РЕШЕНИЕ №17

06.10.2016 г.

Година 2016

Град Разград

Разградски окръжен съд

На деветнадесети септември

2016 г.

в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: Валентина Димитрова

Ирина Ганева

При секретаря Д.Г.,като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.т.дело №64 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С Решение №65/28.03.2016 год.,постановено по гр.дело №19/2016 год. Кубратският районен съд в производство по чл.422 от ГПК е признал за установено по отношение на ответника ЕТ”В.М.”,с.Юпер,община Кубрат,представляван от собственика В.М., че има парично задължение към ищеца Н.Н.И. ***,действаща лично и със съгласието на своята майка и законен попечител Р.Д.В. в размер на 44.75 лв.,ведно със законната лихва върху него, начиная от 12.11.2015год.,датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното му заплащане,представляващо дължимо арендно плащане за стопанската 2013-2014год. за притежаваната от нея ½ идеална част от земеделска земя с площ 4.475 дка.в землището на с.Юпер.Отхвърлил е ищцовата претенция за разликата до първоначално заявеното вземане от 89.50 лв.Присъдил е в полза на страните разноски,съобразно уважената и отхвърлена част от иска.

Недоволни от решението са останали и двете страни по делото.

Ищецът Н.Н.И. ***,действаща лично и със съгласието на своята майка и законен попечител Р.Д.В. атакува същото в отхвърлителната му част ,като го счита за неправилно и незаконосъобразно, като моли в същата то да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи в цялост установителната претенция.

Ответникът ЕТ ”В.М.”, с.Юпер,община Кубрат, представляван от собственика В.М., атакува решението в осъдителната му част ,като го счита за неправилно,необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и моли да бъде отменено в същата,като предявеният срещу него установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С жалбите не се правят доказателствени искания.

Страните не са депозирали отговори на жалбите.

В съдебно заседание същите не се явяват и не се представляват.

За да се произнесе по подадените две въззивни жалби,РОС съобрази следното:

Делото е образувано по предявен установителен иск по реда на чл.422 от ГПК от ищцата Н.Н.И., непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Д.В.,двете от гр.Русе ,чрез адв.Г.Чокоев срещу ответника ЕТ „В.М.,с.Юпер, ЕИК 826037526, представляван от собственика Валентин Минчев Марков от с.село.Последният е възразил по реда на чл.420 ГПК срещу издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 213/ 16.11.2015 г. по гр.дело № 469/ 2015 год. по описа на КРС, че дължи на ищцата, като наследник по закон на Николай Янков Иванов, б.ж. на гр. Русе, починал на 02.12.2012 г., претендираната сума от 89.50 лева,ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2015 год. до изплащане на вземането, представляваща неизплатено задължение - арендно плащане за отдадени му под аренда земеделски земи, с обща площ от 4.475 дка за стопанската 2013-2014 г., при уговорено плащане на декар в размер на 20.00 лв.Иска се присъждане на разноски.

По предявения срещу него иск ответникът ЕТ„В.М.”,с.Юпер не депозира писмен отговор в законовия срок.При редовност в призоваването не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.Представя по делото писмено становище, с което заявява становище за неоснователност на исковите претенции;прави искане за допълване доклада на съда в частта за правното основание с разпоредбата на чл. 17 ЗАЗ; заявява възражение за нищожност на договора за аренда,предвид на това, че аредодателя Николай Иванов не е собственик на отдадена под аренда земеделска земя; в условията на евентуалност заявява възражение, че в качеството си на арендатор не е уведомен по реда на чл. 17, ал.3 ЗАЗ – незабавно, за настъпилото заместване; заявява възражение, че е извършил арендно плащане на 04.02.2014 г. с пощенски запис, адресиран до Иванов., получен от Р.Д.В., майка на малолетната тогава ищца, за сумата 198.00 лева, с която са платени задълженията за стопанските 2013-2014 и 2014 – 2015 години, въпреки че не е бил уведомен,в качеството му на арендатор за настъпилото правоприемство и за това кои са наследници на междувременно починалия арендодател.Представя писмени доказателства и претендира приемането им по делото. Моли за отхвърляне на исковите претенции като неооснователни.

Пред КРС е било образувано гр.дело №469/2015г.,въз основа на подадено Заявление по реда на чл.417,т.3 от ГПК от двама заявители,настоящата ищца Н.Н.И., непълнолетна,действаща лично и със съгласието на своята майка Р.Д.В. и малолетната й сестра Лила Н.И.,малолетна,представлявана от нейната майка и законен представител Р.Д.В.,трите от гр.Русе,чрез адв.Г.Чокоев срещу длъжника „В.М.,с.Юпер, ЕИК 826037526, представляван от собственика Валентин Минчев Марков от с.село. за дължима на двете деца сума в размер на 89.50 лева,ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.11.2015 год. до изплащане на вземането, представляваща неизплатено задължение - арендно плащане за отдадени му под аренда земеделски земи, с обща площ от 4.475 дка за стопанската 2013-2014 г., при уговорено плащане на декар в размер на 20.00 лв.

Към заявлението е приложен Договор за аренда на земеделски земи от 17.06.2011 г., нотариално заверен с рег.№ 03729, акт 187, том ІV на Нотариус С. Садък, рег. № 004 на Нотариалната камара, с район на действие в района на Районен съд – гр. Кубрат,сключен между покойния наследодател на заявителите и техен баща Николай Янков Иванов и ЕТ”В.М.”,както и удостоверение за наследници на Николай Янков Иванов и удостоверения за раждане на двете деца.

Съдът е издал Разпореждане №1409/16.11.2015г.,с което е уважил заявлението подадено от Н.И.,постановявайки в нейна полза срещу ЕТ да се издаде изпълнителен лист за претендираната сума,както и за направените разноски в заповедното производство,като издал и Заповед за изпълнение на парично задължение №213 от същата дата,като произнасяне по отношение на малолетната Лила И. липсва,а и такова не е поискано от процесуалния й представител по реда и срока,предвиден в чл.250 от ГПК.

При издаването на заповедта е допусната очевидна фактическа грешка, като различно от съдържанието на диспозитива на постановеното Разпореждане № 1409/ 16.11.2015 г., е посочено, че сумата 89.50 лева представлява неизплатено задължение за арендно плащане за стопанските 2011-2012 год.; 2012 – 2013 г.; 2013-2014 г., която не е отстранена по реда на чл. 247 ГПК ,служебно от съда или по инициатива на някоя от страните.

Както обаче от заявлението,така и от исковата молба безспорно се установява ,че се претендира вземане,представляващо арендно плащане за стопанската 2013-2014 г.

Длъжникът възразил срещу заповедта и в предвидения законов срок ищцата инициира настоящото исково производство.

Установено е по делото, че покойният Николай Янков Иванов предоставил на ЕТ ”В.М.” с Договор за аренда на земеделски земи от 17.06.2011 г., нотариално заверен от Нотариус С. Садък и вписан в СВ при КРС за временно и възмездно ползване,за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2011 г., при арендно плащане в размер на 20.00 лв./дка, земеделска. земя, находяща се в землището на село Юпер, община Кубрат, представляваща Нива с площ от 4.475 дка, трета категория, в местността „Слатина греда”, имот № 422052, при посочени граници.

Иванов починал на 02.12.2012 г. в гр. Русе и е оставил за свои наследници по закон двете си деца, Н.И. и Лила И..Майка и на двете е Р.Д.В., законен попечител на непълнолетната ищца.

Към подаденото по ч.гр.дело №469/2015г. по описа на КРС възражение ответникът е приложил разписка за паричен превод № 6/4 от 04.02.2014 г. на ПС с. Юпер , според която на посочената дата В.М. е изпратил на Радостина Василева сумата 198.00 лева,за която твърди, че съставлява арендно плащане за стопанската 2012-2013 г., дължимо в размер на 89.50 лева, и авансово такова за стопанската 2013-2014 г. остатъка, но и този съд не приема същото за доказано по отношение на стопанската 2013-2014 г.,тъй като подобно отбелязване в паричния превод липсва,а и възражението на ответника в тази насока не е подкрепено с други доказателства,представени в срока по чл.131 от ГПК.Още повече,че към писменото становище по делото ответникът представя пощенски запис от 21.12.2015г. за преведена на Радостина Василева сума в размер на 89.50 лв.,за която отново не е вписано основание да изпращането й,както и отбелязване за коя стопанска година се отнася.

Правилно и законосъобразно РС е приел от правна страна, че предявеният от Н.И. иск се явява основателен и доказан до размера на ½ от претендираната сума,а именно 44.75 лева и същата е дължима от ответника,ведно с законната лихва,начиная от датата на подаване на заявлението в съда–12.11.2015 год.до окончателното й заплащане,като е съобразил,че тя не е единствена наследница на покойния Николай Иванов,арендодател по договора,когото е заместила по същия на основание  чл. 17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието.В този смисъл правилно е уважил направеното от ответника възражение в тази насока.Арендното плащане за тази земеделска земя е ответника-арендатор,съгласно разпоредбата на чл.8,ал.5 от ЗАЗ,при липса на друга уговорка е следвало да извърши не по-късно от 02.10.2014г.

Правилно и законосъобразно също така РС е намерил за неоснователно и недоказано възражението на ответника, че не дължи арендно плащане на ищцата за собствената й част от отдадената му под аренда нива, тъй като тя не му е съобщила за промяната в правото на собственост по отношение на процесната земеделска земя,като РОС споделя изложените от него съображения.

Атакуваното решение не страда от сочените във въззивните жалби пороци и следва да бъде потвърдено.Предвид изхода на делото разноските следва да останат за страните,така както са направени.

Водим от горното,Разградският окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №65/28.03.2016 год.,постановено по гр.дело №19/2016 год. Кубратският районен съд в производство по чл.422 от ГПК .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ