Р  Е  Ш  E  Н  И  Е

 

15.VІ.2016
 

Разград
 
 


..
 
Номер                                          Година                                              Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен
 

17. V.
 

2016
 
                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

В ПУБЛИЧНО заседание в   състав:

М. Н.
 

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
Секретар                                                                                 Председател

                                                                                                       

2015
 

 ТЪРГОВСКО
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

    111
 
                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година

съобрази следното:

                  Производство по реда   чл.694ТЗ във вр. с чл.124 ГПК.

                  Делото е образувано по молба вх.№5249/28.ХІІ.2015, депозирана в регистратурата на РОС от „С.” АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, западна промишлена зона,имот №59.

              Ищецът твърди качеството си на обявен в несъстоятелност длъжник,  възразил в срока на чл.690 ТЗ  срещу списък на приети от синдика по реда на чл.685ТЗ вземания,   чието възражение  срещу приетата от синдика обезпеченост  е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността,  в развило се пред него производство   чл.692 ТЗ.    

              Позовавайки се визираните в чл. на 646 ТЗ предпоставки, оспорва недействителност на учредените в  обезпечение на вземането и върху принадлежащо към масата на несъстоятелността му имущество,   ипотеки и особени залози ,  поради учредяване им  след   прогласената от съда дата на изпадането му в неплатежоспобност. По реда и в сроковете на чл.694 ТЗ „С.”АД предявява отрицателен установителен иск, оспорващ съществуване на приета от синдика и  одобрена  от съда по несъстоятелността обезпеченост на  предявено от ответника и прието от синдика вземане   на  „У. Б.”АД, ***, гр.София,   в размер на 1 592 684,00лв., съгласно сключени между тях договори за револвиращ кредит с №RC-436/29.ХІ.2010г. и №RC-555/18.V.2012г.             

               В  сроковете и по реда   на чл.367   ГПК, ответното  „У. Б.”АД, ***, гр.София на 29.ІІ.2016г. депозира отговор, с който оспорва допустимост на иска, поради липса на интерес от предявените до установяването им по съдебен ред обстоятелства. Счита иска за недопустимо предявен и  по причина, че срещу самото вземане не е постъпвало възражение по чл.690 ТЗ. Алтернативно, оспорва иска и  като неоснователен. Твърди валидност, на учредената в обезпечение на вземането ипотека, поради отсъстие и недоказаност на визираните в чл.646, ал.2, т.2 ТЗ предпоставки, респ. липса на постановен в съдебно производство акт за обявяване  относителната недействителност на ипотеката. Счита, че   обезпечените вземания са доказано съществуващи в дълг на обявения в несъстоятелност длъжник. Счита твърденията на ищеца  за  недоказани и опровергани от приложените по делото, и неоспорени от същия доказателства.  

            В законоустановения  и  предоставен му за това срок,   ищецът не се е възползвал  от правото си на допълнителна искова молба.      

             При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска му публично с.з. 

               В с.з., чрез процесуално представляващият го юрисконсулт Н., ответното дружество заявява, че поддържа направените с отговора на исковата молба възражения за недопустимост и неоснователност на предявеният срещу него иск.  

              Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на съда да приеме следното:

               По допустимостта на иска:  Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър. 

                   Във връзка с  дължимата преценка  за допустимостта на иска, предвид специалните изисквания  на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно   преписка по т.д.№25/2015г. по описа на РОС и установи:     

             Съдът намира, че е допустимо  сезиран с предявяване на иска от активно легитимирана, по см.на чл.694 във вр. с чл.690 и сл.ТЗ, страна - длъжник в производство по несъстоятелност,  възразил  срещу съществуване на предявена в срока на чл.685 ТЗ и приета  от синдика обезпеченост на вземания на ответното „У. Б.”АД, ***, чието възражение е оставено   от съда по несъстоятелността без уважение в провелото се по реда на чл. 692 ТЗ производство.              

               Възраженията  си относно несъществуване на предявената от ответника кредитор обезпеченост на вземането   сделка,  ищецът е  позовал  на идентични на депозираните с исковата му молба   основания(л.143, т.д.№25/2015).    

               В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №../18.ХІІ.2015г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения  от синдика списък , включващ и оспорената с иска  обезпеченост на вземанияна на ответнот другежество, по склю(чени с ищеца кредитни договори.     Одобреният от съда списък е обявен в ТР на 18.ХІІ.2014г. Считано от дата на обявяването му, едноседмичният срок за предявяване на иска по чл.694ТЗ изтича фактически на 25.ХІІ.2015- Коледа, неприсъствен ден. Изчислен по правилото на чл.60(6)ГПК, срокът   следва да се счита за спазен при предявяване на иска на 28.ХІІ.2016-първият следващ присъствен ден.             

                Исковата молба за установяване несъществуване на одобрената  от съда по несъстоятелността и  приета от синдика   обезпеченост на вземанията, е подадена на 28.ХІІ.2015г. Т. е. в рамките на предвидения за тази защита двуседмичен преклузивен срок. Освен това, видно от приложената към същата товарителница, същата е изпратена от ищеца чрез куриерска услуга на 24.ХІІ.2015г.-дата, попадаща в рамките на предвидения за предявяването на иска преклузивен срок.

           В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

            Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност.   Искът е установителен,  предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ   предпоставки за  допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на предявеното в несъстоятелността вземане.  Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на    кредитор и длъжник  в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.               

              Предпоставяйки  провеждането на предвидената по   чл.694ТЗ защита, с развило се преди това производство по оспорване на вземането или на неговата обезпеченост по реда на чл.692ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане е било прието.  По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е.,императивността на  цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и  като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

           Доколкото искът е  предявен   като отрицателно установителен, то по правилото на чл.124 ГПК за него важат иобщите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита.

               От материалите по т.д.№25/2015г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник  е и страна по сделките, материализиращи вземанията и обезпечеността им.   Образуваното срещу него производство по несъстоятелност има характер на универсален способ за принудително удовлетворяване на кредиторите, включитлно и привилегиите в реда на удовлетврляването им. Насочването  на всички предвидени за това действия се следват   към   доказано принадлежащото  към масата на несъстоятелността му имущество.  В този смисъл, отделно от интереса на кредиторите,  даващото привилегированост на   вземанията обезпечение,  предполага предпочтителното им удовлетворяване  именно чрез осребряването на   ипотекираните имоти.  Като акцесорно, учреденото в интерес на кредитора ипотечно право има за него и процесуален характер на привилегия пред останалите кредитори с приети в несъстоятелността вземания.  

                 Позовавайки се на недействителност на сключения между страните договор за ипотека,   ищецът отрича обезпечността на иначе неоспорените по кредитните договори вземания. В основание на претендираната недействителност на обезпечаващата вземанията сделка, въвежда предпоставките на регламентираната в чл.646, ал.2 ТЗ относителна недействителност. С цитираната разпоредба,  законодателят е предвидил прогласяването на недействителността на обезпечителните сделки като възможен способ за защита интересите на кредиторите и съхраняване, на предназначената за удовлетворяването им, маса на несъстоятелността.  Като  за разлика от абсолютната, произтичаща по силата на чл.646, ал.1 ТЗ нищожност, то  в хипотеза на чл.646, ал. 2ТЗ,   относителната недействителност  е установима в исково производство и с влязъл в сила съдебен акт. 

                 Ищецът не ангажира доказателства, от които  в настоящото производство да следва за безспорно  установено, че към дата на проведеното от него оспорване е налице  постановен и влязъл в сила съдебен акта, прогласяващ по реда на чл.646, ал.2 ТЗ относителната недействителност на учредената върху имотите му обезпечителна сделка.

                 Настоящото  производство не допуска установяване недействителността на обезпечението. Предмет на същото е устантовяване неъществуване на обезпечението към дата на предявявянето му от кедитора, респ. приемането му от синдика.

                   На следащо място, за да приеме, че искът е неоснователен и недоказан, съдът съобрази, че дадената, в обстоятелствена част на иска, интерпретация на предпоставките за твърдяната  относителна недействителност на обезпечаващите вземането сделки е неотносима към установената по делото фактическа обстановка.

                    За да е налице недействителност на оспорените като  такива обезпечения, то учредяването на ипотеката или залога е следвало да бъде извършено  от страните, последващо на обявената по отношение на длъжника дата на неплатежоспособност-14.V.2008г. и  в срок на една година преди дата на подадната по реда на чл.625 ТЗ молба за поставянето му в производство по несъстоятелност.

                     Молба вх. № 1673 , сезираща съда  с производството  за обявяването  на „С.” АД в несъстоятелност е депозирана в регистратурата на компетентния РОС на  27.ІV.2015г.  Сделките, по учредяване на оспореното обезпечение са извършени от страните съответно няа 29.ХІ.2010 и на 18.V.2012г.  (вж. в преписа по т.д.№25/2015 на РОС - договори за банкови кредити № RC-436/ 29/ 11/ 10 г. и  № RC-555/ 18. 05. 12 г.; договорни ипотеки с нот. акт № 21, т. ІІІ, рег. № 6174, дело № 355/ 01. 12. 2010 г. ;  нот. акт № 98, т. V, рег. № 6140, дело № 768/ 2010 г. ,;  нот. Акт № 142, т. І, рег. № 3096, дело № 106/ 2014 г.;  нот. акт № 100, т. ІV, рег. № 20336, дело № 947/ 2010 г. и   договорна ипотека с нот. акт № 135, т. ІІ, рег. № 6208, дело № 278/ 2012 г. ) .  Т.е.    еизвършването на обезпечителните сделки е предпито значително преди срока по чл.646, ал.2ТЗ), презумиращ знанието на ползващия се от обезпеченеито кедитор, за състоянието на неплатежоспособност и несъстоятелност на длъжника.

            Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно установено, че към дата на  предявяването й по реда на  чл.685ТЗ,  оспорената с иска обезпеченост на вземанията е била  валидно учредена върху принадлежащото към масата  на несъстоятелноста му движимо и недвижимо имущество.

    Обобщавайки изложеното, съдът намира,  че в съвкупността си  посочените   факти обосновават извод  за неоснователност на  предявения  отрицателно установителен иск.  В тежест на ищеца бе да докаже   необезпечеността на вземанията . По изложените мотиви, съдът намира, че същият   следва да се отхвърли  като неоснователен и недоказан.                                

При така постановения изход по делото, в тежест на ищеца се следва внасяне на дължимата се по см/ка на РОС държавна такса  .  

Водим от което, съдът

 

 

                                                                Р   Е   Ш   И

 

 

             ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният   от  „С.”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, западна промишлена зона,имот №59, в качеството му на длъжник в несъстоятелността по т.д.25/2015г. на РОС    против   „У. Б.”АД, ***, гр.София  , в качеството му на кредитор с предявени, приети и одобрени от съда  като обезпечени вземания,   отрицателен установителен иск, оспорващ одобрената от съда по несъстоятелността обезпеченост на  предявено    и прието от синдика вземане по договори за банкови кредити № RC-436/ 29.ХІ.2010 г. и  № RC-555/ 18. V. 2012г.

                Осъжда „С.”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.Разград, западна промишлена зона,имот №59, ,    да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 850,00 лв. като задължава масата на несъстоятелността му до посочения размер.

 Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                    Съдия:

MH