Р Е Ш Е Н И Е

28. VІ.2016

Разград

30

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

21.VІ.

2016

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: М. Н. Председател

2016

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

38

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Делото е обраувано по иск на „Б.”АД,`***, предявен по реда и в сроковете на чл.422 ГПК против С.Т.С.,*** за установяване на вземане в размера на 39 600,00лв., за което вземане, основано на издаден в полза на ищеца запис на заповед, в производство ч.гр.д.№1822/2015г. по описа на РРС и на осн.чл.417, т.9ГПК ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответника , в качеството му на обезпечил вземането поръчител(авалист) е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С иска се претендира установяване и на вземане за направени и присъдени му в хода на заповедното производство разноски в размер на 2 510,00лв.

В с.з. чрез процесуално представляващият го, съгл. тр.догоор №../14.VІІІ.2015г. юрисконсулт Д.П., ищецът заявява, че поддържи иска по основание и размер. Позовавайки се на визираните в чл.238 ГПК предпоставки, сезира съда с искане за постановяване на неприсъствено решение. Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски.

В законоустановения и предоставен му за това по реда на чл.367ГПК срок, ответникът не се е възползвал от правото си на отговор и не е ангажирал становище по допустимост и основателност на иска, не е провел оспорване на приложени към исковата молба писмени доказателства; не представя писмени доказателства и не сезира съда с доказателствени искания. При изрично разяснените му от съда последици на чл.237 и чл.238 ГПк, в срока за отговор същият не е декларирал искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и за разглеждането му в закрито заседание по реда на чл.376ГПК.

При редовност в призоваването същият не се явява в насроченото по същество съдебно заседание.

Обсъдени в съвкупност и във възка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за фактически установено и правно значимо, следното:

При дължима преценка за допустимостта на иска, съдът изиска служебно за справка преписка по ч.гр.д.№1822/2015г. по описа на РРС и установи, че конституираният с исковата молба ответник, в качеството си на длъжник в производството по чл.417 ГПК и при връчена му на 12. ІІ.2016г. покана за доброволно изпълнение, е възразил по реда и в срока на чл.414 ГПК срещу издадената по заявлението на ищеца заповед за незабавно изпълнение. Възражението е депозирано в регистратурата на съда по заповедното производство на 26.ІІ. 2016, съответно под №2153 (л.37 от чгрд №1822/2015 на РРС).

Със свое Разпореждане №689/29.ІІ. 2016г. сезираният със заповедното производство съд е уведомил заявителя „Б.”АД,`*** за оспорващото вземанията му възражение и му е указал, че може да предяви иск за установяването им по реда на чл.422ГПК. Разпореждането с дадените указания е било редовно връчено на кредитора на 10.ІІІ.2016г Считано от тази дата, законово определеният и предоставен за предявяване на иска срок по чл.422ГПК изтича фактически на 10.ІV.2016г.

В изисканото за послужване чгрд№1822/2015г. на РРС се намери в приложение документ, от който е видно, че в срока по чл.415 ГПК заповедният съд е бил уведомен за предявяване на установителния иск от заявителя „Б.”АД,`*** против С.Т.С.. Подаването на исковата молба е удостоверено в регистратурата на РОС като лично предприето от представляващия ищеца на 4.ІV.2016г.

Обобщавайки изложеното, съдът приема, че искът за установяване на заявено и оспорено в заповедно производство вземане от 39 600,00лв. е допустимо предявен - в предвидения за това срок, от легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и за вземане, удостоверено като предмет на развилото се по ч.гр.д.№1822/2015г. на РРС заповедно производство.

По отношение на претендираното до установяване по исков ред вземане за направени в заповедното производство разноски от 2 510,00лв. искът се явява недопустимо предявен. Съгласно, задължителната за съдилищата практика, проведена в 10в на ТР№4/18.VІ.2014 на ВКС –„ Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.” По изложените съображения, в тази си част, като образувано по недопустимо предявен иск, производството по делото следа да бъде прекратено.

В останалата си част, както бе посочено и по горе, искът е допустимо предявен, а разгледан по същество, съответно на събраните доказателства е и основателен. Налице са формалните и материално правни предпостаки за постановяванепна неприсъствено решение, в какъвто смисъл своевременно е напраено и изричо искане от ищеца.

Претендираното до установяване вземане в общ размер на 39 600,00лв. е формирано като сбор от парични задължения, съответно в размер на 36 597,00лв. и 3003,00лв., поети от „Т. К.”ЕООД,*** с издаване на запис на заповеди от 11.VІІІ.2014г. и 1.ІХ.2014г. Приложени като доказателства по делото, процесните запис на заповеди съдържат всички, задължително изискуеми се за валидността им реквизити. Отноимо към 19.Х.2015г.- дата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление, всяко едно от претендираните като сбор вземания е с настъпил падеж, договорен на конкретна дата. Съответно - вземане по запис на заповед от 11.VІІІ.2014 с падеж на 1.І.2015г. и вземане по ЗЗ от 1.ІХ.2014 с падеж на дата 1.Х.2015г.

От доказателствата се следва за безспорно уставено, че всяка от менителничните селки се явява каузално обусловена от трайно установените между страните по делото търговски взаимоотношения, съгл.- склю(чен между тях на 1.ІХ.2014г. договор за стоков кредит.

За безспорно установено следва да бъде прието и релевантното за изхода на делото обстоятелство, че с подписане на менителничните сделки, ответникът в личното си качество е обезпечил изпълнението по записите на заповед като солидарно съзадължил се с издателя на записа на заповед авалист. По отношение на авалиста, п реклузията на сроковете по чл.147 и сл. ЗЗД е неприложима.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че като продавач по сделката, ищецът е изпълнил поетото по същата задължение. Поведение, легитимиращо качеството му на изправна в установените с издателя на записа на заповед търговски взаимоотношения. Последният не е престирал и не доказва изпълнение на задълженията си по сделките. Поетото в дълг вемане е доказано по основание, размер и дата на изискуемост. Поради което, съществуването му следва да се приеме за установено в отношенията между страните.

Водим от горното и при хипотеза на неприсъствено решение по см. на чл.238 и сл.ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Б.”АД,`***, със седалище и арес на управление по търг. регистрация в *** , положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 ГПК че С. Т.С., ЕГН**********,***, в качеството си на, солидарно съзадължил се с издателя на запис на заповед от 11.VІІІ.2014 и запис на запоед от 1.ІХ.2014г. „Т. К.”ЕООД, ***, гр.Разград, авалист дължи на „Б.”АД,`*** ведно със законна лихва, считано от 16.Х.2015г. и до окончателното й плащане, сумата от 39 600,00лв.(тридесет и девет хиляди и шестстотин лева), огт които 3003,лв. по запис на заповед от 11.VІІІ.2014г. с плащане на падеж 1.ІІ.2015г. и 36 597,00лв. по запис на заповед от 1.ІХ.2014г. с плащане на падеж-1.Х.2015г., за която сума по чгрд.№1822/2015г. на РРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение №2920/20.Х.2015г.

Осъжда С. Т.С., ЕГН**********,*** да заплати на на „Б.”АД,`***, джими му се на осн.чл.78 ГПК разноски по делото в размер на 792,00лв.

В тази си част, по регл. на чл.239, ал.4 ГПк решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№38/2016г. по опис на РОС по отношение на претендираното до установяване по исков ред вземане за направени в заповедното производство разноски от 2 510,00лв. поради недопустимост на иска в тази му част.

В прекратителната си част решението, имащо характер на преграждащо хода на делото определение, може да се обжалва пред ВнАпС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия:

MH