РЕШЕНИЕ№3

В ИМЕТО НА НАРОДА

10.03.2016 г.

Година 2016

Град Разград

Разградски окръжен съд

на петнадесети февруари

2016 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

При секретаря Н. Реджебова , като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №6 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 и сл. от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от „Биопертол”ЕООД,с.Здравец,област Варна, представлявано от управителя Б.Д.,чрез пълномощник адв.Л.Бажлеков от ВАК против Решение № 308 / 15.10. 2015 г., постановено по гр. дело № 1945 / 2015 г. по описа на Разградски РС , с което в производство по чл.422 ГПК съдът е отхвърлил ,предявения от дружеството иск,за установяване ,че съществува вземане на ищеца от ответното дружество „Транс Систем 2012 „ЕООД,гр.Врана за сумата 1 427.14 лв.,представляваща цена на продадено гориво по фактура №1000000262 / 27.06.2013г., както и за сумата 192.67 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху горната главница за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1350/2014г. по описа на Районен съд – Разград.

В жалбата се излагат доводи ,че решението е необосновано и незаконосъобразно,тъй като направените от съда правни изводи не се подкрепян от събраните по делото доказателства.Прави се искане за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.Претендират се разноски за две инстанции.Представят се писмени доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.Депозира писмено становище в което поддържа изцяло становището заявено с въэззивната жалба.Прави искане да бъдат приети писмените доказателства,приложени към жалбата. Въззиваемото дружесто не изпраща представител ,призовано по реда на чл.50 от ГПК.

За да се произнесе,Разградският окръжен съд,съобрази следното:

Производството пред РРС е било образувано въз основа на искова молба с правно основание чл.422 от ГПК ,подадена от ищеца „Биопетрол”ЕООД,с.Здравец,област Варна, представлявано от управителя Б.Д.,чрез пълномощник адв.Л.Бажлеков от ВАК срещу дружеството - ответник „Транс Систем 2012 „ЕООД,гр.Разград, сега въззиваем с променено седалище в гр.Врана за установяване в отношенията между страните, че „Транс Систем 2012 „ЕООД дължи на ищеца сума в размер на 1 427.14 лв.,представляваща стойността на закупени горива, ведно със лихва за забава от възникване на задължението,27.06.2013 г. до 04.08. 2014г.,дата,предхождаща подаването на заявление по реда на чл.410 от ГПК от страна на ищеца.

За посочените по-горе суми ,главница и мораторна лихва,както и законната лихва върху главницата и разноски в полза на ищеца „Биопетрол”ЕООД,с.Здравец,област Варна е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1350/2014г. по описа на Районен съд Разград. Длъжникът възразил по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед,поради което и ищецът предявил установителен иск за вземането.С исковата молба представя фактура №1000000262 от 27.06.2013г., договор за покупко-продажба на гориво №25 от 27.03.2013г., опис на автомобили на ответника и опис на зареденото гориво.Направил е и искане в същата за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в законовия срок.Не се е явил и в съдебно заседание за да заяви становище по иска.

Ищецът с исковата молба е поискал назначаването на съдебно-счетоводна експертиза,в случай ,че ответникът оспори предявения иск. РС с определението си по чл.140 от ГПК е назначил експертизата,която впоследствие е заличил ,поради невнасяне от страна на ищеца на определения депозит.Постановил е отхвърлително решение,основавайки същото на представените в заповедното производство два фискални бона и фактурата ,представена с възражението и исковата молба,като е приел,че същите представляват доказателство за извършено плащане на зареденото гориво от страна на ответника в деня на тяхното издаване.

Тези два бона установяват ,че на 27.06.2013 г. ответникът е извършил зареждане на течни горива на обект на ищеца,както следва ,по първия-342.34 литра при цена 2.63 за литър на обща стойност 900.35 лв. и по втория-200.3 литра при цена 2.63 за литър на обща стойност 526.79 лв.И двата фискални бона съдържат отбелязването „ПО БАНКА”,означаващо,че не се извършва плащане в брой при зареждането на горивото, а същото ще бъде извършено по банков път.В тях са посочени и номерата на двете транзакции,установяващи извършената сделка продажба на гориво.От представената по делото фактура се установява само и единствено задължаването на ответника да заплати посоченото гориво при посочената цена,но не и извършено от последния плащане,в качеството му на купувач,тъй като във фактурата не е посочен банков документ за извършено плащане или съответно такова в брой.Видно и от представения по делото договор от 27.03.2013 г.,чл.6.3 страните са уговорили плащанията на заредените горива да се извършва по банков път.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна,РОС направи следните правни изводи:

Предмет на исковото производство по  чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на самото "изпълняемо право", въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение и което е било предмет на преценка в заповедното производство . Ето защо в исковото производство предмета на доказване е обусловен от "основанието", на което е издадена заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите,които му дават право да я получи,освен ако е уговорено друго. В тежест на ищцовата страна е да установи,при условията на пълно и главно доказване, кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма, а именно: наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка, за да възникне задължението на ответника за заплащане на продажната цена.Безспорно в случая е доказана от ищеца доставката на горивото за ответника на дата 27.06.2013 г.,съгласно представените фискални бонове и фактура от същата дата.В тежест на ответника-купувач е да докаже извършеното плащане по банков път ,така както е уговорено между страните в договора от 27.03.2013 г.,което не е сторено.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че искът за установяване вземането на ищеца е основателен и доказан, и като такъв следва да бъде уважен, съобразно петутима на исковата молба.

В този смисъл РС Разград е постановил валидно и допустимо,но неправилно решение,което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго ,с което предявеният иск да бъде уважен.

Ищецът е направил и искане за присъждане на разноски по делото за две инстанции.Съгласно приложеният списък за първата инстанция същите са в размер на 407.09 лв., а за въззивната инстанция същите са размер на 57.40 лв. и следва да се възложат в тежест на ответника.

Воден от изложеното ,Разградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Решение №308/15.10.2015 г.,постановено по гр.дело №1945/2014г по описа на Разградски районен съд И ВЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземането на „Биопертол”ЕООД,с.Здравец,област Варна, ЕИК-202235209 по отношение на ответника „Транс Систем 2012 „ЕООД,гр.Врана,ЕИК-202180442 за сумата 1 427.14 лв.,представляваща цена на продадено гориво по фактура №1000000262 / 27.06.2013г., както и за сумата 192.67 лв. мораторна лихва ,дължима за периода 27.06.2013г.-04.08.2013 г.,ведно със законната лихва върху дължимата главница от 07.08.2014 г.до окончателното й заплащане за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1350/2014г. по описа на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА„Транс Систем 2012 „ЕООД,гр.Врана,ЕИК-202180442 да заплати на „Биопертол”ЕООД,с.Здравец,област Варна, ЕИК-202235209 сумата 464.49 лв. съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

След влизането му в сила същото следва да се изпрати на заповедният съд за издаване на изпълнителен лист.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ