РЕШЕНИЕ № 11

Гр. Разград 14.05.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Н. Р.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 21 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от “ Първа Ивестиционна Банка “ АД гр. София чрез пълномощник юрк. Д.И. против Решение № 446 / 18.12.2015 г., постановено по гр. дело № 1284 / 2015 г. РС – Разград.

С обжалваното решение е прието за установено по отношение на Б.А.А., че дължи на от “ Първа Ивестиционна Банка “ АД гр. София сумата 4003.91 лв., ведно със законната лихва от 16.04.2015 г. до окончателно плащане, сумата 294.89 лв., представляваща договорна лихва за периода от 16.04.2012 г. до 16.04.2015 г., сумата 1070.26 лв. лихва за забава за периода 16.04.2012 г. до 16.04.2015 г. и отхвърлил исковете за лихви до първоначално предявените размери като неоснователни и за периоди повече от три години назад от подаване на заявлението, като погасени по давност, и осъдил Б.А. да заплати разноските по делото, включително и по заповедното производство.

Към гр. дело № 1284 / 2015 г. на РС – Разград е приложено ч. гр. дело № 700 / 2015 г. по описа на същия съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК. Видно от същото дело длъжника е възразил писмено против заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. С Разпореждане от 12.06.2015 г. съдът указал на заявителя възможността да предяви установителен иск в месечен срок от получаване на съобщението. В предоставения му срок заявителя предявил иск.

Недоволен от решението останал ищеца “ Първа Ивестиционна Банка “ АД гр. София, който го обжалва в отхвърлителната част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Във въззивната жалба се твърди, че крайният срок за погасяване на вземането е с дата 03.11.2013 г. и е с настъпил падеж. Падежирането на задължението е достатъчна предпоставка същото да бъде изискуемо без наличието на други документи. Ответникът не представил документи, че издължил съответните дължими месечни вноски. Твърди се също така, че от една страна е приложим общия петгодишен давностен срок и от друга страна, че давността е започнала да тече от датата на падежа – 03.11.2013 г. и към датата на подаване на заявлението – 16.04.2015 г. не е изтекла и кратката погасителна давност. Неправилно районният съд приел, че в случая начислените лихви да периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в “ от ЗЗД. Отправя се молба за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което иска да бъде уважен, така, както е предявен.

В писмен отговор, депозиран чрез особен представител, въззиваемата страна Б.А.А. сочи, че решението в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция никоя от страните не заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбата, респ. отговора се подържат от процесуалните представители на страните.

Разгледан е иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

Разградският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. За да се произнесе по съществото на спора, Разградския окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разградският районен съд е сезиран с искова молба от “ Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393 против Б.А.А.. В същата се твърди, че между страните по делото е сключен Договор за банков кредит от 04.11.2008 г., по силата на който банката предоставила на ответника банков кредит – в размер на 5000 лв.

С сключения Договор кредитополучателя се задължил да погасява кредита съгласно погасителен план – Приложение № 1. Въпреки поетите задължения ответника не извършил плащане. Крайният срок за плащане е 03.11.2013 г.

На 16.04.2015 г., на основание чл. 417 от ГПК банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с общ размер на вземането – 7 953.54 лв., от които 4003.91 лв., представляващи просрочена главница; 1 233.50 лв. представляващи просрочена договорна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 03.11.2013 г.; 2 716.13 лв., представляващи просрочена наказателна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 15.04.2015 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2015 г. до окончателно плащане; 159.07 лв. – държавна такса и 750 лв. юрисконсулско възнаграждение.

След подадено в срок възражение от длъжника, банката предявила иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, с претенция за същите суми и разноски за производството.

В предоставения й за това срок, ответника депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител, в който оспорил претенцията на банката като неоснователна. В отговора се сочи, че всички претендирани вземания на банката по процесния Договор за погасени по давност.

По делото се представени: Договор за банков кредит № 076LD-R-000308/04/11/2008 г.; Погасителен план – Приложение № 1 към договора. Извлечение от счетоводните книги на банката.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза , която дала заключение въз основа на събраните по делото доказателства, според което:

Съгласно сключения между страните договор, банката предоставила на ответника кредит в размер на 5000 лв. Кредита е усвоен напълно на 04.11.2008 г. и е отразен в счетоводството на банката. Към датата на подаване на заявлението ответника дължи: – 4003.91 лв. неплатена просрочена главница; 1 233.50 лв. неплатена договорна лихва и 2 716.13 лв. неплатена наказателна лихва.

За периода от 16.04.2012 г. до 16.04.2015 г. размера на договорната лихва е 294.89 лв., а размера на наказателната лихва 1070.26 лв.

За погасяване на задълженията си ответника платил: 4.38 лв. такса за обслужване на сметка; 100.00 лв. такса за обслужване на кредита; 996.09 лв. погасяване на главница и 1019.18 лв. погасяване на лихви по кредита.

Последната банкова операция по кредита е от 08.08.2011 г. – вноска в размер на 194.90 лв.

При тези фактически констатации спора между страните се свежда до това дали претендираните от ищеца суми за лихви са периодични плащания, кога вземането е станало изискуемо и погасено ли е част от същото по давност.

За да приеме, че по отношение на претендираните от ищеца лихви е приложима кратката погасителна давност, съдът се позовал на разпоредбата на чл. 3 от сключения между страните Договор, уреждащ автоматично подновяване на договора. Въззивната инстанция констатира, че съдържанието на чл. 3 от приложения по делото Договор касае тълкуване смисловото съдържание на изброени в чл. 2 термини, но не и “ автоматично подновяване на същия“.

Разградският окръжен съд, в този си състав, намира, че неправилно първоинстанционният съд че вземането за лихви по процесния кредит се е погасило с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД. По този спорен между страните по делото въпрос е налице задължителна съдебна практика, постановена по чл. 290 ГПК - Решение № 261/12.07.2011 г. по гр.д.№ 795/2010 г. на ВКС, IV г.о, Решение № 28/05.04.2012 г. по гр.д.№ 523/2011 г. на ВКС, III г.о., съгласно които вземанията на кредитора по договор за заем/банков кредит не са за периодични плащания.

При договора за заем е налице неделимо плащане, което е разсрочено във времето. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнението на части, но това не променя характера на задължението, което е неделимо и договорът не се превръща в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по него. При това положение, независимо че вноските по кредита се повтарят през определени периоди от време, те не се погасяват с кратката 3-годишна давност по чл. 111, б."в" ЗЗД, а с петгодишната такава. Ето защо, в случая е приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Вземанията са лихви са изискуеми от 03.04.2010 г.

По тези съображение жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, като решението бъде отменено в отхвърлителната част и вместо него бъде постановено друго, с което претенциите за лихви бъдат уважени, така както са предявени.

В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.

В частта досежно разноските решението също следва да бъде съобразено с изхода на делото. Така съобразно изхода на делото на ищеца, сега въззивник следва да бъдат присъдени, освен присъдените с обжалваното решение, допълнително разноски в размер на 580.50 лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и 290.90 лв., представляващи разноски за заповедното производство.

За въззивното производство, съобразно обема на предоставената защита, на особения представител се следва възнаграждение в размер на 150 лв., които следва да бъдат заплатени от въззивника, като му бъдат присъдени за сметка на длъжника.

Също съобразно интереса и изхода на въззивното производство, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 612.60 лв., от които 51.69 лв. за държавна такса и 410.91 лв. за юрисконсулско възнаграждение и 150 лв., представляващи възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от изложеното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 446 / 18.12.2015 г., постановено по гр. дело № 1284 / 2015 г. по описа на РС – Разград, в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищеца за договорна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 03.11.2013 г. над сумата 294.89 лв. до претендирания размер 1 233.50 лв. и за наказателна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 16.04.2012 г. над сумата 1070.26 лв. до претендирания размер 2716.13 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено по отношение на Б.А.А., ЕГН **********, че дължи на “ Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393 сумата 938.61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 03.11.2013 г., както и сумата 1645.87 лв., представляваща наказателна лихва за периода от 03.04.2010 г. до 16.042012 г.

В ОСТАНАЛАТА част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА “ Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393, да заплати на адвокат Н.В.С. *** сумата 150.00 лв., представляващи възнаграждение за особен представител за въззивното производство.

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********,*** да заплати допълнително на “ Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393 сумата 580.50 лв., представляващи разноски за първоинстанционното производство, както и 290.90 лв., представляващи разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА Б.А.А., ЕГН **********,*** да заплати на “ Първа инвестиционна банка “ АД гр. София, ЕИК 831094393 сумата 612.60 лв., представляващи разноски за въззивното производство, от които 51.69 лв. за държавна такса, 410.91 лв. за юрисконсулско възнаграждение и 150 лв., представляващи възнаграждение за особен представител.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.

НР