РЕШЕНИЕ № 34
гр. Разград 02.08.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на тринадесети юли две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: Д.Г.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 53 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба вх. № 2261 / 17.05.2016 г., подадена от “ Банка ДСК “ ЕАД, срещу Г.Т.А. ***, представлявано от собственика Г.Т.А., с която е предявен иск на правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, ал. 1 от ГПК, с петитум да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца следните суми:
- 147 672.38 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва от 29.03.2016 г. до окончателно плащане;
- 60.00 евро, представляващи дължима такса
- 2 218.76 евро, представляващи редовна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 28.03.2016 г.;
- 0.27 евро, представляващи лихвена надбавка за периода от 16.12.2015 г. до 24.03.2016 г.;
- 164.08 евро, представляващи лихвена надбавка за периода от 25.03.2016 г. до 28.03.2016 г.;
- 5 872.01 лв., представляващи разноски за заплатена държавна такса и 4 934 лв., представляващи разноски за юрисконсулско възнаграждение.
Претендират се и разноски за настоящето производство.
С влязъл в сила съдебен акт от
25.05.2016 г. по т. дело № 53 /
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2008 г. между ищеца и ответника Г. Тихомир А. е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на 150 000 евро, като вземането е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на Г.Т.А. и съпругата му Ш. Р. Ш.-А.. Кредита е усвоен на 11.02.2008 г. На 05.06.2013 г., поради допусната забава в плащанията и по искане на длъжника е сключено допълнително споразумение, с което кредита е преструктуриран, като е договорен гратисен период от шест месеца за издължаване на главницата и внасяне на 50 % от страна на длъжника на дължимата лихва. На 15.05.2014 г. отново по искане на длъжника е сключено ново допълнително споразумение към договора, като кредита отново е преструктуриран. На 03.12.2014 г. е сключено ново допълнително споразумение към същия договор за кредит и като съдлъжник е прието “ ЕР-МАКС “ ЕООД гр. Разград. Поради допусната забава плащането на договорените месечни вноски над 90 дни, считано от 25.03.2016 г. кредита е обявен за предсрочно изискуем и отнесен в просрочие. От таза дата е започнало олихвяване на санкционираща лихва, предвидена в ОУ към договора и допълнителните споразумения.
Ответниците са уведомени за
предсрочната изискуемост с нотариални покани от
На 22.03.2016 г. ищеца получил
съобщение от ЧСИ Д.Драганов, район на действие ОС-Разград по изп. дело № 661 /
На 29.03.2016 г. ищеца подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, на основание чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от
сметка № 17815124823. Образувано е ч.гр. дело № 614 /
Със съобщение, получено на 09.05.2016 г. ищеца е уведомен за постъпило възражение от длъжниците срещу издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В предоставения му срок ищеца депозира искова молба.
Към исковата молба ищеца прилага
заверени копия на следните доказателства: Договор за ипотечен кредит от
01.02.2008 г.; ОУ за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити; Нотариален акт
за договорна ипотека от 11.02.2008 г. № 37, том 1, рег. № 829, дело № 28 /
На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията, са връчени на ответниците “ ЕР-МАКС “ ЕООД, ЕИК 116562351 и Г.Т.А. на 02.06.2016 г.
В предоставения им двуседмичен срок, който се явява изтекъл на 16.06.2016 г. ответниците не депозират отговор на исковата молба.
Към делото е приложено ч.гр. дело №
614 /
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: На
01.02.2008 г. ищеца и ответника Г. Тихомир А. сключили договор за ипотечен
кредит, по силата на който банката предоставила на ответника кредит в размер на
150 000 евро. Вземането е обезпечено с ипотека, обективирана в Нотариален акт
за договорна ипотека от 11.02.2008 г. № 37, том 1, рег. № 829, дело № 28 /
Ответниците са уведомени за предсрочната изискуемост с нотариални покани от 23.10.2015 г., но и след това не предприели плащане на задълженията.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава следното заключение: Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, размера на задължението по сключения между страните договор от 01.02.2008 г. и допълнителните споразумения към него е както следва: Главница – 147 672.38 евро; Договорна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 28.03.2016 г. – 2 218.76 евро; лихвена надбавка за периода от 16.12.2015 г. до 24.03.2016 г. – 0.27 евро; лихвена надбавка за периода от 25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. – 164.08 евро и дължима такса – 60.00 евро. Общо към 29.03.2016 г. задължението възлиза на 150 115.49 евро.
В констативно-съобразителната част вещото лице сочи, че кредита е усвоен еднократно на 29.02.2008 г.при лихвен % към датата на договора 6.80 %. Съгласно сключения договор банката превела сумата от 150 000 евро по разплащателна сметка в същата банка на Г.Т.А., на 11.02.2008 г.
Допълнително споразумение № 1, сключено на 05.06.2013 г. по искане на длъжника Г.А., при следните условия: Остатък на дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение – 137 047.25 евро. От тях 135 695.97 евро остатък по главница; 1 351.20 дължима редовна лихва; 0.08 евро – дължима наказателна лихва. Неплатената част от дължимата редовна лихва се капитализират към остатъка по главницата , след което към 05.06.2013 г. главницата е в размер 137 046.00 евро. Договорен е 6-месечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита, през който ще се внася 50 % от дължимата лихва. Крайна дата на издължаване – 11.02.2033 г. Към датата на споразумението лихвения % по кредита е 7.30 %, а годишния % на разходите 7.97 %. Приложен е погасителен план, съгласно който се внасят 6 месечни вноски по 416.85 евро, 229 вноски 1224.15 евро и 1 вноска за 1129.91 евро + ГПР.
До първото допълнително споразумение са платени общо 70 907.40 лв., от които 14 304.03 евро - главница, 53 614.28 евро - лихви, 2.93 евро - санкционираща лихва и 2 986.15 евро – платени такси.
Допълнително споразумение №2, сключено на 15.05.2014 г. по искане на длъжника Г.А., при следните условия: Остатък на дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение – 142 114.49 евро. От тях 138 429.33 евро остатък по главница; 3 129.00 дължима редовна лихва; 1.33 евро – дължима наказателна лихва и 554.83 лв. заемни такси. Неплатената част от дължимата редовна лихва се капитализират към остатъка по главницата , след което към 15.05.2014 г. главницата е в размер 140 524.00 евро. Договорен е 6-месечен гратисен период за издължаване на главницата по кредита, през който ще се внася 50 % от дължимата лихва. Крайна дата на издължаване – 11.02.2033 г. Към датата на споразумението лихвения % по кредита е 7.30 %, а годишния % на разходите 7.97 %. Приложен е погасителен план, съгласно който се внасят 6 месечни вноски по 428.08 евро, 217 вноски 1187.468 евро и 1 вноска за 1188.98 евро + ГПР.
От първото до второто допълнително споразумение са платени 4 995.72 евро. От тях 696.69 евро – главница, 4 294.55 евро – лихви и 4.48 евро – санкционираща лихва
Допълнително споразумение № 3, сключено на 03.12.2014 г. по искане на длъжника Г.А., при следните условия: Включен е съдлъжник “ ЕР МАКС“ ЕООД с управител и представляващ Г.Т.А.. Остатък на дълга към датата на сключване на допълнителното споразумение – 143 996.31 евро. От тях 143 088.54 евро остатък по главница; 907.77 евро дължима редовна лихва; Неплатената част от дължимата редовна лихва се капитализират към остатъка по главницата , след което към 03.12.2014 г. главницата е в размер 143 996.31 евро. Договорен е 8-месечен гратисен период през който длъжникът ще внася по 125 евро, считано от първата падежна дата след подписване на допълнителното споразумение. След изтичане на гратисния период погасяването става на равни месечни вноски, натрупаните лихви по време на гратисния период се капитализират, като общия дълг след гратисния период ще бъде 149 640.00 евро. Крайна дата на издължаване – 11.02.2033 г. Към датата на споразумението лихвения % по кредита е 7.30 %, а годишния % на разходите 7.97 %. Приложен е погасителен план, съгласно който се внасят 8 месечни вноски по 126 евро, 209 вноски 1263.63 евро и 1 вноска за 1267.88 евро + ГПР.
От второто до третото споразумение са платени 2 178.57 евро, представляващи лихви.
След третото споразумение, в периода от 03.12.2014 г. до преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.03.2016 г. са платени 8 252.46 евро. От тях 1803.61 евро – главница, 6 438.80 евро лихви и 10.05 евро – санкционираща лихва.
В съдебно заседание вещото лица допълнително дава следните пояснения относно усвояване на кредита: На 11.02.2008 г. по банкова сметка ***ер на 150 115.49 евро. На същата дата 128 000.60 евро веднага са преведени по негова друга банкова сметка. ***.02.2008 г. е изтеглена на каса вума в размер на 1500.00 евро.на 29.02.2008 г. на каса е изтеглена сума в размер на 500 евро.На 05.03.2008 г. е изтеглена сума в размер на 5 120 евро.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че страните са се намирали във валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между тях Договор за ипотечен кредит от 01.02.2008 г., Допълнително споразумение № 1, сключено на 05.06.2013 г., Допълнително споразумение №2, сключено на 15.05.2014 г. и Допълнително споразумение № 3, сключено на 03.12.2014 г.
Регламентацията на договора за банков кредит се съдържа в разпоредбите на чл. 430 - 432 ТЗ. От представените по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че в изпълнение на задължението си по договора и в съответствие с разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ банката-ищец предоставила договорената сума на кредитополучателя. Също от събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно, че сумата е усвоена от кредитополучателя. По силата на договора и сключените допълнителни споразумения кредитополучателя и съдлъжника се задължили да издължат получения кредит, съобразно подписания погасителен план, с краен срок 11.02.2033 г.
Съгласно заключението на назначената по делото ССЕ, към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК размера на задължението по сключения между страните договор от 01.02.2008 г. и допълнителните споразумения към него е както следва: Главница – 147 672.38 евро; Договорна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 28.03.2016 г. – 2 218.76 евро; лихвена надбавка за периода от 16.12.2015 г. до 24.03.2016 г. – 0.27 евро; лихвена надбавка за периода от 25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. – 164.08 евро и дължима такса – 60.00 евро. Общо към 29.03.2016 г. задължението възлиза на 150 115.49 евро
В съответствие с клаузата на чл.20.2 от ОУ към сключения между страните Договор, считано от 25.03.2016 г. кредитът е превърнат в предсрочно изискуем и отнесен в просрочие, поради забава в плащанията на месечни вноски над 90 дни. От тази дата е започнало и олихвяването със санкционираща лихва, в съответствие в клаузата на чл. 20.1 от ОУ и допълнителните споразумения. Без да има изрична уговорка в ОУ обявяването на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до знанието на длъжниците посредством връчена им нотариална покана в този смисъл на 23.10.2015 г. В този смисъл в случая е съобразено разрешението дадено в ТР № 4/2013/18.06.2014 г., според което предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Твърдението на ответника, че платил след датата на изготвяне на заключението – на 01.04.2016 г. - сума в размер на 500 лв. не се доказва с никакви писмени доказателства. Дори и да има такава плащане, няма пречка същото да бъде взето предвид в хода на бъдещ изпълнителен процес.
В обобщение, съдът приема, че размерът на исковата претенция е доказан със заключението на назначената и изслушана в хода на производството ССЕ и същият този размер е предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение. Установено е наличие на валидно облигационно отношение, допуснато неизпълнение и изгубеното преимущество на срока за изпълнение, поради което искът се явява доказан по основание и размер.
Неоснователно и недоказано се явява изразеното в пледоария от процесуалния представител на ответниците възражение за частична неоснователност на предявения иск, с аргумент, че вещото лице не било работило с първични счетоводни документи. В съдебно заседание вещото лице категорично заяви, че сумата по договора за кредит е преведена по сметка на първия ответник. Как е усвоена от него тази сума в последствие от практически е без отношение към предмета на делото.
Предвид уважаване на иска в пълен
размер, ответниците дължат на ищеца и сумата 10 806.01 лв., представляващи
разноски по ч.гр. дело № 614 /
На присъждане в исковото производство подлежат съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК само разноските, направени именно по това производство при съобразяване изхода от спора. С оглед на горното ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца и сумата 10 741.01 лв. лв., представляваща разноски за настоящото производство, от които 5872.01 лв. – държавна такса, 4 934 лв. – юрисконсулско възнаграждение и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице.
Мотивиран от гореизложеното, Разградският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Т.А., ЕГН **********,*** и “ ЕР-МАКС“ ЕООД,
ЕИК 116562351, със седалище и адрес на управление в гр. Разград , ул. “Жеравна“
№ 55, представлявано от неговия собственик, управител и представляващ Г.Т.А.,
дължат на “ БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. “ Московска“ № 19, ЕИК 121830616, по
Договор за ипотечен кредит от 01.02.2008 г., Допълнително споразумение № 1,
сключено на 05.06.2013 г., Допълнително споразумение №2, сключено на 15.05.2014
г. и Допълнително споразумение № 3, сключено на 03.12.2014 г., следните суми,
за които са издадени Заповед за изпълнение № 1021 / 31.03.2016 г. и Изпълнителен
лист по ч. гр. дело № 614 /
- 147 672.38 евро, представляващи главница, ведно със законната лихва от 29.03.2016 г. до окончателно плащане;
- 60.00 евро, представляващи дължима такса
- 2 218.76 евро, представляващи редовна лихва за периода от 15.01.2016 г. до 28.03.2016 г.;
- 0.27 евро, представляващи лихвена надбавка за периода от 16.12.2015 г. до 24.03.2016 г.;
- 164.08 евро, представляващи лихвена надбавка за периода от 25.03.2016 г. до 28.03.2016 г. и
сумата
10 806.01 лв., представляващи разноски по ч.гр. дело № 614 /
ОСЪЖДА Г.Т.А., ЕГН **********,*** и “ ЕР-МАКС“ ЕООД, ЕИК 116562351, със седалище и адрес на управление в гр. Разград , ул. “Жеравна“ № 55, представлявано от неговия собственик, управител и представляващ Г.Т.А., да заплатят на “ БАНКА ДСК“ ЕАД гр. София, ул. “ Московска“ № 19, ЕИК 121830616 10 741.01 лв. лв., представляваща разноски за настоящото производство, от които 5872.01 лв. – държавна такса, 4 934 лв. – юрисконсулско възнаграждение и 200 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице, на основание чл. 78, ал. 1 вр. с ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
ДГ