РЕШЕНИЕ

                                          № 11 / 19.05.2016г., гр.Разград

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести април, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

                                                                                      СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 65 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е с правно основание чл.647 ал.1 т.2 и чл.34 ЗЗД.

Депозирани са обективно и субективно съединени искове от Р.С.Т. – синдик на „Ситигаз”АД, с които ищецът моли да бъде обявявена недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на две разпоредителни сделки, с които е учредено безвъзмездно право на ползване върху два недвижими имота – собственост на „Ситигаз”АД: 1.) УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м. и 2.) Недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993кв.м. Ищецът, в качеството му на процесуален субституент на „Ситигаз”АД моли вещните права да бъдат върнати в масата на несъстоятелността. В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 23.09.2014г. „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД безвъзмездно и срочно право на ползване по отношение на първия обект с НА № 130 / 2014г. на нотариус РС Русе, а по отношение на втория обект учредяването на безвъзмездно и срочно право на ползване е извършено с НА № 194 / 2014г. на нотариус РС Русе. Ищецът твърди, че двете безвъзмездни сделки са извършени в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Ситигаз”АД, което е предпоставка по смисъла на чл.647 ал.1 т.2 ТЗ за обявяване на тяхната недействителност.  В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез явилия се пълномощник.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „ДМВ”ЕООД, представлявано от управителя Д.Савова, е депозирал писмен отговор, в който излага твърдение за недопустимост на предявените искове, като твърди, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация и липсва правен интерес от предявяването им, защото не са одобрени списъци на приети вземания, респ. няма кредитори, чийто интереси да са увредени. По същество счита, че исковете са неоснователни, защото със сделките не се уврежда масата на несъстоятелността и не са във вреда на кредиторите.

Постъпила е допълнителна искова молба, в която синдикът на „Ситигаз”АД оспорва твърденията за недопустимост и неоснователност на исковете.

В допълнителен писмен отговор ответникът „ДМВ”ЕООД моли съда да прекрати производството по отношение на иска за обявяване на недействителността на сделката, с която е отстъпено правото на ползване върху недвижим имот офис, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39 по кадастралната карта и регистри на гр.Русе. Твърди, че е направил отказ от учреденото му право на ползване, вписан в АВ на 24.02.2016г., поради което за ищеца е отпаднал правният интерес от водене на иск за обявяване недействителността на сделката.

Ответникът „Ситигаз”АД не е депозирал писмен отговор, не се явява негов представител в съдебно заседание.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 23.09.2014г. „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД право на ползване върху УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м. Учреденото право е безвъзмездно и е за срок от петдесет години. За сделката е оформен НА № 130, т.3, рег. № 6301, дело № 461 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе.

От св.показания на Калоян Тодоров – служител в „ДМВ”ЕООД с работно място в с.Мартен, се установява, че в края на 2014г., след учредяването на правото на ползване върху този обект,  „ДМВ”ЕООД вложил инвестиции, като работници на това дружество са оборудвали бензиностанцията с нивомерни системи, извършили са окабеляване, почистили са резервоарите, направили окабеляване, калибриране, закупили фискална система. Дейностите завършили през м.март, 2015г. Екслоатацията на обекта като бензиностанция се извършвала от друго юридическо лице – „Инженеринг инвест”, на което „ДМВ”ЕООД доставял гориво на едро. Установява се от представения от ответника „ДМВ”ЕООД фискален бон, че към настоящия момент обектът функционира като бензиностанция и газстанция, в която дейност по продажба на горива осъществява „Инженеринг инвест”ЕООД.   

На 15.10.2014г. „Ситигаз”АД е учредил в полза на „ДМВ”ЕООД право на ползване върху недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе, целият с площ 994кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, с площ 71,56кв.м., с 1,652% ид.ч. от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993кв.м. Учреденото право е безвъзмездно и е за срок от петдесет години. За сделката е оформен НА № 194, т.3, рег. № 6928, дело № 517 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе.

От показанията на св.Калоян Тодоров се установява, че „ДМВ”ЕООД не е ползвал офиса, както и че обектът не е приет от длъжностно лице на това дружество.

На 27.04.2015г. в ОС Разград е постъпила молба от „Дорс 2010”ЕООД за обявяване в несъстоятелност на „Ситигаз”АД. Образувано е т.д. № 25 / 2015г. по описа на същия съд. С решение № 14 / 10.06.2015г. съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на „Ситигаз” АД и е открил производство по несъстоятелност.

В хода на настоящото съдебното производство управителят на ответника „ДМВ”ЕООД е направил отказ от учреденото безвъзмездно право на ползване за срок от петдесет години върху недвижимия имот офис, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39. Подписът в декларацията е нотариално заверен с рег. № 1007 от 24.02.2016г. от нотариус в район РС Русе. Декларацията е вписана в СВ при РС Русе с вх. № 2081, акт № 75, т.2 на 24.02.2016г.  

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на разпоредителната сделка, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м., е основателен. Съдът намира за доказани всички елементи от фактическия състав на потестативното право по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ  на синдика да иска обявяване на недействителност на сключената от длъжника сделка в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Учредяването на ползването върху търговския обект е безвъзмездно, което води до несъмнено накърняване на масата – кредиторите са лишени от възможността да получат доходите от прехвърлените в полза на ответника „ДМВ”ЕООД права на прехвърлителя за период от петдесет години. Прехвърлителната сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността.

Отмяната на последиците на учредяването на правото на ползване след обявяване на сделката за недействителна, налага възстановяване на разменените престации. Тъй като учредяването е безвъзмездно, на връщане подлежи само полученото от приобретателя. Ответникът „ДМВ”ЕООД е получил фактическа власт върху имота. От гласните доказателства се установява, че след учредяването на правото на ползване, същият е осъществил фактически действия по неговото реализиране, а прехвърлителят е преустановил ползването. Същият упражнява това право без основание след отпадането на правото му спрямо масата на несъстоятелността. Без значение е дали имотът се държи лично от ответника или за него, но от трето лице. Разпоредбата на чл.34 ЗЗД урежда последиците от обявяване на недействителността на договора и в този смисъл вменява в задължение на страната по недействителния договор да върне на другата страна това, което е получила от нея. Искането по чл.34 ЗЗД следва да бъде уважено. Още повече, че с претенцията не се цели отнемане на владение, а връщане на получената по недействителния договор фактическа власт върху имота.

 Искът за обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на разпоредителната сделка, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993кв.м., също е основателен, предвид наличието на предпоставките на чл.647 ал.1 т.2 ТЗ за обявяване на тази сделка за недействителна. Договорът е сключен в двугодишен срок преди подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Учредяването на ползването върху офиса е безвъзмездно, което води до накърняване на масата на несъстоятелността, поради същите причини, изложени по-горе – кредиторите са лишени от възможността да получат доходите от съхранените в полза на ответника „ДМВ”ЕООД права на прехвърлителя за период от петдесет години. Прехвърлителната сделка следва да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността.

В хода на съдебното поризвоство е съставена нотариално заверена декларация от ответника за отказ от учреденото в негова полза право на ползване на недвижимия имот, представляващ офис. Съгласно чл.100 ЗС, отказът от вещното право на собственост следва да се извърши в писмена форма с нотариална заверка на подписа и да се впише, което в разглеждания случай е изпълнено. На основание чл.111 ЗС следва да се приеме, че текстът се отнася и за отказ от ограниченото право на ползване, като в този случай, предвид неотчуждимостта му, правото на ползване се погасява в полза на собственика. Тъй като се погасява материалното право, искът по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ не е недопустим, каквото е твърдението на ответника „ДМВ”ЕООД. Доколкото отказът урежда правните отношения между страните занапред, същият не се отразява на извода за недействителност на сделката, чието обявяване има действие от момента на нейното сключване. В резултат на отказа обаче, правото на ползване е върнато в патримониума на собственика на имота, предвид неговата неотчуждимост, съответно невъзможност да премине в трето лице. При това положение, претенцията по чл.34 ЗЗД за осъждането на ответника да върне фактическата власт върху имота, е неоснователно и следва да се отхвърли.

В представената писмена защита ответникът „ДМВ”ЕООД прави възражение, че извършените от процесуалния представител на ищеца съдопроизводствени действия са недопустими, при липса на представителна власт, тъй като липсва разрешение на съда по несъстоятелността по реда на чл.660 ал.2 ТЗ.  Съдът, след служебна проверка по т.д. № 25 / 2015г. по описа на РОС констатира, че с разпореждане № 298 / 21.10.2015г. съдът по несъстоятелността е дал разрешение, на основание чл.660 ал.2 ТЗ, на синдика Р.Т. да упълномощи адвокат за процесуално представителство пред съда по образувани съдебни производства и за завеждане на искове за попълване на масата на несъстоятелността на „Ситигаз” АД при възнаграждение, определено по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представеното по делото пълномощно, издадено от ищеца в полза на адв.Андонова, е от 30.11.2016г. Налага се извод, че упълномощаването е извършено по надлежния ред, при съобразяване с разпоредбата на чл.660 ал.2 ТЗ.

С оглед изхода на спора и на основание чл.649 ал.6 ТЗ следващата се държавна такса за двата иска следва да бъде внесена от ответника „ДМВ”ЕООД. Нейният размер е 4 % върху една четвърт от цената на всеки иск, съобразно чл.71 ал.2 в.в. с чл.69 ал.4 в.в. с ал.2 ГПК, която за първия иск е 215,39лв. (при цена 21 538,60лв.), а за втория – 559,40лв. (при цена на иска 55 939,60лв.), или общият размер е 774,79лв.

Ищецът претендира присъждане на делеводните разноски. Същият е заплатил адв.възнаграждение в размер на 3 110лв., за което е приложен договор за правна защита и извлечение от разплащателна сметка за извършен банков превод. Съобразно изхода от правния спор ответникът „ДМВ”ЕООД следва да бъде осъден да заплати сумата 3 110лв. в полза на масата на несъстоятелността на длъжника, чрез синдика. Съдът счита за неоснователно направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, заплатено от ищеца на представляващия го адвокат. Същото е под минимума, определен в чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адв.възнаграждения, преценено с оглед цената на всеки от предявените два иска.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

На основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 130, т.3, рег. № 6301, дело № 461 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

На основание чл.34 ЗЗД осъжда „ДМВ”ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на "Ситигаз"АД, чрез синдика Р.С.Т., получената фактическа власт върху УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

На основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 194, т.3, рег. № 6928, дело № 517 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993кв.м.

Отхвърля искането на синдика Р.С.Т. по чл.34 ЗЗД за осъждане на „ДМВ”ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на "Ситигаз"АД, чрез синдика, фактическата власт върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993кв.м., като неоснователно.

На основание чл.649 ал.6 ТЗ осъжда „ДМВ”ЕООД да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 774,79лв.;

Осъжда „ДМВ”ЕООД да заплати в полза на масата на несъстоятелността на „Ситигаз”АД в открито производство по несъстоятелност по т.д. № 25 / 2015 по описа на OC Разград, чрез синдика Р.С.Т., сумата 3 110лв. за направени деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ДГ                                                                              СЪДИЯ :