Решение по Търговско дело 112/2015г.

Р Е Ш E Н И Е

18.V.2016

Разград

12

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

26. ІV.

2016

съд

На Година

В ПУБЛИЧНО заседание в състав:

М. Н.

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар Председател

2015

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

112

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Производство по реда чл.694ТЗ във вр. с чл.124 ГПК.

Делото е образувано по молба вх.№5250/28.ХІІ.2015 , депозирана в регистратурата на РОС от „***”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***.

С молбата, позовавайки се на качеството си на длъжник в образувано срещу него т.д.№25/2015г. по опис на РОС за обявяване в несъстоятелност, по реда и в сроковете на чл. 694 ТЗ и в условията на обективното им съединяване „***”АД предявява против „***” ООД, ***, гр.Русе, в качеството му на кредитор с предявени, приети и одобрени от съда като обезпечени вземания, както следва:

1/Отрицателен установителен иск, оспорващ одобрената от съда по несъстоятелността обезпеченост на предявено от ответника и прието от синдика вземане на „***” ООД , възлизащо общо в размер на 350 000,00лв. , съгласно сключени между тях договори за търговски продажби. Оспорва приетата от синдика и одобрена от съда обезпеченост , поради учредяване на обезпечаващата вземането ипотека върху принадлежащ към масата на несъстоятелността недвижим имот, след дата на прогласената от съда неплатежоспобност, предпоставящо извод за нейната относителна недействителност по см. на 646 ТЗ.

2/ Отрицателен установителен иск, оспорващ съществуване на предявено, прието от синдика и одобрено от съда вземане в размер на 4 264,34лв., -дължима в изпълнение на търговски сделки по 43бр. фактури(без посочване на №, дата на издаване, размер и изискуемост на отделни вземания) главница и 11 955,93лв, дължими в обезщетение за забава на тази главница.

3/Отрицателен установителен иск, оспорващ съществуване на предявено, прието от синдика и одобрено от съда вземане в размер на 5 029,34лв. като неплатено по договор за ремонтна услуга възнаграждение.

В сроковете и по реда на чл.367 ГПК, ответното „***” ООД, ***, гр.Русе депозира отговор, с които оспорва допустимост на иска, като предявен след изтичане на предвидения за това преклузивен срок. Счита за недопустимо предявен иска, оспорващ приетата от синдика обезпеченост на вземането от 350 000,00лв., по приина, че срещу самото вземане не е постъпало възражение по чл.690 ТЗ. Алтернативно, оспорва исковете като неоснователни. Твърди валидност, на учредената в обезпечение на вземането ипотека, поради отсъстие и недоказаност на визираните в чл.646, ал.2, т.2 ТЗ предпоставки, респ. липса на постановен в съдебно производство акт за обявяване относителната недействителност на ипотеката. Счита, че оспорените вземания са доказано съществуващи в дълг на обявения в несъстоятелност длъжник. Счита твърденията на ищеца за недоказани и опровергани от приложените по делото, и неоспорени от същия доказателства.

В предоставен му за това срок, ищецът не се възползва от правото си на допълнителна искова молба и не ангажира становище по направените с отговора на ответника възражения по допустимост и основателност на предявениоте от него искове.

При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска му публично с.з.

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв.Спасов, ответното дружество заявява, че поддържа направените с отговора на исковата молба възражения за недопустимост и неоснователност на предявените срещу него искове. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски, съгласно приложен по реда на чл.80 ГПК списък с разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на съда да приеме следното:

По допустимостта на иска: Наличието на процесуална легитимация на страните, съдът констатира след извършена служебна справка по реда на чл. 23, ал.4 от ЗТР в търговския регистър.

Във връзка с дължимата преценка за допустимостта на иска, предвид специалните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно преписка по т.д.№25/2015г. по описа на РОС и установи:

Ответното дружество легитимира качеството си на кредитор, с предявено по реда и в срока на чл.685 ТЗ като обезпечено, вземане за 350 000,00лв., представляваща дължима и неизплатена цена по договор за доставка за течни горива, обективиран в приложени по делото 43 бр. Вземането е предявено като обезпечено с ипотека, договорно учредена върху принадлежащи към масата на несъстоятелността имоти на длъжника. По реда и в сроковете на чл.685ТЗ ответникът е впредявил и земане за платено по обезпечената сделка ДДС размер на 4 264,34лв и за дължимо му се в изпълнение на договор за ремонтна услуга възнараждение в размер на 5 029,34лв.

В списъка на приетите от него вземания, синдикът е включил предявените от този кредитор вземания общо в размер на 371 299, 61 лв., като : в т. 8.1 е включено вземане с поредност по чл. 722, ал. 1 т. 1 ТЗ - в размер на 350 000 лв,предявени като главница по незаплатени 43 бр. Фактури и като обезпечено с договорна ипотека ; в. т. 8.2 главница по същите фактури в размер на 4 264, 34 лв. без обезпечение с поредност на вземането чл. 722, ал. 1 т. 8 ТЗ - предявен от ответника като заплатен от него ДДС; вземане за 5 024, 34 лв., предявено като дължима и незаплатена цена по договор за ремонт на ремарке.

Ищецът, в качеството си на длъжник в производството по несъстоятелност е оспорил списъка с приети от синдика вземания, с подадено по реда и в сроковете на чл.690 и сл.ТЗ възражение. Възраженията си относно несъществуване на предявената от ответника кредитор обезпеченост на вземането и за недължимост на вземанията по ДДС и като цена по търговска сделка, ищецът е позовал на идентични на депозираните с исковата му молба основания(л.143).

В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №../18.ХІІ.2015г. съдът по несъстоятелността е одобрил изготвения от синдика списък , включващ обезпеченосх на нземането по договора за доставка на течни горива, вземане за Ддължимо по този договор ДДС и земането по договора за ремонтни услуги като е оствил без уважение, осопрващото същесвуването им възражение на длъжника. Одобреният от съда списък е обявен в ТР на 18.ХІІ.2014г. Считано от дата на обявяването му, едноседмичният срок за предявяване на иска по чл.694ТЗ изтича фактически на 25.ХІІ.2015- Коледа, неприсъствен ден. Изчислен по правилото на чл.60(6)ГПК, срокът следва да се счита за спазен при предявяване на иска на 28.ХІІ.2016-първият следващ присъсвен ден.

Исковата молба за установяване на оспореното вземане е постъпила в съда на 28.ХІІ.2015г.Т..е. в срока по чл.694, ал.1 ТЗ. Осве това, видо от приложената към същата товарителница, същата е изпратена от ищеца чрез куриерска услуга на 24.ХІІ.2015г.-дата , попадаща в рамките на предвидения за предявяването на исковете преклузивен срок.

Налице е относимост между предявените, оспорени и приети в производството по несъстоятелността вземания с вземанията, предмет на предявените по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ отрицателно установителни искове. Съдът намира, че искът е предявен от активно легитимирана страна-длъжник в производство по несъстоялност, възразила срещу съществуване на предявени в срока на чл.685 ТЗ и приети от синдика вземания, респ. обезпеченост на вземания, чието възражение е оставено от съда по несъстоятелността без уважение в провелото се по реда на чл. 692 ТЗ производство.

В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане. Т. е. на установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение между определени лица, които имат и качеството на кредитор и длъжник в производството по несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните в производството по специалния установителен иск по чл. 694 ТЗ.

Предпоставяйки провеждането на предвидената по чл.694ТЗ защита, с развило се преди това производство по оспорване на вземането или на неговата обезпеченост по реда на чл.692ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане е било прието. По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е.,императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

Доколкото исковете са предявени като отрицателно установителни такива, то по правилото на чл.124 ГПК за тях важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита. От материалите по т.д.№25/2015г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник е и страна по сделките, материализиращи вземанията и обезпечеността им . Образуваното срещу него производство по несъстоятелност има характер на универсален способ за принудително удовлетворяване на кредиторите. Насочването на всички предвидени за това действия се следва към доказано принадлежащото към масата на несъстоятелността му имущество. В този смисъл, отделно от интереса на кредиторите, даващото привилегированост на вземанията обезпечение, предполага предпочтителното им удовлетворяване именно чрез осребряването на ипотекираните имоти. Като акцесорно, учреденото в интерес на кредитора ипотечно право има за него и процесуален характер на привилегия пред останалите кредитори с приети в несъстоятелността вземания.

Позовавайки се на недействителност насключения между страните договор за ипотека, ищецът отрича обезпечността на иначе неоспореното по договора за доставка на течни горива вземане

С нот. акт от 27. ХІІ. 2013 г. № 61, том № ХVІ, рег. № 12878, дело № 2294 от 2013 г. на нотариус С. С. е учредена договорна ипотека върху два недвижими имота, собственост на длъжника за обезпечаване на вземанията на кредитора за заплащане на предоставени горива на стойност 350 000 лв.

От приложеният като доказателство договор, е видно, че сделката по учредяване на процесното обезпечение е сключена в предвидената за действителността й нотариална форма, при гарантиращо поредността му вписване в СлВп.

Длъжникът твърди, че като сключена в т.нар. подозрителен период - след началната дата на неплатежоспособност, установена от съда – 14.V. 2008 г, , по см. на чл.646ТЗ сделката е относително недействителна и вземането като необезпечено следва да бъде отнесено като хирографарно по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

На посоченото основание, искът за несъществуване на учреденото в изпълнение на вземането обезпечение е неоснователно и недоказано. Предвидената по см. на чл.646 ТЗ нищожност е относителна и не се прилага служебно. Установяването й се следва по исков ред. Като по регл. на чл.649ТЗ, длъжникът в несъстоятелност не е в кръга на лицата, активно легитимирани с предявяване на иска за прогласяване относителната недействителност на ипотеката, учредена в обезпечение вземането на кредитора.

По същество на останалите искове, отричащи съществуването на приети и одобрени от съда вземания, съдът приема същите за неоснователни и недоказани. В съвкуността си, противно на заявените с исковата молба твърдения, доказателствата по делото установяват вземанията като дължими от ищеца по основание, размер и с настъпил към дата на предявяването им от кредитора по реда на чл.685ТЗ падеж.

В заключение, прието като компетентно и относимо към останалите доказателства, назначената по делото ССЕ констатира-редовно водено при ответното дружество счетовдотво и нередовно такова при ищеца. Фактурите по обезпеченото вземане са издавани от ответника във връзка с изпълнение на сключения с ищеца Договор за доставка на течни горива от 1.VІІ.2011г и осчетоводявани редовно по водената при него см/ка 411”Клиенти”.

Поради честото забавяне на плащанията от срана на ищеца и нуждата от оборотни средства, на 11.V.2012г. ответното дужество сключва Договор за факторинг №А00122/11.V.2012г., по силата на който прехвърля вземанията си по търговски сделки със „***” към „***”ЕООД.

Като при действие на договор за факторинг за прехвърлените вземания е била обособена отделна см/ка 414”Клиенти по факторинг” . В счетовоството на ответника е установено наичие на документи, доказващи доставката на договорените количества течни горива. Вещото лице установява, че от извършените доставки остават 43бр. фактурирани и неизплатени такива, взлизащи общо на 354264,34лв. От процесните 43бр. фактури, в рамките на договорения с Анекс №3/1.VІІ.2011г. лимит, са фактурирани и неизплатени доставки за 350 000,00лв.

При счетоводното пиключване на финансовата 2014г., през м.ІІІ. на 2015г. межуд ищеца и ответника е извършена инвентаризация на разчети-сравняване на поетите от първия задължения с вземанията на втория. В отговор на писмо изх. №132.34/12.ІІІ.2015г. на „ответното 0зружество, ищецът е потвърдил като негово вземане задълженията си по процесните фактури, общо в размера на 354 264,34лв., включвад до размера на 4 264,34лв., платен от ответника ДДС.

С оглед на това, до размера на 350 000 лв вземането по процесните фактури е обезпечено, а в останалата част от 4 264, 34 лв. е хирографарно.

В чл. 9 от сключения между страните 1. VІІ. 2011 г. договор за доставка на течни горива, същите са договорили и лихва за забава на главницата в размер на 0, 08% за всеки просрочен ден, считано от датата на изискуемостта на вземането. Вещото лице установява, че по процесните 43бр-фактури задъжението е неплатено. При формирана и доказано нелатена главница от 354 264,34лв. Ищецът не оспорва наличието на просрочени задължения, а само механизма на начисляване на изтеклата за периода на забата лихва, тъврдейки произволност на определянето й по лихения лист.

Считано от дата на просрочие на дължимото по главницата плащане до дата на предявяване на вземането по реда на чл.685ТЗ, следващата се за забава на същата мораторна лихва се установява от вещото лице по ССЕ в размер на 11 955,93лв. Депозирано в този смисъл, в тази си част експертното заключение се явява относимо и към прложения като докателство лихвен лист. Като обективно и неоспорено от страните , същото е прието от съда.

Неоснователно е възражението на длъжника по отношение на сумата 5 029, 34 лв. незаплатена сума за ремонт на ремарке – цистерна. Същата се дължи въз основа на сключен Договор за наем от 1. ІV.2015 г. за предоставяне под наем на ремарке – цистерна от длъжника на кредитора и ремонта за сметка на длъжника е уговорен в чл. 3, ал. 2 от договора. Представени са и две фактури за стойността на ремонта. Извършването на който, по силата на така сключения договор е предвидено за см/ка на ищеца, в качеството му на наемодател.

Между страните не съществува спор, относно установените между тях облигационни отношения. Като такива по силата на сключени между тях договор за търговска продажба-доставка на горива и наемен договор, на които ответникът е основал вземанията си.

Обобщавайки изложеното, съдът приема за безспорно установено, че към дата на предявяване на вземанията по чл.685ТЗ, е налице и волеизявление на ищеца за съществуване на вземането по втория от исковете от исковете. Обективирано като негово извънсъдебно признание в отправения до ответното дружество отговор на писмо изх.№132.34/12.ІІІ.2015г.

Обобщавайки изложеното, съдът намира, че в съвкупността си посочените факти обосновават извод за неоснователност на всеки от предявените отрицателно установителни В тежест на ищеца бе да докаже недължимостта и необезпечеността на същите . По изложените мотиви, съдът намира, че същите следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани. При така постановения изход по делото, в тежест на ищеца се следва внасяне на дължимата се по см/ка на РОС държавна такса и разноски, в полза на претендиралия присъждането на такива ответник.

Водим от което, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани ,предявените в условията на обективното им съединяване и по реда на ч.694 ТЗ от „***”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, в качеството му на длъжник в несъстоятелността по т.д.25/2015г. на РОС против „***” ООД, ***, гр.Русе, в качеството му на кредитор с предявени, приети и одобрени от съда като обезпечени вземания, искове , както следва:

Осъжда „***”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, , да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 845,00 лв. като задължава масата на несъстоятелността му до посочения размер.

Осъжда „***”АД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***,за сметка на масата на несъстоятелността да заплати на „***” ООД, ***, гр.Русе разноски по делото в размер на 2 300,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: