РЕШЕНИЕ № 18
гр. Разград 14.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на осми юни две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: С.Л.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 92 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 4758 / 23.11.2015 г., подадена от “ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК “ гр. София, ЕИК 831919536, чрез пълномощник адв. Я.Д., срещу “ ЛУДОГОРИЕ “ ООД, ЕИК 826037633, със седалище и адрес на управление – гр. Разград, бул. “ България “ № 29, представлявано от Б.Н.С. и против Б.Н.С., в качеството му на физическо лице, с която е предявен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, ал. 1 от ТЗ, с петитум да бъде признато по отношение на ответниците, дължат солидарно и следва да заплатят на ищеца следните суми:
- Сумата 42 500.00 лв., представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201 от 29.08.2008 г., Анекс № 1 / 31.07.2009 г., Анекс № 2 / 27.08.2009 г., Анекс № 3 / 19.08.2010 г., Анекс № 4/ 18.05.2011 г., Анекс № 6 / 23.06.2011 г., Анекс № 7 / 19.06.2012 г. и Анекс № 8 / 19.06.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.04.2015 г. до окончателно плащане;
- Сумата 13 421.92 лв., представляваща дължима и неизплатена договорна лихва по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201/615 от 29.08.2008 г., Анекс № 1 / 31.07.2009 г., Анекс № 2 / 27.08.2009 г., Анекс № 3 / 19.08.2010 г., Анекс № 4/ 18.05.2011 г., Анекс № 6 / 23.06.2011 г., Анекс № 7 / 19.06.2012 г. и Анекс № 8 / 19.06.2013 г., за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. и
- Сумата 637.50 лв., представляваща дължими и неизплатени такси по Тарифата на банката.
Претендират се и разноски по ч.гр.
дело № 807 /
В исковата молба ищеца твърди, че на 29.08.2008 г. между кредитополучателя “ ЛУДОГОРИЕ “ ООД, ЕИК 826037633, представлявано от Б.Н.С. и солидарния длъжник Б.Н.С. от една страна и банката от друга страна е сключен договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201/615 за сумата 50 000 лв., със срок на усвояване 19.08.2009 г. и със срок на погасяване на дълга 20.08.2009 г. Твърди се също, че договора е изменян с Анекс № 1 / 31.07.2009 г., Анекс № 2 / 27.08.2009 г., Анекс № 3 / 19.08.2010 г., Анекс № 4/ 18.05.2011 г., Анекс № 6 / 23.06.2011 г., Анекс № 7 / 19.06.2012 г. и Анекс № 8 / 19.06.2013 г,, като срока за усвояване на кредита е продължен до 19.06.2014 г., а срока за погасяване до 20.06.2014 г. Считано от 20.06.2014 г. е обявен за изцяло изискуем, на основание т.7.1 от Анекс № 8 / 19.06.2013 г. към сключения между страните договор и чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
Поради липсата на плащане
банката упражнила правото си да предприеме действия за принудително събиране на
дължимите суми и на 29.04.2015 г. подала Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр. дело № 807 /
Въз основа на издадения изпълнителен лист, било образувано изпълнително дело № 201576104000158 по описа на ЧСИ – Гюнеш Солаков, рег. № 761 по описа на КЧСИ, район на действие ОС-Разград. На 28.09.2015 г. ответниците получили ПДИ, а на 12.10.2014 г. постъпили в съда възраженията им.
След постъпили от ответниците възражения, с разпореждане от 13.10.2015 г., съдът разпоредил на ищеца че може да предяви иск за установяване на вземането му, в едномесечен срок от получаване на съобщението.
На 22.10.2015 г. ищеца получил съобщение от РС-Разград за подадено от ответниците възражение, че не дължат изпълнение на вземането по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В указания му срок ищеца предявил исковата молба.
На основание чл. 419, ал.2 ГПК, ответниците обжалвали
разпореждането, с което било уважено заявлението. С Определение № 990 / 01.12.2015
г., постановено по в.ч.т. дело № 97 /
С вх. №№ 320 и 321 / 25.01.2016 г., в предоставения двуседмичен срок, Б.Н.С., действащ лично и като управител на “ ЛУДОГОРИЕ “ ООД, ЕИК 8260376331, депозира отговор, с който ангажира становище за допустимост на исковете против ЮЛ, но недопустими против ФЛ. По същество се излагат съображения за неоснователност на исковете, поради липса на предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, както и че длъжниците не са били уведомени от кредитора за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че с договора страните не са уговорили автоматична предсрочна изискуемост. По отношение на втория ответник се твърди, че е отпаднала отговорността му, тъй като не е уведомен, съгласно чл. 147 от ЗД.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства се установява, че на 22.07.2008 г., между ищеца и ответника “ ЛУДОГОРИЕ “ ООД, представлявано от Б.С.Н., като кредитополучател е сключен договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201/615 за сумата 50 000 лв., със срок на усвояване 19.08.2009 г. и със срок на погасяване на дълга 20.08.2009 г. Трети задължено лице по договора е Б.С.Н., като солидарен длъжник. С договора страните уговорили цената на кредита, начините на усвояване и издължаване. За неуредените с договора въпроси страните приели прилагане на действащото законодателство и ОУ на банката
С Анекс № 1 / 31.07.2009 г. страните включили като трето задължено лице и “ЛУДОГОРИЕ“ ООД, като ипотекарен длъжник. Изменили сроковете за усвояване и издължаване на кредита. По отношение на условията и сроковете за ползване, лихви и комисионни, издължаване, обезпечения, права и задължения на страните, отговорност, предсрочна изискуемост и принудително изпълнение, страните препратили към съответните разпоредби от ООУ на банката, в съответната редакция.
С Анекс № 2 / 27.08.2009 г., страните изменели клаузите относно цената на кредита, както и сроковете за ползване и издължаване на кредита. Прието било и допълнително обезпечение на кредита със залог на движима вещ.
С Анекс № 3 / 19.08.2010 г. страните изменили клаузите относно цената на кредита, сроковете за усвоявана и издължаване, както и обезпеченията.
С Анекс № 4 / 18.05.2011 г. и Анекс № 5 / 17.06.2011 г. страните запазили сроковете за усвоявана и издължаване на кредита.
С Анекс № 6 / 23.06.2011 г., сраните изменили клаузите за усвояване и издължаване на кредита и обезпеченията.
С Анекс № 7 / 19.06.2012 г., страните отново изменили клаузите относно усвояване и издължаване на кредита, както и обезпеченията.
С Анекс № 8 / 19.06.2013 г. страните се договорили, че размера на кредита е 42 500 лв. за оборотни средства, с краен срок за усвояване – до 19.06.2014 г. и краен срок на погасяване – 20.06.2014 г. с конкретен погасителен план.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение според което, съгласно т. 7.1. от Анекс № 8 / 19.06.2013 г. към сключения договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства от 29.08.2008 г. и останалите седем анекса към договора, ответника “Лудогорие“ ООС е следвало да издължи на банката главница в размер на 42 500, както следва: на 20.07.2013 г. – 200 лв.; на 20.08.2013 г. – 200 лв.; на 20.09.2013 г. – 200 лв.; на 20.10.2013 г. – 200 лв.; на 20.11.2013 г. – 200 лв.; на 20.12.2013 г. – 200 лв.; на 20.01.2014 г. – 200 лв.; на 20.02.2014 г. – 200 лв.; на 20.03.2014 г. – 200 лв.; на 20.04.2014 г. – 200 лв.; на 20.05.2015 г. – 200 лв. и на 20.06.2014 г. – 40 000 лв.
След преглед на сметката на длъжника към 25.05.2016 г., вещото лице не установило извършени плащания от страна на ответното дружество към ищеца по Анекс № 8 / 19.06.2014 г. за периода от 20.07.2013 г. до 20.06.2014 г. Вещото лице не установило извършени плащания и от 20.07.2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.04.2015 г.
Така към датата на подаване на исковата молба – 29.04.2015 г., размера на дължимата от ответниците главница по договора и анексите към него, възлиза на 42 500 лв.
Размера на договорната лихва за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. е в размер 4 733.54 лв. Размера на лихвата върху просрочената главница за същия период е 4 686.30 лв., а размера на наказателната лихва за просрочие за същия период е 4 002.08 лв. Общия размер на лихвите за периода е 13 421.92 лв.
Вещото лице сочи, че съгласно т. 4 от Анекс № 8 / 19.06.2013 г. към договора за банков револвиращ кредит за оборотни средства от 29.08.2008 г., сключен между страните, годишен лихвен процент за съответния период на олихвяване представлява сбора от приложимия към датата на олихвяването променлив базов лихвен процент, формиран от променлив лихвен индекс и премия, и надбавка за редовен дълг към Базовия лихвен процент в размер на 9.54 %. Приложимият базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR. По т. 4.1 от Анекс № 8 / 19.06.2013 г., годишния лихвен процент, начисляван върху редовна главница / редовен дълг / към датата на сключване на Анекса е 10.50%. Съгласно т. 4.2 от Анекс № 8 / 19.06.2013 г., лихвеният процент, начисляван върху просрочената главница за срока на просрочие се формира като сбор от приложимия към датата на просрочието размер на годишния лихвен процент за редовен дълг по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2%.Съгласно т. 4.3 от същия Анекс № 8, фиксиран лихвен процент, начисляван върху наличния кредит, при просрочие на лихва или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата на просрочен дълг е от 5%, т.е. наказателната лихва е в размер на 17.50 %. Според т. 7.2 от Анекс № 8, падежа на лихвите по редовен дълг е на 20-то число от месеца, а падежа на лихвите по т. 4.2 и 4.3 е незабавно изискуем.
Общо задължението за главница и лихви възлиза на 55 921.92 лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК.
Предявеният иск е допустим по отношение и на двамата ответници. Изразеното от ответниците становище, че иска е недопустим по отношение на втория ответник, тъй като отговорността му отпаднала, на основание чл. 147 от ЗЗД, не се споделя от съда. Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Съгласно чл. 147, ал. 2 ЗЗД, продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
Поръчителството по смисъла
на чл. 138, ал. 1 от ЗЗД е вид договор, при който поръчителят се задължава към
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на поето от него задължение,
т.е. поръчителя приема да отговаря за чужд дълг, солидарно с главния длъжник /
чл. 141, ал. 1 от ЗЗД/. В случая обаче, видно от договора и анексите, страните
изрично са изразили волята си ответниците да отговарят солидарно към кредитора,
т.е. физическото лице Б.Н.С. е съдлъжник, наред с кредитополучателя “
Лудогорие“ ООД. При това съдържание на договора и анексите, няма как да се
приеме, че сключения между страните договор има характер на договор за поръчителство
по смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД. С оглед на горното разпоредбата на чл. 147
ЗЗД в случая се явява неприложима, поради което не е налице отпадане на
отговорността на втория длъжник.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че страните са се намирали във валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201 от 29.08.2008 г., изменян и допълван с Анекс № 1 / 31.07.2009 г., Анекс № 2 / 27.08.2009 г., Анекс № 3 / 19.08.2010 г., Анекс № 4/ 18.05.2011 г., Анекс № 6 / 23.06.2011 г., Анекс № 7 / 19.06.2012 г. и Анекс № 8 / 19.06.2013 г., чиито истинност не се оспорва.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - 432 ТЗ. Между страните по делото не е спорно, че в изпълнение на задължението си по договора и в съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ банката-ищец предоставила договорената сума на кредитополучателя. Не се спори също, че сумата е усвоена от кредитополучателя. По силата на договора и сключения Анекс № 8 / 19.06.2013 г. кредитополучателя и солидарния длъжник се задължили да издължат получения кредит, съобразно подписания погасителен план, с краен срок 20.06.2014 г.
По делото не са представени каквито и да било доказателства от ответниците, а и не се твърди, те да са погасили възникналото в тяхна тежест задължение за заплащане на претендираните суми, поради което и предявения иск се явява основателен и доказан в пълен размер, а именно: Главница в размер на 42 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 29.04.2015 г. до окончателно плащане; Договорната лихва за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. - 4 733.54 лв.; Лихвата върху просрочената главница за същия период - 4 686.30 лв. и наказателна лихва за просрочие за същия период е 4 002.08 лв. или общо лихви за периода 13 421.92 лв., както и дължими и неплатени такси по Тарифата на Банката в размер на 637.50 лв.
По възражението на ответниците, че банката не е представила доказателства, че уведомила длъжника и/или солидарния длъжник,че прави кредита предсрочно изискуем, поради неизпълнение. Това възражение е неоснователно.В случая не може да става дума за предсрочна изискуемост, тъй като към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, задължението е падежирало. Съгласно т. 7.1 от Анекс № 8 / 19.06.2013 г. страните са одобрили погасителен план, съгласно който цялото задължение е следвало да бъде погасено на 20.06.2014 г. Заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 29.04.2015 г., т.е. след редовния падеж. В този смисъл съдът намира, че не се налага подробен коментар на изложението в отговорите на ответниците относно предсрочната изискуемост.
Предвид уважаване на иска
в пълен размер, ответниците дължат на ищеца и сумата 2 785.26 лв.,
представляващи разноски по ч.гр. дело № 807 /
На присъждане в исковото производство подлежат съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК само разноските, направени именно по това производство при съобразяване изхода от спора. С оглед на горното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата 6 314.71 лв. лв., представляваща разноски за настоящото производство, от които 3442.57 лв. – държавна такса, 2672.14 лв. – юрисконсулско възнаграждение и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛУДОГОРИЕ
“ ООД, ЕИК 826037633, със седалище и адрес на управление – гр. Разград, бул. “
България “ № 29, представлявано от Б.Н.С. и Б.Н.С. с адрес ***, ЕГН **********,
в качеството му на физическо лице, дължат солидарно и следва да заплатят на “ УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК “ гр. София, пл. “Св. Неделя“ № 7, ЕИК 831919536 следните суми, за
които са издадени Заповед за изпълнение № 1220 / 07.05.2015 г. и Изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 807 /
Сумата 42 500 лв. / четиридесет и две хиляди и петстотин лева /, представляваща редовно дължима и неплатена главница по Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства № 1766/05201/615 от 29.08.2008 г. изменян и допълван с Анекс № 1 / 31.07.2009 г., Анекс № 2 / 27.08.2009 г., Анекс № 3 / 19.08.2010 г., Анекс № 4/ 18.05.2011 г., Анекс № 6 / 23.06.2011 г., Анекс № 7 / 19.06.2012 г. и Анекс № 8 / 19.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 29.04.2015 г. до окончателно плащане;
Сумата 13 421.92 лв. / тринадесет хиляди четиристотин двадесет и един лева и деветдесет и две стотинки/, от която сума договорна лихва за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. - 4 733.54 лв.; лихва върху просрочената главница за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. - 4 686.30 лв. и наказателна лихва за просрочие за периода 20.06.2013 г. – 28.04.2015 г. - 4 002.08 лв. и
Сумата 637.50 лв. / шестстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща дължими и неплатени такси по Тарифата на Банката.
Сумата 2 785.26 лв.,
представляващи разноски по ч.гр. дело № 807 /
ОСЪЖДА “ ЛУДОГОРИЕ “ ООД,
ЕИК 826037633, със седалище и адрес на управление – гр. Разград, бул. “
България “ № 29, представлявано от Б.Н.С. и против Б.Н.С., в качеството му на
физическо лице, да заплатят
СОЛИДАРНО на “ УНИКРЕДИТ БУЛБАНК “ гр. София, пл. “ Св. “Неделя“ № 7, ЕИК
831919536, сумата 6 314.71
лв. лв., представляваща разноски за настоящото производство, от които 3442.57
лв. – държавна такса, 2672.14 лв. – юрисконсулско възнаграждение и 200 лв. –
депозит за възнаграждение на вещото лице, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: