Р Е Ш Е Н И Е
№6 Разград
4.ІV.2016 Разградски окръжен
година Град
2016
съд
28. ІІІ.
публично
На Година
ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в състав:
Секретар: Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ДОРОТЕЯ
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
в. т. 2016 №25
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл.ГПК.
С Решение №455/13. І.2016г., постановено по
гр.д.№1481 по описа му за 2015г. състав
на РРС е уважил частично иска на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК 000694286, седалище и адрес
на управление в гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" No 5 като
на осн.чл.213, ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.86 ЗЗД е осъдил ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089,
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония № 3, да
заплати на ищцовото дружество сумата от 63, 68лв., заплатени от последното в обезщетение на имуществено увредено по вина на ответника лице. До първоначалният му размер от 127,36лв.,
предявеният на осн.чл.213КЗ(отм.) от ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД,
ЕИК 000694286,София срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089,
гр.София е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Недоволни от така постановеното решение са
останали и двете страни.
Ответната Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК
000695089, гр.Софи, чрез поделение ОПУ-Разград
обжалва решението в осъдителната му част, твърдейки,
незаконосъобразност, неправилност, необоснованост, допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на дължим от съда доклад
по чл.140 ГПК, неправилно разпределена доказателствена тежест, събиране на
недопустими по см. на ГПК доказателства. на релевираните основания моли за
отмяна на обжалвания съдебен акт и за постановяване на решение, с което
предявеният срещу него иск бъде отхвълен изцяло като неоснователен и недоказан.
С писмен
отговор, депозиран в законоустановения и предоставен й за това срок, Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, гр.София
оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна.
В с.з.,
чрез поцесуално представляващата го юриск. Д. Й, дружеството заявва, че
поддържа жалбата си за отмяна на решениетго в осъдителната му част и за
потвърждаването му в отхвърлителната такава. Претендира присъждане на доказано
направен пред тази инстанция разноси.
В законоустановен и предоставен му за това
срок, в отговор на подадената от ответника въззивна жалба, ищцовото "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"" АД,
ЕИК 000694286, София депозира насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част. Позовавайки се на
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, моли за отмяна на решението
в таи му част и за постановяване на ново такова, с което в съответствие с
установената по делото фактическа обстановка и приложимия материален закон, съдът да уважи иска му в пълен
размер. Оспорва подадената от ответника жалба като неоснователна.
При редовност в призоваването ЗАД не се явява в насроченото по същество на
жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващит го по пълномощие адв. Христова,
депозира писмено становище, с коео заявява,
че поддържа жалбата си на
релевираните с нея отменителни основания. Претенира присъждане на доказано
направени в хода на двуинстанционното производство съдбни и деловодни разноски.
Като подадени в срок, от легитимиращи
интерес от обжалването страни и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, жалбите са допустими.
Разгледана по същество, подадената от Агенция „Пътна инфраструктура” жалба е неоснователна.
В атакуваната с нея осъдителна част,
решението е правилно, съответно на установените по делото и релевантни
за изхода на делото факти, съобразено с приложимия материален закон.
Разгледана по същество,
подадената от ЗАД жалба е основателна.
В отхвълителната си част решението не кореспондира на установената по
делото фактическа обстановка. Като
неправилно и необосновано в тази си част същото следва да бъде отменено.
Решението
на първоинстанционният съд е валидно и
процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност и по същество на надлежно предявен, в
условията на чл. 213Кз(отм.) иск.
Както при разглеждане на делото, така и при постановяване
на решението, първоинстанционният съд е
изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като не е нарушил
процесуалните правила, гарантиращи правото на участие и защита на
страните. Правилно и съответно на
търсената с иска защита е разпределил
доказателствената тежест и в рамките на
дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от страните,
подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е изяснен от фактическа страна, с допустими по
см. на ГПК доказателства, които поотделно и в съвкупността си сочат на относимост към подлежащите на доказване и
правно релевантни за изхода на делото факти.
Пред
тази инстанция не се ангажираха, допустими по см. на чл.266 ГПК доказателства и
не се наведоха обстоятелства, от които
да следва за установена фактическа обстановка, различна от установената
такава в хода на първоинстанционното производство.
В съвкупността си, относимо към поддържаните от страните становища,
доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена
следната фактическа обстановка: По делото е безспорно установено, че на
29.ХІ.2013г. л.а. „Шкода Октавия” с рег.№РР23473АТ – собстветност на ЗПК „Хан
Аспарух” е претърпял ПТП, в резултат на което се увреждат двете десни - предна
и задна гуми на автомобила. Между собственика на автомобила и ищцовото
застрахователно дружество, считано от 8.V.2913г. е в сила застрахователен
договор, покриващ гражданска отговорност „Каско”, съгл. приложена като
доказателство застр. полица №4705130618000009. На посочената дата,
управдляваният от св. Пенчев автомобил се придвижвал от гр.Разград към гр.Исперих по път ІІІ-205. В участък, намиращ се на около 100м преди
кръстовище с пътно отклонение към с.Недоклан.
Пътното платно в участъка е двупосочно и с широчина от 6,50м,
разделено с непрекъсната осева линия на
две ленти за движение. От двете си страни платното е граничещо с банкет, покрит
с чакъл. По показания на св.св. Пенчев и
Енчев, при навлизането му в
десен завой, с относително голям радиус на кривата, автомобилът попаднал с десните си колелета в разрушен пътен участък -
разположена в десния край на пътното платно дупка. По делото не се ангажират доказателства,
сочещи на причина, различна от депозираната в показанията им такава. В същото
време, налице са писмени доказателства, от които по безспорен начин се следва
за установено, че относимо към дата на произшествието, пътният участък е бил
увреден.
Касае се за републикански път, чиято поддръжка, ремонт и обезопасяване,
по см. на чл. 30 ЗП е вменена в задължение на Агенция „Пътна
инфраструктура”.
Към дата на извършения оглед на место-18.ХІ.2015г., наначената съдебно автотехническа екпертиза установява видими следи от
извършена на участъка реконструкция - преход от износена към иновирана пътна
настилка.
В
заключение, назначената по делото
съдебна автотехническа експертиза установява описания от свидетелите механизъм
като относим към разположението и характерана
претърпените от МПС повреди. При
разрешена за пътния участък скорост до 90км/ч, експертът изключва техническа
възможност за предотвратяване на
произшествието от водача.
Разходите
по отстраняване на щетите по автомобила, според съставените от ищеца калкулация са на
стойност от 127,36лв., при установена от експертизата пазарна стойност на
същите в размер на 156,00лв. От
представените по делото доказателства се следва за установено, че към дата на
предявяване на иска ищецът е изплатил на застрахованото лице, следващата се в
обезщетение за процесните щети сума от 127,36лв.
Съгласно чл. 213, ал. 1 КЗ (отм), с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Елементите на фактическия състав на суброгационното право на застрахователя са:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане с увредения, плащане по него на застрахователно обезщетение за
настъпили вреди, причиняване на застрахователното събитие от трето лице, което
отговаря пред застрахования по правилата на деликтната отговорност. С
действията си третото лице трябва да реализира фактическият състав на чл. 45 ЗЗД - виновно и
противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка между
деянието и вредата. Вината се предполага до доказване на противното.
Застрахователят, суброгирал се в правата на застрахования, може да предяви
регресния си иск както срещу прекия причинител на вредата (чл. 45 ЗЗД), така и срещу
възложителя на работата (чл. 49 ЗЗД). Отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна и безвиновна - той отговаря за
действието или бездействието на своите работници или служители, на които е
възложил работа.
В настоящия случай е безспорно, че
застрахователят е отстранил повредата на
увредения в пътнотранспортното произшествие автомобил, съобразно договор за
застраховка "Автокаско”. От този момент за него е възникнало и регресното право в
качеството му на застраховател по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на увреденото лице, да предяви претенцията си до размера на така
платеното от него към ответника, който именно е активно легитимиран да отговаря
по същата, съобразно разпоредбите на чл.
3, ал.2, чл.
8, ал.2, чл.
19 и чл.
30 от Закона за пътищата - пътят, на който е настъпило процесното пътнотранспортното
произшествие е изключителна публична държавна собственост, чието управление е
предоставено на Агенция "Пътна инфраструктура" към Министъра на
регионалното развитие, която следва да осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища. Същата безспорно не е
изпълнила задълженията си по чл.
30, ал.1 и ал.3
на действащия към този момент Закона за пътищата във връзка с §1,
т.14 от Допълнителните разпоредби на същия за осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, не е
положила дължимата грижа по стопанисване на държавната пътна инфраструктура,
поради което това нейно допуснато бездействие е в пряка причинна връзка с
настъпилия резултат и е основание за носенето от нейна страна на деликтна
отговорност. Тази отговорност следва да бъде ангажирана на основание разпоредбите
на чл.
45 във връзка с чл.
49 от ЗЗД, поради наличието на предпоставките на тези правни норми
за това.
В случая по делото
не е било спорно и от приетата застрахователна полица се установява, че между
ищеца - застраховател и собственика на увредения при процесното ПТП лек
автомобил "Шкода Октавия", рег. №РР2372АТ, е бил сключен валиден договор
за имуществена застраховка "Каско" на МПС, в сила към датата на
настъпване на застрахователтното събитие. Не се спори също и от преписката по
щетата се установява, че след извършен оглед и оценка на вредите,
застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер на исковата претенция
от 127,36 лв., която на 2.І.2014г. изплатил на застрахования по процесната щета .
От събраните по делото писмени
доказателства и заключение на САТЕ се установява по безспорен начин
настъпването на процесното ПТП по описания в исковата молба начин, вкл.
механизма на настъпване на уврежданията - попадането в дупка, нейното
местоположение на пътното платно на междуселищен път от републиканско значение,
претърпените вреди и връзката между ПТП и настъпилото увреждане.
Противно на
твърдяното от ответната Агенция , вещото лице от САТЕ е дало категорично
заключение, че причинените вреди от техническа гледна точка съответстват на
установения механизъм на ПТП, а следователно се установява и наличието на
причинна връзка между преминаването през дупката и настъпилото увреждане на
застрахования автомобил. Всички посочени доказателства обосновават
безпротиворечиво извода, че л.а. е претърпял ПТП, попадайки в несигнализирана
дупка на пътното платно. При доказателствена тежест за ответника съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не е
доказал възраженията си водачът на автомобила да се е движил с несъобразена с
пътните условия скорост.
Обвинителният
уклон, с който в мотиви първоинстанционният съд е приел противоправно поведение
и от страна на водача на процесния автомобил, на първо място е неуместен в това
производство. На следващо място изводът
на първоинтстанционния съд за ъпричиняване на търпения противоправен резултат и
необонснован и влиза в конфрикт к приетата от него експертиза. Която, както бе
посочено и по горе, разглеждаюки пътната ситуация във варианти, изключва
несъобразената скорост като причина за произшествоието, както и възможност за
водача да отреагира на възникналото на пътя му препятствие.
Мотивиран от
горното и на основание чл.
213, ал.1 от КЗ(отм.) във
връзка с чл.
49 и чл.
45 от ЗЗД, РОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №455/13. І.2016г. по
гр.д.№1481/2015 по опис на РРС В
ЧАСТТА, с която Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1606, бул. Македония №3 е осъдена да заплати по регрес на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление в
гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" No 5 сумата от 63,68лв.
ОТМЕНЯ
Решение №455/13. І.2016г. по
гр.д.№1481/2015 по опис на РРС в
отхвърлителната му част като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК
000695089, седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1606, бул. Македония
№3 ДА ЗАПЛАТИ по регрес на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в
гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" No 5 сумата от 63,68лв.
ОТМЕНЯ
Решение №455/13. І.2016г. по
гр.д.№1481/2015 по опис на РРС в
ЧАСТТА, с която е отхвърлена претенция на
ЗАД
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД за разноски, както и в
частта с която дружеството е осъдено да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура”, ЕИК ******** разноски, съответни на отхвърлена
част от предявения срещу нея иск и
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА Агенция
„Пътна инфраструктура”, ЕИК 000695089, седалище и адрес на управление гр. София,
п.к. 1606, бул. Македония №3 ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД"БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"" АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление в
гр. София 1000, район Триадица, пл. "Позитано" No 5 съдебни раноски за първа инстанция в размер на
383,66лв. и 325,00лв. Разноски пред тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО Е
ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.