Р Е
Ш Е Н И Е
14.
VІІ.2016 Разград
22
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 14. VІ. 2016
съд
На Година
В публично заседание в състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
Секретар:
Д.Г. Председател
2015 ТЪРГОВСКО
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
78
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази следното:
Производство по реда гл.32 ГПК.
Делото е образувано по молба на „Уникредит
Булбанк”АД ,ЕИК***
със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.София, подадена чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.
Димитров .
При заявени по см. на чл.422
във вр. с чл.415 ГПК предпоставки, „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК*** предявява против ЕТ”ВИКИ-В.Х€”ЕИК***, със
седалище с.Ясеновец, Разградска обл., ул.”Космос”№2 и А.С.Х. , ЕГН***********, в условията на обективното и кумулативното им
съединяване, искове за установяване на
дължими му се в условия на солидарна отговорност вземания, от които:
1/ 43 333,44лв. в изпълнение на
дължима и обявена за предсрочно изискуема по
Договор за банков инвестиционен кредит главница;
2/ 27 986,75лв. по
договорена за периода от 20.ІV.2012г. до
14.V.2015г. лихва и
3/ вземане за разноски в заповедно
производство в размер на 3 346,16лв., от които 1 426,40 за
държавнатакса и 1 919,76лв. за
адвокатско възнаграждение.
За които вземания, в производството по ч.гр.д.№891/2015г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза
на ищеца в качеството му на кредитор и
срещу ответниците, в качеството им
на солидарно съзадължили се по кредитен
договор лица, е разпоредено издаване
на Заповед за незабавно изпълнение
№1349/19.V.2015 и изпълнителен
лист.
В сроковете и по реда на чл.367 и чл.373ГПК, от правото си
на отговор се е
възползвал ответникът А.Х..
С подаването му оспорва допустимост и основателност на
предявените искове. Оспорва настъпила по отношение на ответния
търговец изискуемост на процесните
вземания, поради липса на надлежно отправено до него предизвестие за обявяване
на предсрочната им изискуемост. Прави
възражение за погасяване на вземанията по
давност, както и за нищожност на следнитe
договорни и лхвообразуващи клаузи: чл.11.1, чл.11.1.1, чл.11.1.2, чл.11.1.3,
чл.11.2 и чл.12.2 от ДБИК №019-0100-614/20.ХІ.2008г.; чл.10.1 от Общите условия
към Договор; чл.4.1, чл.4.2, чл.4.3, чл.7.1,чл.7.2,чл. 11.1,
чл.11.1.1,ч.11.1.2, чл.11.1.3, чл.11.2, чл.12.2, чл. 11.2.3, чл.11.3 и чл11.4
от Анекс /19.ІV.2010; чл.4.1, чл.4.2, чл.4.3, чл.9.1, чл.9.4, чл.11, чл.11.1,
чл.11.1.1, чл.11.1.1.1, чл.11.1.1.2, чл.11.1.1.3, чл.11.2, чл.11.2.1,
чл.11.2.2, чл.11.2.3, чл.11.3 и чл.11.4 от Анекс 2/19.ІV.2012г. В основание на претендираната нищожност твърди
противоречието им с предвиденото в чл.143, т.10, т.12 и чл.146, ал.2 ЗЗП и в Директива
№93/13/ЕИО на Съвета. Счита валидността
им за опорочена поради нарушение на принципа за ранопоставеност, предвид
предоставяща в право на кредитор възможност за едностранни промени на приложимия лхвен
процент.
Оспорва вземането като несъществуващо поради покриването му със
застраховка Пакет А „Кредитна протекция” при иск-смърт, вследствие заболяване.
По реда и в сроковете на чл.372ГПК ищецът оспорва направените от ответника А.Х.
възражения за недопустимост,
за липса на пасивна процесуална и материално правна легитимация, за погасяване на вземането по давност
и за неоснователност на предявените срещу него и ЕТ”ВИКИ-В.Х€” искове. Оспорва
като неоснователни, заявените в срока за отговор възражения
за нищожност на кредитния договор поради
неравноправност на конкретно изброените клаузи, както и поради допуснато
в нарушение на закон уговаряне на лихва върху изтекла лихва. Оспорва извършеното от ответника позоваване за
недължимост на вземането поради настъпване на факт - смърт на кредитополучател,
предпоставящ покриване на риска с
обезщетение, дължимо се по приживе сключен от последния договор за застраховка.
В с.з., чрез процесуално
представляващите го по пълномощие адв.Христова и адв. Велев, ищецът
моли за
уважаване на исковете в размерите,
потвърдени и от проверката на счетоводните записвания от вещото лице . Претендира присъждане на доказано
направени по делото разноски, съгл. приложен по см.на чл.80ГПК списък.
В с.з., чрез поцесуално предтавляващата го по пълномощие адв.Събева,
ответникът А.Х. поддържа становище за неоснователност
на предявените срещу него искове и за доказаност на депозирани в срок за
отговор възражения досежно валидността на договорните клаузи, регламентиращи
начисляваните върху главницата дговорни и наказателни лихви,
както и правото на кредитора за едностранна промяна в приложимия за периода
лихвен процент. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски. Сезира
съда с възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разходи за адвокатско
възнаграждение.
По отношение на ответния търговец, с
получаване на адресираните до него съобщения се е задължило лицето Х.С., легитимирало се като пълнолетен син на
собственика му (този факт е удостоверен и с приложеното като доказателство
у-ние №0609/30.ХІ.2015г на Община Разград). В
сроковете за отговор, ответният търговец не
депозира такъв и не ангажира становище по допустимост и основателност на
предявените срещу него искове. При
служебно извършената по ТР справка и съответно на постъпило, по искане на съда,
У-ние изх.№11-00-2087/212.ХІІ.2015г. на АВп
се установява, че към дата на иска, по отношение на ответния търговец не
са предприемани действия по заличаването му поради смърт на неговия собственик,
съгл. предвиденото в чл.60а , т.2 ТЗ.
По допустимостта на исковете,
съдът съобрази:
От приложената като доказателство
преписка по чгрд №891/2015г. по опис на РРС
се установява, че по депозирано от ищеца Заявление вх.№ 4393/18.V.2015г.
срещу ответниците, в качеството им на солидарно съзадължили се по сключен с ищеца кредитен договор лица, е
било образувано заповедно производство по чл.417ГПК. В изпълнение на
постановено по същото Разпореждане №1349/19. V.2015г. срещу тях са били издадени Заповед за незабавно изпълнение №1349/19.V.2015г
и изпълнителен лист за солидарно дължима в изпълнение на кредитния договор
главница от 43 333,44лв.; за
начислена за периода от 20.ІV.2012г. до 14.V.2015г. договорна лихва в размер на 27 986,75лв. и за направени в заповедното производство
разноски размер на 3 346,16лв.
По реда и в срока на чл.414 ГПК всеки от злъжниците
в заповеното производство е депозирал
възражение, оспорващо съществуването на вменяваните му в отговорност вземания,
съответно: на 7.ІХ. 2015
под №7644 е регистрирано възражение на ЕТ”ВИКИ-В.Х€”ЕИК***,
а на 7.ІХ. 2015 под №7645 е
регистрирано възражението на А.С.Х., ЕГН***********. Като в приложение към същите са депозирани и
доказателства, удстоверяващи факта на настъпила преди дата на заявлението по
чл.417 ГПК, смърт на собственика на ответния ЕТ.
Със свое Разпореждане
№2579/17.ІХ.2015г. заповедният съд уведомява ищеца за предприетото от ответниците оспорване на
заявените в заповедното производство вземания. Разпореждането, ведно с дадените
му по реда на чл.415 ГПК указания са били връчени на ищеца на 1.Х.2015г. В преписката се съдържа информация, че
съобщението с дадените му указания е връчено на ищеца на 1.Х.2015г. Считано от тази дата, срокът за предявяване
на иска по чл.422ГПК изтича на
1.ХІ.2015г. На л.78 от
ч.гр.д.№891/2015г. по описа на РРС следва прилагане на молба вх.№9540/ 30.
Х.2015г., с която заявителят уведомява
заповедния съд за предприети от
него действия по предявяване на иска за
установяване съществуванено на оспорените му в заповедното производство
вземания. Исковата молба е депозирана в
регистратура на РОС на 30.Х.2015г.- в срока по чл.415 ГПК.
Водим от изложеното съдът намира, че в
хипотеза на предвидените в чл.422 ГПК изисквания, по отношение на претендианите
до установяване вземания по процесния кредитен договор, исковата молба е
допустимо предявена в предвидения за това срок, от активно легитимирано по см.
на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземане, удостоверено по основание и
размер като предмет на развилото се по ч.гр.д.№891/2015г. на РРС заповедно
производство.
По отношение на претендираното до
установяване по исков ред вземане за направени в заповедното производство
разноски от 3 346,16лв. искът се
явява недопустимо предявен. Съгласно,
задължителната за съдилищата практика,
проведена в т.10в на
ТР№4/18.VІ.2014 на ВКС –„ Разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението
на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл.
412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се
включва във формиране размера на цената на иска.” По изложените съображения, в
тази си част, като образувано по недопустимо предявен иск, производството по
делото следа да бъде прекратено.
Като недопустимо следва да се прекрати
и образуваното срещу ЕТ”ВИКИ-В.Х€” производство.
От доказателствата по делото, както
бе упоменато и по горе, се следва за безспорно установено, че регистриралата се
като ЕТ „ВИКИ-В.Х€”ЕИК***, със
седалище с.Ясеновец, Разградска обл., В.Х€ Х., ЕГН**********
е починала на 16.ХІ.2010г.(вж. приложен на л.61 от чгрд№891/23015 на РРС препис -
извлечение от акт за смърт №022/17.ХІ.2010г.).
Като доказателство на л.72 е приложено У-ние №0009/30.ХІ.2015г., от
което видно, че след смъртта на собственика на ЕТ- В.Х€, като нейни единствени
преки и законни наследници се легитимират А.С.Х. и Х.А.С., съответно съпруг и син, роден от брака й с последния. При
служебно извършената по ТР справка и съответно на постъпило, по искане на съда,
У-ние изх.№11-00-2087/212.ХІІ.2015г. на АВп
се установява, че към дата на иска, наследниците на починалия ЕТ не
ответния търговец не са предприемали действия по заличаването му поради смърт
на неговия собственик, съгл. предвиденото в чл.60а , т.2 ТЗ, нито са
регистрирали такива по поемане на предприятието му, съгл. чл.60 ТЗ.
Съответно на диспозитивното
начало, с предявяване на иска, относимо към дата на заявлението му по чл.417
ГПК-18.V.2016г., ищецът е конституирал като ответни по
същия страни ЕТ”ВИКИ-В.Х€” и
А.С.Х.. Последният, в личното му
качество и като съзадължило се на самостоятелно основание по кредитния договор
лице.
Обобщавайки изложеното
и съответно на дължимата по чл.131 ГПК преценка, съдът
намира иска срещу ЕТ”Вики В.Х€” за недопустимо предявен.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ГПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се
води делото за защита на лични или имуществени права, предвидени в материалното
право. По силата на чл.27, ал.1 ГПК
страната трябва да е процесуално правоспособна.
Т.е., процесуалната
правоспособност е възведена от
законодателя в абсолютна предпоставка за придобиване качеството на „страна по гражданско дело”, респективно за
допустимост на гражданския процес. По см. на чл.1 ЗЛС правоспособността е качество, признато на физическото лице от
раждането до смъртта му.
Със смъртта на физическото лице, отпада,
както правоспособността му по материалното право, така и
процесуалната му правоспособност.
По регл. на чл. 56 от
ТЗ, едноличният търговец е физическо лице и с учредяването му не се създава нов
правен субект.
След като правоспособността по
материалното право е отпаднала, поради настъпила преди предявяването на иска смърт на физическото лице, то регистрираният от същото ЕТ не може да
бъде страна, респ. субект на процесуални
правоотношение. Смъртта на
регистриралата се като ЕТ Хасанова, е
доказано настъпила на 16.ХІ.2010г. - почти пет години преди подаване на заявлението
по чл.417ГПК, респ. на процесния иск. Т.е., относимо към дати на предприетите
от ищеца процесуални действия, смъртта
на регистриралото се като ЕТ лице е
обективно настъпил факт, обуславящ липсата на изискуемата се за допустимостта
на
образуваните срещу него производства - исково и
заповедно, процесуална правоспособност.
По така изложените мотиви, в тази си част
производството следва да бъде прекратено поради недопустимост на предявените
срещу ЕТ искове. Съответно на проведената от ВКС практика, съдът намира, че в случая не се касае за
нередовност на исковата молба, задължаваща го с указания за отстраняването й чрез
конституиране на наследниците на починалото преди дата на иска лице. Тогава, когато ответникът е починал преди завеждане на
делото, е недопустимо неговите наследници да се конституират като страна на
основание чл.227 от ГПК /чл.120 ГПК –
отм./, тъй като правоприемството в процеса е възможно само при валидно възникнало процесуално правоотношение (в този смисъл вж.напр. Определение №576 от
12.10.2010 г. по ч.гр.д.№458/2010 г. на ВКС, IV г. о., Решение №221 от
22.02.2012 г. по т.д.№1161/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., и др.). Тук е необходимо да се отбележи, че по делото
са налице доказателства, обосноваващи извод за преприети от наследниците на ЕТ
действия по приемане на останалото след смъртта му наследство, като съвкупност
от права и задължения (вж. подписан от тях в това им качество - Анекс
№2/19.ІV.2012г. на л.20, чгрд №891/2015 на РРС).
При
този, следващ се от доказателствата изход на образуваното срещу ЕТ
производство, издадените срещу него заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, следва да се
обезсилят. Съгласно т.11г от ТР№4/ 18.VІ.2014г на ВКС, обезсилването
им е предоставено в компетентност на недопустимо сезирания с иска по чл.422 ГПК
РОС .
В останалата си част,
образуваното срещу ответника А.Х. производство е допустимо
и се следва разглеждането му по същество. По предявените срещу него искове, съответно
на доказателствата и проведеният им във връзка с доводите на страните съвкупен
анализ, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Приложен като доказателство на л.7
Договор за банков инвестиционен кредит(ДБИК) №019-0100-614/20.ХІ.2006г. ,
доказва установени между страните облигационни отношения. В съдържание на същия е посочено, че на осн. ЗКИ и приетите
от него Общи условия, в качеството си на кредитодател ищецът предоставя на
ЕТ”ВИКИ-В.Х€”, с инвестиционна цел „бърз кредит за микро
предприятие” в размер на
50 000,00лв., при насрещно поети от търговеца – кредитополучател
задължения: да усвои кредита до 20.ХІІ.2008г и да погаси същия в срок до
20.ХІ.2018г.
При сключването му, договорът е подписан и от ответника А.Х. като солидарно
съзадължило се с връщането на предоставените в кредит парични средства. Като съгласно
Погасителен план (вж.л.10-12), подписан
от страните по Договора и приет от тях за неразделна част от същия, погасяването на
кредита е предвидено да се извършва на равни месечни вноски, всяка в размер на
416,66лв. с падеж на 20-то число на
съответния месец. Размерът на
вноските включва изпълнение по главница
и възнаградителна, договорена по редовен дълг лихва (вж.т.7.2 от ДБИК).
Съгл. предвиденото в договора, извършените в изпълнение на същия погасителни
вноски се отнасят в погашение
на главница, лихви и разноски.
Начисляването на възнаградителната
лихва е договорено „на база- приложимия за съответния период за олихвяване базисен лихвен процент и
установената по договора надбавка, определяни в зависимост от стойността на кредитния ресурс
на кредитните пазари, вида, срока на вредите, обезпеченията и други обстоятелства,
отчитащи кредистопособността на кредитоискателя и произтичащия от тази му
способност кредитен риск”(вж.чл.4 от кредитния договор с препратка към чл.8
от Общите условия на банката по кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност--л.12 и сл.). Към дата на сключване на ДБиК
следващият се върху редовна главница годишен лихвен процент, начислен по
посочения по горе начин, е в размер на 14.00%( БЛП 7,349% + надбавка от 6,651%). При
забава на дължимото по главницата изпълнение, страните по договора са
предвидили лихвата в размер на 18%(БЛП 7,349% + надбавка от 8,651%).
В обезпечение на дължимото по
процесния ДБИК изпълнение, с подписването му страните са предвидили и
учредили в интерес на
кредитора, ипотека върху недвижим имот, индивидуализиран
като дворно място от 1230кв.м и
построените в същото масивна жилищна
сграда и полумасивна едноетажна сграда с
предназначение „Пункт за изкупуване и временно съхранение на кожи”, съставляващ УПИ І-543 от кв.57 по плана на с.Ясеновец, Разградска
обл., собствен на ответника Х.. Което обуславя качеството му и на ипотекарен длъжник .
В обезпечение на
дъжимото по договора изпълнение, при
настъпване на определени за кредитополучателя
рискове, в това число и при негова
смърт поради заболяване или
злополука, страните са предвидили застраховка Пакет А-„Кредитна
протекция”. По регл.на чл.11.6 от ОУ на
ДБИК, в това правоотношение кредитополучателят е застраховащ, а ползващ се от покриващата риска застрахователна полица, е
банката. Която в отговор на направеното в този смисъл възражение, е оспорила
наличието на сключен от кредитополучателя засрахователен договор, както и
правото на ответника, в качеството му на солидарен длъжник, да противопоставя възражения, които по см.на чл.122, ал.3 ЗЗД
са хаактер на лични възражения на
съ9длъжника, респ. на неговите наследници, в кавото качество ответникът не е
конституиран. С приложения като доказателство
препис-извлечение от акт за смърт се доказва, че кредитополучателят е починал в резултат на
заболяване-сърдечно съдова недостатъчност, хипертонична болест. Доказателства,
от които да следва за безспорно установено, че приживе кредитополучателят е
сключил договор за застраховка с одобрен от кредитора му застраховател, при изрично предоставена в този смисъл възможност, ответникът не
ангажира.
Разпоредбата на чл. 199а, ал.1 от КЗ, на която следва да се приеме, че се позовава ответикът, не предвижда последния
в качеството си на кредитополучател и солидарен длъжник на починалия друг длъжник,
при наличие на застраховка, обезпечаваща изпълнение на задължението по договор за
кредит и настъпване на застрахователно събитие, да предяви
от свое име
чуждото право и да твърди несъществуване на процесното
вземане поради погасяването му с
дължимото по сключения в полза на кредитора застрахователен договор. Извод за несъстоятелността на поддържаното в
този смисъл отвениково възражение се следва и по см. на предвиденото в чл.123
ЗЗД.
Процесният ДБИК е валидно
сключен, в изискуемата се съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ писмена форма. Това важи и за последващо подписаните към него анекси. От прложените като доказателства
извлечения, относимо и на установеното в
заключение на назначената по делото ССЕ, се установява, че банката е изпълнила своето задължение за предоставяне на кредита в договорения
размер и условия. Договорената сума е била усвоена
от кредитополучателя в цялост.
Извод, който се следва и от съдържанието на приложения
като доказателство на л. 15 и сл. от
делото, Анекс №1/19.ІV.2010г.
Анекс №1 е подписан на 19.ІV.2010г., приживе
от кредитополучателя ЕТ”ВИКИ-В.Х€” и от солидарно съзадължилите се с него лица,
в това число и ответника А.Х.. В реквизит на Анекса се съдържа волеизявление, имащо характер на
направено от длъжниците извънсъдебно признание на обстоятелството, че към дата
на подписването му - 19.ІV.2010г. кредитът е бил отпуснат и изцяло усвоен от тях през 2008г . Относимо към дата на подписване на Анекса,
длъжниците, в това число и процесният ответник, са волеизявили „изрично и безусловно”
признание за това, че до дата на
подписването на анекса, по насрещно
поетото от тях задължение са престирали
на ищеца изпълнение в размер на 6 666,56лв. Признали са за съществуващо към този момент задължение по редовна главница в размер на
43 333,44лв.
От съдържанието на Анекса се установява, че подписването му е предприето с цел
преструктуриране на кредита и по конкретно на разпоредбите, касаещи
образуването на лихвите. Като в процентно отношение същите са в договорения по
първоначалния договр %. Съответно 14% за договорената върху редовна главница
лихва и 18% при лихва за забава. Разликата
при постигнатото с Анекс 1 съгласие е в % на приложения три месечен Софибор и в
% на надбавката. При формиране на ГЛП за редовна главница е приет три месечен
Софибор от 4,288% плюс надбавка от 9,774 ,
лихвата за забава е изчиселна като сбор от 4,226 три месечен Софибор
плюс надбавка от 11.774%
В т.8.1 на Анекс 1/19.ІV.2010г. е
възпроизведен Нот.акт №165/т.ІІІ.,рег.№7380, дело №444/2008 по опис на нотриус
Р. Кирилова, рег.№380 и р-н на действие при РРс, вписан в СлВп при РРС на
21.ХІ.2008г.свх.№6603, обективиращ учредената в обезпечение на вземането по ДБИК ипотека
върху собствения на ответника имот. Установяването на този факт, относимо и на предвидените в
самия ДБИК обезпечения, обосновава
извод за ипотечния характер на получения по ДБИК кредит. Което от своя страна,
опровергава твърдяното от ответника качество на потребител, ползващ се от
защитата на ЗЗП.
На л.20
от чгрд№891/2015 на РРС е приложен като доказателство Анекс №2/19.ІV.2012г.
Попиването му е извършено от ответника, освен в качеството му на солидарен и
ипотекарен длъжник по договора, но и като наследник на починалия
кредитополучател. Факт, който същият не оспорва и от който се следва извод за предприети по
приемане наследството на кредитополучателя
действия, в съвкупността му от права и задължения.
С подписването на Анекс №2 е предприето преструктуриране на кредита. Като със съгласие на длъжниците и обезпечилия изпълнението
поръчител, процентът на договорената
върху редовен дълг лихва е приет в размер на 12,589%. С подписване на Анекс 2 в
полза на длъжниците е договорен 18-месечен гратисен период, датиращ от 20.ІV.2012 до 20.ІХ.2013г., през който е предвидено да заплащат само текущо
начислената върху гавницата лихва. С
подписване на анекса, в съдържание на същия ответникът е заявил признание
за неиздължена към 19.ІV.2012г.
главница по ДБИК в размер на исковата претенцията от 43 333, 44лв. и за
просрочие на дължимите към тази дата
вноски по погасяването й(вж.т.7 от Анекс №2).
Подложено на тълкуване по правилото на чл.20 ЗЗД, съдържанието, както на
ДБИК, така и на последващо подписаните към него Анекси , дава основание на съда
да приеме за установно, че оспорените от ответника каузи за формиране на
следващите се върху редовна и просрочена главница лихви,
са индивидуално уговорени.
Съгласно
т.15.4 от процесния ДБИК, страните по същия са превидили в право на кредитора
възможност да обяви кредита за изцяло и предсрочно
изискуем, в случай на неизпълнение на което и да е от паричните задължения по
кредита.
С
подписването на Анекс №2, считано от 19.ІV.2012г. тази възможност е преуредна в
право на кредитора в случай на непогасяване на две последователни вноски по
главница и/или лихви.
С приложено като доказателство и неоспорено
от ответника извлечение от банковата му партида, ищецът удостоверява, че след
усвояване на кредита, погасяването на същоия е ило извършвано неритмично, със
забава и в размер, несъответен н на
дъжимите на падеж месечени погасителни вноски.
За събиране на доказателства по релевантите за спора факти,
по делото бе назначена и изслушана ССЕ. В заключения, приети от съда като компетентни и относими към
останалия доказателствен материал, всяко от назначените по делото вещи
лица установява, че данните по
приложеното към иска извлечение са относими на отразяваните такива в банковото
досие, което е било водено коректно от кредитора. Последното пащане на дължими по договора
вноски е изършено на 21.VІ.2013г. Постъпилите до тази дата вноски, съответно на предвидената с ДБИК поредност са
отнасяни в погашение на такси, лихви и главница. Така, от общо извършените към
21.VІ.2013г. плащания в размер на
28 688,91лв., 19 405,656лв. са отнесени от кредитора в погашение на
договорена върху главница лихва и
6 666,56лв. в изпълнение на задължението по главницата.
Събразявайки размера и реда на
извършените по кредитния договор плащания, относимо към дата
на предявяване на иска-18.V.2015г., вещите лица установяват дължимата и
неизплатена главница в размера на исковта претенция от 43 333, 44лв., а
договорената и неизплатена върху същата лихва
в размер на 27 986,75лв.
В
съвкупността си доказателствата по безспорен начин установяват, че последното
плащане по кредитния договоре извдършено на 21.VІ.2013г. След тази датя намя
постъпили по обслужването му плащания, което обуславя наличие на
предпоставките, при които в право на кредитора е предвидена възможност да обяви
редита за изцяло и предсрочно изискуем.
Видно от приложените по
делото доказателстнва, ищецът се е възползвал от това си право, обявявайки
кредита за предсрочно изискуем на 5.ХІ.2013г.
поради обективно неизпълнение на
повече от три, изискуеми и с настъпил падеж, погасителни вноски и отправена до
ответника, в качеството му на солидарно съзадължило се лице, нотариална покана(вж.л.25-26) с разяснена му последица по обявяване предсрочната изискуемост на вземанията и
приканване към доброволно изпълнение
седмнодневен осрок от датата на връчването й. Отправената от кредитора покана
за доброволно изпълнениие и предсрочна изискуемост на вземането по кредитния
договор е връчена на ответника на 17.VІ.2014г. Ответникът не оспорва редовнстта
на извършеното по отношение на него връчване, което е удосоверено и с
нот.заверка рег.№24/17.VІ.2014г. по рег. Опис на нотариус В.Тодорова , с рег.
№312 и р-на действие при РРС.
По делото не се твърди и не се доказва
предприето от ответника, в предоставения му за това срок, изпълнение по
вменяваните му в договорна отговорност и парични по характера си задължения.
Позовавайки се на настъпила към м.VІ.2014г.
предсрочна изискуемост на кредита, със свое Заявление вх.№4393, на
18.V.2015г. ищецът предявява вземането
си по реда на чл417 ГПК.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от
правна съдът приема, че предявените в условията
на обективно и кумулативно съединяване искове са доказани по основание и размер. Производството по чл. 422 от
ГПК представлява иск
за съществуване на вземането, предявим от кредитора след оспорвне с депозирано в срок възражение от длъжника. В тежест на ищеца
е да докаже съществуването на това вземане и неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже възраженията
си относно съществуването на вземането, респ. изискуемостта му.
От правна страна, съответно на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че между
страните по делото са установени
облигационни отношения, с произтичащи от
това конкретни права и задължения,
инкорпорирани в подписания между тях ипотечен договор за банков кредит и анекси към
него , сключени в предвидената за валидността им писмена форма.
Основателността на
всеки от предявените осъдителни искове се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за
кредит , елемент от съдържанието на което да е задължението на
кредитополучателя и солидарно съзадължилите се с него лица по връщане на кредита- предмет на договора и заплащане на договорената за ползването му възнаградителна лихва; настъпила изискуемост
на главното и акцесорно задължение и релевирано от длъжниците неизпълнение.
С оглед разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК
доказателствената тежест за установяване на фактите, съставляващи основание на
исковете и имащи характер на положителни такива, се носи от ищеца . По
отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността - а
именно неосъществяване на дължимо поведение за престиране на съответната
парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва -
точно изпълнение. В случая, ответникът не твърди да е изпълнил, а твърди да не
са възникнали вменяваните му в отговорност главно и акцесорно задължение,
както и заявените с иска основания
за предсрочната им изискуемост. Съответно да са осъществени
факти, правопогасяващи вземанията поради погасяването им по давност .
От доказателствата по
делото се следва за безспорно установено, че за периода 21.VІ.2013г. до 17.VІ.2014г.- дата на връчената му покана за доброволно изпълнение, относимо и
към дата на предявяване на исковете, в качеството си на солидарно задължило се
по договора лице, ответникът не е извършвал
погашения по кредита. Това, безспорно
установено от него поведение, обуславя
качеството му на неизправна по кредитния договор страна.
Всяка страна по
търговска сделка трябва да изпълнява договорните си задължения точно,
добросъвестно и с необходимата грижа. В противен случай е налице виновно
неизпълнение и води до ангажирането на договорната отговорност на неизправната
спрямо изправната страна по договора.
Длъжникът, иначе казано, е длъжен да полага грижата на
добър търговец- чл.
302 от ТЗ. Тази грижа в контекста на конкретния случай включва и
задължението на кредитополучателят да положи всички необходими усилия, за да
разбере в детайли естеството на своето задължение и сроковете за плащане.
Неизпълнението на това облигационно задължение следва да се отрази изцяло в
неговата правна сфера, но не може да рефлектира по никакъв начин чрез негативни
правни последици в правната сфера на кредитора.
Съдът счита, че обективираната
от длъжниците забава по обслужване на
вноските, индицира несъмнено трайното им затруднение по покриване на текущите
задължения, което и застрашава интересите на кредитора. Забавата на ответника е
обективно настъпил факт предоставящ в право на кредитора възможност да обяви
изцяло предсрочната изискуемост на кредита.
Трансформиращ ефект на нарочно волеизявление
на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора, като субективно
потестативно право, установено в полза на кредитора, е уговорено изрично в т.15 от ДБИК и вт.17 във
вр. с т.9 от последно подписаният между сгтраните Анекс №2. Като
гаранция срещу неизправност и недобросъвестност на длъжниците, законът принципно урежда в право
на кредитора да ги лиши от уговорен в тяхна
полза срок. Т.е от преимуществата на
сроковете по погасителния план.
Следва да се отбележи, че чл.
60, ал.2 от ЗКИ предоставя екс леге правото на банките да обявят кредита за
предсрочно изискуем, когато отделни
вноски от кредита не бъдат платени на уговорените дати за плащане.
По въпроса за предпоставките, при
които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков
кредит, ВКС е произнесъл задължително тълкуване в т. 18 от ТР4/2013г на ОСГТК,
в което се приема, че предсрочната изискуемост на договора за кредит настъпва с
упражняване на правомощието на банката с изрично изявление, достигнало до
длъжника, да направи кредита предсрочно изискуем при наличие на изрично
уговорени или предвидени в закона обективни предпоставки. Налице е такова, изрично волеизявление на банката за обявяване
на цялата кредитна експозиция за предсрочно изискуема с адресираната до
ответника и получена от него на 17.VІ.2015г. нотариална покана,
чието връчване е нот. удостоверено на посочената дата от нотариус В.Тодорова , с
рег.№312 и р-н на действие при РРС. На 24.VІ.2014г., изтиане на предоставения за доброволно
изпълнение срок, по отношение на процесния кредит е настъпила обявената от
кредитора предсрочна изисуемост.
При настъпване на
предсрочна изискуемост съгласно договора за кредит, остатъкът от дълга е дължим
в пълен размер. От което и на осн.чл.430ТЗ във вр. с чл.60 ЗКИ се следва извод
за основателност и доказаност на
предявения на това основание иск. В
условията на установената по договор и претендирана по иска солидарна
отговорност, ответникът ължи изпънение на ищеца до размера на предявените до
установяването им по чл.422 ГПК вземания , съответно 43 333, 44лв. по главница и
27 986,75лв за договорена, дължима на падеж на главницата лихва.
По отношение на втория от
обективно кумулативно съединените искове съдът приема за безспорно установено,
че сочената в предмет на иска лихва е договорена като
възнаграждение за ползване на пари и
произтича от сключен на осн.чл.430ТЗ ипотечен договор за банков кредит. При тълкуване н обективираната
в договора за кредит, обща воля на страните, съдът приема, че последният е правопораждащия
задължението за възнаградителна лихва факт, като размерът й е определяем - в
зависимост от действащите пазарни механизми
и нормативно регламентирани за това правила. Лихвата е институт на
гражданското право и се числи към т. нар. "граждански плодове", тъй
като представлява доход, който се получава въз основа на облигационно или
търговско правоотношение във връзка с използването на вещ или капитал.
Обективното ни материално право определя лихвата или като възнаграждение - цена за временно ползване на
определена парична или вещна стойност (чл. 10, ал. 2, чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
чл. 294, ал. 1, чл.
430, ал. 2 ТЗ)
Поддържаните от
ответника доводи за недължимост на вземането пради нищожност на лихвообразуващите договорни
клаузи, съдът намира за изцяло неоснователни.
Съдът отчита и обстоятелството, че кредиторът изначално е
предложил кредитиране с динамичен показател на възнаграждението си, като длжниците,
в това число и ответника, са избрали именно този продукт на пазара на
кредитните услуги като изгоден, при наличие и на други възможности с фиксирана
и непроменлива лихва, предоставяни от други кредитори.
Договорните лихви, начислени за
ползване в рамките на уговорения срок по погасителен план до дата на обявената
от кредитора предсрочна изискуемост,
възлизат на 27 986,75лв.
След този момент, както
законосъобрзно е подходил при формирането й и ищецът, възнаградителната лихва не следва да се начислява
поради отпадане на преимуществото на срока, съответно и правото на ползване на
кредита занапред. Относно компонентите и
формирането на цената на паричния ресурс, ползван от ищеца, решаващият
състав се позовава на изготвеното и прието от страните експертно
заключение .
От събраните по делото доказателства се следва
за безспорно установено, че се касае за сключен между страните ипотечен
кредитен договор,
чиято специфика го поставя извън
приложното поле на типичното потребителско кредитиране, уредено в ЗПП,
транспониращ Директива 2008/48/ЕО/2304. 2008г. От съдържанието на кредитния
договор се следва и извод, че по процесното правоотношение клаузите по
формиране размера на договорните лихви са били индивидуално уговорени като изцяло фиксирани по размер, съответен на
специално договарения като стойност БЛП и
по начин, формиращ крайния лихвен
процент като съответен на предвидимия риск
от инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар.
В задължително и последователно провежданата
от съдилищата практика по приложение на ЗЗП към ипотечните кредитни договори е прието, че „Съществената престация при ипотечното кредитиране е
свързана с дългосрочно ползване на значителни заемни средства, което при
естественото и предвидимо развитие на икономиката( "нормална"
инфлация от порядъка на 2-3 % годишно), винаги предполага периодично
актуализиране на цената на тази финансова услуга, за да не остане тя без
основание. Именно поради тази специфика, ипотечните кредити остават извън
приложното поле на типичното потребителско кредитиране (уредено в ЗПК,
транспониращ Директива 2008/48/ЕО
от 23 април 2008). Израз на необходимостта от предвиждане на такова право на
кредитора е чл. 144, ал.1, т.1 от ЗЗП,
който изрично изключва позоваване на неравноправност на клауза, с която се
позволява на доставчик на финансови услуги да променя при наличие на
основателна причина едностранно без предизвестие лихвен процент, дължим от
потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите
услуги.
При този си извод,
съдът дължи разглеждане на предявеното при условията на евентуалност
възражение на ответика за погасяване на главното и акцесорно
задължения поради изтекла погасителна
давност.
Съдът не споделя
възражението. В разпоредбата на чл. 111 б."в" от ГПК
е предвидено, че вземанията за лихви и за други периодични плащания се
погасяват с изтичане на тригодишна давност. В случая обаче, вземането за
договорна лихва е включено в месечните анюитетни вноски - формирани като сбор
от вземането за главница и договорна (възнаградителна
) лихва в полза на кредитора, поради което тригодишната давност за тези
вземания е неприложима . В този смисъл е решение № 28 / 5.ІV.2012 г. по гр.д. №
523 / 2011 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, в
което е посочено, че когато по договор за банков кредит е уговорено връщане на
дадения заем на погасителни вноски, не са налице периодични плащания по
договора, а вноските представляват частични плащания по договора, поради което
е приложим общия 5 - годишен давностен срок. Който срок, считано от
25.ІІІ.2010г.-дата на обективирано от страна на ответниците неизпълнение по
периодично дължими на падеж погасителни вноски, фактически се явява изтекъл на
25.ІІІ.2015г. В конкретния случай, съдът намира, че към дата
на предявяване на иска вземанията с изтекъл падеж не са се погасили по давност,
тъй като от съвкупността на доказателствата се следва за безспорно установено,
че преди фактическото изтичане на този петгодишен срок, по реда на чл.417 ГПК с
активно предприети от кредитора действия
по предявяване на процесните вземания в образувано срещу ответниците на
28.ІІІ.2014г.( заповедно производство вж.преписка по чгрд №541/2014 на
РРС), погасяващият вземанията давностен
срок е бил прекъснат-чл.116, б.”б” ЗЗД. Към настъпване на визираните в чл. 116,
б.”б”ЗЗД предпоставки сочат и постановените срещу ответниците в това
производство Заповед за незабавно изпълнение и издадения срещу тях изп.лист. Считано от дата на инциираното от ищеца заповедно
производство, релевиращо прекратяване на погасяващата вземанията давност, по
правилото на чл.117 ЗЗД започва да тече нова давност. Считано от ата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем до дата на иска, която по ргл. На
чл.422 ГПК е относима към дата на подаденото по реда на чл.417 ГПК завление,
правопогжасяващия факт на погасителната давност, по отношение на процесните
вземания не е настъпил.
С оглед изхода на делото и предвид,
направеното на основание чл. 81 вр. чл. 78, ал.1 от ГПК
искане, отгветникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски,
съобразно депозирания по чл. 80 ГПК списък,
включващ претенция и за заплатено адвокатско възнаграждение от
3 203,53лв.(вж.л.60)
Във връзка е
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, следва да се отбележи, че размерът на същото за ползваната от
ищеца правна помощ от адвокат, се определя при условията на свободно
договаряне.
Съгласно чл. 78, ал.5 от ГПК,
съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по- нисък размер на
разноските за адвокатско възнаграждение, ако то не съответства на фактическата
и правна сложност на делото. Възможността за намаляване на възнаграждението е
ограничена до минимално определения размер по чл. 36 от Закона за
адвокатурата, който в ал.2 предвижда, че при договорено
възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по- ниско
от размера, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. С ТР№ 6 от 06.11.201Зг. по Тълк. дело№ 6/2012
г., т.З ОСГК на ВКС, е прието, че при произнасяне по възражение за прекомерност
на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.5 от ГПК,
съдът не е обвързан от трикратния размер на предвиденото в §2 от Наредба№ 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата минимален размер,
като вземе предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид цената на иска, както и обстоятелството, че по отношение на настоящото
дело е налице фактическа и правна сложност, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал.5 от ГПК.
Адвокатското възнаграждение е
определено от ищеца в съответствие счл. 7, ал.2, т.4 от Наредба№
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е
в рамките на дължимото се за един адвокат такова. Предвид гореизложеното, съдът намира възражението,
за намаляване на същото поради прекомерност, за неоснователно.
Водим от горното ,
Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на „Уникредит Булбанк”АД, ЕИК***, гр.София и А.С.Х. ***, Разградска обл., ул.”Космос”№2 , че в полза на „Уникредит Булбанк”АД по сключен с А.С.Х., в качеството му на солидарен длъжник с ЕТ „ВИКИ-В.Х€”ЕИК***, със седалище с.Ясеновец, Разградска обл., собственост на починалата на 16.ХІ.2010г В.Х€ Х., ЕГН**********, Договор за банков инвестиционен кредит №019-0100-614/20.ХІ.2006г. съществува вземане в размер на 71320,19лв., от които дължими ведно със законна лихва от 18.V.2015г. до окончателното им изплащане - 43 333,44лв. в изпълнение на обявена за предсрочно изискуема по Договора главница и 27 986,75лв. по договорена за периода от 20.ІV.2012г. до 14.V.2015г. лихва, за които вземания, в образувано на осн.чл.417 ГПК производство по чгрд №891/2015 на РРС, в полза на Уникредит Булбанк”АД, ЕИК***, гр.София и срещу А.С.Х. , ЕГН*********** е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №1349/19.V.2015 и изпълнителен лист.