Решение по Търговско дело 69/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

19. VІІІ.2016

Разград

35

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

19. VІІ.

2016

съд

На Година

В публично заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: Д.Г. Председател

2015

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

69

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда гл.32 ГПК.

Делото е образувано по молба на „Уникредит Булбанк”АД ,ЕИК********* със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.София, подадена чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Димитров .

При заявени по см. на чл.422 във в. с чл.415 ГПК предпоставки, с молбата си „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК******** предявява против „АКВАТРЕЙД”ООД,ЕИК********, гр.Разград, И.Д.И., Ц.Н.К. и Д.К.К. обективно и субективно съединени искове ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ, дължимо от ответниците в условията на солидарна отговорност и в размер на 57 633,80лв., от които - 45 000,00лв. в изпълнение на главница по договор за револвиращ банков кредит; 12 633,80лв. дължима и неизплатена за периода от 20.VІ.2013г. до 28.ІV.2015г. договорна лихва, както и за установяване на разноски в размер на 2 816,06лв. За които вземания, в производството по ч.гр.д.№806/2015г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответниците , в качеството им на солидарни длъжници, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №1209/5.V.2015г. и изпълнителен лист.

В сроковете и по реда на чл.367 и чл.373ГПК, всеки от ответниците се е възползвал от правото си на отговор, както следва:

1/ Чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.М., ответното „АКВАТРЕЙД”ООД,ЕИК********, гр.Разград: възразява срещу определеният от съда ред за разглеждане на спора като търговски, твърдейки, че се касае за обикновени граждански правоотношения, предпоставящи разглеждането му по общия исков ред; Позовавайки се на ТР№4/2013 на ВКС относно изискуемият се по см. на чл.422 ГПК идентитет между повдигнатия по този ред спор и развилото се по реда на чл.417 ГПК заповедно производство , както и на факта, че с иска не са конституирани като ответна страна и други, солидарно съзадължили се по кредита лица, твърди недопустимост на предявения срещу него иск поради „липса на правен интерес” ; Оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан. Твърди неизправност на ищеца в качеството му на кредитор по сделката, материализираща процесното вземане. Оспорва реда, по който ищецът е извършвал погашенията по кредита и в тази връзка твърди недоказаност на предявения срещу него иск за лихви, както по основание, така и по размер. Твърди недобросъвестност и неизправност на ищеца при сключване на договорите; Оспорва доказаност на обстоятелствата, на които ищецът позовава основанието на иска си; Прави възражение за погасяване на вземанията по главница и лихви по давност; По реда на чл.193 и сл. ГПК, оспорва истинност на приложените към исковата молба доказателства, твърдейки, че положените под тях подписи не са изпълнени от управителя на дружеството, поради отсъстието му от страната на посочените в тях дати.

2/ Чрез процесуално представляващият го по пълномощие-адв.М., ответникът И. Д. прави възражения относно редът за разглеждане на спора, твърдейки, че се касае за обикновени граждански правоотношения, предпоставящи разглеждането му по общия исков ред, а не по реда на гл.ХХХІІ”Търговски спорове”; Оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан.Твърди неизправност на ищеца в качеството му на кредитор по сделката, материализираща процесното вземане. Оспорва реда, по който ищецът е извършвал погашенията по кредита и в тази връзка твърди недоказаност на предявения срещу него иск за лихви, както по основание, така и по размер; Оспорва доказаност на обстоятелствата, на които ищецът позовава основанието на иска си; Прави възражение за погасяване на вземанията по главница и лихви поради давност; По реда на чл.193 и сл. ГПК, оспорва истинност на приложените към исковата молба доказателства, твърдейки, че като управител на търговското дръжество не е задължавал същото с подписването им, поради отсъствието си от страната на посочените в тях дати.

3/ Чрез процесуално представляващит го по пълномощие –адв. Павлов, ответникът Ц.Н.К. признава допустимост на иска и качеството си на солидарно съзадължило се по договора лице; Признава предявените срещу него искове за частично основателни и доказани, съгласно приложен анекс №3/19.ІV.2013г. към Договор за револвиращ кредит. № REV-006-615/26.ІV.2010г.; В останалата им част, като позовани на анекси №1/18.ІV.2011 и №2/18.ІV.2012г., оспорва предявените срещу него вземания , твърдейки, че не се е задължавал с подписа си под анекс №2, с който по реда на чл.107 ,ал. 1, изр. І. ЗЗД страните по договора са извършили обективна новация, изключваща отговорността му за неизпълнение по ДРБК;

4/ І. С отговори, депозирани по реда и в сроковете на чл.367 и чл.373ГПК, ответникът Д.К.К. оспорва предявените срещу него искове като неоснователни и недоказани. Оспорва качеството си на страна по сключени с ищеца договор и анекси към него като твърди, че не е подписвал такива; Твърди, че претендираните по иска вземания са удовлетворени, респ. несъществуващи поради ипълнение; Прави въражение за погасяването им по давност; Твърди неизправност на кредитодателя. Счита спора за гражданско правен и оспорва разглеждането му по реда на гл.32 ГПК.

С допълнителна искова молба, депозирана по реда на чл.372ГПК в отговор на депозираните от ответниците становища, ищецът оспорва възраженията им за недопустимост и неоснователност на прдявените срещу тях искове. Поддържа същите по размер и на предявеното им основание като съответни на изложените в първоначалната искова молба факти; Оспорва възраженията им относно определеният от съда ред за разглеждане на спора като такъв по гл..ХХХІІ”Търговски спорове”, позовавайки се на търговския характер на сделката, обосноваваща основание и размер на претендираните до установяването им вземания; Поддържа иска за съществуване на вземане, дължимо от конституираните с предявяването му ответници в условията на солидарна отговорност, произтичаща от сключения с тях договор; Твърди допустимост на исковете като предявени в срока на чл.415 ГПК, при проведено по реда на чл.414 ГПК оспорване с възражения на длъжниците в заповедното производство; Оспорва поддържано в отговорите на ответниците възражение за нередовност на иска поради неконституирането на солидарно задължило се по договора лице-Атанаска Иванова Вербанова, като заължително необходим в процеса другар. Мотивира това си възражение с факта, че от страна на този длъжник в заповедното производство не е постъпвало възражение срещу вземането по реда и в сроковете на чл.414 ГПК; Оспорва наведените с отговора на отв. Цв.Й. възражения за недължимост на вземанията поради новиране на същите., както и поддържаното от станалите трима ответници възажение за погасяване на вземанията по давност.

В с.з., чрез процесуално представляващите го по пълномощие адв.Христова и адв. Велев, ищецът моли за уважаване на исковете в размерите, потвърдени и от проверката на счетоводните записвания от вещото лице . Претендира присъждане на доказано направени по делото и заповедното производство разноски, съгл. приложен по см.на чл.80ГПК списък.

В с.з. и с депозирани, в предоставен им за това срок писмени бележки, чрез процесуално представляващият ги по пълномощие адв. М., ответниците „АКВАТРЕЙД”ООД и И.Д. подържат заявените с отговорите им възражения за неснователност и недоказаност на предявените срещу тях искове, за несъществуане на вземанията поради погасяването им по давност, както и поради неистинност на задължаващите ги с плащане на вземанията доказателства. Претендират присъждане на доказано направени по делото разноски.

В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Тодорова, отв.Д.К. оспорва основателността на предявените срещу него искове. Твърди несъществуването им поради извършено по погасяването им изпълнение, както и поради погасяването им по давност. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

В с.з, чрез повереника си адв.Павлов, отв.Ц.Й. оспорва основателност и доказаност на предявените сещу него искове. Твърди несъщществуване на предявеното срещу него вземания поради освобождаваща го от договорна отговорност обективна новация на ДРБК.

В съвкупността си, относимо на заявеното от страните процесуално поведение, доказателствата по делото обосновават следните фактически и правни изводи:

По допустимостта на исковете, съдът съобрази:

Очертаният с исковата молба предмет на търсената по реда на чл. 422ГПК във вр. с чл.365 и сл.ЗЗД защита, сочи производството като такова по гл.ХХХІІ ГПК - ”Търговски спорове”, което и по см. на чл.365, т.1, предл.ІV във вр. с чл.104, ал.1, т.4 ГПК е родово и местно подсъдно на съзирания съд. Претендираното до установяване вземане е основано на договор за банков кредит, дефиниран в разпоредба на чл.430 и сл. ТЗ като търговска сделка. В подкрепа на извода за търговския характер на спора е и обстоятелството, че кредитополучат по този договор е и регистрирало правосубектността си по ТЗ юридическо лице.

На осн.чл..369 ГПК съдът се е произнесъл, оставяйки без уважение направените в срок на отговор и поддържани като такива ои в с.з. възражения за разглежане на спора по общия ред. По аргумент на противното на чл.369, ал.2 ГПК, определенията с които е отказано разглеждане на спора като граждански по общия ред , са необжалваеми и влезли в сила.

Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, сочат предпоставките на установителния иск по чл.422 ГПК –да се приеме за установено по отношение на ответниците съществуване на вземане, за което ищецът се е снабдил срещу тях със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист.

Искът, като такъв по чл.422 ГПК, се явява допустимо предявен в сроковете на чл.415ГПК от заявителя и срещу длъжници в заповедното производство, при проведено от последните по реда на чл.414 ГПК оспорване на вземанията, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение. По редовността и допустимостта на предявените срещу ответниците искове, съдът се е произнесъл с разпореждането си по чл.365ГПК. Обстоятелството, че по процесния кредитен договор има и други съзадължили се лица е предпоставка за ангажиране на отговорността в условията на солидарност, от което не следва извод, че същите са задължително необходими другари в процеса. Респ., за съда не съществува служебно задължението за конституирането им като страна в процеса. Право на ищеца е , при настъпване на изискумите се за това по см. на чл.422 ГПК предпоставки да предяви иск срещу възразила в заповедното страна по своя преценка. Предвиденото в чл.422 във вр. с чл.415 ГПК ограничава кръга на пасивно легитимираните по този икк лица до кръга на оспорилите вземането длъжници в зповедното производство. По отношение на длъжници, невъзразили в срока на чл.414 ГПК срещу предявено им в заповедното производство вземане, издадената срещу тях заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила. В този смисъл за кредитора по вземането не съществува интерес от установяването му по съдебен ред и по отношение на тях.

От приложената като доказателство преписка по чгрд №806/2015г. по опис на РРС се установява, че по подадено от ищеца Заявление вх.№ 3885/4.V.2015г. срещу ответниците, в качеството им на солидарно съзадължили се по сключен с ищеца кредитен договор лица, на осн. чл.417 ГПК е било образувано заповедно производство. В изпълнение на постановеното по чгрд №806/2015г Разпореждане №1209/5. V.2015г. срещу тях са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №1209/5.V.2015г и изпълнителен лист за солидарно дължима в изпълнение на кредитния договор главница от 45 000,00лв.; за начислена за периода от 20. VІ.2013г. до 28.ІV.2015г. договорна лихва в размер на 12 633,80лв. и за направени в заповедното производство разноски в размер на 2 816,06лв., от които 1 152,68лв. за д.такса и 1 673,41лв. заплатено адв. възнаграждение.

По реда и в срока на чл.414 ГПК като длъжници в заповедното производство, всеки от ответниците е депозирал възражение, оспорващо съществуването на вменяваните му в отговорност вземания, съответно: на 3.ІХ. 2015 под №7527 е регистрирано възражение на отв. „АКВАТРЕЙД”ООД, 3.ІХ. 2015 под №7529 е регистрирано възражението на отв.И.Д.; на 3.ІХ.2015, съответно под №7570 и №7572 са регистрирани възраженияята на отв. Д.К. и отв.Ц.Й.(вж. л.70 и сл. от чгрд №806/2015 на РРС).

Със свои Разпореждания №2414/3.ІХ. 2015г. и №2659А/29.ІХ.2015 сезираният със заповедното производство съд е указал на заявителя „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК831919536 , че за установяване на оспореното вземане срещу ответниците се следва предявяване на иск . В преписката се съдържа информация, че дадените му по разпореждане на съда указания, са връчени на ищеца, съответно на 14.ІХ.2015г. и 15.Х.2015г. Считано от тази дата, срокът за предявяване на иска по чл.422ГПК срещу „АКВАТРЕЙД”ООД и И.Д., изтича на 14.Х.2015г. , а този по предявяване на иска срещу останалите двама ответници-на 16.ХІ.2015г., понеделник-пърият присъствен ден след фактическо изтичане на срока в неприсъствения 15.ХІ.2015г.

На л.96 от ч.гр.д.№806/2015г. по описа на РРС следва прилагане на молба вх.№8896/13. Х.2015г., с която заявителят уведомява заповедния съд за предприети от него действия по предявяване на иска по чл.422 ГПК срещу „АКВАТРЕЙД”ООД,ЕИК *******, гр.Разград и И.Д.И.. По този иск, на производство пред РОС на 13.Х.2015г. е образувано т.д.№69/2015г. на л.104 от чгрд №806/2015 на РРС следва прилагане на молба вх.№10087, с която на 16.ХІ.2015, т.е. в срока по чл.415 ГПК, заявителят уведомява заповедния съд за подадения срещу тези двама ответници иск по чл.422ГПК(обр. т.д.№87/2015 по опис на РОС, присъединено по реда на чл.213ГПК за съвместно разглежане в настощото производство).

Водим от изложеното съдът намира, че в хипотеза на предвидените в чл.422 ГПК изисквания, по отношение на претендираните до установяване вземания по процесния кредитен договор, исковата молба е допустимо подадена срещу всеки един от ответниците, в предвидения за това срок, от активно легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземане, удостоверено по основание и размер като предмет на развилото се по ч.гр.д.№806/2015г. на РРС заповедно производство.

По отношение на претендираното до установяване по исков ред вземане за направени в заповедното производство разноски в общ размер 2 826,09 лв., искът се явява недопустимо предявен. Съгласно, задължителната за съдилищата практика, проведена в т.10в на ТР№4/18.VІ.2014 на ВКС –„ Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.” По изложените съображения, като образувано по недопустимо предявен иск, в тази си част производството по делото следа да бъде прекратено.

По същество на допустимо предявените, субективно и обективно съединени искове, съдът намира същите за доказани по размера си и на предявеното им основание, по следните, обосновани от съвкуността на доказателствата съображения:

По своя характер, като предявен по реда и в сроковете на чл.422, ал.1ГПК, искът е за установяване съществуване на парични вземани, които ищецът позовава като дължими в изпълнение на Договор за револвиращ банков кредит (ДРБК) №REV-006-615, сключен на 26.ІV.2010г между ищеца, в качеството му на кредитодател, „АКВАТРЕЙД”ООД,ЕИК******* като кредитополучател, а ответниците И.Д. и Ц.Н. ответника като солидарно съзадължили се по изпълнението му лица. Солидарната отговорност на послдните е изрично предвиденаи в т.9.1 на Договора. В обезпечение на дължимото по договора изпълнение, върху имот на отв.Д. е била учредена и договорна ипотека. Факт, ангажиращ отговорността му по договора и в качеството на ипотекарен длъжник.

В съдържание на приложения като доказателство на л.10 ДРБК№019-0100-614/20.ХІ.2006г. е посочено, че на осн. ЗКИ и приетите от него Общи условия, в качеството си на кредитодател ищецът предоставя на „АКВАТРЕЙД”ООД,ЕИК********, за финансиране на осъществяваната от него стопанска дейност - „ кредит за оборотни средства” в размер на 45 000,00лв., при насрещно поети от търговеца – кредитополучател задължения: да усвоява и ползва кредита в срок до 19.ІV.2011г и да погаси същия в срок до 20.ІV.2011г. Сумата по договора е предоставена при условия за многократно усвояване. Определената в размер на 45 000,00в. сума е договорена като кредитен лимит, до който средствата могат да се ползват изцяло или на части. Погасяването му не е разпределено на вноски по падежи, тъй като предварително не известно каква част от лимита ще бъде усвоена от кредитополучателя. При действие на договора, по писмено искане на кедитополучателя, усвоените от кредитния лимит средства се револвират(възстановяват) от кредитодателя до първоначално договорения размер.

В заключение(л.276 и сл.), назначената по делото ССЕ установява проследимост на усвавяните по договорения лимит средства, при насрещно съвпадане на данните по водените от кредитодателя и ответното дружество счетоводства. Съгласно двата счетоводни документа, договорените 45 000,00лв. са постъпвали по разплащателната сметка на ответното дружесто на части, след подавано от него искане за ползване на суми от кредит. Така, считано от дата на сключване на ДРБК - 26.ІV.2010г. до уговорения в същия краен срок - 19.ІV.2011г., кредита е бил усвоен в пълния му размер от 45 000,00лв., от които 43 000,00лв. през 2010г, а 2000,00лв през 2011г. В погашение на усвоените за този период средства са отнесени 3 000,00лв. Което към 31.ХІІ.2010г. формира усвоена и неиздължена по кредитния договор сума от 51 000,00лв.

На 18.ІV.2011г., при действие на сключения между тях ДРБК, ищецът и първоначално задължилите се по договора лица подписват Анекс №1(вж.л.16 и л.), с който продъжават срока на договора при краен срок за усвояване на кредитния лимит от 45 000,00лв. до 19.ІV.2012 и за погасяването му до 20.ІV.2012г. В условия на равнопоставеност, с подписване на Анекс №1, считано от 18.ІV.2011г. в изпълнение на поетите по ДРБК задължения и като съзадължили с в условията на пасивна солидарна отговорност лица, встъпват ответникът Д. К. и лицето Атанаска Вербанова. Последната, конституирана като длъжник в заповедното произодство по ч.гр.д.806/2015 на РРС, но не възразила срещу предявените й по реда на чл.417 ГПК вземания.

При действие на ДРБК към 20.ІV.2012г., вещото лице установява отнесени в погасяване на дълга 7 000,00лв. и усвоени 22 000,00лв. От които, предоставен за револвиране на предоговорения лимит, нов кредит от 20 000,00лв. Така, за отчетния към 31.ХІІ.2011г. период, задължението на кредитополучателя към ищеца се формира в размер на 66 000,00лв.

С последващи Анекси №2/18.ІV.2012г. и Анекс №3/19.ІV.2013г.(вж.л.л.23 и 33) действието на ДРБК е продължено, с удължаване на сроковете за усвояване и погасяване на кредитния лимит от 45 000,00лв., ведно с договорената по редовен дълг лихва. Съответно до 19 и 20 април на 2013 по Анекс 2, а по Анекс 3 - до 19 и 20.ІV.2014г.

Проследявайки счетоводните отразявния по процесния договор и данните, по ежегодно подаваните от ответното дружество към 31.ХІІ. счетоводни отчети, вещото лице установява, че през 2012г. в погашение на дълга са отнесени 3 000,00лв., което към 31.ХІІ.2012г. формира задължението към финансовата институция в размера на 64 000,00лв. Относимо към крайния срок на договора -20.ІV.2014г. , с доказано настъпил падеж е усвоена и неизплатена по същия главница от 45 000,00лв. Съгласно заключението на експертизата, размерът на договорената при действие на процесния договор лихва за редовен дълг, относимо към дата на падеж-20.ІV.2014г., е в размер на 12 633,80лв. приложения към заключението си, вещото лице прилага издадени от ответното дружеството счетоводен баланс и отчет за парични потоци, имащи характер на изхождащи от него частни документи, добили публичност с обявяването им по партидата му в ТР.

Като компетентно и относимо на останалите доказателства, заключението на ССЕ бе прието от страните и се кредитира от съда при обосноване на изводите му за дължимост на процесните вземания. Вещото лице се е съобразило с договореностите между страните относно датите на падеж, относно договорната лихва, , както са уговорени в ДРБК от 26.ІV.20190 г. и в последващите го 3 анекса.

Съгласно анексите, ответниците фигурират като страни по ДРБК в срока на действието му до 20.ІV.2014г. В реквизит на Анекси №№2 и 3, срещу имената на ответниците Ц.Н. и Д.К. не е положен подпис, удостоверяващ волеизявлението им по сключване на анексите. Обстоятелство, на което същите позовават възражението си за неоснователност на предявените срещу тях искове. Като, основано на същия факт е и поддържаното от отв.К. твърдение, че при липса на обективирано от него съгласие, е извършена и новация, освобождаваща го от отговорност по процесния ДРБК. Към изпълнение на който е встъпил като солидарно задъжило се, с подписване на Анекс №1/18.ІV.2011г., лице.

Както от титулната част, така и от съдържанието на цитираните анекси, се следва за безспорно установена относимостта им към процесния договор. В реквизит на всеки от анексите е посочено, че с подписването им, всяко от съзадължилите се лица приема в условия на солидарна отговрност и в пълен обем(съдържание, премет, срокове и параметри) установеното по ДРБК между първоначално сключилите го на 26.ІV.2010г. страни.

Предприетите с последващи Анекси 1, 2 и 3 изменения в договора за кредит са относно лихвените проценти и сроковете за издължаване на кредита. В същите липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на друго, ново задължение, тъй като главницата не е променяна. С анексите, отчитайки финансовите му затруднения като причина за нередовното обслужване на кредита, в облекчение на кредитополучателя ищецът е волеизявил съгласие, изрично и безусловно прието от насрещните по договора страни, за намаляване на лихвения процент, предвиден при начисляване на договорената върху редовен дълг лихва, както и за удължаване на срока за погасяване на кредита. В основание за подписването на анексите са съобразени и дейстащите към дата на подписването им и влезли в сила на 6.ХІ.2010г. Общи условия на Банката.

Тази промяна не е на съществени елементи на договора, тъй като се отнася до револвиране и просрочие на главница, а не до размера и хаактера на първоначално поетото задължение. Намаляването на лихвения процент има за последица намаляване на общия дълг. Обективната новация, на каквато сочат възраженията му, в правната си същност е договор, по силата на който страните постигат съгласие едно съществуващо задължение да се замени с друго. Необходимо е наличието на старо задължение към момента на новацията и наличие на съгласие между длъжника и кредитора за замяна на това задължение с ново такова. Поради всички тези обстоятелства, от фактическа и правна страна съдът съдът не приема, че са налице предпоставките на предвидената по чл.107ЗЗД обективна новация, на каквато сочи във възражението си ответникът К.. Поради което, не намира за приложимо и правилото на чл. 124, ал. 1 ЗЗД.

Извод за новация на ДРБК по чл.101ЗЗД не се следва и от реквизитите на Анекс №1/18.ІV.2011, с подписването на който ответникът К. е встъпил в дълг, солидарно и ведно с първоначалните длъжници. Съгл. т. 12.2 от вл. в сила на 6.ХІ.2010г. Общи условия на Банката, подписани от страните в настоящото производство на 18.ІV.2011г.(вж. д/во на л.19-23) поетото от съдлъжника задължение чрез встъпване в дълг е от момента на възникването му до момента на окончателното погасяване на кредитното задължение по сключенеия на 26.ІV.2010г ДРБК№REV-006-615.

Факт е, че последните два анекса, сключени съответно на 18.ІV.2012г. и на 19.ІV.2013г., не са подписани от ответниците Н. и К..

Както бе посочено и по горе, в клауза на всеки от процесните анекси, изрично е предвидено, че договорните клаузи, по отношение на които с подписването на анексите не е предвидено изменение, остават непроменени и запазват действието си. Т.е., в тази си част, подписаният от ответника Н. ДРБК запазва обвързващата си по отношение на него сила, независимо от факта, че той не е подписал цитираните два анекса.

По идентични от фактическа и правна страна съображения, като неоснователни съдът съобразява и възраженията на отв.К. за несъщестуване на предявеното му вземане поради неподписването на анекси с № 2 и 3.

Производството по чл. 422 от ГПК представлява иск за съществуване на вземането, който се предявява от кредитора след възражение от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането съществува. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на това вземане и неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже възраженията си относно съществуването на вземането, респ. изискуемостта му.

Такива доказателства, при изрично предоставена им в този смисъл възможност, ответницте не ангажират. По делото не се твърди и не се доказва предприето от тях на падеж, както и в хода на делото, изпълнение по вменяваните им в договорна отговорност и парични по характера си задължения. Едва в хода на устните състезания, ответното „АКВАТРЕЙД” депоизра като доказателство, връчено му на 19.VІІ.2016г. съобщение за въвод, насочен от ЧСИ Солаков, рег.№761 срещу негово невижимо имущество, в качеството му на длъжник по изп.д.№20157610400157. Въпросното съобщение на първо място се цени от съда като несвоеврменно депозирано, а на следващо място като неотносимо към предмета на спора доказателство. Адресираното до ответното дружество съобщение е доказателсто за отпочнали срещу него действия на принудително изпълнение, но не и на действия по погасяване на процесните вземания.

В отговор на направено от ответника И.Д. възражение досежно истинността на доказателствата, ангажиращи неговата и на представлявания от него търговец отговорност по изпълнение на процесния договор, по делото бе назначена съдебно графическа експертицаза. В заключение, прието без възражения от страните и кредитирано от съда като относимо към останалия док.материал, вещото лице заявява, че под осорените документи-ДРБК№REV-006-615/26.ІV.2010 и последващи анекси към същия от 18.ІV.2011, 18.ІV.2012 и 19.ІV.2013г. подписите на позиция ”управител”(кредитополучател) и „солидарен длъжник 1” са изпълнени от вписанишя като техе автор Ив0430ло Д.. От което следва извод за доказана автентичност на договора и анексите , респ. за недоказаносхна поддържаното по реда на чл.193 ГПК възражение досежно тяната истинност.

Процесният ДБИК е валидно сключен, в изискуемата се съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ писмена форма. Това важи и за последващо подписаните към него анекси. От прложените като доказателства извлечения, относимо и на установеното в заключение на назначената по делото ССЕ, се устаовява, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на кредита в договорения размер и условия. Договорената сума е била усвоена от кредитополучателя в цялост. Извод, който се следва и от съдържанието на приложените като доказателства на л..248-269 искания за усвояване, документи за банкови преводи и др.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема, че предявените в условията на обективно и кумулативно съединяване искове са доказани по основание и размер.

Основателността на исковете се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за кредит , елемент от съдържанието на което да е задължението на кредитополучателя и солидарно съзадължилите се с него лица по връщане на кредита- предмет на договора и заплащане на договорената за ползването му възнаградителна лихва; настъпила изискуемост на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжниците неизпълнение.

Съгласно чл. 430 от ТЗ

, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Договорът за банков кредит е формален, според разпоредбата на ал.3 на чл. 430 ТЗ, и реален- необходимо е предаване на кредитополучателя на сумата, предмет на договора.