Решение по Търговско дело 83/2015г.

РЕШЕНИЕ

№ 8 / 4.04.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 83 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове от „У. Б.”АД против ЕТ”П.-П.К.”, П.Н.К. и К.М.К. за признаване на установено, че дължат на ищеца в условията на солидарност сумата 25 969лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков инвестиционен кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК до окончателното й изплащане; сумата 10 798,35лв., представляваща неизплатена договорна лихва по същия договор за периода от 20.06.2012г. до 28.05.2015г. и сумата 129,85лв., представляваща дължима такса по тарифа на банката към 29.05.2015г. В съдебно заседание искът се поддържа от явилия се пълномощник, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответниците ЕТ”П.-П.К.”, П.Н.К. и К.М.К. не са представили отговор на исковата молба, не се явяват в съдебно заседание и не заявяват становище по предявените искове..

Съдът, след преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: На 4.05.2011г. е сключен договор за банков инвестиционен кредит № 632740, по силата на който „У. Б.”АД е предоставил на ЕТ”П.-П.К.” кредит в размер 38 000лв., с краен срок на погасяване 4.05.2014г. Като солидарни длъжници по договора са се задължили П.Н.К. като фиическо лице и К.М.К..

В хода на исковия процес е назначена и представена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът възприема изцяло като изготвена от вещо лице в кръга на неговите компетенции, след запознаване с материалите по делото и проверка на кредитното досие в счетоводството на банката. От направените заключения – основно и допълнително, се установява, че кредитът е изцяло усвоен на три дати: на 7.06.2011г. – 20 340лв., на 11.07.2011г. – 11 180лв. и на 19.07.2011г. – 6 480лв. Кредитополучателят е направил множество погасителни вноски в периода 7.06.2011г. – 5.11.2012г. в общ размер 17 451,61лв. С направените вноски са погасявани такси, редовни лихви, лихви за просрочие, наказателни лихви и главница. Към последната дата, на която е извършено плащане – 5.11.2012г., погасената главница е в размер 12 031лв. Оставащата дължима главница е в размер 25 969лв., колкото е и исковата претенция на банката.

Дължимите по договора лихви са посочени в основното заключение и са изведени конкретно по видове и размер в допълнителното заключение на вещото лице, което съдът взема предвид при формиране на фактическите констатации. Лихвата, начислявана върху редовния дълг, съгласно т.11.1.1. и т.11.2.1. от сключения договор, е в размер 2 534,85лв. Лихвата върху просрочената част от главницата, съгласно т.11.2.2. от договора, е в размер 4 666,34лв. Наказателната лихва върху целия дълг по главницата (редовна и просрочена), съгласно т.11.2.3. от договора, е в размер 3 878,36лв. Общият размер на всички видове договорна лихва за периода 20.06.2012г. – 28.05.2015г., е 11 079,55лв. Претенцията в исковата молба е за 10 798,35лв.

Съгласно глава VІІ от Тарифата за таксите и комисионните на „У. Б.”АД за юридически лица и еднолични търговци, с която вещото лице се е запознало от интернет страницата на банката, и съгласно т.5.1.2. от договора, експертът дава заключение, че годишната такса за управление е 79,23лв., а годишната такса за управление за просрочени елементи е 50,62лв., или общият дължим размер на таксата по договора е 129,85лв. В този размер е и исковата претенция, с която е сезиран съдът.

На 1.06.2015г. в Районен съд Разград е образувано ч.гр.д. № 954 / 2015г. по подадено от „У. Б.”АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ЕТ”П.-П.К.”, П.Н.К. и К.М.К., поради неизпълнение задълженията, поети с договора за банков инвестиционен кредит. Със заповед № 1511 / 4.06.2015г. районният съд е разпоредил тримата длъжници да заплатят солидарно на заявителя сумата 25 969лв., представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 1.06.2015г.; сумата 10 798,35лв., представляваща договорна лихва за периода 20.06.2012г. – 28.05.2015г. и сумата 129,85лв., представляваща такса в полза на банката. Постъпили са бланкетни възражения от тримата длъжници, в които не са посочени факти и обстоятелства, на които обосновават възраженията си.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Налице са предпоставките на чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ищецът е направил искане в тази насока. Ответниците не са депозирали писмени отговори и не се явяват в съдебно заседание, за да заявят своето становище по предявения иск, не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. С изпратените им съобщения и разпореждане № 1021 / 10.12.2015г., на ответниците е указана възможността за постановяване на неприсъствено решение при наличие на горните условия.

С оглед събраните в поцеса доказателства, обсъдени по-горе, може да се направи извод за основателността на предявения иск. Данните по делото сочат, че ответниците са страна по договор за банков инвестиционен кредит – първият е кредитополучател, а вторият и третият са солидарни длъжници. След извършено частично изпълнение на задължението за връщане на усвоения кредит, са останали дължими от ответниците в условията на солидарност търсените с исковата молба суми – 25 969лв. главница, 10 798,35лв. догоровна лихва (установена от вещото лице дори в по-голям размер, но съдът е обвързан с исковата претенция и с издадената в ч.гр.д. № 954/2015г. на РРС заповед за незабавно изпълнение) и 129,85лв. такси по Тарифата за таксите и комисионните на „У. Б.”АД за юридически лица и еднолични търговци. Върху главницата от 25 969лв. ответниците дължат и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1.06.2015г. до нейното окончателно изплащане.

Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. В заповедното производство е внесъл ДТ в размер 737,94лв. и е заплатил възнаграждение по банков път на представляващия го адвокат в размер на 1300,15лв. В исковото производство е внесъл държавна такса в размер 3 824,14лв., депозит в размер 100лв. за вещо лице и е заплатил по банков път адвокатски хонорар в размер 1964,30лв. Предвид изхода от делото и съгласно чл.78 ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят горните суми на ищеца.

Водим от горното и на основание чл.239 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЕТ”П.-П.К.” ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представляван от П.К., П.Н.К. ЕГН ********** и К.М.К. ЕГН **********, двамата с адрес ***, дължат на „У. Б.”АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление, представляван от изп.директори Л.Х. и А.К., в условията на солидарност сумата 25 969лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков инвестиционен кредит № 632740 / 4.05.2011г., ведно със законната лихва от 1.06.2015г. до окончателното й изплащане; сумата 10 798,35лв., представляваща неизплатена договорна лихва (върху редовния дълг, върху просрочената част от главницата и наказателна) по същия договор за периода от 20.06.2012г. до 28.05.2015г. и сумата 129,85лв., представляваща дължима такса по тарифа на банката към 29.05.2015г.

Осъжда ЕТ”П.-П.К.”, П.Н.К. и К.М.К. да заплатят на „У. Б.”АД направени деловодни разноски в заповедното производство в размер 737,94лв. за държавна такса и 1300,15лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в исковия процес в размер 3 824,14лв. за държавна такса, 100лв. депозит за вещо лице и 1964,30лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване (чл.239 ал.4 ГПК).

Препис от решението да се връчи на страните с указание до ответниците, че съгласно чл.240 ГПК могат да поискат от Апелативен съд Варна неговата отмяна в едномесечен срок от връчването.

СЪДИЯ: