Р Е Ш Е Н И Е № 56

Гр.Разград, 22. 06. 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският окръжен съд в публично заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Съдия: Анелия Йорданова

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия Ан. Йорданова гр. д. № 95 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.

Постъпила е искова молба от Н.К.С. против „ЗАД Армеец” АД гр. София. Ищецът твърди, че на 20. 11. 2013 г. К.К.М. при управление на МПС – автомобил „БМВ 316И” с д. к. № РР 8228 АР е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и е причинил ПТП, при което е причинил смъртта на съпругата му Д. В. С.. По този повод е било образувано нохд № 277/ 2014 г. по описа на ОС Разград и М. бил признат за виновен да е извършил описаното увреждане. Към момента на извършване на деянието М. е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество по полица № 11113002349165, което ангажира отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че вследствие на увреждането са му причинени неимуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл. 226 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане.

Постъпил е писмен отговор от ответника „ЗАД Армеец” АД гр. София, в който заявява становище, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, оспорва иска по основание и размер и твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. Излага довод, че ищецът не е живял с пострадалата С., не е бил в близки отношения с нея и не е поддържал никакви отношения с нея, за това не е претърпял неимуществени вреди. Алтернативно излага становище, че иска е прекомерно завишен по размер, предвид критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Пострадалата е допринесла за резултата, тъй като пресичала пътното платно в тъмната част на денонощието, облечена изцяло с тъмни дрехи и на място, необозначено за тази цел. На това място не е съществувала пешеходна пътека, имало пешеходен подлез, предназначен за пресичане на платното от пешеходци.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите по приложеното нохд № 277 / 2014 г. по описа на РОС, с Присъда № 73/ 07. 11. 2014 г. подсъдимият К.К.М. е признат за виновен в това, че на 20. 11. 2013 г. На път ІІ-49 в землището на гр. Разград при управление на лек автомобил „БМВ 316 И” с ДК № РР 82-28 АР нарушил правилата за движение, визирани в чл.21, ал.2 от ЗДвП – „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак”, във връзка с чл.47, ал.3 от ППЗДвП – „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана, имат следните изображения и наименования – пътен знак В-26 „Забранено е движение със скоросту по-висока от означената”- „50 км/час”, като е управлявал автомобила със скорост 84,9 км/ч, и в чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, като е управлявал с несъобразена със състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимост скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на 66 – годишната Д. В. ***, настъпила в резултат на съчетаната травма от травматични увреждания на жизнено важни органи, които са несъвместими с живота, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в”, пр. 1 във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл. 58, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

Според материалите по дознание № В-312/ 13 г. по описа на ОД на МВР Разград въз основа, на което е образувано и нохд № 277/ 2014 г. на РОС – протокол за оглед на ПТП, фото-албум, заключението на автотехническата експертиза, възприети от наказателния съд, причина за настъпване на ПТП е обстоятелството, че водачът на лекия автомобил „БМВ 316 И” с рег.№ РР 8228 АР К.М. не е възприел забранителния знак В-26, ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч на пътния участък, не е съобразил скоростта си на движение и не е намалил скоростта, а продължил да се движи със същата скорост – 90 км/ч, приближавайки автобусната спирка пред разклона за с. Стражец. Междувременно в района на тази спирка предприела пресичане на пътното платно пострадалата Д. С., но М. отклонил вниманието си и я възприел едва когато С. се намирала към средата на средната лента на движение и в непосредствена близост до автомобила, поради което последвал и удара между тях. Непосредствено преди ПТП М. се е движел със скорост 84, 9 км/ч, а ако е управлявал автомобила с допустимата максимална скорост 50 км/ч, опасната зона на спиране би била 42, 3 км/ч и същият би имал възможност да предотврати произшествието.Според заключението на назначената по настоящото дело съдебно-автотехническа експертиза, извършила проучване на материалите по делото, събрани в хода на досъдебното производство, механизма на настъпване на ПТП е следния: На 20. 11. 13 г. около 19, 30 ч. по път ІІ-49 по посока от жп Гара Разград към гр. Разград се е движел лекия автомобил „БМВ 316 И” с рег.№ РР 8228 АР, управляван от К.М.. Когато водачът наближил спирката до с. Стражец, от дясната му страна по платното за движение е навлязла пострадалата Д. С., за да пресече пътното платно и да отиде в с. Стражец. Въпреки, че М. предприел аварийно спиране, автомобилът блъснал С. челно с предната си дясна част. Основна причина за настъпване на ПТП е движението на автомобила с превишена скорост – 83 км/ч, която е с 33 км/ч по –висока от определената на 500 м. от мястото със знака В 26 максимална 50 км/ч. Скоростта на движение на автомобила е била и несъобразена с конкретните пътни условия: вечерен мрак, неосветен пътен участък и предстоящо преминаване покрай автобусна спирка. При движение на автомобила със скорост 83 км/ч и съответна зона на спиране 84 м. е налице техническа невъзможност водачът да спре, тъй като дължината на осветената зона /60 м./ е по-малка от дължината на опасната зона за спиране. Според заключението, от протокола за оглед и от извършения оглед на место от вещото лице, не е установено наличие на пътна маркировка М8.1 или М8.2 /Пешеходна пътека / в близост до мястото на ПТП. Няма поставени пътни знаци А18 или Д17, означаващи „Пешеходна пътека”. В близост до автобусната спирка има изграден подлез, който не е в състояние да бъде използван. Пострадалата, след като слязла от автобуса, внезапно, без да се огледа е излязла на пътното платно, избрала най-късия път за придвижване до с. Стражец, като не е преминала през кръстовището, а е искала да пресече двете платна за движение и разделителната ивица между тях, без да има пешеходна пътека и улично осветление.

По делото са разпитани като свидетели Св. К.М. – водач на лекия автомобил, Е.С., Д. В., С. В., А. Д., С.К.. Според показанията на св. М., управлявайки автомобила се придвижвал от гр. Кубрат към гр. Разград и спускайки се надолу, внезапно забелязъл на пътя силует, без да разбере на човек или на животно. Първата му реакция била да завие наляво. На мястото на удара не било осветено пътното платно, срещу него се движел автомобил на дълги светлини, след него също имало движещ се автомобил. Според показанията на св. Василев, В. и К., които са близки роднини на пострадалата – съотв. Василев по сватовство, В. – сестра и К. нейна дъщеря, пострадалата Д. С. и ищецът Н.С. след като сключили граждански брак живели съвместно до преди 10 години. През този период от време живеели и работели на различни места в страната. Разделили се, когато психично болния син на Д. намушкал с нож другия й син и Н. се уплашил. Заживял в гр. Кубрат, а Станка заживяла в с. Хърсово, където останала да се грижи за сина си. През последните десет години до смъртта на Д. С., двамата се срещали периодично. Поне веднъж - два пъти месечно за по няколко дни се срещали в дома на св. В. – сестра на Д. С. или пък Д. посещавала Н. ***, според показанията на св. Сюлейманова. Ищецът Н., когато имал възможност помагал на Д. материално. Дал на св. В. пари за погребението на Д., след това направил паметник на гроба й. След смъртта на Д., според св. Сюлейманова – негова съседка в гр. Кубрат, спрял да разговаря с хората, започнал да „вдига кръвно”, свидетелката два пъти викала линейка в продължение на една седмица, за да му бъде оказана медицинска помощ. Според св. К. – дъщеря на пострадалата, ищецът и майка й след сключване на брака живели заедно около 5-6 години и се разделили. След това не поддържали връзка помежду си.

Страните по делото не спорят, че виновния за ПТП водач на автомобила към момента на причиняването му е имал сключен валиден договор за застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № 11113002349165. Пострадалата Д. С. и ищецът Н.С. са сключили гр. брак на 20. 11. 1985 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Безспорно се установява от събраните в съдебното производство пред настоящата инстанция доказателства, че Д. В. С. – съпруга на ищеца е пострадала на 20. 11. 2013 г. от ПТП, причинено от К.М. при управление на лек автомобил „БМВ 316 И” с рег.№ РР 8228 АР. С Присъда № 73/ 07. 11. 2014 г. по нохд № 277/ 2014 г. по описа на РОС, М. е признат за виновен, че при управление на МПС виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил смъртта на Д. В. С..

Според чл. 413, ал. 2 от НПК, присъдата е задължителна за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието.

Липсва спор между страните, че към 20. 11. 2013 г. К.М., водач на лекия автомобил „БМВ 316 И” с рег. № РР 8228 АР е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответника. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 226 КЗ / отм./ при застраховката "ГО" на автомобилистите, е функционална на деликтната отговорност, т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е налице отговорността на деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл. 45 ЗЗД или с иск по чл. 226 КЗ, е предоставена на избор по волята на увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърненото му право чрез прекия иск против застрахователя по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./. Създаденото между водача на товарния автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищците в резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.

При претенция за обезщетение за неимуществени вреди се прилага принципът на справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл. 52 от ЗЗД, основан на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства. Не се събраха убедителни доказателства по делото в подкрепа на твърденията на ответника, че са липсвали обичайните, нормални отношения на обич и привързаност между съпрузите, че са живели във фактическа раздяла, довела до отчужденост и незаинтересуваност един към друг. Разделното живеене на съпрузите, поради необходимостта пострадалата да се грижи за психично болния си син, който проявявал агресия към околните, както в настоящия случай, не се покрива по съдържание с понятието "фактическа раздяла", при която липсата на съвместно живеене е резултат на трайно състояние на разстройство на брачната връзка.От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът С. и пострадала Д. С. живели заедно до преди около 10 години, когато се разделили, тъй като се наложило С. да се грижи за психично болния си син, който започнал да проявява агресия към околните и ищецът изпитвал страх от него. Двамата продължили да поддържат връзка и след това, като се виждали веднъж - два пъти месечно. Последно се срещнали десет дни преди смъртта на Д. С. в дома на св. В. в с. Стражец. Явно е, че макар и да не са живели съвместно, двамата са имали контакти, брачната им връзка не е била изчерпана изцяло от съдържание, били привързани един към друг, оказвали си взаимопомощ и между тях е имало емоционална връзка, за което говори и фактът, че бракът им не е бил прекратен с развод и е показател за една установена във времето близост и съпричастност, която ищецът е загубил със смъртта на пострадалата. Ищецът преживял тежко смъртта на съпругата си Д. С.. Отразила се негативно, както на физическото му здравословно състояние, така и психически. Тези факти съдът приема за установени от показанията на св. Емине Сюлейманова, Димо Василев, Станка В., които са последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги приема за обективни. Показанията на св. К. не следва да се приемат като доказателство по делото, тъй като същата няма преки и непосредствени впечатления от съвместния живот на майка си и ищеца през последните 10 години, а също може да се направи извод, че показанията й не са обективни, поради влошени отношения с ищеца по повод воденото наказателното производство за смъртта на майка й. Съобразявайки това и интензитетът на търпените болки и страдания, съдът намира, че справедливото по размер обезщетение за търпените неимуществени вреди за ищеца възлиза на 30 000 лева, като съответстващо на общовъзприетото понятие за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Съдът приема, че направеното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата е основателно. Твърди, че пострадалата Д. С. е излязла внезапно на пътното платно, нарушавайки правилата за движение, без да отчита конкретната пътна обстановка и за това настъпил удара с автомобила. Установено е в хода на наказателното производство, както и от заключението АТЕ по настоящото дело, че пострадалата, след като слязла от автобуса, внезапно, без да се огледа е излязла на пътното платно, избрала най-късия път за придвижване до с. Стражец, като не е преминала през кръстовището, а е искала да пресече двете платна за движение и разделителната ивица между тях, без да има пешеходна пътека и улично осветление. Не е установено наличие на пътна маркировка М8.1 или М8.2 „Пешеходна пътека” в близост до мястото на ПТП. Няма поставени пътни знаци А18 или Д17, означаващи „Пешеходна пътека”. Водачът на автомобила я е забелязал със закъснение и е задействал спирачната система. Въпреки действията на водача, автомобилът с предната дясна част е блъснал С.. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата. Според нея, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори ако не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди - в случая с настъпилата смърт. Безспорно е, че лекият автомобил „БМВ 316 И” с рег.№ РР 8228 АР, управляван от св. М. се е движел преди ПТП със скорост около 83 км/ч. По същото време пострадалата внезапно навлязла на пътното платно. Видимостта на водача била ограничена от вечерния мрак, неосветения пътен участък. С. внезапно излязла на пътното платно, на необозначено с пътна маркировка или пътни знаци място и автомобилът я блъснал. Това поведение на пострадалата към момента на произшествието несъмнено сочи на причинно – следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Независимо от допуснатите нарушения от виновния водач на правилата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, чл.21, ал.2 от ЗДвП , чл.47, ал. 3 от ППЗДвП, изискващи да се съобразява с конкретната пътна обстановка, вредите не биха настъпили, ако С. не е била навлязла внезапно в платното за движение на автомобила при ограничена видимост- действия, забранени императивно с нормите на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 114 т. 1, т. 2 от ЗДвП. Възможността за възприемане на пешеходката и за предотвратяване на удара е относима към вината и противоправността на поведението на водача на МПС, но не изключва съпричиняването от пострадалата. При определяне на конкретния процент съпричиняване обаче, следва да се изхожда и от поведението на водача, който е управлявал автомобила. Установява се, че се е движел преди ПТП със скорост около 83 км/ч при разрешена в този пътен участък 50 км/ч и че не е действал с необходимото внимание да наблюдава пътя и след като е възприел пострадалата, да реагира така, че да не пострада. Поради това, според съда, приносът на последния е по - голям от този на пострадалата и той трябва да отговаря до размер от 2/3 от обезщетението, като конкретният принос на пострадалата възлиза на 1/3. С оглед на това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 20 000 лв., а за разликата до първоначално предявения размер от 80 000 лв. да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Разградския окръжен съд държавна такса в размер на 800 лв. върху уважения размер на предявения иск, 150 лв. разноски по делото, а на процесуалния представител на ищеца адв. Димитрова на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1130 лв., определено съгл. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважения размер на иска. Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК *********, представлявано Ц. Д. К. да заплати на Н.К.С., ЕГН ********** ***0 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” К.К.М. от настъпило ПТП на 20. 11. 2013 г. и последвала смърт на съпругата му Д. В. С., за което с Присъда № 73/ 07. 11. 2014 г. по нохд № 277/ 2014 г. по описа на РОС г. М. е признат за виновен, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 20. 11. 2013 г. до окончателно изплащане на сумата на осн. чл. 226 от КЗ /отм./ и ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 20 000 лв. до предявения размер от 80 000 лв. , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК *********, представлявано Ц. Д. К. да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата 800 лева държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата 150 лв. деловодни разноски.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ” АД гр. София, ЕИК *********, представлявано Ц. Д. К. да заплати на адвокат М. Д. от Адвокатска колегия – Разград сумата 1130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския апелативен съд.

СЪДИЯ:

НР