РЕШЕНИЕ №23
15.07.2016 г., гр.Разград
Разградски
окръжен съд
На петнадесети
юни, две хиляди и шестнадесета година
В открито
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
При секретаря Д.Г.,като разгледа
докладваното от съдията В.Димитрова търговско
дело №48 по описа за
Производството е образувано по искова
молба вх. №3376 / 14.08.2015 г., подадена от ЕТ “Карина –Т-Т.Т.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление в гр. Разград, обл. Разград, ж.к. “
Освобождение “,бл. 6, ет. 5, ап. 21, представлявано от собственика Т.В.Т.,чрез
пълномощник адв.Антон Узунов от САК, в качеството му
на длъжник в производство по търговска несъстоятелност по т. дело № 45 / 2014г.
на ОС- Разград, възразил срещу прието от
синдика и одобрено от съда по
несъстоятелността вземане на “Автобустранс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Разград, обл. Разград, ул. “
Априлско въстание “ № 5, представлявано от управителя Б.М..
Със същата
ищецът /несъстоятелен длъжник/ предявява против кредитора отрицателен установителен иск по реда и в сроковете на чл. 694 от ТЗ
за установяване несъществуването на предявено от кредитора вземане,
прието от синдика и одобрено като такова от съда по несъстоятелността в размер
на 45 491.70 лв.
На основание чл. 367 и сл. от ГПК
съдът е приел настоящата искова
молба за редовна, като е връчил препис от същата, ведно с приложенията на
ответника “Автобустранс“
ЕООД, ЕИК ******** на 01.09.2015 г.
В предоставения му двуседмичен срок, ответника “Автобустранс“
ЕООД, ЕИК ******** депозира отговор 15.09.2015г., с който застъпва становище
за допустимост,но неоснователност на предявения иск.Счита, че вземането му същестува и то представлява обезщетение за неизпълнение от
страна на ищеца на неформален договор,евентуално обезщетение на имуществени
вреди, причинени му от ищеца виновно и в резултат на негово противоправно
по смисъла на чл.22 ЗАП и чл. 52, ал.1 от
Наредба №33/3.ХІ.1999г. поведение, изразяващо се в неизпълнение на
маршрутно разписание по автобусна линия гр.Разград –с.Гецово в периода
30.09.2010г.-15.Х.2012г. и конкретно в отказа му „да посещава
сектор на Автогара Разград” или като обезщетение,което му се следва на осн.чл.59 от ЗЗД
,тъй като при неполучаване на дължимата сума от 45 491.70лв. за автогарови услуги,той ответникът се е обеднил, а съответно
ищецът се е обогатил със същата.Не възразява да бъдат допуснати и приети като
доказателства, приложените такива към исковата молба. Оспорва искането за
прилагане на неприключили с влязъл в сила съдебен акт съдебни дела. Прилага
писмени доказателства и моли да бъдат допуснати като такива, всички
доказателства, приложени към молбата за предявяване на вземането. Прави искане
за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза с поставени съответни задачи.
Отговора с
приложенията е връчен на ищеца на 30.09.2015 г.
В
предоставения му срок ищеца не депозира допълнителна искова молба.
С молба,
подадена на в деня, в който изтича срока за допълнителна искова молба –
14.10.2015 г., ищецът депозира молба за спиране производството по делото.
След
отпадане пречките по движение на делото, с определение от 01.02.2016 г., на
основание чл. 230, ал. 1, вр. с ал. 3 от ГПК,
производството по делото е възобновено.Спряно е отново с определение от
02.02.2016г. и повторно възобновено на 29.03.2016г.,когато е постановено и
определение по чл.374 от ГПК.
В съдебно
заседание страните поддържат заявените становища с исковата молба и отговора
към нея.
Преценявайки
допустимостта на предявения иск, предвид изискванията на чл. 694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът
провери служебно т. дело № 45 /
В подкрепа на отговора си ответника
представя заверения копия на влезли в сила съдебни актове, за които твърди, че
уреждат аналогични отношения между същите страни по същия договор, но касаещи
други периоди.Представя и Дневник на Автогара Разград за периода м. септември
2011г.– м. февруари
Съдът,като съобрази доводите и
становищата,както и събраните по делото доказателства,намери
за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е в открито производство по
несъстоятелност по т.д.н.дело №45/2014г.по описа на РОС.
Вземането на ответника “ Автобустранс “ ЕООД към несъстоятелния длъжник в размер
общо на 45 491.70 лв. е предявено по т.д.н. №45/2014г.по описа на РОС с
молба от 14.04.2015г. по реда на чл.688,ал.1от ТЗ и включено от синдика в
списъка на приетите вземания,публикуван в ТР на 30.07.2015г.по партидата на
несъстоятелния търговец.Съдът по несъстоятелността с определение от
07.08.2015г.по чл.692,ал.1 от ТЗ е одобрил списъка на приети вземания и
съответно е свикал събраните на кредиторите на длъжника.С последващо
определение от 11.08.2015 г.,
постановено по т. дело № 45 /
Определението на съда в производството
по чл. 692 от ТЗ е обявено в ТР на 07.08.2015 г., а исковата молба е подадена
по пощата с пощенско клеймо на изпращача 12.08.2015 г., т.е. в срока по чл.
694, ал. 1 от ТЗ.
Същото е било атакувано от
несъстоятелното дружество,поради неразглеждане на възражението му,като подадената
частна жалба е била оставена без разглеждане с определение на ВнАС по ч.т.дело №679/2015г.
При
предявяване на вземането пред синдика,настоящият ответник “ Автобустранс “
ЕООД обосновава вземането си на три различни основания,така,както те са посочени и в отговора на исковата молба,като
главно основание,че заявената като вземане сума представлява обезщетение за
неизпълнение от страна на ищеца на неформален договор,евентуално обезщетение на
имуществени вреди, причинени му от ищеца виновно и в резултат на негово противоправно
по смисъла на чл.22 ЗАП и чл. 52, ал.1 от
Наредба №33/3.ХІ.1999г. поведение, изразяващо се в неизпълнение на
маршрутно разписание по автобусна линия гр.Разград –с.Гецово в периода
30.09.2010г.-15.Х.2012г. и конкретно в отказа му „да посещава
сектор на Автогара Разград” или като обезщетение,което му се следва на осн.чл.59 от ЗЗД
,тъй като при неполучаване на дължимата сума от 45 491.70лв. за автогарови услуги,той ответникът се е обеднил, а съответно
ищецът се е обогатил със същата.
Следва да се отбележи, че както от
приложенията към исковата молба,така и служебно на съда е известно, че между
страните по настоящото дело е водено т.дело №122/2012 г.по описа на РОС по
което с Решение №2/29.04.2014 г. съдът е осъдил ЕТ”Карина –Т.Т.” да заплати на
ищеца „Автобустранс”ЕООД сумата 45 491.70
лв.обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за автогарови
услуги за съответна маршрутна линия линия и съответен
период.Това решение е отменено изцяло с Решение №272/20.10.204 г.по в.т.дело
№460/2014 г. по описа на Варненски
апелативен съд.По жалба на ищеца „Автобустранс”ЕООД
пред ВКС е образувано т.дело №470/2015 г.Същото е било спряно на осн.чл.637,ал.1 от ТЗ и на 25.01.2016 с определение
прекратено на осн.чл.637,ал.2 от ТЗ,като са
обезсилени решенията на Варненски апелативен съд и Разградски окръжен
съд,посочени по-горе.Претенциите на настоящия ответник,в качеството му на ищец
в исковото производство са идентични с тези,заявени в молбата за предявени вземания,предмет на настоящия
спор.
Заявено е, че несъстоятелния длъжник ЕТ”Карина-Т-Т.Т. дължи
на Автобустранс”ЕООД сума в размер на 45 491.70 лв.
на поне едно от трите посочени по-горе различни правни основания, поради
това,че в периода 30.11.2010 г.-15.10.2012г.,като определен превозвач по
линията гр.Разград-с.Гецово не е посещавал,въпреки,че е бил длъжен съответен
сектор в Автогара,Разград,собственост на „Автобустранс”,поради
което собственика на автогарата не е могъл да получи тази обща
сума,представляваща такса за автогарово обслужване по
общо 7 981 курса за посочения времеви период при единична цена за курс
5.70 лв.с ДДС.
Установява се от твърденията в исковата молба и отговора на същата, че
действително в този спорен период ЕТ,в качеството си на превозвач не е
посещавал сектор на автогара Разград,собственост на настоящия ответник и
съответно не е заплащал такса за курс,дължима за автогарово
обслужване.На съда е служебно известно, че за предходни периоди макар и между страните да не е съществувал формален
договор за предоставяне и ползване на такива услуги,настоящия ищец е ползвал
сектор на Автогара Разград,собственост на ответника за тази обслужвана от
него линия,като е заплащал такса в
по-нисък размер,като за други обслужвани от него линии между тях е съществувал
писмен договор от 2002г.
Според
вещото лице,изготвило СИЕ по делото за процесния
период само веднъж на 05.12.2010 г.автобус на ЕТ по линията гр.Разград-Гецово
е посетил сектор на Автогара Разград и е
предал за обработване пътен лист.Определило е общия брой курсове,които ищецът е
следвало да направи съобразявайки утвърдената транспортна схема,като техния
брой възлиза общо за делнични,празнични и почивни дни на 7 981,съгласно
утвърдено от Община Разград разписание в
което като отправна точка по възложената на ответника маршрутна линия
Разград-с.Гецово е посочена Автогара Разград.Посочило е като неизпълнени всички
останали курсове,като в съдебно заседание пояснява,че е посочило като неизпълнени всички останали
курсове по линията Разград-с.Гецово,извършени от ЕТ за които шофьорите не са
представяли пътни листи,каквото записване в автогаровия
дневник, установило при ответника ,то счита ,че всички останали дължими курсове
са извършени,като автобусите на ЕТ са влизали в автогарата ,но не са предавали
пътен лист.То определя общ размер на дължима такса автогарово
обслужване при единична цена от 5.70 лв. в размер на 45 491.70 лв.От представения по делото автогаров дневник,в който за спорния период съществуват два
вида записвания за курсовете по разписание на ЕТ „Карина-Т-Т.Т.”
по линията Разград-с.Гецово,а именно „непредаден пътен лист” и „неизпълнен
курс”,като от същите отново не може да се направи извод,че автобусите на
ЕТ,обслужващи линията са посещавали сектор на Автогара Разград и са ползвали
съответните услуги,предлагани от ответника.
За такова посещаване на сектор в
автогарата и ползване на автогарово обслужване от
автобуси на ЕТ за процесния период не се твърди в отговора на исковата
молба,както и в тази с която е предявено вземането срещу несъстоятелния длъжник,напротив
сумата се претендира като обезщетение ,на първо място вместо изпълнение,на
второ на основание непозволено увреждане и на трето като неоснователно
обогатяване.
Задължението
на ответното дружество за предоставяне на автогарови
услуги безспорно произтича от
разпоредбите на чл. 22, ал.2 ЗАП и чл.53а, ал.1 от Наредба №33/3.ХІ.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Р.България. Нормите му вменяват,че допускът
до автогаровите услуги на превозвачите, извършващи
превози по автобусните линии следва да бъде срещу заплащане.Длъжен е също така
да прилага еднакви критерии спрямо
всички превозвачи при определяне размера на цените за преминаване, за престой,
за предоставяне на право за продажба на билети и за извършване на други услуги.Начинът
на формиране на цените за услугите следва да
се определя съгласно методика, утвърдена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията на база на категоризиране на автогарите.
Нормата на чл. 22. ал.1 от ЗАП
задължава всички превозвачи по автобусни
линии да използват автогарите и
автоспирките по изпълнявания маршрут при
спазване на установеното
разписание,като това нормативно изискване е заложено като клауза и в
договора от м.февруари
Както
бе посочено и по-горе ищецът- превозвач за процесния
период безспорно не е ползвал сектор на
автогарата в града и предвид служебно известното на съда и съответно на
страните Решение на Общински съвет Разград от 06.07.2011 г. , с което е променено предходно решение на ОС от
31.05.204г. именно за маршрутно разписание по линията Разград-с.Гецово,с което
по същество спирка „Автогара Разград е заменена със друга,т.е.автобусите по
тази линия на ЕТ не влизат в автогарата.Решението на ОС е било атакувано пред
Административен съд Разград от ответника и с решение 1/20.01.2012г.по адм.дело №113/2011г. същото е било отменено,а решението на
съда потвърдено от ВАС с решение от 18.07.2012г.по адм.
дело №3640/2012г.
Въз
основа на установеното дотук от фактическа страна,РОС направи следните правни
изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание
чл.694,ал.1 от ТЗ се явява основателен и доказан по следните съображения:
Предвид
доказателствената тежест при този вид искове ответникът „Автобустранс”ЕООД
следваше да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
вземане в посочения размер към длъжника ЕТ”Карина-Т-Т.Т.”.
Съдът,счита ,че такова
вземане в полза на ответника не е налице на първо място предвид на това, че за процесния период между страните не е бил наличен формален
или неформален договор за ползване на автогарови
услуги за процесната линия,обслужвана от ЕТ,както и
фактическо ползване на сектор от Автогара Разград при което би възникнало
задължение за заплащане на единичната
такса от 5.70 лв.на курс.
По време на действието на
решението на ОС Разград от 06.07.2011г. до неговата окончателна отмяна на
18.07.2012г. съдът приема ,че за ищеца не е и съществувало задължение за
ползване на автогарови услуги при ответника, а след
този период е налице неизпълнение на същото,което влече ангажиране на административно наказателна отговорност
,която е и била ангажирана ,видно от представеното по делото удостоверение от
ИА „Автомобилна администрация”Областен отдел Разград.На следващо място не може
са се приеме,че в полза на ответника съществува вземане от непозволено
увреждане,тъй като такова не му е причинено от ищеца ,който не може да се
приеме,че е имал противоправно поведение,нарушаващо
общото задължение да не се вреди другиму.Не е налице и неоснователно
обогатяване на ищеца за сметка на ответника,тъй като последния не е
осъществявал за процесния период автогарови
услуги за ищеца за да може да претендира обедняване,поради неполучените такси
за същите.Ответникът ,като собственик на автогарата е имал възможност за процесния период при липса на договорни отношения между
него и ищеца да инициира и сключи договор за съответния сектор с друг превозвач
с цел предоставяне на автогарови услуги и съответно
заплащане на възнаграждение за същите,като не е сторил това сам се е поставил в
положение да реализира съответна сума като такса и съответно печалба.
По изложените съображения се следва
постановяване на решение за уважаване на предявения от несъстоятелния длъжник
отрицателен установителен иск.
При този
изход на делото следва „Автобустранс”ЕООД да бъде осъдено да
заплати на Разградски
ОС сумата 1 819.67 лв.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат,тъй като не
представя доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното ,Разградският окръжен съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
длъжника,синдика и кредиторите в производството по несъстоятелност на "”ЕТ”Карина-Т.Т.”,гр.Разград, ЕИК *********, че не
съществува и е недължимо приетото в производството по несъстоятелност по т.дело
№ 45/2014
г.на РОС
вземане в размер на 45 491.70
лв./четиридесет и пет
хиляди четиристотин деветдесет и един лева
и седемдесет стотинки/на "Автобустранс”ЕООД,гр.Разград, ЕИК *******.
прието и включено от синдика в списък на приетите
предявени вземания,
одобрен с определение на съда по несъстоятелността по т.дело № 45/2014 г.
по описа на Разградски
ОС.
ОСЪЖДА "Автобустранс”ЕООД,гр.Разград, ЕИК ********, заплати
в полза на
Разградски окръжен
съд държавна такса в размер на 1 819.67 лв.
/ хиляда осемстотин и деветнадесет
лева и шестдесет и седем стотинки. три хиляди триста
петдесет и шест/.
Решението
може да се обжалва пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия:
НР