Р Е Ш Е Н И
Е № 20
Гр. Разград, 11. 10. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание двадесет и шести септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря М. Н.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 70 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 94/ 12. 04. 2016 г. по
гр. д. № 1722/ 2014 г. Разградския районен съд е осъдил „***” ЕООД с. Дянково да заплати
на „***” сумата 2 841
щатски долара, представляващи незаплатен остатък от цената по фактура № 308120/
07. 10. 2010 г. , прехвърлен й чрез договор за цесия от 06. 10. 2011 г. от
фирма ***, ведно със законната лихва, считано от 28. 10. 2014 г. до окончателно изплащане на сумата и
сумата 326, 02 лв. разноски по делото,
като е отхвърлен иска до претендирания размер от 5 017 щ. долара. Постъпила е въззивна жалба от „***”
чрез повереника му адв. П. против същото решение
в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен иска за сумата от 2176 щ. долара, предявен против „***” ЕООД с.
Дянково. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната част е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила и изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на материалния
закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено
друго, с което предявения иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемата страна „***” ЕООД с.
Дянково не заявява становище по въъззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него
в обжалваната част, разгледана по същество се
явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния
съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към
тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
В конкретния случай приложимото материално
право е чл. 53 от Конвенцията за
международна продажба на стоки. Според тази разпоредба, купувачът е длъжен да плати цената на стоката и да приеме
нейната доставка в съответствие с изискванията на договора и на тази конвенция.
Няма спор между страните, относно наличието на търговски взаимоотношения между ответника
и турската фирма *** за
извършената на ответника доставка на хранителни стоки на стойност 14 600
щатски долара. С прехвърлително писмо от 06. 10. 2011 г. продавачът
по сделката е прехвърлил на ищеца
вземането си по издадената фактура № 308120/ 07. 10. 2010 г. на стойност
12 424 щ. долара, като е удостоверил, че по същата фактура ответника е
заплатил 2 176 щ. долара на 08. 02. 2011 г. На 23. 12. 2011 г. ответникът е заплатил още
477 щ. д. , която сума е преведена на ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията
с писмо от 21. 12. 11 г. След изменение на иска, спорът е дали изцяло
ответникът е погасил задължението си за плащане на продадените му от ищеца
стоки в размер на 5017 щ. долара. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, извършила проверка на приложените доказателства, счетоводството,
водено от ответника, банковите извлечения от валутната разплащателна сметка,
всички митнически декларации, съпътстващи документи по извършения внос на
стоки, доставени от *** на ответника, се установява, че всички доставени от
ищеца стоки са заприходени със стокови
разписки, осчетоводени от ответника. Налице са три фактури за извършени доставки с
№№№ 153270/ 16. 09. 10 г., 308117/ 01. 10. 2010 г. и процесната № 308120/ 07.
10. 10 г. на стойност 42 424 щ. д. ,
а размерът на извършените плащания е 37 407 щ. д. Извършеното плащане от ответника в размер на
2176 щ. д. на 08. 02. 2011г. , отразено в счетоводството на *** не е осчетоводено
при ответника. Заключението на ССЕ е обективно, всестранно и пълно, не е оспорено
от страните и следва да се приеме като доказателство по делото. Предвид
извършеното признание от ищеца в исковата молба и приложената от него
счетоводна справка е явно наличието на такова плащане. Не са налице посочени от
ищеца доказателства за счетоводна грешка счетоводството на *** при
осчетоводяване на плащането в размер на 7000 щ. долара, направено от ответника
на 07. 02. 2011 г. Плащанията не съвпадат нито по дата, нито по размер. Пълна
счетоводна справка, отразяваща извършените доставки на ответника и плащанията
му към *** ищецът не е представил, съобразно доказателствената тежест, която
носи в процеса.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е довело районния съд до неправилни
изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на
обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на
всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение в
обжалваната част, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/ 12. 04. 2016 г. по гр. д. №
1722/ 2014 г. по описа на Разградския
районен съд В ЧАСТТА, в която е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „***” против „***”
ЕООД с. Дянково за сумата над размера от 2 841 щатски долара до 5017 щатски долара, представляваща
незаплатен остатък от цената по фактура № 308120/ 07. 10. 2010 г.
В останалата част, като
необжалвано Решение № 94/ 12. 04. 2016 г. по гр. д. №
1722/ 2014 г. по описа на Разградския
районен съд е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH