РЕШЕНИЕ

№ 23 / 3.10.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 75 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ”***”, представляван от собственика М.М., против решение № 97 / 6.04.2016г. по гр.д. № 2040 / 2015г. по описа на РРС, с което е уважен предявения по реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено, че има задължение към „***”ООД в размер на 1 997,28лв., представляващо частично незаплатена цена на доставени препарати за растителна защита по фактура № 11925 / 26.03.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.08.2015г. до нейното окончателно изплащане. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „***”ООД, представляван от управителя Л.Н., е депозирал писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира фактическа обстановка, идентична с установената такава от районния съд: „***”ООД притежавал разрешение № 1679 / 17.07.2013г., изд. от БАБХ, за търговия с продукти за растителна защита на едро, в обект складова база в гр.Пазарджик. Разрешението е със срок на действие 5 години, считано от момента на неговото издаване.

На 26.03.2014г. ответникът ЕТ”***” закупил от ищеца продукти за растителна защита – 6 кг препарат „Гранстар супер” на обща стойност 2 396,74лв., от която 399,46 ДДС. Видно от приложения приемо-предавателен протокол № 1341, на 27.03.2014г. представител на ЕТ”***” получил закупените продукти от склада на дружеството-ищец, като същите са му предадени от началника на склада.

Установява се от изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, че на неустановена дата ответникът е извършил частично плащане в полза на ищеца в размер 399,46лв. Фактът се признава от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Вещото лице е установило, че остатъкът от уговореното плащане в размер 1 997,28лв. е отразено като задължение в счетоводството на едноличния търговец.

Горните обстоятелства не се оспорват от ответника.

Спорът между страните е по правото и във връзка с това съдът намира следното: с въззивната жалба ЕТ”***” оспорва действителността на сключения между страните договор за продажба на препарата за растителна защита, поради противоречие със закона, като твърди, че сделката представлява продажба на дребно, защото той е краен потребител, а продавачът не притежава разрешение за такъв вид търговия. Към момента на сключване на сделката в сила е бил Законът за защита на растенията, обн. ДВ бр.91 от 10.10.1997 г., отм. с ДВ бр.61 от 25.07.2014 г. По силата на §1 т.60 и т.61 от ДР към същия закон, търговия на дребно с продукти за растителна защита са всички дейности по придобиване, доставка, съхраняване в наличност с цел продажба или продажба на продукти за растителна защита в селскостопански аптеки на краен потребител, а търговия на едро с продукти за растителна защита са всички дейности, състоящи се от покупко-продажба, придобиване, внос, доставяне, съхраняване, снабдяване или износ на продукти за растителна защита, с изключение на търговията на дребно с продукти за растителна защита. От тълкуването на легалните понятия, дадени в закона, следва извод, че търговията на едро включва всички останали дейности, които не попадат под понятието за търговия на дребно. За да е осъществена продажба на дребно с продукти за растителна защита, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки, съгл. §1 т.60 от ДР ЗЗР (отм.): продажбата да е извършена в селскостопанска аптека и купувачът да е краен потребител. Жалбоподателят твърди, че е краен потребител, без да отрича факта, че сделката е извършена в склад, а не в селскостопанска аптека. Твърдението, че същият е земеделски производител и е закупил продуктите за собствени нужди, като краен потребител, не е направено в писмения отговор на исковата молба, а се прави за първи път едва с жалбата. Липсват доказателства относно този факт, но дори и да се кредитира по този начин, сделката не може да бъде приета като извършена на дребно. Установено е по безспорен начин, че доставката е извършена в склада на ищеца. След като не е налице другата кумулативно предвидена в закона предпоставка – продажбата да е извършена в селскостопанска аптека, сделката не отговаря на дефиницията, съдържаща се в §1 т.60 от ДР ЗЗР (отм.). По смисъла на следващата т.61 от същата разпоредба, продажбата е на продуктите за растителна защита е извършена на едро. За тази дейност ищецът е притежавал валидно разрешение № 1679 / 17.07.2013г., изд. от БАБХ, с действие към 26.03.2014г. Възражението на жалбоподателя за нищожност на извършената продажба поради противоречието й със закона е неоснователно. Сделката е действителна и при установено договорно неизпълнение за плащане на получените стоки, искът по чл.422 ГПК се явява основателен и доказан, заедно с претендираната законна лихва от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Направено е искане от „***”ООД за присъждане на направените във въззивното производство деловодни разноски, изразяващи се в заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер 360лв. Съобразно изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, ЕТ”***” следва да бъде осъден да заплати на ищеца горната сума.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 97 / 6.04.2016г. по гр.д. № 2040 / 2015г. по описа на РРС.

Осъжда ЕТ”***” да заплати на „***”ООД, представляван от управителя М.М., сумата 360лв., представляваща направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно, предвид търговския характер на делото и цената на предявения иск, съгл. чл.280 ал.2 т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH