РЕШЕНИЕ №9
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на единадесети
април |
|
в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова
Ирина Ганева
При
секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №28
по описа за
Депозирана
е въззивна жалба от “Фронтекс
Интернешънъл”ЕАД, гр.София,ЕИК 200644029,представлявано от адв.Боян
Георгиев от САК против Решение №437/23.12.2015 год.,постановено по гр.дело №494/2015
год. по описана
ИРС ,с което в производство по чл.415 и сл. от ГПК съдът е отхвърлил
иска, предявен от дружеството срещу Й. С.М. *** на
правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено парично вземане на
ищеца по отношение на ответника,произтичащо от договор за заем от 02.08.2010 г. и включващо суми в размер на 757.79 лв. главница и 756.23 лв.
договорна лихва,за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по
гр.дело №2932015 г.по описа на ИРС.
По отношение на решението се
навеждат се доводи за неправилност
и незаконосъобразност.Иска се
отмяна неговата и постановяване на друго по същество на спора,с което
предявения иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
С жалбата не се правят се
доказателствени искания.
Ответникът в първоинстанционното
производство не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща
представител,като депозира молба с искане за даване ход на делото в негово
отсъствие,с изявление,че поддържа въззивната жалба в цялост и моли атакуваното
решение на РС да бъде отменено и постановено друго по същество на спора.
Въззиваемият Й. С.М. ***,при редовност
в призоваването не се явява.
Жалбата е процесуално допустима
,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса против акт
,подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.
Разглеждайки същата по същество
РОС намери за установено следното:
Предявен е установителен
иск от “Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, гр.София,
ЕИК 200644029 против И. С.М. *** за установяване
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в размер на 757.79
лв.,главница по договор за потребителски заем
CASH-04454207/04.02.2010 г.,както и договорна лихва в размер на 756.23
лв.,дължима за периода 04.02.2010г.-27.02.2015г.за което вземане в полза на
дружеството срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №293/2015г.по описа на
ИРС.Срещу така издадената заповед настоящия ответник е възразил в срок,че няма
отношения с тази фирма.
Ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба,не се явявал и в съдебно заседание пред ИРС за да заяви
становище по предявения срещу него иск.
Твърди се в исковата молба, че
договорът за кредит,въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение е
сключен от ответника с „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД,гр.София за
сумата 800 лв.със срок на издължаване 24 седмици,при погасителна вноска 52 лв.
и срок на издължаване до 23.07.2010 г.Ответникът направил две погасителни
вноски,последната на 19.02.2010 г. и преустановил плащанията.
Според чл.5 от сключения между тях договор в случай на незаплащане на някоя от дължимите вноски, заемателят
дължал обезщетение в размер на законната лихва за периода на забава.
Ищецът твърди също така ,че с
Договор за цесия от 08.07.2014г., сключен между заемодателя и него процесното
вземане му било прехвърлено,като продавачът на вземането /цедент/
го упълномощил в качеството му на купувач /цесионер/ да
уведоми на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжника за прехвърлянето, което и сторил на 27.11.2014г.Плащане от страна на
ответника не последвало и ищеца депозирал пред ИРС заявление по чл.410 от ГПК.По него било
образувано ч.гр.дело №293/2015г.по описа
на ИРС и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за
паричното вземане,посочено по-горе.След като
длъжникът възразил в срок срещу заповедта ищецът подал и настоящата
искова молба с правно основание чл.422 от ГПК.
Безспорно е по делото,че на 04.02.2010г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД,гр.София,като кредитодател и ответникът Йълмаз М.,
в качеството му на кредитополучател е сключен договор за потребителски заем с №
CASH- 04454207.По силата на същия дружеството предоставило на ответника в заем сумата 800.00лв. със срок на издължаване ,както се
сочи и в исковата молба 24 седмици,с толкова на брой погасителни
вноски по 52.00 лева всяка, с краен срок
23.07.2010г. /съгласно погасителен план/,приложен към договора и подписан от
страните по същия.В чл.5 от те уговорили, че, при забава на една или повече
седмични погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или
други действия, извършени по преценка на Кредитора.Настоящия ответник заплатил само две от дължимите седмични вноски, последната
на 19.02.2010 г.и останали неиздължени 22 от дължимите такива.
На 08.07.2014г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД, и ищеца
“Фронтекс Интернешънъл”ЕАД бил сключен договор
за продажба на вземания,като цедента упълномощил цесионера да
уведоми на осн.чл.99 ал.3 от ЗЗД длъжниците по тези вземания за извършената
цесия.За същата бил уведомен и ответника,съгласно известие за доставяне от
27..11.2014г.,но не изпълнил задължението си по договора за кредит на новия
кредитор.
Безспорно е и инициирането на заповедно
производство от страна на ищеца и издадената в негова полза Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №293/2015г.по описа ан ИРС за дължимите по кредита суми и разноски.
Пред ИРС е назначена
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице по
която заключава,че неизплатените и изискуеми задължения на ответника по
процесния договор за потребителски заем с № CASH- от 04.02.2010г. възлизат на
обща стойност 1 533.45лв., от които
757.79лв. главница, 386.21лв. договорна лихва и
законна лихва върху дължимите суми за периода на забава, считано от 26.02.2010г. до 16.03.2015г. в р-р на
389.45лв.
Въпреки правилно разпределената доказателствена тежест от страна на ИРС
с определението по чл.146 от ГПК ищецът не представя по делото
доказателства,установяващи безспорно ,че в предмета на договора за цесия от
08.07.2014г. е включен и договора за кредит ,сключен между цедента
и ответника на 04.02.2010г.,каквото доказателство би представлявало Приложение
№1 към същия договор.
Въз основа на установеното от фактическа
страна,РОС направи следните правни изводи:
Предявеният иск се явява допустим,но
разгледан по същество –неоснователен.
Предвид вида на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
основанието и размера на претендираното вземане,както
и ,че именно същото е предмет на цесията,сключена между него и първоначалния
кредитор.
В тежест на ищеца е и да установи,че ответникът е неизправен длъжник по
договора за кредит и дължи изпълнение именно на него-новия кредитор,т.е.неплащането
на дължимите погасителни вноски и съответно надлежното уведомяване на длъжника за
извършеното прехвърляне, от който момент той следва да се счита обвързан от
действието на цесията и дължи изпълнение в полза на новия кредитор.
От събраните по делото доказателства се установява единствено наличието
на договор между първоначалния кредитор и длъжника,сега ответник,както и
неизпълнение от негова страна на задължението за връщане на дадената в заем
сума.
Не се установява по категоричен и несъмнен начин обаче ,че наличният
договор за цесия между посочените по-горе цеден и цесионер-ищецът
има за предмет и вземането на първоначалния кредитор към длъжника,сега
ответник.В договора за цесия от 08.07.2014г.е посочено само общо, че предмет на
прехвърляне е „портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски
кредити,сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си
/Вземания/“, с обща стойност на вземанията в р-р на 93 070 136.00лв..Тези вземания са
конкретизирани в списък Приложение 1 към
същия договор,който не е представен по делото,въпреки указанията на
първостепенния решаващ съд.
Ето защо
единственият възможен правен извод е, че ищецът не е доказал качеството си на
кредитор по отношение на длъжника-ответник въз основа на договора за цесия от
08.07.2014г.,независимо от извършеното уведомяване.Последното е без правно
значение след като не се установява и действително извършена цесия на
конкретното вземане от първоначалния
кредитор към дружеството-ищец.Последното и не сочи пречка,поради която не е
било във възможност да представи пред съда
Приложение 1 към договора за цесия от 08.07.2014.,където следва подробно
да са описани прехвърлените вземания по същия.
По изложените съображения предявеният иск
следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан,каквито правни изводи е направил и РС Исперих в атакуваното
решение.По отношение на изложеното във въззивната жалба следва да се посочи,че
без значение се явяват в случая,при
недоказана валидно извършена цесия посочването на договора за кредит в
заявлението по чл.410 от ГПК,както и уведомяването на длъжника за извършена
цесия,без конкретизация какво представлява цедираното
вземане.
Следва да бъде постановено
решение,с което да бъде потвърдено решението на РС-Исперих.
Воден от изложеното,Разградският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №437/23.12.2015г.,
постановено по гр.дело №494/2015 г. по описа на Исперихски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ