РЕШЕНИЕ № 10

Гр. Разград 11.05.2016 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Д.Г.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 23 по описа за 2016 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д.В.Т. чрез пълномощник адв. Маринов против Решение № 438 / 04.01.2016 г., постановено по гр. дело № 1659 / 2015 г. РС – Разград

С обжалваното решение е признато за установено , че Д.Т. дължи на “ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД гр. София следните суми, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1583 / 12.06.2015 г. по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 102 / 2015 г.: 3000 лв., представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015 г. до окончателно плащане; 11 805.38 лв. представляващи договорна лихва за периода от 19.04.2009 г. до 03.06.2015 г.; 8 887.33 лв. представляваща наказателна лихва за същия период и 156.00 лв. представляващи годишна такса за обслужване за периода 2010 г., 2011, 2012 и 2015 г. и е осъдена да заплати разноските по делото, включително и по заповедното производство.

Към гр. дело № 165 / 2015 г. на РС – Разград е приложено ч. гр. дело № 1021 / 2015 г. по описа на същия съд, по което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК. Видно от същото дело длъжника е възразил писмено против заповедта по реда на чл. 414 от ГПК. С Разпореждане от 11.08.2015 г. съдът указал на заявителя възможността да предяви установителен иск в месечен срок от получаване на съобщението. В предоставения му срок заявителя предявил положителен установителен иск.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закони съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Отправя се молба за отмяната му и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Сочи се, че необосновано съдът не приел възраженията относно момента, когато кредита станал изискуем и изтекла погасителна давност, както и относно нищожност на клаузите от договора и Общите условия и Тарифата на банката, определящи размер на договорна и наказателна лихва, като противоречащи на добрите нрави и закона.

В писмен отговор въззиваемата страна “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД сочи, че възражението за нищожност на клаузи от договора, Общите условия и Тарифата е необосновано, тъй като всички процесни клаузи са договорени индивидуално. Сочи се,че предсрочната изискуемост в случая има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В този смисъл при подаване на Заявлението за вземането на банката давностните сроковете не са изтекли. В заключение се отправя молба за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пред въззивната инстанция никоя от страните не заявява доказателствени искания.

В съдебно заседание жалбата, респ. отговора се подържат от процесуалните представители на страните.

Разгледан е иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК.

Разградският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира обжалваното решение за валидно и допустимо. За да се произнесе по съществото на спора, Разградския окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Разградският районен съд е сезиран с искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД против Д.В.Т.. В същата се твърди, че между страните по делото е сключен Договор за издаване на кредитна карта от 21.06.2008 г., по силата на който банката предоставила на картодържателката банков кредит – овърдрафт в размер на 3000 лв.

С чл. 4 от Договора картодържателя се задължил да погасява овърдрафта в сроковете и по начина посочени в Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти. Съгласно Общите уславия при надхвърляне на кредтния лимит, независимо от пиричините за това, картодържателят е длъжен незабавно да погаси сумата, с която е надхвърлен лимитът

Ответницата нарушила клаузите на договора, като не заплатила в уговорените срокове дължимите от нея месечни вноски, като с писмо от 30.03.2015 г. е уведомена с писмо, получено лично от нея, за допуснатите просрочия.

Въз основа на т. 28, б. “а“ от Общите условия, на 04.06.2015 г. банката осчетоводила вземането си срещу ответницата по сключения между тях Договор за изцяло предсрочно изискуемо, тъй като не са постъпили плащания след получено чрез работодател лично от ответницата покана.

На 11.06.2015 г., на основание чл. 417 от ГПК банката подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист с общ размер на вземането – 23 848.71 лв., от които 3000 лв., представляващи главница, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015 г. до окончателно плащане; 11 805.38 лв. представляващи договорна лихва за периода от 19.04.2009 г. до 03.06.2015 г.; 8 887.33 лв. представляваща наказателна лихва за същия период и 156.00 лв. представляващи годишна такса за обслужване, ведно със законната лихва върху главницата от 10.06.2015 г. до окончателно плащане.

След подадено в срок възражение от длъжника, банката предявила иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В предоставения й за това срок, ответницата депозирала отговор на исковата молба, в който оспорила претенцията на банката като неоснователна. В отговора се сочи, че вземанията на банката по процесния Договор за изсрочени по давност, като по отношение на главницата се сочи, че е изтекла погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а по отношение на вземанията за лихви и годишни такси по обслужване по чл. 111, б. “в“ от ЗЗД. Оспорена е претенцията за разноски за държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, а при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на последното.

В отговора се сочи, че от исковата молба не се установява причината, поради която задължението е осчетоводено едва на 04.06.2015 г., след като има непогасени кредитни задължения още от 11.04.2009 г. за наказателна лихва и от 19.04.2009 г. за договорна лихва. Не било ясно кога е усвоена цялата сума и кога е следвало да бъде погасена. Изискуемостта на всички вземания на ищеца към ответника настъпила още през 2009 г., поради което към датата на подаване на заявлението – 10.06.2015 г. претендираните вземания са погасени по давност.

При условията на алтеративност ответницата оспорва вземанията по размер, с твърдението, че не дължи суми в посочените в исковата молба размери. За нея останало неясно как за главница в размер на 3000 лв. се претендират лихви в размер на 25 000 лв., представляващи 700 % - противоречие с морали и добрите нрави. Твърди се, че клаузите в Тарифата и Общите условия, регламентиращи издаването и ползването на револвиращи международни кредитни карти с чип противоречат на закона. Оспорени са част от представените от ищеца доказателства и се твърди, че счетоводството на ищеца е водено нередовни.

По делото се представени: Искане за кредитна карта, подадено от ответницата до банката на 11.06.2008 г.; Договор от 21.06.2008 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен между страните, за сумата 3000 лв. със срок за ползване на овърдрафта – 20.06.2015 г.§ Протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип от 23.06.2008 г., с който ответницата декларирала, че е запозната с Общите условия на банката за издаване на такива карти и с Тарифата а таксите и комисионните, прилагани от нея и приема да бъдат прилагани при уреждане на отношенията помежду им; Покана от ищеца до ответницата, връчена чрез работодател на 03.04.2015 г.; Извлечение от счетоводни книги; Извадка от Тарифа за такси и комисионни на банката; Извадка от Бюлетин за лихвите, начислявани от банката към м. януари 2008 г. по ползвани кредити и овърдрафти по банкови карти; Общи условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип за периода от 2007 г. до 2015 г.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, която дала заключение въз основа на събраните по делото доказателства, според което:

По сключен между страните договор от 21.06.2008 г., банката отпуснала та ответницата кредит / овърдрафт / с кредитен лимит 3000 лв.

Ответницата имала дължими просрочени плащания преди обявяване на кредите за изцяло и предсрочно изискуем в размер на 23 828.41 лв. Към датата на подаване на заявлението - 09.06.2015 г. - дължимите просрочени плащания на ответницата са в размер на 23 848.71 лв. Размера на просрочената главница е 3000 лв., на просрочената договорна лихва – 11 805.38 лв., на просрочената наказателна лихва – 8887.33 лв.и на такси за поддръжка – 156 лв. Ответницата извършвала погасяване на кредита в началото на неговото отпускане до 10.04.2009 г. Ответницата била длъжна да погасява кредита на всяко 5-то число от месеца, с минимална погасителна вноска в размер на 3%от дебитното салдо по сметката / сумата за пълно погасяване /, но не по- малко от 10 лв., или целия размер на усвоения кредит, ако той е по-малък от 10 лв. Ответницата била длъжна да заплаща годишна такса поддръжка в размер на 39 лв. за всяка година за периода от 2010 г. до 2015 г. или за 4 години по 39 лв. – 156 лв. Кредитът не се обслужва редовно от 10.04.2009 г. и е изцяло и предсрочно изискуем от 04.06.2015 г. последната банкова операция, извършена от ответницата е от 10.04.2009 г. За проверявания период счетоводството на ищеца е водено редовно. За дължимия период от 11.06.2012 г. до 11.06.2015 г. задълженията за договорна лихва са 7 306.74 лв., за наказателна лихва 8 731.45 лв. и такси за поддръжка – 78 лв.

Вземането на ищеца към 30.03.2015 г. по процесния Договор е в размер на 24 603.17 лв. и е съставено от главница, договорна, наказателна лихва и годишни такси поддръжка на кредитна карта. Вземането за договорна лихва за периода 19.04.2009 г. – 03.06.2015 г. в размер на 11 805.38 лв. е изчислено съгласно т. 7 от сключения между страните Договор, а вземането за наказателна лихва за същия период в размер на 888.33 лв. е изчислено по т. 8 от същия Договор. При ищеца вземанията по Договора са отразени в справката за движението по банкова сметка. ***, такси и лихви са отразени по дебита, а внесените от ответницата суми по кредита на справката, като те формират салдото. Сумата по процесния Договор е усвоена поетапно чрез АТМ и ПОС терминални устройства. Сумите и датите на усвояване са описани подробно в приложена таблица, според която в периода от 24.06.2008 г. до 11.04.2009 г. са усвоени 350 лв. от АТМ и 208.96 лв. от ПОС. За същия период са внесени 1135 лв. Прехвърлянето на вземанията по Договора в предсрочна изискуемост е на основание получена от длъжника покана.

При тези фактически констатации между страните по делото не е спорно, че са сключили процесния Договор, както и, че ответницата е усвоила, респ. погасявала сумите по приложеното към заключението на вещото лице суми и това, че последното плащане на погасителна вноска е извършено на 10.09.2009 г..

Основните спорни между страните въпроси са откога вземането е станало изискуемо, респ. откога започва да тече погасителната давност за вземанията на ищеца и изтекла ли е предвидената от закона погасигелна давност преди подаване на заявлението.

Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Съгласно чл. 3 от сключения между страните Договор, срокът за ползване на овърдрафта е 20.06.2010 г.

Съгласно чл. 28,б.“а“ от ОУ / л. 120, на гърба /,ползвания овърдрафт се превръща автоматически в изцяло и предсрочно изискуем и Банката предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, в т.ч. и по съдебен ред, без да уведомява титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи при наличие на забава на което и да е задължение на титуляра към банката за срок по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата, на която това задължение е станало изискуемо съгласно договора и ОУ.

В случая никоя от страните не твърди, че сключения между тях Договор е прекратен, преди посочената в него дата – 20.06.2010 г. До изтичането срока на договора, банката не се е възползвала от правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Това означава, че изискуемостта на всички суми по кредита настъпва с изтичане срока на договора. С изтичането на този срок вече не може да се говори за предсрочна изискуемост и в този смисъл съдържанието на чл. 28, б. “а“ от Договора става неотносимо, тъй като то касае именно предсрочната изискуемост. Това е една възможност от която кредитора очевидно не се е възползвал. Няма данни, а и не с твърди срока на договора да е продължаван.

По изложените съображения съдът не споделя изложените в жалбата твърдения, че изискуемостта на конкретните задължения е настъпила още през м. октомври 2009 г., тъй като към този момент цялата сума по овърдрафта е била усвоена и са изтекли предвидените в ОУ 150 дни след последното плащане. От една страна предвидената с чл. 28, б“а“ от ОУ възможност за автоматична предсрочна изискуемост без уведомяване е в противоречие с указанията на т. 18 от ТР № / 16.06.2014 г. по т. дело № 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. От друга страна не са налице предпоставки за предсрочна изскуемост, предвид изтичане срока на договора и бездействието на кредитора преди изтичането му.

При горните съображения съдът приема, че от изтичане срока на договора – 20.06.2010 г. до датата на подаване на заявлението – 10.06.2015 г. не е изтекла предвидената с чл. 110 от ЗЗД погасителна давност.

По същия начин стои и въпросът с претендираните от ищеца договорна и наказателни лихви, както и относно годишна такса поддръжка. Претендираните от банката вземания за договорна и наказателна лихва не покриват критериите за периодичност на плащанията, поради което за тях важи общата петгодишна давност. Страните по договора приели ответницата да извършва минимални погасителни вноски, но това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договорната лихва по същество представлява възнаграждение за кредитора, а наказателната лихва е санкция за неизправност от страна на картодържателя.

Въззивният съд приема, че неправилно договорната лихва е претендирана и уважена от районния съд за период от 19.04.2009 г. до 03.06.2015 г. в размер на 11 805.38 лв. Поради договорния й характер тази лихва се дължи за периода до изтичане срока на договора – 20.06.2010 г. Съдът след извършване на съответните изчисления по дни за периода от 19.04.2009 г. до 20.06.2010 г., отнесени към вече изчисления от вещото лице размер на договорната лихва, намери, че на ищеца за този период се дължи договорна лихва в размер на 2 182.99 лв.

По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважена претенцията за договорна лихва над размера от 2 182.99 лв. до първоначално предявения и уважен размер от 11 805.38 лв. и за периода от 20.06.2010 г. до 09.06.2015 г., и вместо него да бъде постановено друго, с което в тази му част иска да бъде отхвърлен

В частта, с която е уважена претенцията за договорна лихва в размер на 2 182.99 лв. за периода от 19.04.2009 г. до 20.06.2010 г., както и в частта с която са уважени останалите претенции относно главницата, наказателната лихва и таксите, решението следва да бъде потвърдено.

Като неясни и неконкретизирани, възраженията за нищожност на клаузите от Тарифата на Банката и ОУ, същите не следва да бъдат разглеждани.

В частта досежно разноските решението също следва да бъде съобразено с изхода на делото. Така съобразно уважената част от иска, на ищеца се следват разноски за първата инстанция в размер на 1084.42 лв. и в размер на 1006.18 лв. за заповедното производство. Над последната сума решението в частта за разноските следва да бъде отменено.

Съобразно изхода на делото на ответника, сега въззивник, също следва да бъдат присъдени разноски в размер на 166.86 лв. за първоинстанционното производство и в размер на 199.54 лв. за въззивното производство.

Също съобразно изхода на делото на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 600 лв.

След извършване на прихващане на разноските за първоинстанционното производство, на банката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 917.56 лв. Над тази сума, решението в частта за разноските следва да бъде отменено.

След извършено прихващане на разноските за въззивното производство, на банката следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400.46 лв.

Мотивиран от изложеното Разградския окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 438 / 04.01.2016 г., постановено по гр. дело № 1659 / 2015 г. по описа на РС – Разград в частта, с която е признато за установено, че Д.В.Т. дължи на “ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД гр. София сума над 2 182.99 лв. до уважения размер от 11 805.38 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06..2010 г. до 03.06.2015 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД гр. София против Д.В.Т., иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, да бъде прието за установено че Д.В.Т. дължи на банката сума над размера на 2 182.99 лв. до първоначално предявения размер от 11 805.38 лв., представляваща договорна лихва за периода от 20.06..2010 г. до 03.06.2015 г., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 438 / 04.01.2016 г., постановено по гр. дело № 1659 / 2015 г. по описа на РС – Разград в частта, с която е признато за установено, че Д.В.Т. дължи на “ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД гр. София сумата 3000 лв., представляващи главница по Договор от 21.06.2008 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2015 г. до окончателно плащане; сумата 2 182.99 лв. представляваща договорна лихва за периода от 19.04.2009 г. до 20.06.2010 г.; сумата 8 887.33 лв. представляваща наказателна лихва за периода от 11.04.2009 г. до 09.06.2015 г. и сумата 156.00 лв. представляващи годишна такса за обслужване за периода 2010 г., 2011, 2012 и 2015 г. по Договор от 21.06.2008 г. за издаване на револвираща международна кредитна карта и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, за които суми, е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1583 / 12.06.2015 г. по чл. 417 от ГПК, по ч. гр. дело № 102 / 2015 г. по описа на РС-Разград.

ОТМЕНЯ Решение № 438 / 04.01.2016 г., постановено по гр. дело № 1659 / 2015 г. по описа на РС – Разград в частта, с която Д.В.Т. е осъдена за заплати на банката разноски за размерите над 917.56 лв. за първоинстанционното производство и над 1006.18 лв. за заповедното производство.

ПОТВРЪЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА Д.В.Т.,***, ЕГН **********, да заплати на “ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА “ АД гр. София, ЕИК ********** сумата 400.46 лв. представляваща разноски за въззивното производство, съобразно уважената част от претенциите.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т.1, предл. 2 от ГПК.

Председател:

Членове: 1.

2.

ДГ