70 лв., но той практически отказвал да я приеме

Също неоснователно се явява и становището на ищеца, че не била прилагана еднаква цена към всички превозвачи. От посоченото в допълнителното заключение на вещото лице шест относно проверените шест превозвачи, посочени от ищеца, се установява, че по отношение на тях до един момент е прилагана твърда цена без посочване на брой ползвания, а след това е прилагана еднаква цена в размер на 5.70 лв. с посочване на брой ползвания. Изключение прави един от превозвачите - “Алкатур“ ЕООД гр. Разград, но само за периода м. септември – м. декември 2011 г. По делото няма данни, а и не се твърди, че някой от посочените шест превозвачи са се конкурирали пряко с ищеца по едни и същи маршрутни направления. Същите са изводите и относно посочените от ищеца двама превозвачи – ЕТ “ М.Ф. “ с. Дянково и ЕТ “ Н.И.И. “ с. Гецово. Заключението касае установени курсове за изпълнение от предоставено маршрутно разписание. Не са налице доказателства по отношение на тези двама превозвачи да са фактурирани цени от 3.99/4.03 лв. на курс за първия превозвач респ. 1.61/1.67 лв. за втория превозвач.

По отношение на сключения от страните договор от 04.02.2002 г. съдът приема за неоснователно становището, че между страните е валидна посочената в него цена от 4.00 лв. с ДДС на курс, по изложените по-горе съображения. Задължението за ползване на автогарова услуга произтича не от сключен между страните договор, а от разпоредбата чл. 22, ал. 1 от ЗАП.

По отношение заявеното от ищеца в исковата молба становище, че към молбата за предявяване на са представени никакви доказателства за реално предоставяне на автогарови услуги, съдът намира същото е неоснователно. Кредиторът не е длъжен да прилага към молбата си документи, удостоверяващи реалното предоставяне на услуги. В молбата са посочени процесните фактури, описани по съдържание, имащо отношение към предявяването.

При тези обстоятелства предявеният иск следва да бъде уважен до размера на 5668.00 лв. за главница и до размера на 848.94 лв. за мораторна лихва, поради плащане по фактура № 1000005160 / 17.092013 г. Над тези размери, до първоначално предявените такива за 42 431.80 лв., представляващи главница и 8 508.58 лв., представляващи мораторна лихва за забава по процесните 34 бр. фактури, иска следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и на основание 694, ал. 2 от ТЗ, ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Разград следващата се държавна такса,съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1776.89 лв.

Също на основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ, ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС-Разград държавна такса в размер на 260.68 лв. съобразно уважената част от иска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 479.62 лв. за разноски в производството, съобразно отхвърлената част от иска.

Воден от горното Разградския окръжен съд

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, по предявения от ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“, ЕИК *** /в производство по несъстоятелност по т.д. № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград, иск с правно основание чл. 694, ал.1 от ТЗ, че приетото вземане на кредитора “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, представлявано от управителя Б.Х.М., включено в Списъка на предявени и приети вземания по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, под № 1.2, одобрен с Определение № 230 / 07.08.2015 г. т.д. № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград, не съществува в размер на 5668.00 лв. / пет хиляди шестстотин шестдесет и осем лева /, представляващи главница по фактура № 1000005160 / 17.092013 г. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно плащане, поради плащане, както и че не съществува вземане в размер на 848.94 лв. представляваща мораторна лихва за забава на плащането по същата фактура, поради плащане на горната главница и ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявения отрицателен установителен иск в останалата му част до първоначално предявения размер от 42 431.80 лв., представляващи главници по 34 бр. фактури, ведно със законната лихва от 10.03.2015 г. до окончателно плащане и 8 508.58 лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на сумите по 34 бр. фактури от датата на издаването на всяка от тях до 09.03.2015 г.

Осъжда “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, представлявано от управителя Б.Х.М. да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 260.68 лв., пердставляваща държавна такса върху уважената част от иска.

Осъжда ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“, ЕИК *** /в производство по несъстоятелност по т.д. № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград / да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 1776.89 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената част от иска, която да се събере от масата на несъстоятелността.

Осъжда ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“, ЕИК *** /в производство по несъстоятелност по т.д. № 45 / 2014 г. по описа на ОС-Разград / да заплати на Автобустранс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “ Априлско въстание “ № 5, представлявано от управителя Б.Х.М. сумата 479.62 лв., представляваща разноски, съобразно отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия: