Р Е Ш Е Н И
Е № 8
Гр. Разград, 20. 04. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Д. Г.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело
№ 27 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ХДИ Застраховане” АД гр. София против Решение
№ 167/ 23. 12. 2015 г. по гр.
д. № 115/ 2015 г. по описа на РС Кубрат в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на
А.И.А. *** 000 лв. , обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 82, 80 лв. имуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17. 06. 14 г. в землището на с. Точилари, обл. Разградска, както и за разноските.
В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано, тъй като присъденото обезщетение на въззиваемия е високо по размер и не
отговаря на критериите за справедливост.
Моли решението в обжалваната част да бъде
отменено и да бъдат намалени по размер присъдените
обезщетения.
Депозиран
е писмен отговор от въззиваемия, в който се излагат
доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Страните не се явяват в съдебно заседание.
Разградският окръжен съд, като
обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания
съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно
и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява частично основателна, досежно
началният момент на дължимото обезщетение за забава на обезщетението за
имуществени вреди.
Делото е напълно изяснено от фактическа
страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се
подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционният съд и няма да ги преповтаря, като
препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Безспорно е, че с
Решение № 2/ 29. 01. 15 г. по анд
№ 282/14 г. на КРС О.Ш.Ф.
при управление на МПС на 17. 06. 2014 г. виновно е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на дясното рамо със счупване на дясна ключица в
средната й трета на ищеца А., за което по реда на чл. 78а от НК му е наложено
административно наказание. Според чл. 413, ал. 3 във вр.
с ал. 2 от НПК, това решение е задължително за гражданския съд по въпросите
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието. С оглед на това, безспорни са в случая
наличието на средна телесна повреда и отговорността на ответника за обезщетяването
на свързаните с нея вреди, предвид задължителната сила на решението по анд № 282/14 г. на КРС, съгл. чл. 413, ал. 3 във вр. с ал.
2 от НПК. Спорът е за размера на овъзмездяването.
О.Ш.Ф. е причинил вредоносния резултат, управлявайки МПС
лек автомобил, марка „Сеат Кордоба” с рег. ***, за който е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователя „ХДИ
Застраховане” АД, полица № 14000782058, издадена на 10. 03. 2014 г. и валидна
до 10. 03. 15 г. Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ дава основание на ищеца А. да предяви иска си
срещу застрахователя и да ангажира отговорността му по гражданския спор.
Възражението на жалбоподателя,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна пострадалия, тъй като в момента
на произшествието не е бил с предпазен колан е неоснователно.Обосновано
районният съд е приел, че по делото не са налице данни за съпричиняване
на вредата от страна на пострадалия. За да е налице съпричинява,
пострадалият с поведението си следва да е създал условия за причиняване на
вредата. Такова поведение на пострадалия не е установено от събраните
доказателства по делото. Според Решение № 2/ 29.
01. 15 г. по анд №
282/14 г. на КРС и заключението на назначената по делото АТЕ, участници в процесното ПТП са лек автомобил марка „Сеат
Кордоба” с рег. ***, управляван от Октай Фейзула, виновен за ПТП и лек
автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***, управляван
от водач Севгин Селимов. Ищецът А. се е
возел на предната дясна седалка до Селимов. В момента на удара, според показанията на Селимов,
разпитан като свидетел по настоящото дело пред районния съд, ищецът А. е бил с поставен
предпазен колан. Същото обстоятелство се установява и от заключението на
назначената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Разрешаването на въпроса за размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, като последица от телесни увреждания е
свързан с критерия за справедливост, според чл. 52 от ЗЗД, постановяващ в
най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди от 12 000 лв. е справедливо
определен от районния съд. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза се
установява, че въззиваемият е получил счупване на средна трета на дясна ключица,
както и по-леки наранявания: почти вертикално кръвонасядане
на меките тъкани под средата на дясна ключица, кръвонасядане
в лява гръдна половина и върху гръдната кост – косо отгоре/надолу и отляво
/надясно, кръвонасядане в долния десен квадрант на
коремната стена, посттравматично стресово разстройство. Наред със средната телесна повреда, на въззиваемия са нанесени и по-леки наранявания по тялото,
представляващи леки телесни повреди, които са били съпроводени с болки, както и
посттравматичното разстройство. Травмата в областта на дясната ключица е тежка
по естеството си и с оглед на това, според медицинските критерии е съпроводена
с интензивни болки. Установено е, че увреждането е изисквало продължително
обездвижване /до 45 дни/ и възстановяване на работоспособността след около 2 месеца. Оздравителния процес
освен с голяма продължителност, е бил
свързан с големи неудобства за пострадалия от битово естество, тъй като бил
съпроводен с невъзможността да се обслужва, което е усложнило оздравителния
процес и свързаните с това болки и страдания. Всички тези обстоятелства са взети предвид от районния съд, както и последиците от травмата за в бъдеще. Ето защо, въззивната жалба следва
да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Законосъобразно районният съд
е определил и размера на обезщетението за имуществените вреди, което
жалбоподателят следва да заплати, съобразно събраните по делото писмени
доказателства.
Основателно е възражението на
жалбоподателя, че законната лихва върху обезщетението за претърпените
имуществени вреди се дължи не от датата на деликта, а
от датата, когато разходите са извършени. За сумата 28 лв. – закупен клавикуларен бандаж с ф-ра №
1000000059/ 23. 06. 14 г., сумата 20 лв., заплатена за издаване на
съдебно-медицинско у-ние и сумата 34, 80 лв. заплатена за престоя в болнично
заведение, законната лихва се дължи от 23. 06. 14 г., когато са извършени
разноските.
Оплакването
в пункт IІІ от въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта за
разноските има характер на молба по чл. 248 ГПК, по
която следва да се произнесе надлежният
съд РС Кубрат.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 167/
23. 12. 2015 г. по гр. д. №
115/ 2015 г. по описа на РС Кубрат В ЧАСТТА, в която е определен началния момент на дължима законна лихва върху
присъдената сума за обезщетение
за имуществени вреди – 17. 06. 2014 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
ХДИ ”Застраховане” АД, гр. София , ЕИК 130427863 ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН ********** *** законна лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди в размер на 82. 80 лв., считано от 23. 06. 2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 167/
23. 12. 2015 г. по гр. д. №
115/ 2015 г. по описа на РС Кубрат в останалата част.
ВРЪЩА делото на
Кубратски районен съд за произнасяне
по молбата за изменение на
постановеното решение в частта му за
разноските.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ