Р Е Ш Е Н И Е

18.ІІ.2016

Разград

2

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

18. І.

2016

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

секретар: С.Л. Председател

2015

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

59

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда чл.365 и сл.ГПК.

Делото е образувано по молба на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД(с предишно наименование Хипо Алпе Адрия Аутолизинг), ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, р-н Лозенец, бул.”Черни връх”№1-3, подадена чрез адв. С.Н..

С молбата си сезира съда с положително установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против „ПБ ИНВЕСТ”ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Цар Калоян, ул. ”Шипка”№13, в качеството му на обявен в несъстоятелност длъжник, за установяване на вземане в размер на 126 782,17лв.

Твърди качеството си на кредитор, предявил процесното вземане в сроковете по чл.688ТЗ, чието възражение срещу неприемането му от синдика, в развило се по реда на чл.692 ТЗ производство е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността.

В срока за отговор, ответната по иска страна не е депозирала такъв и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на иска, както по наведените с исковата молба обстоятелства и по депозираните с нея доказателства, и доказателствени искания. Не ангажира доказателства и не прави доказателствени искания.

При редовност в призоваването, в насроченото по същество на иска с.з., ищецът не се явява и не изпраща свой представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа иска на предявеното му основание и по размер. В подкрепа на твърдението си за допустимост на така предявения иск, с оглед мотивите, поради които вземането му е било включено в списъка с неприети от синдика вземания, заявява, че същото е било своевременно предявено по реда и в сроковете на чл.688ГПК чрез изпращане на молбата за предявяването му чрез пощенска услуга, удостоверена с приложени от него фактура и касов бон за заплатена такава на 2.VІ.2010г. Счита, че регистрирането на молбата му за предявяване на вземането в е извършено в нарушение на действащия към този период Правилника за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища(ПАРОАВАС)

При лично явяване на назначеният му особен представител в с.з., както и чрез депозирани от същия писмени бележки, ответникът оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърдението си за недопустимост на иска позовава на настъпилата по отношение на процесното вземане преклузия на чл.688 ТЗ, респ. на доказана по отношение на ищеца активна процесуална легитимация. По същество на иска, относно съществуването на процесното вземане не взема становище и не ангажира доказателства, съответно на дадените му по реда на чл. 374ГПК указания за вменената му в тежест на доказване изправност по процесните ДФЛ.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на иска: Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър.

При дължимата се в този смисъл преценка, предвид специалните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно преписка по т.д.№84/2009г. по описа на РОС и установи:

Ответното дружество е длъжник в производство по несъстоятелност, открито с Решение № 6/25. ІІ.2010 по т.д.№84/2009г. на РОС, обявено по партидата му в ТР на 2.ІІІ.2010г. По правилото на чл.685 ТЗ, в срок до един месец от дата на обявяване на РОПН в ТР, кредиторите дължат писмено предявяване на вземанията си в производството по несъстоятелността. В случая този срок се явява изтекъл фактически на 2.ІV.2010г.-петък, който според календара за 2010г. е бил обявен за неприсъствен(велики петък). Изчислен по правилото на чл.60(6)ГПК, към чието субсидиарно приложение препращат разпоредбите на ТЗ, последният срок за предявяване на вземанията по чл.685ТЗ се следва за спазен на 6.ІV.2010г. –вторник, първият следващ присъствен ден.

По правилото на чл.688ГПК допълнителното предявяване на вземанията на кредиторите в несъстоятелността е възможно и допустимо в срок до два месеца, считано от датата, на която се явява изтекъл срокът по чл.685 ТЗ. Което, при установените по делото факти, ще рече, че в случая срокът за допълнително предявените по реда на чл.688 ТЗ срокове се явява фактически изтекъл на 6.VІ.2010г.-неделя, неприсъствен ден. Изчислен по правилото на чл.60, ал.6 ГПК, последният срок за предявяване на вземанията по чл.688ТЗ се следва за спазен на 7.VІ.2010г. –понеделник, първият следващ присъствен ден.

Ищецът твърди, че като кредитор по сключени с ответника договори за финансов лизинг, при обективирано от последния неизпълнение на парично поети по тях задължения в общ размер на 126 782,17лв., е извършил предявянето им в производството по несъстоятелността с подадена по реда и в срока на чл.688ТЗ молба. Вземането е заявено като сбор от: дължими по всеки от лизинговите договори главници, с посочен падеж-настъпила предсрочна изискуемост; предварително извършени от ищеца разходи по дължими от ответното дружество данъци и такси за ползването на лизинговата вещ; разходи по уведомяване на ответника като лизингополучател за просрочие на дължимите от него лизингови вноски; платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното му представителство в производството по несъстоятелността на ответника.

Подаването на молбата по предявяване на процесното вземане се твърди като извършено чрез процесуален представител по пълномощие, с изпращането й на 2.VІ.2010г. чрез пощенска услуга. В оригинал, въпросната молба, удостоверяваща предприетите от ищеца действия по предявяване на процесното вземане, се намери на л.541, т.ІІ на т.д.№84/2009г. на РОС. Към молбата за предявяване на вземането и в удостоверение за основанието и размера му, ищецът е приложил като доказателства, съдържими се от л.545 до л.994, на т.ІІ, т.д.№84/20109г. на РОС: ДФЛ№540100646/20.ІІІ.2008г и приложения-технически спецификации, приемо предавателни протоколи, погасителен план, общи условия към ДФЛ, договори за продажба на МПС, свидетелства за регистрация на МПС, фактури с начисления на дължими от ответника главници и лихви по договорите, справка за задължение на ответното дружество и др.; Договор №1158/12.ІІІ.2008г. за продажба на автомобил по поръчка №1038;Справка –извлечение по партида на ответника за дъжими-неплатени по ДФЛ №540100646/20.ІІІ.2008г задължения по ф-ри; ДФЛ №540100795/21.V.2008г. и приложения; Договор №08 515 30 518/30.V.2008г. за продажба на автомобил; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ №540100795/21.V.2008г.; ДФЛ №540100897/11.VІІ.2008г. и приложения; договор №1159 за продажба на автомобил по поръчка №1038; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№540100897/11.VІІ.2008г.; ДФЛ №540100999/25.ІХ.2008г. и приложения; Договор №1406/29.ІХ.2008г. по поръчка №1286 и приложения; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№540100999/25.ІХ.2008г. ДФЛ №540101080/3.ХІ.2008г. и приложения; договор №…/3.ХІ.2008г. за продажба на автомобил и приложения; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№540101080/3.ХІ.2008г.; ДФЛ №540101079/3.ХІ.2008г. и приложения; договор №1407/3.ХІ.2008г. за продажба на автомобил по поръчка №1287 и приложения; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№540101079/3.ХІ.2008г.; Справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№02117000217-0494 с опис на издадени и неплатени фактури. На същите, приложени като доказателство и в настоящото производство, ищецът позовава и основателност на иска си по същество.

Молбата с предявените от ищеца вземания е регистрирана от дл.лице в регистратура на РОС с вх.№2680 на 4.VІ.2010г. без изрично отбелязване на начина на постъпването й-на ръка или чрез поща, дължимо от дл. лице по см. на чл.38 от действащия към дата на подаването й Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните , военните и апелативните съдилища. В изисканото от съда извлечение от водения при РОС входящ дневник на търговски и граждански дела, се съдържа информация, че подадената от ищеца молба за предявено по реда на чл.688 ТЗ вземане е постъпила в регистратура на РОС в 10:31ч на 4.VІ.2010, входирана е под №2682 и докладвана на съдията. Със своя резолюция от 7.VІ.2010г. съдът по несъстоятелността е разпоредил докладването й на синдика Д. Павлов. В поредността на постъпилите на 4.VІ.2010г. книжа, по делото не се намери в приложение към молбата за предявяване на ищцовото вземане документ, доказващ подаването й чрез пощенска/куриерска услуга(товарителница за доставка, плик и пр.).

Съгл. разпоредбата на чл.686, ал.1 ТЗ синдикът е задължен със съставянето на списък на приетите и неприети от него вземания В 7-ДНЕВЕН срок от изтичането на срока за първоначалното им предявяване по чл.685, ал.1 ТЗ. Като съгл. чл.689ТЗ, НЕЗАБАВНО след съставянето им дължи представянето им за обявяване в ТР и оставянето им в канцеларията на съда, на разположение на кредиторите и длъжника.

За предявните в срока по чл.688 ТЗ законодателят не е предвидил изрично срок, в който синдикът дължи съставяне на списъците с допълнително приетите и неприети от него вземания, но в ал.1 на тази законова норма изрично е посочено, че приемането им се следва - „в предвидения от закона ред”. Което по аналогия навежда на извода, че и в тази хипотеза, изтичането на преклузивния срок за допълнително предявяване на вземането поражда за синдика задължението да състави списъците с приетите и неприети от него списъци в седмодневен срок.

В съдебната практика няма спор, че предвидените в тежест на синдика срокове са инструктивни и че преценката за спазването им е дължима с оглед конкретиката –брой на кредитори, естеството на предявените от тях вземания, техния произход и обема на подлежащия на анализ доказателствен материал.

При извършената по т.д.№84/2009г. на РОС справка, съдът установи, че произнасянето на синдика по направеното от ищеца предявяване е извършено на 2.VІІ.2015г.-с включването му в Списък №4 на допълнително предявени и неприети от синдика вземания, на осн.чл.688 ТЗ”, приложен на л.1321, т.V,т.д.№84/2009г на РОС. В графа „основание за отказ” синдикът е вписал като причина за включване на предявеното от ищеца вземане в списъка на неприетите от него такива, факта на предявяването му след предвидения за това по чл.688 ТЗ срок. Извън правомощията на този съд е преценката за добросъвестносттта на синдика, сезиран с предявеното вземане през м.VІ.2010г. и произнесъл се с включването му в съставен на 2.VІІ.2015г.(пет години по-късно) списък с неприети вземания.

На 3.VІІ.2015г „синдикът е внесъл така изготвения списък в АВп за обявяването му в ТР. Обявяването му е обективирано с вписването му по партида на несъстоятелния длъжник на 9.VІІ.2015г. Считано от тази дата, предвиденият в чл.690ТЗ преклузивен срок за възражения изтича на 16.VІІ.2015г.

На 20.VІІ.2015г.(вж.л.1324,т.V.,тд №84/2009) в регистратура на РОС е постъпило възражение вх.№3008, подадено от ищеца чрез процесуален представител по пълномощие чрез пощенска услуга, в плик с клеймо, удостоверяващо подаването му на 16.VІІ.2015г.

Приемайки , че възражението е депозирано в срок, съдът по несъстоятелността развива производството по чл.692 ТЗ. В свое, дължимо се по реда на чл.690, ал.3 ТЗ становище вх.№3101/27.VІІ.2015г.(л.1331, т.V., тд №84/2009). , синдикът е посочил, че преценката му за предявяването на вземането извън срока е съобразена с положената върху молбата за предявяване дата от регистратурата на РОС- 4.VІ.2010г. и липсата на приложен към същата плик или др. доказателства, удостоверяващи изпращането й по пощенски път.

На 24.VІІІ.2015г. , в насроченото по реда на чл.692 ТЗ открито с.з., ищецът не се е явил и не е изпратил свой представител. В хода на заседанието е докладвано възражението му срещу включване на предявеното от него вземане в списъка с неприетите от синдика такива. В подкрепа на твърдението си за депозиране на молбата за предявяване на процесното вземане в срок и чрез куриерска услуга, същият е приложил като доказателство, съдържащите се като такива и в настоящото производство - Ф.№2916331339/2.VІ.2010 и фискален бон за платена пощенска услуга, издадени от „БП” ЕАД.

Както с възражението, така и в хода на производството по чл.692 ТЗ спорът относно „съществуването” на процесното вземане е ограничен до това, дали същото е било предявено или не чрез куриерска услуга, в предвидения за това и преклузивен по характера си срок. От материално правна страна, оспорване на вземането не е сторено. В този смисъл е и произнасянето на съда по несъстоятелността. Със свое Определение №20/1.ІХ.2015г. съдът е приел, че на визираните в него основания, възражението е неоснователно и недоказано. Оставил е същото без уважение и е одобрил изготвеният от синдика списък с неприети вземания без изменение. Като в мотиви е прието, че предявяването на вземането е било дължимо от ищеца до 2.VІ.2010г. и че, доказано с вписване на молбата в регистратура на РОС на 4.VІ.2015г., същото се явява сторено извън срока на чл.688 ТЗ. Постановения по реда на чл.692 ТЗ съдебен акт е обявен в ТР с вписването му по партида на несъстоятелния длъжник на 3.ІХ.2015г. Считано от тази дата, предвиденият в чл.694 ТЗ седмодневен срок за предявяване на иска за установяване на вземането, изтича на 10.ІХ.2015г. –четвъртък, присъствен ден. Исковата молба е входирана в регистратура на РОС на 12.ІХ.2015г. в 8:49ч под №3691 като дъжностното лице не е отразило върху титулната страница начинът на получаването й. Служебно извършената от съда справка, установи, че същата е получена в съда като „кореспондентска пратка -печатно произведение” - известие за доставяне на пощенска пратка с баркод PS1000 02W VZX 7 по опис на БП Разград. Документът, съпътстващ и доказващ подаването на пратката не е приложен от служителя, обработващ постъпилите в съда книжа и не се намери в приложение към делото. което сочи на допуснато от служитля нарушение на императивно вменените му по см. на чл.35 и сл. от Правилника за администрация на съдилищата(ПАС) задължения.

Обобщавайки изложеното дотук, от правна страна досежно допустимостта на иска, съдът съобрази:

Предпоставките за надлежно упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694, ал.1 ТЗ са на първо място ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, да е предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е подал в срок възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ срещу неприемане на вземането му и съдът да се произнесъл с определение по чл. 692 ТЗ.

В конкретния случай положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска по чл. 694, ал.1 ТЗ – подадено в срок възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ и предявяване на иска в срока по чл.794, ал.1 ТЗ са налице.

С оглед предявяване на вземанията в срока по чл. 688, ал.1 изр. първо ТЗ, настоящият състав на съда намира, че в случая същият е бил съобразен от ищеца. На първо място, както подробно се посочи и по горе, в конкретния случай, съобразен от дата на обявяване на РОПН в ТР – 2.ІІІ.2010г., изчисляването на срока по чл.688 ТЗ е било дължимо в съответствие с изискванията на чл.60(6) ГПК, тъй като фактическото му изтичане е било в неприсъствен ден. При съобразяване на това изискване, съдът приема, че срокът за предявяване на вземанията по чл.688 ТЗ е изтекъл на 7.VІ.2010г. Т.е., дори да се приеме, че молбата е била депозирана в съда на регистрираната от дл.лице дата на постъпването й-4.VІ.2010г. , то вземането е било предявено от ищеца в срок.

На следващо място, от фактическа страна съдът приема за доказано, че подаването на молбата по предявяване на процесното вземане е извършеното от ищеца на на 2.VІ.2010г. в Софийски клон на БП. При обработване на подадената от ищеца молба вх.№2682, в канцеларията на РОС, не е отразено, че тя е подадена по пощата и не е запазен пощенския плик, за да се удостовери датата, което е нарушение на чл. 44, ал. 2 от действащия към този момент Правилник за администрация на районните, окръжните, административните, военните и апелативни съдилища. Пропускът на съдебния служител да отрази начина на подаване на молбата в канцеларията на съда, не е основание да се приеме, че тя не е постъпила по пощата и не може да се вмени във вина на ищеца по предявяване на вземане в производство по чл.688ТЗ.

Предвид изложеното и констатирайки относимост между предявените, оспорени и неприети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията, предмет на предявения по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ положителен установителен иск, в този си състав съдът приема иска за допустимо предявен.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан в предявения му размер от 126 782,17лв. по следните съображения:

Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.

От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че между страните са съществували облигационни отношения, породени от сключени между тях договори за финансов лизинг , регламентирани с нормите на чл.342 и сл.ТЗ. Страните не спорят относно валидността на договорно установените между тях търговски взаимоотношения.

По делото не се спори, а се явява и доказано от приложените писмени доказателства, че в изпълнение на поетите по договора задължения ищецът е придобил собствеността върху лизинговите вещи и в качеството си на техен собственик е предоставил ползването им на ответното дружество(вж.приложени към ДФЛ приемо-предавателни протоколи). Сделките и конкретно поетите по тях задължения са намерили счетоводно отразяване при ответника в „дневник за покупките” в периода 2007-1009г., приложен като доказателство на л.1414-1440, т.ІІІ, тд №84/2009г. на РОС.

Срещу предоставеното му право на ползване върху лизингованите вещи, ответникът се е задължил със заплащане на цена, дължима по банков път на равни месечни(лизингови) вноски , съгласно приложен към всеки от процесните договори погасителен план - подписан двустранно от страните по делото. Заплатените в изпълнение на договора вноски погасяват задълженията на лизингополучателя в следната поредност: разноски, лихви, главница.

Съгласно предвиденото в т.4 от двустранно подписаните към ДФЛ Общи условия, в право на лизингодателя-ищец по делото е договорена възможност за предсрочна изискуемост на дължимото по ДФЛ изпълнение, при обективирана от страна на ответника-лизингополучател забава в плащането с повече от 15 дни, за която й да е лизингова вноска, при пълно неизпълнение на поетите по договорите задължения, като и в случай на открита по отношение на лизингополучателя процедура по обявяването в несъстоятелност. Предявявайки процесното вземане пред съда по несъстоятелността, ищецът позовава изискуемост на същото именно при тази хипотеза. Приложени са фактури, с които за процесния период ищецът удостоверява извършени от него плащания за следващи се по изпълнение на договора и собствеността на лизинговите вещи данъци и такси. В реквизит на фактурите са отразени и месечно дължимите от лизингополучателя вноски и лихви. Фактурите, както и нарочно, и периодично изготвяните сметки за дължимите от ответника вноски по обслужване на всеки от ДФЛ, съгл. предвиденото в т.3.3.4 са предявявани от ищеца на лизингополучателя.

Като доказателство(вж.л.27,104-105,229, 286, 300, 362 от делото), в изпълнение на задълженията си по чл.366 ГПК ищецът е приложил справки-извлечения от партидата на лизингополучателя. От които е видно, че към дата на предявяването му по реда на чл.688 ТЗ, вземането, за неизпълнени от ответното дужество парични задължения по ДФЛ, възлиза общо в размер на 124 382,17 лв.

Съществуването на процесните вземания се явява безспорно установено с приложените като доказателства: ДФЛ№540100646/20.ІІІ.2008г; ДФЛ №540100795/21.V.2008г.; ДФЛ №540100897/11.VІІ.2008г; ДФЛ №540100646/20.ІІІ.2008г; ДФЛ №540100795/21.V.2008г. ; ДФЛ№540100999/25.ІХ.2008г.; ДФЛ №540101080/3.ХІ.2008г.; ДФЛ №540101079/3.ХІ.2008г. и приложени към всеки от тях: технически спецификации, приемо предавателни протоколи, погасителни планове, общи условия към ДФЛ, договори за продажби на МПС, свидетелства за регистрация на МПС, фактури с начисления на дължими от ответника главници и лихви по договорите, справка за задължение на ответното дружество и др.; Справки –извлечения по партида на ответника за дъжими-неплатени по ф-ри задължения; Справки за неплатени от ответника вноски и справка за неплатени от ответника вноски по ДФЛ№02117000217-0494 с опис на издадени и неплатени фактури.

По отношение на претендираното до установяване вземане от 2 400,00лв, с приложена като доказателство ф.№1062/2.VІ.2010г.(вж.л.439), ищецът удостоверява извършен от него разход по сключен с АД”Токушев и съдружници” договор за поръчка във връзка с процесуалното му представителство в производството по несъстоятелността на ответното дружество, относимо към дата на предявяване на вземанията по чл.688 ТЗ. Разпоредбата на чл. 685, ал. 2 ТЗ вменява на всеки кредитор в производството по несъстоятелност да предяви вземането си писмено; да посочи неговото основание и размер; привилегии и обезпечения /ако има такива/; съдебен адрес и да представи писмени доказателства, подкрепящи претендираните вземания. По описания ред се предявяват, приемат и оспорват както вземанията възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, така и след нея /аргумент от чл. 688, ал. 3 ТЗ/, какъвто характер има и претендираното до установяване вземане за извършени от ищеца разходи по процесуалното му представителство в свързаното с несъстоятелността на ответника производство.

Обобщавайки изложеното , от правна страна съдът приема, че предявеният по реда и в сроковете на осн.чл.694 ГПК положителен установителен иск - за установяване съществуване на неприетите от синдика и неодобрени от съда по несъстоятелността вземания, следва да се уважи като основателен и доказан.

Воден от гореизложените мотиви, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в отношенията между „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД(с предишно наименование Хипо Алпе Адрия Аутолизинг), ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, р-н Лозенец, бул.”Черни връх”№1-3 и обявеното в несъстоятелност „ПБ ИНВЕСТ”ЕООД,ЕИК***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Цар Калоян, ул. ”Шипка”№13, в полза на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД съществува вземане в размер на 126 782,17лв., от които 124 382,17 лв. (сто двадесет и четири хиляди триста осемдесет и два лева и седемнадесет стотинки) дължими от „ПБ ИНВЕСТ”ЕООД,ЕИК*** в изпълнение на поето по ДФЛ№540100646/20.ІІІ.2008г, ДФЛ №540100795/21.V.2008г., ДФЛ №540100897/11.VІІ.2008г, ДФЛ№540100646/20.ІІІ.2008г,ДФЛ№540100795/21.V.2008г., ДФЛ№540100999/25.ІХ.2008г.,ДФЛ №540101080/3.ХІ.2008г. и ДФЛ №540101079/3.ХІ.2008г парично задължение и 2 400,00лв.(две хиляди и четиристотин лева) за извършени от ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД разходи по процесуалното му представителство в свързаното с несъстоятелността на „ПБ ИНВЕСТ”ЕООД ЕИК*** производство, съгл. ф.№ 1062/2.VІ.2010г.

ОСЪЖДА на „ПБ ИНВЕСТ” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК*** да заплати по сметка на Разградски окръжен съд сумата от 5071,28 лв. /пет хиляди седемдесет и един лева и двадесет и осем стотинки/ държавна такса за сметка на масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА на „ПБ ИНВЕСТ” ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК*** да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”ООД доказано направени по делото разноски в размер на 1 503, 00лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в дву- седмичен срок от връчването му та страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

ДГ