РЕШЕНИЕ

№ 2 / 23.02.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На първи февруари, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Д.Г.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 2 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. ГПК и предметът на делото е с граждански характер – особено исково производство по чл.341 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ”Буран – И.С.”, подадена чрез пълномощник, против решение № 368 / 18.11.2015г. по гр.д. № 1011/ 2015г. по описа на РРС, с което е отхвърлен предявения от същия иск за делба на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр.Разград. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да допусне до делба процесния имот. В съдебно заседание поддържа въззивната жалба чрез неговите пълномощници.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „Елена груп”ЕООД е депозирал писмен отговор чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. В съдебно заседание поддържа становището си чрез явилия се пълномощник.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 14.01.1998г. ЕТ”Буран – И.С.” е придобил от Община Разград чрез продажба на търг с явно наддаване общински имот, представляващ магазин за платове, находящ се в гр.Разград, ул.”Марица” № 9, със застроена площ 106,40кв.м., състоящ се от търговска зала от 41,55кв.м., склад от 37,28кв.м., сервизни помещения от 5,9кв.м., помещение за ел.табло от 3,06кв.м., хладилна камера от 2,9кв.м., вход - 4,32кв.м., заедно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж.

Впоследствие, на 29.01.1999г. Община Разград е отстъпила възмездно на едноличния търговец право на строеж на 18кв.м. за пристрояване към закупения магазин. Пристрояването е реализирано, видно от издаденото разрешение за строеж № 127 / 12.05.1999г., протокол за откриване на строителна площадка от 30.06.2000г. и удостоверение № 62 / 1.10.2008г. за въвеждане в експлоатация на преустроения съществуващ магазин с пристрояване и префасадиране. Пред първостепенния съд е изготвено и прието заключение на съдебнотехническа и оценителна експертиза, от което се потвърждава фактът на реализиране в цялост на отстъпеното право на строеж. Същото се състои в пристрояване на магазина в лицевата част, по цялата дължина на лицето на търговския обект. Установено е, че пристройката няма самостоятелен характер, а се явява част и едно цяло със съществуващия обект, изградена като разширение на търговското помещение. След извършеното пристрояване, имотът е увеличил площта си на 124,40кв.м., видно от приложената в първоинстанционното производство схема на самостоятелен обект в сграда по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-37 / 10.03.2008г. на изп.директор на АГКК.

Жалбоподателят е длъжник по образувано изп.д. № 20107610400151 по описа на ЧСИ Г.Солаков. В хода на предприетите действия по принудително изпълнение на задълженията, процесният обект е бил изнесен на публична продан. С постановление, влязло в сила на 16.06.2010г., недвижимият имот е възложен на въззиваемия „Елена груп”ЕАД. В постановлението, както и във всички документи, съставени в хода на изпълнителния процес, имотът е описан с обща площ 106,40кв.м., включваща търговската зала от 41,55кв.м., без да е отчетено нейното разширение.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи, аналогични с тези на районния съд: въззиваемото дружество „Елена груп”ЕАД се легитимира като едноличен собственик на целия имот с постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ Г.Солаков и влязло в сила на 16.06.2010г. Видно от неговото съдържание, прехвърлена е собствеността върху целия имот с идентификатор 61710.505.430.3.59 с описание на местоположение и граници /което е достатъчно, по аргумент от чл.484 ал.1 т.3 и чл.588 ал.1 т.3 ГПК/, а не върху идеална или реална част от същия. Постановлението представлява годен титул за собственост, съгласно чл.496 ал.2 ГПК. Действително, в него е отразена площ на обекта 106,40кв.м., което е с 18кв.м. по-малко от действителната площ. Няма спор по фактите, а и от доказателствата – изготвената съдебнотехническа и оценителна експертиза е установено, че след реализиране на отстъпеното право на строеж, пристройката няма самостоятелен характер, а първоначално съществуващият търговски обект и извършеното пристрояване представляват един цял недвижим имот. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че вследствие на извършената публична продан е прехвърлена само част от обекта с площ 106,40кв.м., защото тази площ няма самостоятелен характер. След извършване на проданта в изпълнителния процес и след влизане в сила на постановлението за възлагане, въззиваемото дружество е станало собственик на целия недвижим имот, независимо, че в титула за собственост е отразена по-малка площ. Изводът се налага по аргумент от чл.210 ЗЗД, регламентиращ, че при продажба на имот с отклонение в площта продавачът може да иска увеличение на цената, а купувачът има право да развали договора, т.е. разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че след извършване на сделката вещнопрехвърлителният ефект от нея е настъпил за цялата площ, отразена в документа за собственост. Изключението в ал.3 на същия член, налагащо се в случая на публична продан, какъвто е и настоящият, се отнася до ограничаването на възможностите на всяка от страните по сделката, уредени в ал.1 и 2, но не и до прехвърлителния ефект, който е настъпил след извършване на продажбата. Купувачът е получил правото на собственост върху целия имот, поради което предявеният иск за делба се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Във въззивната жалба се навежда оплакване за изложени мотиви в решението на районния съд, които нямат отношение към настоящия спор. Действително, такива са изложени, но доколкото волята на районния съд е ясна в останалата част от съдържанието на съдебния акт, въззивният съд счита, че допуснатото нарушение не е от категорията на съществените, които да увреждат процесуалните права на защита на страните.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 368 / 18.11.2015г. по гр.д. № 1011/ 2015г. по описа на РРС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ