РЕШЕНИЕ

№ 20 / 4.07.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На четиринадесети юни, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д. № 93 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 ГПК.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове от „Уникредит Булбанк”АД против „Лудогорие”ООД и Б.Н.С., за признаване за установено, че дължат солидарно на ищеца сумата 50 000лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит – овърдрафт, ведно със законната лихва от 29.04.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 14 590,33лв., представляваща неизплатена договорна лихва по същия договор за периода от 14.08.2014г. до 28.04.2015г.

В писмени отговори двамата ответници „Лудогорие”ООД, представляван от управителя Б.Н. и Б.Н., действащ лично в качеството си на физическо лице, са изразили становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърдят, че не са настъпили предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита, ответниците не са уведомени за това обстоятелство, липсват доказателства за размера на лихвения процент. Оспорват съдържанието на представеното извлечение от счетоводни книги на банката. Правят възражение, че Б.Н. има качеството на поръчител, не е уведомен за настъпилата изискуемост и не отговаря за главното задължение, тъй като кредиторът не е предявил иск в 6-месечен срок от падежа на задължението.

В допълнителна искова молба ищецът е направил уточнение, че задължението на ответниците не е предсрочно изискуемо, а изцяло изискуемо, предвид обстоятелството, че срокът за погасяването му е настъпил на 20.06.2014г., т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Счита, че извлечението от счетоводните книги на банката съдържа всички изискуеми по закон реквизити и удостоверява изискуемо и ликвидно задължение на двамата ответници.

Постъпили са отговори на допълнителната искова молба от двамата ответници, в които нейното оспорване се свежда до въпросите налице ли са били предпоставките за настъпване на автоматична изискуемост на вземанията на банката и настъпила ли е тя, както и че неуведомяването на втория ответник в качеството му на поръчител за настъпилата изискуемост в 6-месечен срок води до погасяване на неговата гражданска отговорност.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 1.08.2007г. между страните е подписан договор за банков кредит – овърдрафт № 1401 / 05206 /615, по силата на който „Уникредит Булбанк”АД в качеството си на кредитор е предоставил на „Лудогорие”ООД в качеството му на кредитополучател ползването на овърдрафтен кредит в размер 50 000лв. за осъществяване на текущи разплащания с контрахенти. Б.С. е подписал договора в качеството му на солидарен длъжник. В т.4 от договора е уговорен конкретен годишен лихвен процент върху редовния дълг, формиран на база базисен лихвен индекс по редовния дълг, базисен лихвен процент и надбавка; уговорен е и конкретен лихвен процент върху просрочен дълг (ползван неразрешен овърдрафт), такса за управление. Крайният срок за усвояване на кредита е определен до 19.07.2008г., а крайният срок за погасяване на главницата и лихвата е определен до 20.08.2008г. Приложени са и общите условия, при които банката предоставя кредит на осъществяващи стопанска дейност лица.

Впоследствие, страните са преуредили своите отношения с анекси №№ 1 / 6.08.2008г. , 2 / 29.08.2008г., 3 / 31.07.2009г., 4 / 27.08.2009г., 5 / 19.08.2010г., 6 / 23.06.2011г., 7 / 19.06.2012 и 8 / 19.06.2013г. По-конкретно, с всеки от анексите са договаряни нови срокове за усвояване и погасяване на главницата и лихвите по редовния дълг, като с последния анекс № 8 / 19.06.2013г. страните са уговорили краен срок за усвояване на кредита 19.06.2014г. и краен срок за погасяването му на 20.06.2014г.

Приложено е извлечение от счетоводните книги на банката, от което се установява, че към 14.08.2014г., т.е. след изтичане на крайния срок за погасяване на овърдрафта, дължимото салдо по договора и анексите към него е 50 000лв. и е изцяло изискуемо. Дължимите лихви към същата дата са начислени в размер на 14 590,33лв.

В хода на съдебното поризводство по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като изготвена от лице в кръга на неговите компетенции и обоснована на събраните по делото доказателства, както и проверка от вещото лице на кредитното досие, съдържащо се в „Уникредит Булбанк”АД и проверка в счетоводството на „Лудогорие”ООД. Видно от изложеното заключение, овърдрафтът по договор за банков кредит – овърдрафт № 1401 / 05206 /615 от 1.08.2007г. е усвоен, като усвояването от кредитополучателя е ставало многократно, на датите на ефективно ползване на суми. Същият е усвоявал многократно суми до уговорения лимит, в резултат на погасяване на заетите средства, до 1.12.2012г. След 4.12.2012г. е започнало последното усвояване на овърдрафта, което е продължило до 1.07.2014г. При него е надхвърлен договорения лимит, като са изтеглени пари в размер 57 223,82лв. На 1.08.2014г. кредиторът е занулил редовната счетоводна сметка на ответника, като е отнесъл в сметките за просрочие главница 50 000лв. и лихва 8 081,66лв. Според изчисленията на вещото лице, базирани на клаузите от договора относно определените лихвени проценти за редовен и просрочен дълг, договорната лихва е в общ размер 14 590,33лв. и включва посочената по-горе лихва върху редовния дълг в размер 8 081,66лв., начислена до 1.08.2014г., лихва върху редовния дълг в размер 312,90лв. за периода 1.08.2014г. – 14.08.2014г. и лихва върху просрочен дълг в размер 6 195,77лв. за периода 14.08.2014г. до 29.04.2015г. (вж. лихвен лист на стр.73 от делото).

Вещото лице е развило съображение, че на 14.08.2014г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. В тази част съдът не възприема заключението, тъй като е видно от приложеното извлечение от счетоводните книги на банката, че кредиторът е обявил кредита за изцяло изискуем, а не за предсрочно изискуем.

По отношение на направеното от ответниците възражение, че липсват план за усвояване и план за погасяване на кредита, с които да се изяснят договорните отношения между страните, вещото лице е установило, че при кредита – овърдрафт няма погасителен план, тъй като предварително не са известни датите на усвояването на средствата, нито датите на погасяването, които зависят от постъпленията в разплащателната сметка, по която е разрешен овърдрафтът. Съдът възприема заключението в тази част и приема горните констатации като установени по делото.

При така изложената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Необходимо условие за уважаване на предявения иск е да се установи, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по чл.430 ал.1 и 2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата сума пари заедно с дължимите договорени лихви по договор за банков кредит – овърдрафт № 1401 / 05206 /615 от 1.08.2007г. и подписаните към него анекси.

Доказано е по делото от представените писмени доказателства и изготвената съдебно-счетоводна експертиза, а и не

се спори между страните, че кредиторът „Уникредит Булбанк”АД е изпълнил задължението си по договора и анексите и е предоставил на кредитополучателя „Лудогорие”ООД уговорения овърдрафт, като в периода 2007 – 2013г. многократно са договаряни нови срокове за усвояване и погасяване на кредита. От друга страна, установява се от същите доказателства, че кредитополучателят не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло предоставения му кредит, ведно с уговорените и начислени лихви върху редовния дълг и за допуснатото просрочие. Ответниците не са изпълнили задължението си за погасяване на главницата и на лихвите по кредита към 20.06.2014г., която дата е уговорена като краен падеж с анекс № 8 / 19.06.2013г. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение кредитополучателят дължи на кредитора главница в размер 50 000лв. и договорена лихва в размер 14 590,33лв., включваща лихва върху редовния дълг в размер 8 394,56лв. (8 081,66лв., начислена до 1.08.2014г. и 312,90лв. за периода 1.08.2014г. – 14.08.2014г.) и лихва върху просрочен дълг в размер 6 195,77лв. за периода 14.08.2014г. до 29.04.2015г. – така, както е формулирано искането с подаденото заявление по чл.418 ГПК.

При договора за банков кредит под формата на овърдрафт не се приема погасителен план, тъй като падежът на усвояване и погасяване е посочен в самия договор и анексите към същия. Посочено бе по-горе, че с последния анекс страните са договорили краен

срок за погасяване на кредита 20.06.2014г. Към датата на подаване на заявлението по чл.418 ГПК – 30.04.2015г. (вж.датата на пощенското клеймо), всички вземания на банката по кредита са станали изискуеми.

Настоящият състав не споделя твърдението на ответниците, че в случая се касае за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит – овърдрафт. Такова основание от ищеца не е въведено нито в заявлението по чл. 418 ГПК, нито в представеното извлечение от сметки, нито в исковата молба. Препращането в подаденото заявление по чл.418 ГПК е към т.7.1 от Анекс № 8 / 19.06.2013г., която регламентира краен срок за издължаване на главницата на 20.06.2014г. Банката не е упражнила правото си предвидено в чл.60 ал.2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което не е било необходимо уведомяване на длъжниците, съгласно изискването на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, което не е приложимо в настоящия случай. Изискуемостта на претендираното от кредитора изпълнение на парично задължение от ответниците е настъпила с предвидения в т.7.1 от анекс № 8 краен срок за погасяване на вземането – 20.06.2014г.

Ответникът Б.Н.С. е встъпил в дълг при условията на чл.101 ЗЗД, като целта на встъпването е гарантирането на изпълнението на дълга. Встъпването в дълг винаги предполага наличието на друг договор, от който е произлязъл дълга – в случая договора за банков кредит – овърдрафт. Встъпването в дълг наподобява договора за поръчителство, но не се покрива с него, въпреки, че практическите резултати са почти еднакви. Договорът за поръчителство се сключва винаги в писмена форма – чл.138 ал.1 ЗЗД. Поръчителят отговаря на собствено основание, докато встъпилият в чужд дълг дължи на същото правно основание като първоначалният длъжник и може да противопостави на кредитора само тези възражения, които произтичат от дълга.

В този смисъл съдът не споделя възражението на втория ответник, че е поръчител по договора и съответно поръчителството било прекратено поради настъпване на предпоставки, предвидени в чл.147 ЗЗД. Видно от договора, Б.С. го е подписал като солидарен длъжник и отговаря солидарно с главния длъжник, на основание чл. 101 ЗЗД. Разпоредбата на чл.147 ЗЗД е неприложима в разглеждания случай и възраженията на ответника в тази връзка са неоснователни.

Последното възражение на ответниците е свързано с неустановеност на размера на лихвите, присъдени с издадената заповед за незабавно изпълнение. Съдът счита и това твърдение за неоснователно. В т.4 от договора за банков кредит – овърдрафт изрично са уговорени размерите на лихвените проценти както върху редовния дълг, така и за просрочие. В заповедното производство съдът е постановил тяхното плащане въз основа на извлечението от счетоводните книги и представения договор за банков кредит – овърдрафт. В исковото производство по чл.422 ГПК точният размер на двата вида лихва – върху редовния дълг и за просрочие, са конкретизирани последством заключението на съдебно-счетоводната експертиза, на база на клаузите, които страните са приели с подписването на договора за банков кредит - овърдрафт. Заключението на вещото лице потвърждава дължимостта на лихвите в размера, за който е издадена заповедта за незабавно изпълнение.

В тежест на ответниците е да установят изпълнение на задължението за заплащане на дължимите по договора главница и лихви към установения падеж изцяло. Доказателства за извършено плащане не са ангажирани по делото. Предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени изцяло. Ответниците дължат и законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.04.2015г. до нейното окончателно изплащане.

Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. В заповедното производство е внесъл ДТ в размер 1 291,81лв. и е заплатил възнаграждение по банков път на представляващия го адвокат в размер на 1798,62лв. В исковото производство е внесъл държавна такса в размер 3 875,41лв. и депозит за вещо лице в размер 500лв. Предвид изхода от делото и съгласно чл.78 ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят горните суми на ищеца. Ищецът претендира да е заплатил адвокатски хонорар в исковото производство в размер 2 961,25лв. За тази сума е представена фактура и възлагателен протокол. Няма данни обаче сумата да е изплатена по банков път, каквото отбелязване е направено във фактурата. Съгласно т.1 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при плащане на адв.хонорар по банков път, задължително следва да бъдат представени доказателства за плащането, което не е сторено от ищеца, така както е направено в заповедното производство с представено извлечение от банкова сметка. *** адв.възнаграждение за исковото производство не следва да се вземат предвид.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Признава за установено, че „Лудогорие”ООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.Разград, бул.”България” № 29, представляван от управителя Б.С. и Б.Н.С. ЕГН ********** с адрес ***, дължат на „Уникредит Булбанк”АД ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.София, пл.”Св.Неделя” № 7, представляван от изп.директори Л.Хампарцумян и А.Казини, в условията на солидарност сумата 50 000лв., представляваща неизплатена главница по договор за банков кредит – овърдрафт № 1401 / 05206 /615 от 1.08.2007г., ведно със законната лихва от 30.04.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 14 590,33лв., представляваща неизплатена договорна лихва по същия договор за периода от 14.08.2014г. до 28.04.2015г., включваща лихва върху редовния дълг в размер 8 394,56лв. и лихва върху просрочен дълг в размер 6 195,77лв.

Осъжда „Лудогорие”ООД и Б.Н.С. да заплатят на „Уникредит Булбанк”АД направени деловодни разноски в заповедното производство в размер 1 291,81лв. за държавна такса и 1798,62лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и деловодни разноски в исковия процес в размер 3 875,41лв. за държавна такса и 500лв. депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

НР