Р Е Ш Е Н И Е

№21

Разград

6. Х.2016г.

Разградски окръжен

година Град

2016

съд

29. ІХ

На Година

публично

ЛАЗАР МИЧЕВ

В заседание в следния състав:

Секретар:М.н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В.търговско

2016

№67

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №84/22.ІІІ.2016г.по гр.д.№1950по описа му за 2015г., състав на РРС е уважил иск, предявен на осн.чл.422 ГПК от „***”ООД, ***, гр.София против ЕООД”***”,***,гр. Разград като е приел за установено съществуване на вземания, за които в производство по ч.гр.д.№1405/2015г. ищецът се е снабдил с издадена на осн.чл.410ГПК Заповед за изпълнение №2216/17.VІІІ.2015г., както следва : вземане в размер на 4 410,30лв., дължимо от ответното дружество ведно със законна лихва, считано от 13.VІІІ.2015г. до окончателното му погасяване, като цена на стока - торове и препарати за растителна защита, доставени му по удостоверена с ф.№11923/26.ІІІ.2014г. търговска сделка; вземане в размер на 568,21лв., предявени от ищеца и присъдени му със заповедта разноски в заповедното производство.

Недоволен от така постановеното решение, ответникът обжалва същото като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. В основание за отмяната на обжалвания съдебен акт, идентично на поддържаните и в хода на първоинстанционното производство възражения, излага съображения за нищожност на обосноваващата вземането на ищеца сделка поради противоречието й със законовите норми на чл.23 и сл. ЗЗР(отм.). На посочените основания моли за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се направените в хода на делото разноски.

В законоустановения и предоставен му от съда срок, въззиваемият депозира писмено становище, с което оспорва основателността на жалбата и моли съда за потвърждаване на атакуваното решение като правилно и обосновано постановен съдебен акт. Претендира направени пред тази инстанция разноски.

При редовност в призоваването им, страните не се явяват и не изпращат свои представители за насроченото по същество на жалбата с.з.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата се преценява от съда като частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на РОС съобрази следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1405/2015 г. по описа на РРС, искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, по отношение на претендирано до установяването му вземане за главница от 4 410,30лв. е допустимо предявен в рамките на предвидения от закона преклузивен едномесечен срок и при наличие на всички останали, изискуеми се по се по см. на чл.422 ГПК предпоставки: искът е предявен от страна, имаща качеството на заявител и срещу ответник, имащ качеството на длъжник в заповедно производство; предявен е в пределите на заявено по реда на чл.410 ГПК, както по основание така и по размер парично вземане, дължимо в изпълнение на търговска продажба; налице е оспорване на вземането, проведено от длъжника в срока на чл.414 ГПК.

В тази си част атакуваното решение е валидно и допустимо, а по същество на спора и правилно. Обективираните с решението правни изводи кореспондират с установените по делото обстоятелства и сочат на съответно прилагане на материалния закон. Съществуването на дължимото по сделката вземане се явява установено с допустими по см. на чл.154 и сл.ГПК писмени доказателства. От съвкупния анализ на които, се следва и извод за основателност на иска по този пункт от исковата молба.

Въззивникът не е оспорил доставките, а напротив процесната фактура е приета и осчетоводена от него без възражения. Поради което, съдът приема, че тя удостоверява задължението за заплащане на цената на продадените по нея стоки на основание чл. 301 от ТЗ. Налице е и предприето от него частично плащане на дължимата за доставката цена. По отношение на исковата претенция, като част от парично дължимото по процесната фактура, ответникът не доказва плащане, респ. качеството си на изправна по сделката страна. Поведение, обвързващо го с последиците на договорната отговорност по см. на чл.327 ТЗ във р. с чл.79 ЗЗД - в претендирания и установен от ССЕ размер.

Поддържаното от въззивника твърдение, че като извършена от ищеца без съответното разрешение процесната продажба била нищожна, е не само недоказано, но и опровергано от събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд, аргументирано и в съответствие с приложените по делото доказателства е обосновал, както извода си за съществуване на вземането така, така и за несъстоятелност на поддържаното от въззивника възражение за нищожност на материализиращата вземането сделка. С допустими по см.на ГПК доказателства, депозирани своевременно и в отговор, на направеното от ответника възражение за нищожност на сдеклата поради противоречието й с действащия към дата на склюването й -26.ІІІ.2014г разрешителен режим за търговия с ПРЗ по чл.23 от ЗЗР(отм.), ищецът доказва правото си да търгува с процесните препарати, както и факта, че процесната продажба е извършена в срока и обема на предоставеното му разрешително - на едро и от склад. Като следва да се отбележи, че спор относно вида на осъществената от него търговия като такава на дребно и извън складово помещение, недопустимо и извън срока на чл.131 ГПК, ответникът въвежда в основание за недействителност на сделката едва с жалбата си.

В допълнение към мотивите на РРС за неоснователност на възражението за недействителност на сделката, обвързваща ответника с изпълнение по процесното вземане, съдът намира за необходимо да отбележи, че сама по себе си, нормата на чл.23 ЗЗР(отм.) предвижда основание за търсене на административно-наказателна отговорност и не рефлектира върху валидността на сделките по продажба на ПРЗ. Разрешението по чл.23 ЗЗР(отм.) следва да се разглежда като елемент от фактическия състав за валидност на сделките с ПРЗ по аргумент на чл.295 ТЗ.

Според дефинитивния характер на действащите към дата на сделката норми на §1, т.60 и т.61 ДР на ЗЗР, определящото търговията като такава на дребно или на едро, респ. обхвата на съответния разрешителен режим, е мястото на осъществяването й от търговеца. Когато придобиването, продажбата, доставката и пр. се извършват от търговеца, в складово помещение, то разрешението му по чл.23 ЗЗР(отм.) се дава за търговия на едро.

Обобщавайки изложеното съдът намира, че не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна на постановеното от РРС решение по същество на иска за установяване съществуване на вземане по търг.сделка.

Като недопустимо следа да бъде обезсилено решението в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по същество на недопустимо предявена по исков път претенция за установяване на вземане за напрвени в заповедното производство разноски. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство-10.в.ТР№4/2013г ОСГТК. Разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране размера на цената на иска.

С оглед постановения по делото изход, в полза на въззиваемия следва присъждане на доказано направените и претендирани пред тази инстанция разноски в размер на 425,22лв., съответни на уважената част от иска.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение №84/22.ІІІ.2016г.по гр.д.№1950/2015 по описа на РРС, в частта с която на осн.чл.422 ГПК е прието за установено съществуване на вземане в размер на 4 410,30лв., дължимо от ЕООД”***”,***,гр. Разград на „***”ООД, ***, гр.София ведно със законна лихва, считано от 13.VІІІ.2015г. до окончателното му погасяване, като цена на стока - торове и препарати за растителна защита по търговска сделка, удостоверена с ф.№11923/26.ІІІ.2014г. , за което в производство по ч.гр.д.№1405/2015г. в полза на „***”ООД, *** и срещу ЕООД”***”,***,гр. Разград на осн.чл.410ГПК е издадена Заповед за изпълнение №2216/17.VІІІ.2015г .

ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение №84/22.ІІІ.2016г.по гр.д.№1950/2015 по описа на РРС В ЧАСТТА, с която РРС е приел за установено вземане в размер на 568,21лв. за дъжими от ЕООД”***”,***,гр. Разград на „ ***”ООД, ***, гр.София разноски в образуваното по чл.410 ГПК заповедно производство и

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по втд №67/2016г по описа на РОС в тази му част..

Осъжда ЕООД”***”,***,гр. Разград да заплати на „***”ООД, ***, гр.София 425,22лв. разноски, изчислени съразмерно на допустимо и основателно предявения иск.

Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

MH