РЕШЕНИЕ № 14

гр. Разград  06.06.2016 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградски окръжен съд  на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав :

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

 

Секретар: С.Л.                            

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 100 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

         В СГС е постъпила искова молба вх. № 129465 / 05.11.2014 г., подадена от ”ХИДРОКАН” ЕООД, ЕИК 175025584, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н “ Овча купел “, ул. “ Паскал Тодоров “ № 24А, представлявано от А.А., отговорен съдружник в Съдружие “ КАН-АКВАЕКО “, на основание нотариално заверен Договор за създаване на съдружие от 08.01.2009 г., чрез пълномощник адв.Мариана Полименова, против Община Самуил, обл. Разград, представлявана от кмета Б.С.М..

         В исковата си молба ищеца твърди, че по силата на Договор за създаване на сдружение от 08.01.2009 г. , между “ ХИДРОКАН “ ЕООД и “АКВАЕКОКОНСУЛТ “ ЕООД е създадено сдружение за участие в тръжна процедура по ЗОП за обществена поръчка “ Рехабилитация на водопроводна  и изграждане на канализационна мрежи в с. Самуил “ и изпълнение на проекта в случай, че бъде възложен на сдружението и подписан договор за това. По силата на договора “ ХИДРОКАН “ ЕООД  е определен за лидер на сдружението и ще бъде отговорен за управлението на същото. Наименованието на сдружението е “ КАН-АКВАЕКО “.

         Между сдружението “ КАН-АКВАЕКО “, с лидер ”ХИДРОКАН” ЕООД и Община Самуил, обл. Разград е сключен Договор за услуга и проектиране № 39 / 25.02.2009 г. По силата на договора Община Самуил,у като възложител, възложила на “ КАН-АКВАЕКО “, с лидер ”ХИДРОКАН” ЕООД, като изпълнител, извършването срещу възнаграждение на Работно проектиране за обект “ Рехабилитация на водопроводна  и изграждане на канализационна мрежи в с. Самуил “. Изпълнителят приел да изготви работния проект в съответствие със законовите изисквания. Страните договорили цена на услугата 267 000 лв. без ДДС, или 320 000 лв. с ДДС и начина на плащане. На 05.03.2009 г., с Акт за предаване и приемане на завършени проучвателни и проектни работи, ищеца предал на ответника изготвения работен проект качествено и в срок. Ответника го приел лично чрез кмета на общината, без забележки и възражения. Ответника използвал проекта в проектно предложение. На 20.10.2009 г. ищеца издал данъчна фактура за сумата 8010 лв. без ДДС или 9 612 лв. с ДДС, представляваща авансово плащане в размер на 3% от общо дължимата сума, а не както било договорено – авансово плащане в размер на 5 % , представляващи 16 020 лв. . Ответника платил на ищеца сумата 9 612 лв. с ДДС, като останала дължима авансова сума в размер на 2 %, представляващи 5 340 лв. без ДДС или 6 408 лв. с ДДС. С Решение № 50 / 02.07.2009 г., поради нови изисквания, Ръководителя на Управляващия орган по ОПОС прекратил процедурата, за което ответната община се счита уведомена. По тази причина изготвения проект се нуждаел от актуализиране, но ответната община не потърсила ищеца за актуализация по новите изисквания и по този начин проявила бездействие. С писмо от 20.12.2011 г.  ищеца предложил на ответника актуализиране на проектите, с предупреждението, че мярката е открита от м. ноември 2011 г. и актуализирани проекти ще се приемат до 30.01.2012 г.. През м. ноември 2011 г. мярката за подобни обекти била открита и на 30.01.2012 г. приключило приемането на актуализирани проекти, като ответната община не била сред общините подали актуализирани проекти. Така по вина на ответната община проекта не бил финансиран. Към момента на подаване на исковата молба ответната община останала задължена към ищеца, като изправна страна със сумата 258 00 лв. без ДДС или 310 788 лв. с ДДС, като иска е предявен частично до размера на сумата от 35 000 лв.   

         В предоставения му за това срок, ответника Община Самуил депозира отговор вх. № 76269 / 12.06.2016 г. В отговора е направено възражение за местна подсъдност. Направено е възражение, че претенцията е погасена по давност, тъй като договора е сключен на 25.02.2009 г., а исковата молба е заведена в съда на 05.11.2014 г. Ответника признава сключването на договора, като оспорва твърдението, че авансовото плащане е в размер на 5%, с твърдението, че уговорената клауза за авансово плащане предвижда до 5%. Извършеното от ответника авансово плащане да не се цени като извънсъдебно признание на иска, както твърди ищеца. Твърди се, че проектното предложение е подадено от ответника в деловодството на управляващия орган на 05.03.2009 г.  След прекратяване на процедурата  за подбор на проекти, на 11.11.2009 г. документите са върнати на ищеца и възникнала обективна невъзможност да бъдат подадени отново документите, тъй като общината не била включена в списъка на допустимите бенефициенти. По тази причина общината не получила финансиране за проекта. Тези обстоятелства общината приема за безспорни. За спорен факт общината сочи датата, на която изпълнителя предал на възложителя работния проект. Оспорва се подписа на кмета на общината в Акта за предаване на проекта от 05.03.2009 г. , с твърдението, че не е налице приемане на изпълнената работа. Позовавайки се на разпоредби от договора ответника счита, че иска е преждевременно предявен, тъй като страните се договорили, възложителя да плати уговорената сума, след получаване на средства за обекта по банков път, което услови все още не е настъпило. Общината не носи вина за прекратяване на проекта и за последващото й невключване в списъка на допустими бенефициенти на проекта. Оспорва се твърдението на ищеца, за бездействие от страна на общината, като се твърди, че общината е направила всичко възможно проекта да бъде одобрен, но по независещи от нея причини не е включена в списъка на допустимите бенефициенти. Алтернативно ответника възразява, че работния проект има недостатъци, които го правят негоден за използване по договореното предназначение. Иска се отхвърляне на претенцията изцяло с присъждане на разноските по делото.

         В допълнителна искова молба, депозирана от ищеца пред ОС-Разград с вх. № 347 / 26.01.2016 г. се възразява срещу становището на ответника за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че не е изтекла предвидената петгодишна погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена преди изтичането на срока. Излага се, че на 24.02.2014 г. е подадена искова молба от ищеца пред СГС и въз основа на нея е образувано гр. дело № 2896 / 2014 г. На 24.04.2014 г. по същото дело е подадена молба за предоставяне на едномесечен срок за заплащане на дължимата държавна такса, което искане е уважено и срока е продължен до 30.05.2014 г. Поради невнесена в срок д.такса, с определение от 06.06.2014 г. исковата молба е върната на подателя й.. на 06.10.2014 г. САС потвърдил определението на СГС. В срока за обжалване на потвърдителното определение, на 03.11.2014 г. ищеца завел нова искова молба, въз основа на която е образувано т. дело № 7512 / 2014 г. по описа на СГС. Възразява се срещу твърдението на ответника, че поради липса на финансиране по съответната програма, не е платено дължимото уговорено възнаграждение за изготвения проект. Възразява се и срещу твърдението на ответника, че не се следва плащане на дължимото възнаграждение  за извършена работа, тъй като в договора плащането е уговорено под отлагателно условие. Сочи се, че е невярно твърдението на ответника, че работния проект не му е предаден и че липсва приемане на работата. Твърденията за недостатъци в изготвения проект, правещи го негоден за използване по предназначение, са окачествени, като несъстоятелни и голословни.  

         В предоставения му за това срок, ответника Община Самуил, представя допълнителен писмен отговор вх. № 675 / 11.02.2016 г. В същия отново се твърди, че предявения иск е недопустим, поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца.

         В съдебно заседание процесуалните представители на страните подържат съответно исковата молба и допълнителната такава, респ. отговора и допълнителния такъв. В подкрепа са представени писмени бележки.  

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

         Видно от представените по делото доказателства, “ ХИДРОКАН “ ЕООД и “АКВАЕКОКОНСУЛТ “ ЕООД, на 08.01.2009 г., сключили Договор за създаване на сдружение за участие в тръжна процедура по ЗОП за обществена поръчка “ Рехабилитация на водопроводна  и изграждане на канализационна мрежи в с. Самуил “ и изпълнение на проекта в случай, че бъде възложен на сдружението и подписан договор за това. По силата на договора “ ХИДРОКАН “ ЕООД  е определен за лидер на сдружението и ще бъде отговорен за управлението на същото. Наименованието на сдружението е “ КАН-АКВАЕКО “.

         След спечелване на тръжна процедура, между сдружението “ КАН-АКВАЕКО “, с лидер ”ХИДРОКАН” ЕООД и Община Самуил, обл. Разград, е сключен Договор за услуга и проектиране № 39 / 25.02.2009 г. По силата на договора Община Самуил, като възложител, възлага на “ КАН-АКВАЕКО “, с лидер ”ХИДРОКАН” ЕООД, като изпълнител, извършването срещу възнаграждение на Работно проектиране за обект “ Рехабилитация на водопроводна  и изграждане на канализационна мрежи в с. Самуил “. Изпълнителят приел да изготви работния проект в съответствие със законовите изисквания, одобреното Техническо задание и условия за работно проектиране на възложителя.

         Съгласно чл. 2 от Договора, изпълнителят се задължил да извърши възложената му задача в срок от три месеца, считано от датата на подписване на договора.

         Съгласно чл. 3 от Договора стойността на поръчката е 267 000 лв. без ДДС или 320 400 лв. с ДДС.

         Съгласно чл. 4 от Договора възложителя заплаща на изпълнителя договорената сума в седем работни дни, след получаване на средствата за обекта по ОПОС 2007-2013 г., чрез банков превод по посочена банкова сметка.

         С чл. 5 от Договора страните се договорили, при започване на изпълнението, възложителя да приведе до 5 % от договорената сума, като аванс, който се приспада при окончателното плащане.

         Съгласно чл. 6 от Договора, финансирането на обекта е по приоритетна ос1 на ОП “ ОС 2007-2013 г.“, след оценка и одобрение, както и от национално финансиране и средства от общинския бюджет.

         В резултат на постигнатите договорености ищеца издал фактура № 88 / 20.10.2009 г. за сумата 9 612.00 лв. с ДДС и Фактура № 105 8 28.12.2009 г. за сумата 3 204.00 лв. с ДДС. Сумата по първата фактура е платена от ответника с преводно нареждане от 19.10.2009 г., а сумата по втората фактура е платена от ответника с преводно нареждане от 21.12.2009 г.

         По делото е представен Акт за предаване и приемане на завършени проучвателни и проектни работи от 05.03.2009 г. В същия като страни са посочени управителя на възложителя и кмета на община Самуил. Посочено е, че същите са установили, че проучвателните и проектни работи или фази от тях на обект “ Рехабилитация на водопроводна  и изграждане на канализационна мрежи в с. Самуил “, етапи и подобекти са завършени окончателно, в съответствие с договорените условия. Посочен е номер на изпращателно писмо 06 / 05.03.2009 г. На съответните места за изпълнител и възложител са положени подписи.

         Във връзка с предаваното на документацията по делото е разпитан като свидетел Иван Раденков – работил при ищеца като проектант в периода от 2006 г. до 2009 г. В показанията си същия сочи, че работил по процесния обект. Били изготвени проекти в две фази – идейна и работна. На 05.03.2009 г., в офиса на дружеството в гр. София дошъл кмета на община Самуил, заедно с негов екип, на които била предадена проектната документация, след което се отправили към МОСВ, където да ги внесат. Процесният проект бил преминал през всички съгласувателни процедури.  

         С Решение № 50 / 02.07.2009 г. на Управляващия орган на ОП “ОС 2007-2013г г.“ е прекратена процедурата за подбор на проектите, в които попадал и процесния такъв, поради въвеждане на допълнителни изисквания. С решението е разпоредено уведомяване на кандидатите за прекратяване на процедурата.

         По делото е представен Приемо-предавателен протокол от 11.11.2009 г., заведен при община Самуил под вх. № 08-001962 / 12.11.2009 г., с който са върнати на общината два броя копия на проектно предложение.

         По делото е приложено писмо от ищеца изх. № 26 / 20.12.2011 г., адресирано до ответника, за което няма категорични данни да е стигнало до адресата. С писмото ищеца сочи, че от м. ноември 2011 г. мярката за инвестиционни проекти в агломерации между 2000 и 10 000 ЕЖ по ос 1 на ОПОС е открита. Предлага се актуализиране на проекта спрямо новите изисквания на МОСВ, като крайният срок за внасяне на прединвестиционните проучвания е 30 януари. Отправено е предупреждение за завеждане на иск.

         По делото е представен Списък на допустимите бенефициенти и агломерации по процедура BG161PO005/11/1.12/02/25, в който не е включено населеното място с. Самуил, обл. Разград.

         При тези фактически констатации, съдът направи следните правни изводи:

         По възражението за липса на активна процесуална легитимация за ищеца:  Това възражение е неоснователно.  Процесният договор е сключен между ответната община и сдружение/консорциум/ “ Кан-Акваеко“, което не е юридическа личност. Съгласно чл. 276, предл. 1 от ТЗ, в такива случаи се прилагат съответно правилата за гражданското дружество. При това положение всеки един от търговците-съдружници може да подаде искова молба. В случая исковата молба е подадена от представляващия на водещия съдружник “ Хидрокан “ ЕООД, който, по силата на чл. 4.1 от Договора за създаване на сдружението се явява и упълномощен да представлява сдружението.  

         По възражението за погасяване на вземането, поради изтекла 5-годишна погасителна давност: Съдът намира това възражение за допустимо, като направено в срок – с отговора на исковата молба, а по същество и основателно.

         Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая работата е приета на 05.03.2009 г., а исковата молба е предявена пред СГС на 03.11.2014 г., т.е. след изтичане на предвидената с чл. 110 от ЗЗД петгодишна погасителна давност на вземането.

         Съдът не споделя становището на ищеца относно прекъсване на давността.

         Между страните не е спорно, че на 24.02.2014 г., т.е. преди изтичане на давността, ищеца предявил искова молба за същото вземане пред СГС, както и че въз основа на нея е образувано гр. дело № 2896 / 2014 г. по описа на СГС,1-во ГО, 7-ми състав. Не е спорно също така, че с  определение № 11804 / 06.06.2014  г., съдия-докладчика върнал исковата молба на подателя й, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК – поради неотстранена в срок нередовност. В предоставения за това срок, това определение е обжалвано от ищеца, но с Определение № 2416 / 06.10.2014г. по ч. гр. дело № 3483 / 2014 г. САС го потвърдил. Постановеното от САС определение било връчено на ищеца на 27.10.2014 г. В срока за обжалваното му пред ВКС, на 03.11.2014 г. ищеца предявил нова искова молба, по която било образувано настоящото производство.  

         Съгласно чл. 116, б.“б“, предл. 1 от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. Такъв иск действително е предявен от ищеца преди изтичане на предвиденото от закона петгодишна погасителна давност. Съгласно същата разпоредба, ако предявеният иск не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната. В случая иска не е уважен, тъй като производството по делото е било прекратено, поради неотстранена в срок нередовност на исковата молба – ищеца не представил доказателства за внесена държавна такса в предоставения му за това срок, независимо от продължаване на срока за това.

         Смисъла на разпоредбата на чл. 116, б.“б“ от ЗЗД относно последиците от неуважаване на иска, касае конкретната искова молба по конкретното вземане. Съдът приема, че извършеното от ищеца ново действие / предявяване на нова искова молба за същото вземане / цели недопустимо заобикаляне на законовата разпоредба относно прекъсването на давността. Последиците от прекратяване на производството по първоначално предявената искова молба, са че давността не се смята за прекъсната и към момента на подаване на втората искова молба, претендираното от ищеца вземане се явява погасено по давност, поради изтичане на петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

         Само за пълнота на изложението, съдът намира за нужно да изложи, че процедурата по първоначално образуваното  гр. дело № 2896 / 2014 г. по описа на СГС, частично се повторила и по настоящото производство. След предявяване на исковата молба, ищеца отново искал на няколко пъти продължаване на срока за внасяне на следващата се държавна такса. Съдът на няколко пъти уважавал исканията, докато ищеца депозирал молба, че предявява частичен иск, и представил документ за внесена държавна такса за частично предявения размер.  Така по силата на логиката на ищеца, в случай на прекратяване на производството, отново на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, в срока за обжалване на прекратителното определение, за него не е налице законова пречка да предяви нова искова молба, тъй като давността е прекъсната и така без ограничение.

         По горните съображения съдът намира, че предявеният от ищеца иск на правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати сумата 35 000 лв.  без ДДС, представляваща част от дължимо по Договор за изработка възнаграждение в размер на 310 788.00 лв. с ДДС и 258 990 лв. без ДДС, по Договор за услуга/проектиране/ № 39 / 25.02.20109 г. за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателно плащане,  следва да бъде отхвърлен.

         С оглед изхода на делото, направените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка. Също с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника за разноски по делото сумата 1800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

         Воден от горното съдът

 

РЕШИ:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “ХИДРОКАН” ЕООД, ЕИК 175025584, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н “ Овча купел “, ул. “ Паскал Тодоров “ № 24А, представлявано от А.А., отговорен съдружник в Съдружие “ КАН-АКВАЕКО “, на основание нотариално заверен Договор за създаване на съдружие от 08.01.2009 г., против Община Самуил, обл. Разград, представлявана от кмета Б.С.М., иск на правно основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да плати сумата 35 000 лв.  без ДДС, представляваща част от дължимо по Договор за изработка възнаграждение в размер на 310 788.00 лв. с ДДС и 258 990 лв. без ДДС, по Договор за услуга/проектиране/ № 39 / 25.02.20109 г. за изготвяне на работен проект, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателно плащане.

         ОСЪЖДА  ХИДРОКАН” ЕООД, ЕИК 175025584, със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н “ Овча купел “, ул. “ Паскал Тодоров “ № 24А, представлявано от А.А., отговорен съдружник в Съдружие “ КАН-АКВАЕКО “, на основание нотариално заверен Договор за създаване на съдружие от 08.01.2009 г., да заплати на Община Самуил, обл. Разград , ЕИК 000505928, представлявана от кмета Б.С.М., сумата 1800 / хиляди и осемстотин лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

         Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски апелативен съд.

 

                                                                                                          Съдия:

          

 

 

  СЛ