Р Е Ш Е Н И Е № 4

Гр.Разград, 13.04.2016г.

Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Д.Иванова в. т. д. № 11 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Атон Груп ООД гр.Кубрат, представлявано от Н.И.С., подадеина чрез адв.Г.М. от АК-Русе против Решение № 149/16.11.2015 г. по гр.д. № 171/14 г. по описа на РС-Кубрат, в частта, с която е признат установителния иск, досежно главница, лихви и съдебно-деловодни разноски, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при сериозни нарушения на съдопроизводствените правила. С цитираното решение РС-Кубрат е признал за установено по отношение на АТОН ГРУП ООД- гр.Кубрат, ЕИК ********** вземането на ИНТЕРАЛИС КЕМИКЪЛС ЕАД гр.София, ЕИК ********, по издадена в полза на дружеството срещу него Заповед № 49/18.02.2014г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.02.2014г., по гр.д.№ 80/2014г. по описа на РС-Кубрат, с която е разпоредено дължника- Атон Груп ООД да плати на ищеца- заявител, неплатените свои задължения по данъчни фактури №№ 23 815/05.02.13г., 24 089/28.02.13г., 24 160/07.03.13г., 24 373/27.03.13г., 24 444/02.04.13г., 24 573/15.04.13г., 24 635/22.04.13г., 24 840/15.05.13г., 24 991/29.05.13г., 25 104/07.06.13г., 25 196/17.06.2013г., 25 297/26.06.13г., 25 518/16.07.13г., в размер на 18 412.20 лв.- стойност на доставена от ищеца на ответника и неплатена от него стока- парафин, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2014г. до окончателното плащане; и 1 536.89лв.- обезщетение за забавено изпълнение, в размер на законната лихва за времето от датата на издаване на всяка една фактура до постъпването на заявлението по чл.410 от ГПК, и е отхвърлил исковата претенция за разликата до първоначално заявените за плащане размери на задълженията- 19137лв. главница и 1547.36лв. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати съразмерно с уважената част от иска сумите: 1 549.14лв.- разноски за платена държавна такса и възнаграждение за един адвокат в заповедното производство, както и 2 162.88лв.- разноски за доплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и на един адвокат в производството пред първоинстанционния съд.

В жалбата се излагат доводи, че съдът не е проверил идентичността на заповедното и исковото производство, както от субективна така и от обективна страна, твърди че липсва правен интерес и недопустимост на иска по чл.422 от ГПК, поради което моли иска да бъде отхвърлен изцяло или част от него, като претендират съдебно-деловодните разноски по делото изцяло. Считат, че е налице неоснователно разширяване на предмета и размера на иска, който по реда на чл.422 от ГПК не може да излиза от петитума и наведените фактури от ищеца в заповедното призводство. Съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като е допуснал и водил производство, отклоняващо се от процедурите на иска по чл.422 от ГПК. Съдът в нарушение на ГПК е дал на ищеца възможност да представя писмени доказателства, въпреки сроковете и е налице преклузия.

Не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия ИНТЕРАЛИС КЕМИКЪЛС ЕАД гр.София, ЕИК *********, които видно от отбелязването в съобщението са получили препис от въззивната жалба на 11.01.2016г. и законоустановения срок за писмен отговор е изтекъл на 26.01.2016г.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено, че между страните за времето от 23.07.2010г. до 16.07.2013г. са съществували търговски взаимоотношения във връзка с доставка на парафин. В тази връзка въззиваемият, в качеството си на продавач, е следвало да достави и предаде суровина- парафин /съответно индивидуализирано по вид, количество и цена/, а жалбоподателят, в качеството си на купувач да заплати съответната цена за получената стока. В тази връзка, с оглед на представените по делото фактури, извлечения от банкови сметки и експертиза, се установява, че за цитирания период между страните са осъществени продажби в общ размер, с ДДС на 83 688лв.; продажбите по всяка една от фактурите, издадени от въззиваемия са включени в дневниците за продажби на дружествата и в съответните сп равки-декларации по ЗДДС, за всеки един от данъчните периоди; общия размер на изплатената от ответника по извършените доставки е 65 275.80лв., като разликата между внесените и дължими суми е в размер на 18 412.20лв.

За посочения период на търговски взаимоотношения жалбоподателят е погасявал задълженията си /извършвал плащанията по фактурите/ извън договорените във фактурите срокове /за 2010 и 2011г.- до 30 дни след издаване на фактурите, а за 2012 и 2013г.- до 3 дни след издаването им/, като в платежните документи при плащане не е посочвал изрично по коя точно фактура е плащането. Ето защо, в съответнствие със счетоводните стандарти въззиваемият е отбелязвал плащанията на задълженията в хронологичен ред- първо се погасяват по-старите задължения, след което се преминава на последващите. Вещото лице установява, че размерът на законната лихва за забава върху невнесените по сметка на дружеството-продавач 18 412.20лв. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 1 536.89лв.

Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи.

В условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца на всички факти и обстоятелства досежно претенцията на иска по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.327 и чл.294 от ТЗ, предявен по реда на чл.422 от ГПК, искът се явява основатален и доказан, както е приел РС в размер на 18 412.20лв. и 1 536.89лв.- обезщетение за забавено изпълнение, като е отхвърлил исковата претенция до първоначално предявените размери. По безспорен начин ищецът доказва наличието на валидно, ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ответника- договор за продажба на парафин. Налице са облигационни отношения по силата на съществуващи търговски взаемиотношения между страните, като ищецът/въззиваем доказва по безспорен начин, относимите към предмета на доказване, съобразно доказателствената тежест обстоятелства- а именно валидно, ликвидно и изискуемо вземане /продажба и предаване на суровина- парафин на жалбоподателя/ответник/ на обща стойност 18 412.20лв. /представялащи стойност на доставен парафин за 2013г., но незаплатен в срок от жалбоподателя/.

Изложените от правна страна мотиви в тази насока на РС-Кубрат са подробни и пълни, поради което не следва да бъдат преповтаряни от настоящата инстанция, а съдът препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че съществено са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдено възражението им по повод оспорване истинността на представените към заявлението по чл.410 от ГПК 13 бр. фактури и съответно не е открито производство по чл.193 от ГПК, съдът намира същото за неоснователно. Действително с депозираното на основание чл.414 от ГПК възражение вх.№ 508/28.02.2014г. жалбоподателя, чрез пълномощник адв.Младенов е направил възражение, че не е подписвал приложените към заявлението по чл.410 от ГПК 13бр. фактури, оспорил ги е с искане за откриване производство по чл.193 от ГПК. Впоследсттвие обаче цялостното поведение на ответника и лично на неговия управител /депозирания писмен отговор на исковата молба, лично заявеното в с.з./ сочат, че не поддържат това възражение, напротив изрично е заявено, че не опсорват приложените фактури. Това е възприел и съда в доклада по делото, поради което и не е открито производство по чл.193 от ГПК, тъй като не е било направено и поддържано оспорване истинността на приложените фактури в този смисъл.

Наведените в жалбата доводи за нарушение на съдопроизводствените правила също са неснователни, тъй като липсва нарушение на чл.147 от ГПК. Доказателствата са представени във връзка с твърдяните от ответника обстоятелства- а именно, че е изплатил всички свои задължения към ищеца, същите са представени своевременно, като не е нарушен принципа на равнопоставеност на страните и състезателното начало. В тази връзка съдът не е допуснал неоснователно разширяване на предмета и размера на иска.п налице е пълно съответствие между заявеното в заповедното производство по чл.410 от ГПК и исковото такова.

Въззивната инстанция намира, че оплакването за нарушение на материалния закон също е неоснователно. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до правилния и в съответствие са материалния закон извод, че е налице валидно, ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ответника АТОН ГРУП ЕООД гр.Кубрат в полза на ищеца Интералис Кемикълс ЕАД гр.София до размера на 18 412.20лв.- неплатени задължения по данъчни фактури и представялващи стойност на доставена и неплатена стока- парафин, като е отхвърлил иска за разликата до първоначално предявения размер 19 137 лв., и сумата от 1 536.89лв. обезщетение за забавено изпълнение, като е отхвърли този иск до първоначално предявения размер на 1 547.36лв.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение на районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 149/16.11.2015 г. по гр.д. № 171/2014 г. по описа на Кубратския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

НР

2.