Р
Е Ш Е
Н И Е
№… Разград
4. VІІІ.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
4.VІІ.
На Година
публично ЛАЗАР МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
Секретар: Н.Р ПРЕДСЕДАТЕЛ
РАЯ ЙОНЧЕВА ИРИНА ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В.търговско 2016 №54
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.422 ГПК.
С
Решение №83/21.ІІІ.2016г. , постановено по образуваното му на производство
по реда на чл.422 ГПК гр. д.№2137/2015г.,
състав на РРС е приел за установено в отношенията на „Застрахователно дружество
Евроинс”АД, ЕИК *********и Е.Ф.А., съществуване на вземане в размер на
24 000,00лв., за което в производство по ч.гр.д.№1588/2015г. по описа
на РРС на осн.чл.410 ГПК срещу А. е издадена заповед за изпълнение
№2523/11.ІХ.2015г. До посочения размер вземането, както в заповедното, така и в
исковото производство е предявено до установяване като частично, от общо и
регресно дължими 47 577,27лв., които
ищецът твърди да е заплатил в
обезщетение за противоправно и виновно причинени от ответника вреди при предизвикано на територията на Германия ПТП.
Недоволен от така постановеното решение, Е.Ф.А. обжалва същото чрез процесуално
представляващата го по пълномощие –адв.Кр.Костова. В основание за отмяна на
обжалваното решение твърди постановяването му в нарушение на процесуалния и
материален закон, неправилност и необоснованост. Счита
част от доказателствата за ненадлежно събрани и ценени в подкрепа на
предявения срещу него иск. Моли за отмяна на решението и за постановяване на
ново такова, с което съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Основното, поддържано от жалбоподателя възражение, касае пасивната му материално
правна легитимация, както и твърдение за обявяването му в неъстоятелност при
приложимост на Регламент(ЕО)№1346/29.V.2000г.
В тази възка поддържа становище
за отмяна на решението като
постановено по същество на иск, недопустимо предявен срещу поставен в производство по несъстоятелност/ликвидация
длъжник.
При
редовност в призоваването, въззивникът не се явява в насроченото по същество на
жалбата му с.з. Чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв.Костова,
заявява, че поддържа възведените с жалбата отменителни основания. Претендира
присъждане на доказано направени по делото разноски.
В
законоустановения и предоставен му от съда срок, въззиваемият се е възползвал
от правото си на отговор. Оспорва жалбата като неоснователна, аргументира
становище за редовност на депозираните от него
като доказателства заверени ксеро копия от електронна кореспонденция,
както и относимостта им към заявената
по реда на чл.422 ГПК защита. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.
При
редовност в призоваването, въззиваемият не се явява и не изпраща представител
за насроченото по същество на жалбата с.з.
Поддържа възраженията си срещу основателността на жалбата с депозирани
към дата на с.з. писмени бележки Претендира присъждане на доказано направени по
делото разноски.
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
се преценява от съда за допустима.
Разгледана по същество, съшата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на
РОС съобрази следното:
Видно от приложената като
доказателство преписка по ч.гр.д.№ 1588/2015 г. по описа на
РРС, искът с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК е предявен в рамките на предвидения от закона преклузивен
едномесечен срок и при наличие на всички останали, изискуеми се
по см. на чл.422 ГПК предпоставки: искът е предявен от страна, имаща качеството
на заявител,
легитимиращ
се като кредитор по отношение на
претендирано до установяването му
вземане от
24 000,00лв. и срещу ответник, имащ качеството на длъжник, оспорил в срока
на чл.414ГПК предявеното му в заповедно
производство вземане; предявен е в пределите на заявеното по реда на чл.410 ГПК вземане, както по
основание така и по размер.
Чгрд 1588/2015 е образувано на производство пред РРС след отвод на СРС(вж.чгрд
№33749/2015) за местна подсъдност. От материалите по делото се установява, че
заявлението по чл.410 ГПК е било депозирано, от ищеца в настоящото призводство,
в регистратура на СРС на 15.VІ.2015г.
От която дата, по регл. на чл.422 ГПК се счита за предявен и процесният иск, с
предмет-установяване на съществуващо в
отношенията между страните право на вземане. Което, встъпвайки в правата на
удовлетворените от него пострадали при ПТП, ищецът предявява за плащане срещу
ответника, в качеството му на водач на застрахован при него по „Гражданска отговорност на
автомобилистите-валидна в ЕС” - л.а.”Фолксваген голф” с ДК №РР88 47АН,
собственост на третото, неучастващо в процеса лице-Магбуле Е. Фикрет. С
което, видно от приложената като доказателство застрахователна полица
№071090071964, считано от 25.ІІІ.2009г. ищецът е в отношения по договор за
застраховка, действаща и към дата на
застрахователното събитие-29.VІ.2009г.
На 29.VІ.2009г., управлявайки затрахования при ищеца л.а. след
употреба на алкохол, при доказана концентрация от порядъка на 1,71%о, на
територията на Германия жалбоподателят причинил
подлежащи на обезвреда и обезщетени от ищеца имуществени и неимуществени вреди
в общ размер на 24 325,87€ , изчислени в левова равностойност в размер на
47 577,27лв., част от които е и претендираното с предявения иск вземане.
Горните
факти, ищецът е въвел в предпоставка за
основателността на иска си за установяване на съществуващо в отношенията му с жалбоподателя
регресно вземане по чл.274КЗ(отм.)
В подкрепа
на тези си твърдения ищецът е приложил официални и частни свидетелстващи документи,
доказващи място, дата, съставомерност на
допуснатото от ответника, по см.на немското законодателство, нарушение
като водач на л.а. „Фолксваген голф” с ДК №РР88 47АН - управление на МПС след
употреба на алкохол при концентраия от 1,71%о и загуба на управление, довело до
причиняване на верижна катастрофа; механизъм на предизвиканото от въззивника ПТП;
установени по механизма на ПТП имуществени вреди по пет автомобила и
неиуществени такива (телесна повреда) на преминаващ пешеходец; проведена от немските васти кореспонденция с
увредените лица; установяване размера на претърпените имуществени вреди; заявяването
им като щета; предявявансе на щетите за заплащането им от ищеца като страна по
договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите-валидна в ЕС”, сключен със собственика на
процесния, участвал в произшествието л.а.; платежни докумени , доказващи
извършено от ищеца на 2.VІІ.2010г. плащане на предявените му по щетата и
покрити от застрахователния договор обезщетения;
За да обоснове от фактическа и правна
страна извод за основателност на предявения срещу жалбоподателя регресен иск,
първоинстанционният съд е кредитирал преписката, изготена по процесното ПТП от
немските власти и приложена от ищеца
като доказателство по делото.
В
реквизит на издадените от немските власти документи по констатиране на произшествието
и установяването му като негов
извършител, както и в образуваната срещу него преписка за търсене на
наказателна и гражданска отговорност под №290609 2300 D0505/7433 на полицията в Бремен,
Германия, му като извършител на
същото, жалбоподателят е
записан с две имена - Е.А., без посочване на ЕГН, индвидиуализиращ самоличността му според българското законодателство.
По същият начин е персонифицирана самоличността на жалбоподателя и в
образуваната срещу него преписка за обявяването му в несъстоятелност, съгл.
немското законодатество.
В
срока за отговор, както и в хода на първото, редовно провело се по делото с.з,
жалбоподателят е оспорил допустимостта и основателността на предявения срещу
него иск, депозирайки пред решаващия РРС доказателства за обявяването му в
несъстоятелност и въвеждайки възражения за погасяване на регресното вземане по
давност, както и за липса на валидно действащ към дата на събитието, договор за
застраховка поради невнесени от
собственика на автомобила застрхователни вноски.
По
първото възражение, в мотиви към решението си първоинстанционният съд е посочил,
че намира същото за недоказано, тъй като в приложените съдебни актове фигурирало лице с две имен и без ЕГН, което не
позволявало преценката му за идентифицрането на жалбоподателя с лицето,
обявено според тези решения в
несъстоятелност. По основателността на останалите две, въведени с отговора възражения - за погасяване
на вземането по давност, както и за липса на валидно действащ към дата на
събитието застрхователен договор, РРС не
е изложил съображения. Изложеното сочи
на допуснати от РРС и отстраними от тази инстанция нарушения на визираните в
чл.236, ал.2ГПК процесуални правила,
задължаващи решаващия съд с мотивиране на отговор по всяко от направените
възражения.
В този
си състав съдът намира за неоснователни и опровергани от събраните по делото
доказателства, поддържаните от жалбоподателя възражения за невалидност на застрахователния
договор към дата на инкриминираното от него ПТП, респ. за липса на основание
застрахователят да извърши претендираните плащания в полза на пострадалите лица, както и за погасяване на предявеното му регресното
вземане по давност.
Обстоятелството, че като застраховано
лице, в срока на сключения с ищеца застрахователен договор, собственикът на
автомобила е бил незправен по отношение
на дължимите застрахователни вноски, не води до липса на договор, респ. до липса
на основание за заплащане на обезщетение при доказано настъпило по време на
този договр застрахователно събитие. Неизпълнението
по тези договори не води автоматично до прекратяването, респ. до развалянет им.
Отпадането на действието им на посочените основания предполага изрично
волеизявление на страна по договора(вж.чл.202КЗ/отм. и ТР№1/2015 на ВКС).
Съдът
намира за правно неиздържано твърдението на жалбоподателя за началния срок на приложимата по отношение
на процесното вземане давност. Регресното право на застрахователя срещу
деликвента за платеното възниква не от дата на деликта, а от деня на
извършеното от него плащане – 2.VІІ.2010г. От която дата до предявяване на
иска-15.VІ.2015г, предвидената в чл. 110 ЗЗД пет
годишна погасителна давност не е изтекла.
Като основателно обаче в този си състав съдът съобразява
поддържаното от жалбоподателя възражение за недопустимост на иска, поради
предявяването му на дата-15.VІ.2015г., последваща обявяването му в
несъстоятелност с постановеното на 23.VІІ.2014г. и вл.в сила на
6.VІІІ.2014г. Решение на Областен съд Бремен, РГермания по образувано му на производсво дело №500 IN/2014
за обявяване несъстоятелността на физческото лице Е.А., род. на 19.ІІ.1972г.
Страната по въпросното дело е
перонифицирана по начин, позволяващ на съа в настоящото производство да
установи идентичността й с жалбоподателя.
Отразенит в решението по обявяването му в несъстоятелност данни, сочат
на първите цифри, формипащи даденият му
според бълг.законодателство ЕГН. За
съда в този му сътав е нериемлив подхода на първоинстанционния съд при
кредитиране на депозираните от страните писмени доказателства, имащи характер
на официални, свидетелстващи документи.
В приложените такива, както от ищеца, така и от ответника, самоличността
на последния е удостоверена с две имена и само с дата на раждане.
От
доказатлствата по делото се следва за безспорно установено, че решението, с което жалбоподателят е
бил обявен в несъстоятелност е било публично оповестено и всички негови кредитори са били уведомени за
това в какъв срок и пред кого следва да заявят вземанията си срещу него.
С разпоредбата
на чл. 637,ал.
6 ТЗ е предвидено, че след
откриване на производство по
несъстоятелност, срещу длъжника е недопустимо образуването
на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела, освен за защита
на правата, посочени в т.
1, т. 2 и т. 3. Забраната е установена за вземания, предмет на имуществени граждански или търговски дела, които да могат да
се предявят в производството
по несъстоятелност - за притезателни права (вземания) и то парични.
Процесното
вземане има за предмет притезателни права ,
които могат и е следвало да бъдат защитени чрез предявяването им пред назначения в
производството по несъстоятелноста на ответника синдик/ликвидатор. Образуваното
за защитата му дело е с имуществено граждански
характер, което сочи на предпоставките на чл.637, ал.6 ТЗ за прекратяване
поради недопустимото му образуване след поставянето на ответника в производство
по несъстоятелност.
Доказаното в хода на делото е обстоятелство, за открито по отношение на ответника производство по
несъстоятелност, подчиняващо
се на законите на държавата
на образуване на производството.
Заведеният пред българския съд спор е последващ несъстоятелността и спрямо
него са приложими разпоредбите на Регламент /ЕО/ № 1346/2000 г.
Съдебното решение за образуване на производство по несъстоятелност по отношение на ответника е постановено
от компетентен съд на държава-членка, съгласно чл. 3 от
Регламент /ЕО/ № 1346/2000 г. на Съвета относно производството по несъстоятелност, поради което следва да
бъде признато във всички други
държави -членки от момента на влизането
му в сила в държавата на образуване на производството, съгласно чл. 16,
т.1 от същия Регламент вр. с
чл. 757 от ТЗ. Това правило
се прилага, съгласно посочената
разпоредба на Регламента, и
когато длъжникът поради качеството си не може
да бъде обект
на производство по несъстоятелност в останалите държави-членки, съотвено и в РБългария.
Решението има действие във всяка друга държава -членка без допълнителни формалности, съгласно чл. 17, ал.1 от Регламент /ЕО/ № 1346/2000 г.
на Съвета относно производството по несъстоятелност. Водим от горното и в условията на
чл.270ГПК, съдът
ПРЕКРАТЯВА производството по
втд №54/2016 по описа на РОС.
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.