РЕШЕНИЕ №

Гр.Разград, 21.12.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд

На седми декември, две хиляди и петнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При участието на секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова въззивно търговско дело № 79 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивната жалба на Община Самуил,представлявана от кмет Б.М. против Решение №248/23.06.2015 год.,постановено по гр.дело №721/2014 год. по описа на ИРС,с което съдът е осъдил Общината ,сега жалбоподател да заплати на ищеца „Хидрокан”ЕООД,гр.София сумата 17 940 лв. ,представляваща остатък от дължимо възнаграждение по Договор за услуга №12/29.01.2009 г. за изготвяне на идеен проект за обект „пречиствателна станция за отпадъчни води с.Самуил”,ведно със законната лихва върху присъдената сума, начиная от завеждане на иска до окончателното й заплащане.В полза на ищцовото дружество са присъдени понесените разноски в производството.В жалбата се навеждат доводи за неправилност ,незаконосъобразност и необоснованост на решението,както и за постановяването му при нарушение на процесуалните правила.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло.

Отговор на жалбата в законоустановения срок е подаден от другата страна.В него застъпва становище за законосъобразност и правилност на атакуваното решение, както и за постановяването му при спазване на процесуалния и материален закон.И двете страни претендират заплащане на разноски.

РОС, като съобрази представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото сключили на 29.01.2009 г. Договор за услуга № 12, на основание чл.31, ал.1 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/НВМОП - Отм./, по силата на който ответната Община-Самуил, в качеството на Възложител,възложила, а „Хидрокан” ЕООД,гр.София, в качеството на Изпълнител, приело да изготви идеен проект за обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води на с.Самуил, община Самуил” със съответното съдържание според насоките на Оперативна програма/ОП/ „Околна среда 2007-2013г. В чл.4 договорили възнаграждение за извършената услуга в размер на 29 900.00 лева без ДДС, платима съгласно чл.5 на части, както следва: авансово в размер на 15 % от стойността, платими в 7-дневен срок от подписване на договора /ал.1/ ; плащане в размер на 35 % от стойността – след предаване на проектната работа с двустранен приемо-предавателен протокол, подписан от страните /ал.2/ и окончателно плащане на остатъка от 50% от стойността - след финансиране на проектното предложение от ОП „Околна среда 2007-2013г.“към МОСВ. Съгласно чл.3 от Договора Изпълнителят се задължил да изпълни възложената му работа в срок до 5 /пет/ седмици от датата на превеждане на авансовото плащане.

Страните не спорят ,че възложеният на ищцовото дружество идеен проект е предаден на Възложителя Община-Самуил и приет без забележки и възражения на 16.02.2009г.В този смисъл е и заключението по назначената по делото пред РС съдебно-икономическа експертиза, според която физически проектната документация съществува в архива на Общината без да са представени от двете страни приемо-предавателни протоколи. На същата дата ищецът издал Фактура № 00000000068/16.02.2009г. за сумата от 4 485.00 лева без ДДС или 5 382.00 лева с ДДС, представляваща авансовата вноска от 15 % от общо уговореното възнаграждение по процесния Договор.

Близо четири месеца по-късно, на 04.06.2009г. ищецът издал Фактура № 00000000079/04.06.2009г. за сумата от 10 465.00 лева без ДДС или 12 558.00 лева с ДДС, представляваща втората вноска от дължимото плащане в размер на 35 % от договореното възнаграждение. Експертизата установява ,че описаните фактури са заведени в счетоводствата на двете страни по договора, като Община-Самуил е изплатила сумите по тях в полза на дружеството-Изпълнител, за което по делото са представени и съответните документи за извършени плащания по банков път – 2 броя преводни нареждания, съответно от 06.02.2009г. и от 11.06.2009г.

Община-Самуил кандидатствала с проектното предложение „Изграждане на ПСОВ, канализация и водопровод – с.Самуил” по ОП ”Околна среда 2007-2013г.” към МОСВ по процедура BG161PO005/08/1.12/01/07 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации от 2000 до 10000 е.ж.”., като документацията била представена в Министерството с вх.№ 58117-125-618 на 05.03.2009г., но с Решение № 50 от 02.07.2009г., издадено от ръководителя на Управляващия орган на Оперативната програма, тази процедура за подбор на проекти била прекратена. В изпълнение на решението, на 11.11.2009г. проектното предложение за изграждане на Пречиствателна станция за отпадни води, канализация и водопровод – с.Самуил, било върнато на Общината с Приемо-предавателен протокол.

След като не била одобрена за бенефициент по програмата Община Самуил не изплатила на „Хидрокан” ЕООД ,гр.София остатъка от 50% от договореното възнаграждение по договора.Счита ,че не дължи тази сума, тъй като за нея липсвало финансиране по проекта от страна на МОСВ. Според заключението по съдебно-икономическата експертиза неизплатената сума по договора възлиза в размер на 14 950.00 лева без ДДС или 17 940.00 лева с ДДС, която втора сума се явява и исковата претенция.

Установява се по делото ,че впоследствие била открита нова процедура BG161РО005/11/1.12/02/25 от МОСВ, по която Община Самуил не е била включена в Списъка с допустимите бенефициенти, съответно не е кандидатствала за отпускане на финансови средства по тази нова процедура.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:Подадената въззивна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Предявени са два

обективно съединени иска – иск с правно основание чл.79 ал.1 в.вр. с чл.266 ал.1 ЗЗД и иск с правно основание чл.86 ЗЗД.Между страните в производството е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключения на 29.01.2009 г. договор за изготвяне на идеен проект за обект „ПСОВ с.Самуил”. Същият представлява договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, сключен след провеждане на процедура по реда на НВМОП. Установява се в производството и фактът на изпълнение от страна на дружеството – ищец на поетото по договора задължение: предаване в срок на ответната община, на изработения от ищеца идеен проект.Възложителят е приел работата без възражения за неправилно изпълнение, с което е възникнало и задължението му, при условията на чл.266, ал.1 във вр. с чл.264 от ЗЗД, да заплати уговореното възнаграждение за същата.Такова остава дължимо след извършените две плащания в размер на 50 % от уговореното възнаграждението, изплатено, съобразно клаузите на подписания Договор за

услуга /чл.5, ал.1 и ал.2 от Договора/.

За неоснователно, както и РС ,така и РОС намира възражението на ответната страна за изтекла погасителна давност по отношение на така претендираното вземане. За него е приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която следва да се брои от момента, когато възниква изискуемостта на претендираното задължение на неизправната страна по договора. В случая исковата молба е подадена на преди изтичането на пет години от сключване на договора между страните.

По отношение на вземането по чл.5, ал.3 от Договора, при доказана в хода на делото липса на плащане от страна на ответника-Възложител, съдът приема че е дължимо в полза на ищеца-Изпълнител. Изискуемостта на това вземане, съобразно договореното между страните, е била обусловена от евентуалното финансиране на проектното предложение от ОП ”Околна среда 2007-2013г.” към МОСВ. Поради прекратяване на процедурата за подбор на проекти по тази ОП с Решение № 50 от 02.07.2009г. и връщане на проектната документация на Община-Самуил, очакваното финансиране е практически неосъществимо, което обаче не изключва задължението на Общината, в качеството й на Възложител на изработения и приет от нея идеен проект да заплати изцяло на Изпълнителя договореното възнаграждение за извършената от него работа. Противното би било в противоречие с принципа на облигационното право,залегнал в разпоредбата на чл.81 ал.2 ЗЗД, т.е. би означавало, че липсата на парични средства освобождава от отговорност за плащане.Договорката ,постигната в чл.5, ал.3 от Договора не следва да се тълкува като модалитет по смисъла на чл.25 ЗЗД, разглеждайки финансирането от МОСВ като бъдещо несигурно събитие, доколкото в отношенията между страните то е уговорено като падеж за престиране на плащане, а не обуславящо действието на целия договор или неговото прекратяване, какъвто е смисълът на чл.25 от ЗЗД.

Община-Самуил се явява неизправна по договора страна и отговорността й следва да бъде ангажирана на осн.чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ЗЗД ,като същата бъде осъдена да заплати дължимата в полза на ищеца сума, представляваща остатък от договореното в чл.4 от Договора възнаграждение на Изпълнителя, неизплатено към момента и дължимо в размера на исковата претенция от 17 940.00 лева с ДДС, представляващи 50 % от стойността на цялото договорено възнаграждение,още повече и заради това, че без изготвения проект изначално тя не би могла да кандидатства по съответната ОП по която не е определена за бенефициент по независещи от изпълнителя-ищец причини.

Горното поражда и задължението на Възложителя за заплащане на обезщетение за забава , на основание чл.86 от ЗЗД, в размер на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.01.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

В този смисъл,РОС не споделя възраженията на Община Самуил за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното от ИРС решение.Същото следва да бъде потвърдено като допустимо,правилно и законосъобразно.При разглеждане на делото не са допуснати и процесуални нарушения.

„Хидрокан”ЕООД претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция ,но с отговора на въззивната жалба не представя доказателства за направени такива,както и списък на разноските по чл.80 от ГПК ,поради което такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, РОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №248 / 24.06.2015г., постановено по гр.д. № 721 / 2014г. по описа на РС Исперих.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ