Р Е Ш Е Н И
Е № 18
Гр. Разград, 05 .10. 2016 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Валентина Димитрова
2. Ирина Ганева
при секретаря Д. Г.
разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 71 по описа за 2016
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Лудогорие
91” АД гр. Кубрат чрез повереника му против Решение № 94/ 20. 05. 2016 г. по
гр. д. № 480/ 2015 г. по описа на Кубратския районен съд, с което са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени от жалбоподателя против „Астратех” ЕООД гр. Кубрат да бъде
осъден последния да заплати на основание чл. 327 ТЗ сумата 10 000 лв.,
представляваща продажната цена на два броя машини за производство на екобрикети
по Договор от 31. 07. 14 г. , ведно със законната лихва от 24. 11. 15 г. и сумата 114, 50 лв. обезщетение за забава по чл. 294, ал. 1 от ТЗ
във вр. с чл. 86 от ЗЗД за времето от 15. 10. 15 г. до 24. 11. 15 г. В жалбата
се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и изложените от
съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
противоречат на материалния закон. Моли решението да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.
Постъпил е писмен отговор
от„Астратех” ЕООД гр. Кубрат чрез неговия пълномощник, в който излага доводи,
че въззивната жалба е неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него
е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна против акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка, а разгледана по същество се явява основателна.
Безспорно се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че страните са сключили Договор за покупко-
продажба на 31. 07. 14 г. , според
който ищецът е продал на ответника две
машини за производство на екобрикети.
Според чл. 1 и чл. 4 от договора, правото на собственост е прехвърлено и вещите
са предадени на купувача в деня на подписването на договора, като продавачът се
е задължил да предаде на купувача и цялата техническа документация на машините.
В чл. 6 купувачът е поел задължение да заплати на продавача цена в размер на
12 000 лв. общо с ДДС за двете машини на разсрочено плащане, като сумата
2 000 лв. е заплатена в деня на
подписване на договора, а останалата сума от 10 000 лв. следва да бъде заплатена на 5 равни
вноски всеки месец. Приложени са ПКО №
150/ 24. 09. 14 г. , според който ответникът – купувач е заплатил сумата 2000
лв. и ф-ра № 3029/ 24. 09. 14 г. С писмо
изх. № 035/ 06. 10. 15 г. ищецът е отправил покана до ответника, връчена му на
08. 10. 15 г. в срок до 15. 10. 15 г. да
представи график на плащанията, дължими по договора за покупко-продажба и
окончателно изпълнение на задължението. До завеждане на иска на 24. 11. 15 г.
ответникът не е заплатил на ищеца дължимата сума в размер на 10 000 лв. В
писмения отговор, депозиран по чл. 131 ГПК ответникът възразява, че не дължи
сумата, тъй като ищецът не му е предал техническата документация на машините,
съгл. 4 от договора, което прави невъзможно пускането им в експлоатация и че
машините не били окомплектовани, били със скрити недостатъци, не отговарят на
техническите изисквания за работа. Прави възражение за разваляне на договора по
чл. 87 ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на ищеца. В първото по делото
открито съдебно заседание по делото, проведено на 30. 03. 16 г. ищецът е
предоставил на ответника техническата документация на машините - „Инструкции за
използване на брикет машина”, копие от която е приложена по делото, копие от
Протокол от изпитване на машината от 01. 09. 2005 г. от изпитвателна
лаборатория. Според показанията на св.
Митев – съпруг на управителя на ищцовото дружество, преди подписване на
договора за покупко-продажба, Севгин Реджебов – управител на ответното
дружество, дошъл с екипа си от работници в производственото хале на ищеца,
огледал машините, демонтирали ги,
одобрил ги, не направил възражения и ги откарал. Машините били окомплектовани с
всички детайли. Реджебов не го е търсил, нито е търсил съпругата му във връзка
с техническата документация, не е правил възражения за състоянието на машините.
Свидетелят търсил многократно Реджебов, за да плати цената на машините, но
последният отлагал, заявявайки, че не може да плати. По делото е разпитан и св. Б.А.в. Същият
заявява, че е участвал в демонтажа на машините и пренасянето им в склад на ответника. След демонтажа останали някои части от
машините при ищеца, които впоследствие трябвало да бъдат предадени. Едната от
машините нямала верига. И в момента машините били в склада в същото състояние,
както ги оставил свидетеля.
Заключението на назначената по
делото СТЕ е, че двете машини не са окомплектовани с всички необходими части и
не са годни за производство на екобрикети, както и че за да се приведат в
готовност за работа е необходимо запознаване с техническата документация и
окомплектоване с липсващите им детайли. Представената по делото Инструкция за
използване на брикет машина е относима към първата машина.
Предвид изложеното, въззивната инстанция
намира, че предявеният иск на осн. чл. 327 от ТЗ е основателен и доказан.
Безспорно е, че ищецът е доставил на ответника два броя машини за производство
на екобрикети, съгл.сключения между тях Договор за покупко- продажба на 31. 07. 14 г. на стойност 12 000 лв.
с ДДС. Няма спор, че ответникът е заплатил част от цената – 2000 лв. Продавачът има две основни задължения: да
прехвърли върху купувача правото на собственост
и да му предаде вещта. В конкретния случай, ищецът, в качеството си на продавач
е изпълнил задълженията си да достави и прехвърли на ответника правото на собственост върху стоките, предмет
на договора. От своя страна, купувачът е длъжен да приеме стоката и да заплати
цената. Според разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ,
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
който му дават право да я получи. В процесния случай, плащането на доставената
стока е уговорено да се реализира в срок на 5 месеца от датата на доставката на
5 равни вноски всеки месец, като срокът е изтекъл на 31. 01. 15 г. Изпълнението
на задължението на купувача да плати цената на доставените машини не е
обвързано от изпълнение на задължението на продавача да му предаде техническата
документация на машините, а произтича от изпълнение на задължението на продавача
да му прехвърли правото на собственост върху вещите. Налице е многобройна и
последователна съдебна практика, че общото правило за изпълнение на
задължението за прехвърляне право на собственост от момента на възникването му
и съответно за настъпване на вещния ефект е приложимо и при търговската
продажба. Ако вещта е определена, собствеността преминава върху купувача по
силата на самия договор, съгл. разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД.
Не е налице клауза в договора волята на страните за настъпване на облигационно-вещното действие на договора за
продажба да е обусловена от предаване на техническата документация на машините.
Неоснователен е доводът на ответника, че не
дължи процесната сума, тъй като прави възражение за разваляне на договора,
поради виновно неизпълнение на задълженията на ищеца, а именно, че са му
предоставени вещи с недостатъци и без техническата документация, което прави
машините негодни за експлоатация. За да
запази правата си по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, купувачът
трябва след като приеме стоката, да я прегледа в течение на времето, което е
обикновено необходимо за това и подобни случаи и незабавно да уведоми продавача
за забелязани недостатъци, а за откритите впоследствие недостатъци, които не са
могли да бъдат забелязани при покупката - незабавно да уведоми продавача за
откриването им. Доказателства в какво техническо състояние са предадени
машините, както и че ответникът е уведомил ищеца за забелязани недостатъци не
са посочени и събрани по делото. Като не е сторил това в 6-месечния срок по чл.
197 от ЗЗД, ответникът е загубил правата си по чл. 195, ал. 1 ЗЗД.
Събраните по делото доказателства, безспорно сочат, че поддържания във
възражението на ответника недостатък, обуславящ непригодността на машините за
обикновено употребление – липсата на техническа документация, е била известна
на купувача и при това в момента на получаването им. Купувачът обаче, не е
уведомил продавача за това повече от една година до завеждане на настоящия иск,
не е упражнил нито едно от предвидените в чл. 195 от ЗЗД
права, а именно, да върне вещта и да иска обратно цената, заедно с разноските
за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани
недостатъците за сметка на продавача. Предвид изложеното, съгл. чл. 327 ТЗ ответникът следва да заплати останалата част
от цената на машините в размер на 10 000 лв., след като не са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на продавача за недостатъци. Предвид
основателността на главния иск е основателен и предявеният акцесорен такъв на
осн. чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за сумата 114, 50 лв. за периода от
15. 10. 15 г. до датата на завеждането на иска
24. 11. 15 г. Въпреки, че ответникът е изпаднал в забава, когато е
изтекъл срока за изпълнение на задължението му за плащане на 31. 01. 15 г.,
ищецът претендира лихва за забава от 15. 10. 15 г. , когато е връчена поканата
за доброволно изпълнение и от този момент следва да бъде уважен иска и
присъдено обезщетението за забава.
Предвид изложеното, обжалваното решение на
районния съд, като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде отменено и
да бъде постановено друго, с което ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска, на осн. чл. 294 от ТЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата 114, 50 лв. обезщетение за забава за
периода от 15. 10. 15 г. до датата на завеждането на иска 24. 11. 15 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца разноските по делото пред районния съд и въззивната инстанция. Дължи
направените разноски от ищеца за заплащане на държавна такса пред районния съд
в размер на 450 лв. и 800 лв. за адвокатско възнаграждение, както и заплатените
пред ОС Разград 202 лв. за държавна такса и 780 лв. адвокатско възнаграждение,
т. е. общо сумата 2232 лева.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 94/ 20. 05. 2016 г. по гр. д. №
480/ 2015 г. по описа на Кубратския районен съд
И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Астратех” ЕООД, ЕИК
116591260 гр. Кубрат, ул. „Странджа” № 8, представлявано от Севгин Селимов
Реджебов да заплати на „Лудогорие 91” АД, ЕИК 116001005 гр. Кубрат, ул.
„Козлодуй” № 49, представлявано от К. В. М. сумата 10 000 /десет хиляди/
лева на осн. чл. 327 от ТЗ, представляваща неплатена продажна цена на два броя
машини за производство на екобрикети по Договор за продажба от 31. 07. 2014 г.
, ведно със законната лихва, считано от 24. 11. 2015 г. до окончателно заплащане на сумата, сумата 114, 50 лв. обезщетение за забава
за периода от 15. 10. 15 г. до датата на завеждането на иска 24. 11. 15 г. и сумата 2 232 / две хиляди двеста
тридесет и два/ лева разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ