РЕШЕНИЕ № 7

Гр. Разград 21.04.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 18 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС - Кубрат, са признати за нищожни, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, 10 и т.12 от Закона за защита на потребителите, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, следните клаузи от Анекс № 1 / 24.03.2009 г. към от Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сключен между Д.Р.П., като кредитополучател и “ Първа инвестиционна банка “ АД:

Чл. 1 – нова буква “м“ – “ Базов Лихвен процент е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката;

Чл. 2 – Считано от дата на сключване на Анекса, дължимата от кредитополучателя лихва по раздел V т. 9 от Договора се променя от Основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 5.02 пункта на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта и

Чл. 3 – Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване на анекса е в размер на 7.3407% годишно.

С решението съдът осъдил ответника “ Първа инвестиционна банка “ АД да заплати на Д.Р.П. сумата 11 194.13 лв., от които 10 558.78 лв., представляващи разликата между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към договора за банков кредит и сумата 635.35 лв., заплатена без основание и отхвърлил предявения иск в останалата му част над уважения размер до първоначално предявения размер от 11 404.93 лв. Присъдени са и разноски по делото, съразмерно на уважената и отхвърлена част, в размер на 1230.00 лв. за ищеца и 50 лв. за ответника.

Недоволен ответника “ Първа инвестиционна банка “ АД обжалва изцяло решението като необосновано и незаконосъобразно. Счита, че неправилно районният съд приел, че посочените в исковата молба клаузи от Анекса към сключения договор са нищожни, като неравноправни такива, по смисъла на ЗЗП. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна Д.Р.П. депозира отговор на въззивната жалба, в който изразява подробни съображения за нейната неоснователност. Моли за потвърждаване на решението, като правлино и законосъобразно.

Жалбата се подържа в съдебно заседание от процесуалният представител на въззивника на същите основания и със същите искания.

Въззиваемата страна, в съдебно заседание, подържа отговора на въззивната жалба, по изложените в него съображения.

Разградският окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирани срещу него е неоснователна.

Между страните по делото не е спорно, че същите са се намирали в облигационни отношения по силата на сключен между тях Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., като задължението по същия в размер на 39 000 лв. е обезпечено с ипотека.

С раздел II от договора в букви от “а “ до “л“ са дадени определения на съдържащи се в същия термини.

С раздел V от договора страните уговорили лихви за ползване на кредита. Така съгласно чл. 9 б. “ а “ от Договора, за първите дванадесети месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателя не дължи на банката годишна лихва. Съгласно следващата буква “ б „ от същия чл. 9 от Договора, след изтичане на едногодишния срок, за остатъчните срок и размер на кредита, банката прилага годишна лихва в размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с надбавка от 5.02 пункта.

На 23.04.2009 г. страните сключили Анекс № 1 към договора, с който, съгласно чл. 1, към раздел II от Договора добавили нова б. “м“ със следното съдържание: “ Базов лихвен процент “ е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална и чуждестранна валута.

С чл. 2 от Анекса, страните се договорили, че считано от сключването му, дължимата от кредитополучателя лихва по раздел V, т. 9 от Договора, се променя от основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 5.02пункта на Базов лихвен процент на банката в лева, увеличен с надбавка от два пункта.

С чл. 3 от Анекса страните се договорили, че базовият лихвен процент към датата на сключването му е в размер на 7.3407 % годишно.

С чл. 4 от Анекса страните се уговорили, че дължимите суми по договора ще се погасяват по нов погасителен план, съгласно Приложение № 2, който изцяло ще замести този по Приложение № 1 / приложени по делото/

Назначената по делото ССЕ дава заключение, че остатъчната главница по процесния кредит към 01.12.2009 г. е в размер на 35 300.48 лв. На тази база вещото лице дава заключение във варианти относно общия размер на дължимата лихва с посочения размер на остатъчна главница за периода от 01.12.2009 г. до 01.11.2014 г.:

- При лихва, определена в договора за банков кредит, дължимата лихва за периода възлиза на 10 305.32 лв.

- При лихва, определена в сключения към договора Анекс, за същия период лихвата възлиза на 20 864.10 лв. това е и действително платеният размер на лихвата от ищеца.

Относно произхода на сумата 846.15 лв., определена от банката като лихва за 2014 г. вещото лице дава заключение, че тази сума не съответства на действително платената от ищеца сума на 03.11.2014 г. на тази дата ищеца е платил 247.46 лв., представляващи погасяване на лихва по кредита, текуща, дължима, месечна лихва за поредна месечна вноска, явяваща се последна, както и сумата 635.35 лв., представляваща погасяване на лихви от преизчисление. Вещото лице не намерило информация са сформирането на сумата, както по стойност, така и във времето.

Вещото лице дало и заключение какво означават среднопретеглените разходи по пасивите на банката; договорени и сигурни промени в цената на финансирането на банката; очаквано изменение на разхода по пасива; ефективен лихвен процент; лихвоносен пасив на банката на неконсолидирана основа; подчинени задължения и дългово-капиталови инструменти.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице, в периода от 01.12.2009 г. – 01.11.2014 г. БЛП на ответната банка по кредити е променян на 01.10.2009 г. - 8.6907 и на 01.10.2010 г. – 8.7907.

Вещото лице сочи, че ответната банка е сред тези банки, които обвързват БЛП с разходи по привличане на ресурс. На сайта на банката е посочена информация от кой индекс се образува БЛП, но не могат да бъдат изведени калкулации. БЛП е съотношение между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута. БЛП се преразглежда в края на всеки месеци въз основа на утвърдени процедури на банката, може да бъде променян едностранно, при настъпване на изменения в икономическата обстановка и/или финансовите пазари в страната и/или чужбина, водещи да промени в размера на разходите във връзка с привличането на ресурс.

Вещото лице сочи, че пазарните лихвени преценки участват в определянето на БЛП, като поставят минимална стойност на БЛП за съответната валута.

ОЛП се определя от БНБ и принципно няма пряко отношение към лихвите по кредити, освен когато участва като плаващ компонент при формиране на лихвите. Вещото лице сочи, че на практика вече няма банка, която да определя по този начин своята лихва, поради което не може да се търси основание в ОЛП за падане на лихвите по кредити. Вече не са фактор пазарните индекси, а все повече се налага модела БЛП + надбавка. Така банките сами съобразяват компонентите, които включват в лихвата и кои каква тежест да отдадат. Този начин на лихвообразуване се отнася само за физически лица.

След приемане на ЗПК / в сила от 12.05.2010 г. /, банките необезпокоявано и едностранно могат да променят условията по договорите, без дори да известяват кредитополучателите. Достатъчно е промените да бъдат оповестени на интернет страницата на банката или в офисите на банката. Реално кредитополучателят разбира за промяната, когато му се обадят от банката за просрочие. На практика банките не се съобразяват със ЗПК и не публикуват Методологията за промяна на лихвените си проценти. В заключение вещото лице сочи, че правилото за формиране на лихвата / Методология / е Решение на УС на банката за определяне на БЛП.

При тези фактически констатации, въззивният съд стигна до следните правни изводи:

За да постанови решението си, първоинстанционният съд приел, че оспорените три клаузи, уговорени в процесния Анекс към сключения между страните Договор за банков кредит, са неравноправни, тъй като предвиждат възможност банката да изменя едностранно размера на дължимата годишна лихва, чрез едностранна промяна в базовия лихвен процент, на основания, които не са предвидени в договора. Прието е, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени, доколкото са били изготвени от банката предварително и ищеца не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Доказването, че клаузите са индивидуално уговорени е в тежест на банката, а тя не доказала това обстоятелство. Съдът приел също така, че не са налице предпоставките на чл. 144, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗП за изключване приложението на разпоредбите на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, тъй като с клаузите на анекса банката си запазила правото едностранно да променя условията по договора, отнасящи се до промяна на годишен лихвен процент, съставляващ цената на предоставяната финансова услуга. Така се дава възможност на банката едностранно и безконтролно да променя цената на предоставената услуга. Така съдът приел, че клаузите на чл. 1-3 от Анекса са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 ЗЗП, уговорени във вреда на потребителя, предвид правото банката да увеличава едностранно и неограничен брой пъти лихвения процент по кредита. С процесните клаузи на Анекса се предвижда едностранна възможност от страна на банката да промени БЛП въз основа на непредвидено в договора основание, тъй като стойността на БЛП е променлива величина. Неравноправните клаузи не обвързват потребителя със заплащане на едностранно увеличените от банката лихви, поради което заплатената сума общо в размер на 11 194.13лв. подлежи на връщане, като дадена при начална липса на основание, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

Относно иска за прогласяване нищожността на чл. 1-3 от процесния Анекс към Договор за банков кредит, поради противоречие с императивна правна норма по чл. 143 ЗЗП, настоящата инстанция намери следното:

С исковата молба ищеца заявил, че оспорените клаузи от Анекса са неравноправни, като противоречащи на чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 от ЗЗП.

Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП поставя условие за да се счита клаузата нищожна, независимо от неравноправния й характер, а именно да не е уговорена индивидуално.

Съгласно чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално договорени условия, които са изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.

Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят е изброил в 18 точки различни хипотези. Измежду тях са т. 3 - при която се поставя изпълнението на задължението на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т. 10 – която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и 12 – която предвижда цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора.

С чл. 144 от ЗЗП са посочени различни хипотези, при които конкретно визирани в чл. 143 от ЗЗП точки, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, са неприложими. Съгласно чл. 144, ал. 3 от ЗЗП, разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.

В конкретния случай въззивният съд приема, че оспорените от ищеца клаузи са сключени индивидуално. Съща така индивидуално са сключени и клаузите на самия договор. Този извод се налага както от съдържанието на двата документа, така и от и правилата на формалната логика. В договора за банков кредит страните се уговорили благоприятни за ищеца условия - да не плаща лихва в едногодишен период след усвояване на кредита. Изготвен е конкретен погасителен план, съобразен със срока и възможностите на ищеца за погасяване. В този договор е посочен начина на формиране на лихвата. Договора не съдържа клауза, която да задължава кредитополучателя да подписва Анекси към договора, касаещи лихвата по кредита. Твърдението на ищеца в исковата молба, че бил принуден от банката да подпише анекса не се подкрепя от никакви доказателства. В този смисъл неоснователно е и твърдението, че след като банката предварително изготвила анекса, той не бил в състояние да влияе върху съдържанието му. Дори и анекса да е бил изготвен предварително от банката, както се случва обикновено в дейността на банките, ищеца е разполагал с възможността да не подписва въобще анекса, поради липса на задължение да го прави.

Дори и да се приеме обаче, че оспорените клаузи не са договорени индивидуално, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за неравноправност на клаузите от анекса относно Базовия лихвен процент. С т. 1 от Анекса е дадено определение на понятието “ Базов лихвен процент“. Ясно е посочено, че това е променлив лихвен индекс, който се влияе от пазарните лихвени индекси за съответната валута. При това положение очевидно не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че по този начин се дава възможност на банката да определя абсолютно произволно начина по който ще изчислява лихвения процент и така едностранно да определя съдържанието на договора. Точното тълкуване на първата точка от анекса сочи, че правото на банката да променя лихвения процент произтича от промяна в пазарните условия. Правилата за определяне на Базовия лихвен процент / БЛП / се базират на специфични икономически критерии, относими към банковата дейност. Вярно е, че на няколко пъти, след сключване на анекса, банката е променяла БЛП, но че това е ставало напълно произволно, както твърди ищеца, не е доказано. Ноторно известно е, че в годините след сключване на анекса пазарните условия са неблагоприятни и водят до покачване цената на кредитите, респ. лихвите, заплащани от кредитополучателите. Освен това промените в лихвения процент, произтичащи от промяна на определен лихвен компонент са оповестени от банката по предвидения за това ред. Представени са и решенията на УС на банката, за извършени промени в БЛП. Приетата от УС на банката Методика за изчисляване на БЛП е публикувана и достъпна за всички клиенти.

Въззивната инстанция не споделя и твърдението на ищеца, че с клаузите на Анекса не е предвидено възможност за намаляване на цената на кредита /лихвения процент /. Съдът намира, че по силата на оспорените клаузи тази възможност съществува. Този извод се извежда от съдържанието на понятието БЛП, включващо променлива компонента. За това, че не са настъпили предпоставки за намаляване на лихвения процент, банката не може да носи отговорност.

Освен горното съдът намира за основателно, развитото от ответника в отговора възражение, че ищеца в случая неоснователно се позовава на ЗЗП. Между страните не е спорно, че правоотношението между тях е възникнало по договор за банков кредит, обезпечен с ипотека. Съгласно чл. 24 от ЗПК, за договорите за потребителски кредит се прилагат правилата на чл. 143 – 148 от ЗЗП, отнасящи се до неравноправни клаузи, както е в случая. Договорите за банков кредит, обезпечени с ипотека обаче са изрично изключени от приложното поле на ЗПК, съгласно чл. 4, ал. 1, т.2 и нямат регламентация в друг нормативен акт. Същите са изключени и от приложното поле на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и Съвета.

При тези обстоятелства предявения главен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

С оглед неоснователността на главният иск, неоснователен са явява и иска по чл. 55 от ЗЗД, тъй като липсва плащане без основание от страна на ищеца.

Така, поради несъвпадане изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд се следва отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявените искове се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, включително и в частта досежно разноските.

В необжалваната отхвърлителна част решението е влязло в сила

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на въззивника следва да бъдат присъдени разноските за двете инстанции в общ размер – 2251.65 лв., от които 1000 лв., разноски за юрисконсулско възнаграждение пред първата инстанция и 1251.65 лв., разноски за въззивното производство, от които 1201.65 лв. юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция, изчислени на база размерите на двата иска, които са еднакви и 50.00 лв. държавна такса. Направените от ищеца-въззиваем разноски, следва да останат за негова сметка.

Съдът констатира, че за въззивното производство не е внесен целият размер на държавната такса. При дължима държавна такса по отношение на двата иска за въззивното производство в размер на 447.77 лв. а е внесена сума в размер на 50.00 лв. С оглед изхода на делото за останалата част от дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 397.77 лв., следва да бъде осъден въззиваемия да я заплати по сметка на ОС-Разград.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 162 / 11.12.2015 г. постановено по гр. д. № 28 / 2015 г. по описа на РС – Кубрат, в частта, с която са признати за нищожни, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, 10 и т.12, по иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, следните клаузите от чл. 1 до чл. 3 от Анекс № 1 / 24.03.2009 г. към от Договор за банков кредит № 95КР-АА-0063 от 07.04.2006 г., сключен между Д.Р.П., като кредитополучател и “ Първа инвестиционна банка “ АД, в частта, с която “ Първа инвестиционна банка “ АД е осъдена да заплати на Д.Р.П. сумата 11 194.13 лв., от които 10 558.78 лв., представляващи разликата между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към договора за банков кредит и сумата 635.35 лв. платена без основание, и в частта досежно разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, против “Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, район Изгрев, бул. “ Драган Цанков “ 37, ЕИК 831094393, иск на правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожни клаузи в Анекс № 1 / 24.03.2009 г., към Договор за банков кредит № 95КР-А-А-0063:

Чл. 1 – нова буква “м“ – “ Базов Лихвен процент е променлив лихвен индекс, определян от банката за различни валути на база съотношението между планираната стойност на пасива на банката и пазарните лихвени индекси за съответната валута, прилаган при определяне размера на лихвата по кредити, предоставяни от банката в национална и чужда валута;

Чл. 2 – Считано от дата на сключване на Анекса, дължимата от кредитополучателя/ите лихва по раздел V т. 9 от Договора се променя от Основен лихвен процент на БНБ плюс надбавка от 5.02 пункта на Базов лихвен процент на Банката за лева, увеличен с надбавка от 2 пункта;

Чл. 3 – Базовият лихвен процент за лева към датата на сключване на анекса е в размер на 7.3407% годишно, като противоречащи на закона – чл. 143, т. 3, т.10 и т. 12 от Закона за защита на потребителите и добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от Д.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, против “Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, район Изгрев, бул. “ Драган Цанков “ 37, ЕИК 831094393, иск на правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата 11 194.35 лв., от които 10 7 558.78 лв., представляваща разлика представляващи разликата между предварително договорени анюитетни вноски и заплатени завишени вноски по Анекс № 1 / 24.02009 г. към договора за банков кредит и сумата 635.35 лв., заплатени без основание.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на “Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, район Изграв, бул. “ Драган Цанков “ 37, ЕИК 831094393, разноски за двете инстанции в общ размер – 2251.65 лв., от които 1000 лв., разноски за юрисконсулско възнаграждение пред първата инстанция и 1251.65 лв., разноски за въззивното производство, от които 1201.65.82 лв. юрисконсулско възнаграждение за въззивната инстанция и 50.00 лв. държавна такса.

ОСЪЖДА Д.Р.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на ОС-Разград сумата 397.77 лв., представляваща дължима, но невнесена държавна такса за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. 2 от ГПК.

Председател: Членове: 1. 2.

ДГ