РЕШЕНИЕ № 1

Гр. Разград 11.02.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на осемнадесети януари две хиляди и петнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: С.Л.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 103 по описа за 2015 г.

и за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 135 / 24.04.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г., РС – Разград приел за установено по отношение на “ Дуропак Стеми “ ЕООД гр. Разград, ЕИК 116541029, че дължи на “ Горанови “ ООД, ЕИК 200746240 сумата 205.44 лв., като получено без основание., като е отхвърлен иска в останалата част до първоначално предявения размер от 1460.78 лв., като неоснователен. С оглед изхода на делото съдът осъдил “ Дуропак Стеми “ ЕООД да заплати на “ Горанови “ ООД сумата 52.03 лв. за разноски, съразмерно с уважената част от иска.

В производство по чл. 248 от ГПК, с Определение № 2624 / 24.09.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г. РС-Разград съдът осъдил “ Горанови “ ООД да запрати на “ Дуропак Стеми “ ЕООД сумата 678.89 лв. за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от решението.

Недоволен ответникът “ Дуропак Стеми “ ЕООД обжалва решението в осъдителната част. В жалбата се твърди, че неправилно първоинстанционният съд кредитирал допълнителното заключение по назначената ССЕ, а основното такова, което отчита законната лихва върху непогасената част от главницата за период от 06.08.2012 г. до окончателно плащане. В заключение се отправя молба за отмяна на решението в обжалваната част и за постановяване на друго, с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.

В предоставения й за това срок, въззиваемата страна “ Горанови “ ООД депозира отговор на въззивната жалба. В отговора се иска потвърждаване на решението, без да се излагат конкретни съображения. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от Г.Г.М. ,действащ в качеството му на синдик на “ Горанови “ ООД, против Определение № 2624 / 24.09.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г. по описа на РС-Разград. В жалбата се сочи, че неправлино районният съд не съобразил разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, при наличие на предпоставките за това. Отправя се молба за отмяна на определението.

Страните не се явяват в съдебно заседание.

Преди датата на съдебното заседание е постъпила молба от “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД, ЕИК 116541029, чрез пълномощник адв. М.А., в която се сочи, че с вписване 20151023110409 наименованието на дружеството жалбоподател е променено от “ Дуропак Стеми “ ЕООД на “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД. Заявява становище, че подържа въззивната жалба. Освен това оспорва подадената частна жалба. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 637, от ТЗ, тъй като дружеството по отношение на което е открито производство по несъстоятелност е ищец, а не ответник. В условията на алтернативност, в случай, че съдът намери въззивната жалба за неоснователна, то прави възражение за прихващане на вземането на ищеца за сума в размер на 205.44 лв. , установено по основание и размер с решение от 24.04.2015 г. на РС-Разград по гр. дело № 1711 / 2014 г. с неговото вземане към ищеца в размер на 678.89 лв., до размера на по-малкото от двете. Отправя се молба съдът да приеме, че възражението за прихващане е направено своевременно, доколкото определението по чл. 248 от ГПК е постановено на 24.09.2015 г., а въззивната жалба е подадена преди това. Моли разноските на страните по делото да бъдат определени при условията на компенсация.

Предвид данните за промяна в наименованието на “ Дуропак Стеми “ ЕООД на “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД, с определение, съдът допусна промяна в наименованието.

Разградският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази изложените във въззивната жалба пороци на решението, намира следното по предмета на въззивното производство:

Ищецът “ Горанови “ ООД твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 13.08.2015 г. СРС, 64 състав разпоредил “ Горанови “ ООД да заплати на “ Дуропак Стеми “ ЕООД / сега “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД / сумата 8500.02 лв. По заповедта за изпълнение длъжникът направил 7 плащания за периода от 06.12.2012 г. до 30.04.2013 г. в общ размер 4 319.17 лв. Към 30.04.2013 г. останала дължима сума по главницата в размер на 4 180.85 лв. С покана за доброволно изпълнение от 19.06.2013 г. по изп. дело № 314 / 2013 г. на ЧСИ Д.Драганов “ Горанови “ ООД е уведомено да заплати дължима главница в размер на 5 641.63 лв. Счита, че разликата между претендираната и дължимата главница е в размер 1 460.78 лв. Впоследствие ЧСИ събрал принудително главница в размер на 5 641.63 лв. С покана за възтановяване на недължимо получена сума, получена от “ Дуропак Стеми “ ЕООД “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД / на 15.05.2014 г. дружеството било поканено да възтанови сумата представляваща разликата между платеното и дължимото. За събиране на недължимо платеното ищеца подал заявление по чл. 410 от ГПК и по гр. дело № 1116 / 2014 г. съдът издал заповед за изпълнение на сумата 1460.78 лв., а в срока по чл. 414 вр. с чл. 420, ал. 1 от ГП, длъжникът направил възражение..

С отговора си ответника “ Дуропак Стеми “ ЕООД “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД / оспорва иска като неоснователен. Твърди, че ищеца не отчита, че дължи освен главницата, така също и лихви и разноски. П образуваното изпълнително дело ЧСИ събрал всички дължими суми, отчитайки и извършените доброволни плащания. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Възиввният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като съдът се е произнесъл в рамките на заявения правен спор по иск с основание чл. 422, ал.1, вр. с чл. 124 от ГПК.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

По въззивната жалба:

Във въззивната жалба на първо място се сочи, че неправилно първоинстанционият съд не възприел основното заключение на вещото лице, а възприел допълнителното такава. Спорен основното заключение на вещото лице няма надплащане на дълга, а според допълнителното такова е налице надплащане в размер на 205.24 лв.

Въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице. От същото заключение се установява, размера на сумата, който е следвало ЧСИ да приведе на взискателя “ Дуропак Стеми “ ЕООД “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ ЕООД /, а именно 6252.36 лв. В тази сума са включени разноските по заповедното производство в размер на 183.26 лв., предплатената такса от взискателя 59400 лв., мораторна лихва в размер на 662.82 лв., законна лихва в размер на 631.43 лв. за периода от 06.08.2012 г. до 24.06.2013 г. и главница в размер на 4 180.85 лв. На 20.08.2013 г., наред с тази сума ЧСИ привел на взискателя както горната сума от 6 252.36 лв., така и сумата от 205.24 лв., след приспадане на превода от 1.20 лв. или общо сума в размер на 6 457.70 лв. Заключението в този му вариант е значително по-ясно в сравнение с основният вариант, подържан от въззивника. При този вариант не се установява по ясен и недвусмислен начин каква е сумата приведено от ЧСИ на взискателя и по какви пера се отнася. В този случай вещото лице е посочило обща сума включваща отчисления за ЧСИ, включваща такси по тарифата в размер на 1546.70 лв., в т.ч. 989.81 лв. така посочената от вещото лице обща сума се явява и невярна, тъй като сбора от сумата 989.81 плюс предплатената такса от взискателя в размер на 594.00 лв. е 1583.81, а не 1546.70, както е посочено в основното заключение на вещото лице. Освен това в основният вариант са включени и куриерски услуги в размер на 51.55 лв., каквато сума не е включена в допълнителният вариант на вещото лице.

По делото не е спорно, че по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 7 448.61 лв. След направените от вещото лице изчисления дължимата от длъжника сума по изпълнителното производство е в размер на 7 242.17 лв. Така общо в повече е постъпило плащане от длъжника в размер на 206.44 лв. След приспадане на преводната такса в размер на 1.20 лв. общо надплатената от длъжника сума е в размер на 205.24 лв. Тази сума е приведена от ЧСИ на взискателя, без да има основание да я получи.

В този смисъл въззивната жалба се явява неоснователна, а решението в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. В останалата му част същото е влязло в сила, като необжалвано.

По частната жалба срещу Определение № 2624 / 24.09.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г. по описа на РС-Разград. С това определение съдът се е произнесъл по молба на ответника за присъждане на разноски, съобразно претенцията му и приложен по делото списък на разноските. Тава означава, че определението е част от основното решение, касаеща разноските по делото. По основното решение “ Горанови “ ООД, по отношение на което впоследствие е открито производство по несъстоятелност, е ищец. Разпоредбата, на която се позовава частният жалбоподател чл. 637 от ТЗ е неотносима към настоящия случай, тъй като предпоставките за приложението й не са налице. С цитираната разпоредба се предвижда спиране на производствата, но срещу длъжника. В случая дружеството, по отношение на което е открито производство по несъстоятелност не е длъжник, а ищец, респ. кредитор. При постановяване на обжалваното определение не сме изправени пред образуване на ново производство по смисъла на чл. 637, ал. 6 от ТЗ. Както вече беше посочено това определение касае частта досежно разноските по основния съдебен акт, постановен по делото. Присъдените на ответника разноски в размер на 678.89 лв. са съобразени с отхвърлената част на предявения иск, поради което жалбата също се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото направените от въззивника разноски за настоящото производство следва да останат за негова сметка. Въззиваемата страна е претендирала разноски, но не е представила доказателства за сторени такива, поради което не следва да й бъдат присъждани.

Жалбоподателят по частната жалба не е претендирал разноски за въззивната инстанция, но с оглед изхода на делото такива не му се следват. Насрещната по частната жалба страна не е претендирала разноски, поради което не следва да й бъдат присъждани.

По възражението за прихващане:

Възражението за прихващане е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Претенцията е да бъде допуснато прихващане между присъдената на ответника сума за разноски в производството с присъдената на ищеца, искова сума. Както е видно двете сума произтичат от различни основания, поради което не може да бъде допуснато прихващане.

Воден от изложеното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 / 24.04.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г., по описа на РС – Разград, в частта, с която е прието за установено по отношение на “ Дуропак Стеми “/ сега “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “/ ЕООД, гр. Разград, ЕИК 116541029, че дължи на “ Горанови “ ООД, ЕИК 200746240 сумата 205.44 лв., като получена без основание.

В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила, като необжалвано.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2624 / 24.09.2015 г., постановено по гр. дело № 1711 / 2014 г. по описа на РС-Разград, с което в производство по чл. 248 от ГПК “Горанови “ ООД е осъдено да заплати на “ Дуропак Стеми “ / сега “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ / ЕООД, сумата 678.89 лв. за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от решението.

ОСТАВЯ без уважение искането на “ Дуропак Стеми “ / сега “ Ди Ес Смит Пекиджинг България “ / ЕООД за допускане на прихващане с присъдената му сума за разноски в размер на 678.89 лв. с уважената частично искова претенция на ищеца “Горанови “ ООД в размер на 205.24 лв., до размера на по-малката сума.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.