Р Е Ш Е Н И Е № 5

Гр.Разград, 08.04.2016г.

Разградският окръжен съд в открито съдебно заседание на двадесет и първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: ЛАЗАР МИЧЕВ

Членове: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Д.Иванова в. т. д. № 13 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ц.С.В. *** против Решение № 5/13.01.2016г. по гр.д. № 334/15 г. по описа на РС-Кубрат, с което са признати за установени по отношение на него вземанията на ЕУ Транс Лимитид ООД гр.Бургас, по издадена в полза на дружеството Заповед № 126/10.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 287/2015г. на РС-Кубрат за сумите, както следва: 1/ 1 421.60лв.- дължима на основание чл.79 във вр. с чл.240 от ЗЗД, неплатено задължение по сключен между страните Договор за заем от 19.08.2013г., като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер 1 560лв. като неоснователен, поради извършено прихващане със сумата от 138.40лв., представляваща неплатена от дружеството разлика до начисленото на В. обезщтение за неползван платен годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовия договор с него, в размер на 182.25лв. чиста сума за получаване, считано от 17.06.2014г. на основания чл.224, ал.1 от КТ; 2/ 173.10лв.- дължима на основание чл.86 от ЗЗД съставляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху сумата 1560лв. за периода 20.02.2014г. до 16.06.2014г. и върху сумата 1421.60лв. за периода 17.06.2014г. до посочената в заявлението дата 21.04.2015г., като отхвърля предявения иск за разликата до предявения размер 265.33лв. Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК по компенсация за разноски по делото в размер на 451.16лв.

В жалбата се излагат доводи, че решението е изцяло незаконосъобразно, необосновано и неправилно, тъй като районния съд е нарушил грубо правилата на гражданското съдопроизводство, принципите на състезателност и равнопоставеност на страните, не е изяснена фактическата обстановка по делото, тълкувал е неправилно разпоредбите на закона, съдебната практика и доказателствата, в следствие на което е достигнал до неправилни правни изводи. Счита, че в нарушение на чл.147 от ГПК съдът е допуснал събирането на писмени доказателства по почин на ищеца. Счита, че е нарушен материалния закон, тъй като няма заповед по чл.210 от КТ и правените удръжки от трудовото му възнаграждение са незаконосъобразни. Счита, че е нарушено правилото на чл.104, ал.1 от ЗЗД. Счита, че неправилно съдът е приел, че дължимото му обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е в размер на 182.25лв., а такова му се следва в размер на 472.50лв., каквото е заключението на вещото лице в първия му вариант, което именно е правилно и обосновано. Счита, че не е доказан размера на обезщетението за забава. Поради изложеното моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените срщу него искове, както и да се произнесе по същество по основателнотстта на направеното от него възражение за прихващане.

В депозирания писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия ЕУ ТРАНС ЛИМИТЕД ООД гр.Бургас, подадена чрез пълномощника им адв.Б.Назми, се излагат доводи, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а депозираната жалба изцяло неоснователна. Формираната от съда фактическа обстановка, изложена в мотивите, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателсвения материал. Изградените въз основа на нея правни изводи кореспондират с приложимите за казуса правни норми. Ответникът не отрича, а и напълно се доказва вземането на дружеството. Ето защо счита, че липсват посочените отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е бил в трудово-правни отношения с въззиваемия в периода м.04.2013г.-м.06.2014г., като трудовия договор между страните е прекратен със Заповед № 17/17.06.2014г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. В последната като причина се сочи изразено в телефонен разговор желание на работника за напускане, като в полза на В. не са начислявани обезщетения за срока на недадено или неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и за неползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ, не са начислявани и дължими в полза на дружеството обезщетения. Заповедта не е връчена на работника, макар и регистиррана по реда на чл.62, ал.3 и ал.5 от КТ, но като неоспорена в срока и по реда на КТ, същата е влязла в сила.

В хода на трудовото правоотношение, на 19.08.2013г. В. получил от представляващия дружеството сумата 800 евро- 1560 лв., като се задължил да я върне в 6-месечен срок, считано от същата дата, т.е. до 19.02.2014г. За получения заем, същият подписал приложената към заявлението за издаване на запис на заповед на парично задължение по чл.410 от ГПК /ч.гр.д.№ 287/2015г. на РС-Кубрат/, изходяща от В. и неоспорена от него Декларация.

Във връзка с направените възражения от страна на ответника Ц.В., че е изплатил сумата по процесната декларация чрез удръжки от трудовото възнаграждение, ищецът /въззиваем по настоящото дело/ е заявил, че действително са правени удръжки от трудовото възнаграждение и командировъчните на В., но във връзка с извършено от него административно нарушение на територията на Кралство Испания и наложена му глоба в размер на 1500 евро, за което е съставен Акт от 14.01.2014г. Лично един от съдружниците на дружеството- Десислав Йотов е извършил банков превод на 14.01.2014г. за сумата 1050 евро, ползвайки 30% намаление на размера на глобата при плащане веднага. С протокол от 14.01.2014г. на Общото събрание на съдружниците на дружеството било решено сумата от 1050 евро да бъде удържана от полагащите се командировъчни- дневни на В..

От заключението на назначената, неоспорена и приета от съда допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимите за периода м.04.2013г.-м.08.2014г. трудово възнаграждение и командиворъчни за дневни пари са в размер на 22 680.92лв., от които за същия период са му изплатени 20 488.90лв., т.е. с 2 192.02 лв. по-малко; работодателят дължи на В. обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 9 работни дни сумата 182.25лв.; в счетоводнството на дружеството е осчетоводен извършен по сметка на ответника превод на сумата 1560лв., съставляващи даден му заем, като операцията е отразена в данните от банковата сметка на ответника и тази сума не се отнася към изплатените възнаграждения и командировъчни.

На 23.04.2014г. дружеството е отправило до Цв.В. покана за доброволно изпълнение по договора за заем- л.14 от ч.гр.д.№ 287/2015г. на РС-Кубрат, като му е дал едномесечен срок за очакваното одоброволно изпълнение и изплащане на сумата 1560 лв.- заем и 265.33лв.- обезщетение за забавено изпълнение. Тъй като не постъпва плащане на 08.07.2015г. въззиваемият предявява пред РС-Кубрат Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, образувано е ч.гр.д.№ 287/2015г. на РС-Кубрат, което е приложено и по което съдът е издал Заповед № 126/10.07.2015г. за изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение по изпълнението вх.№ 1553/23.07.2015г. от жалбоподателя. С Разпореждане № 946/27.07.2015г., връчено на 05.08.2015г. на заявителя е указано, че в едномесечен срок следва да предяви иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изъплнение, предвид депозираното възражение.

В рамките на този едномесечен срок, на 12.08.2015г. с вх.№ 1676 в РС-Кубрат е депозирана исковата молба и образувано гр.д.№ 334/2015г. по описа на РС-Кубрат.

Тази фактическа обстановка, възприета по аналогичен начин от районния съд се споделя изцяло от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правни изводи.

В условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца на всички факти и обстоятелства досежно претенцията на иска по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и сл. от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, по реда на чл.422 от ГПК, искът се явява основатален и доказан, както е приел РС в размер на 1 421.60лв., като е направено прrхващане със сумата от 138.40лв.- неплатена част от дружеството разлика до начисленото на В. обезщетение за неползван платен годишен отпуск. По безспорен начин ищецът доказва наличието на валидно, ликвидно и изискуемо вземане по отношени на ответника- договор за заем на сумата от 1 560лв. Налице са облигационни отношения между страните, различни от трудово-правните между тях, като ищецът/въззиваем доказва по безспорен начин, относимите към предмета на доказване, съобразно доказателствената тежест обстоятелства- а именно валидно, ликвидно и изискуемо вземане /даване в заем на жалбоподателя/ответник/ сумата от 800 евро /1560лв./, която е следвало да бъде върната в 6-месечен срок, изтичащ на 19.02.2014г., поради което на 20.02.2014г. е настъпила изискуемост на дълга.

Във връзка с направеното възражение от жалбоподателя, че сумата от 1560лв. е удържана от въззиваемия чрез удръжки от трудовото му правоотношение, е недоказано. В тежест на ответника е да докаже, че е извършил плащане именно за погасяване на заема от 1560лв. Експертизата установява, че действително на В. са правени удръжки от дължимите командировъчни, като са му платени в по-малко 2 192.02лв., но същите съответстват на левовата равностойност на платената в размер на 1050 евро глоба на 14.01.2014г. Освен това удръжките са започнали след 17.01.2014г. и съвпадат по време с наложенената глоба.

Изложените от правна страна мотиви в тази насока на РС-Кубрат са подробни и пълни, поради което не следва да бъдат преповтаряни от настоящата инстанция, а съдът препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за нарушение на материалния закон е неоснователно. Районният съд е извършил много подробно и задълбочено обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до правилния и в съответствие са материалния закон извод, че е налице валидно, ликвидно и изискуемо вземане по отношение на ответника Ц.В. в полза на ищеца ЕУ Транс Лимитед ООД гр.Бургас до размера на 1 421.60лв.- неплатено задължение по сключен договор за заем от 19.08.2013г., като е отхвърлил иска аза разликата до първоначално предявения размер 1 560 лв., поради извършено прихващане със сумата от 138.40лв. неплатена част от дължимо обезщетение по чл.224 от КТ и на основание чл.86 от ЗЗД- сумата от 173.10лв. обезщетение за забавено изпълнение, като е отхвърли този иск до първоначално предявения размер на 265.33лв.

Наведените в жалбата доводи за нарушение на съдопроизводствените правила също са неснователни, тъй като липсва нарушение на чл.147 от ГПК. Доказателствата са представени във връзка с твърдяните от ответника обстоятелства- а именно удръжики от трудовото му възнаграждение и командировъчните, същите са представени своевременно- след указване от страна на съда в с.з. от 20.10.2015г. и оставяне без уважение искането за събиране на гласни доказателства за тези факти, като не е нарушен принципа на равнопоставеност на страните и състезателното начало.

Въз основа на изложеното, обжалваното решение на районния съд, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/13.01.2016 г. по гр.д. № 334/2015 г. по описа на Кубратския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.