РЕШЕНИЕ

№ 24 / 20.10.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ВТД № 78 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.257 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕТ”Ивис-Р-Л. К.”, представляван от собственика Л.К., против решение № 109 / 14.04.2016г. по гр.д. № 1210 / 2015г. по описа на РРС, с което е осъден да заплати на Община Разград сумите 1536лв. и 672,96лв., представляващи неустойки по два договора за наем на земеделска земя. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Моли въззивния съд да го отмени, като вместо него постанови ново решение, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата Община Разград не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Съд заповед № 761 / 24.06.2013г. кметът на Община Разград е открил тръжна процедура за отдаване под наем на 152бр. общински имоти в землището на с.Осенец. Съд заповед № 779 / 24.06.2013г. същият кмет е открил тръжна процедура за отдаване под наем на 14бр. общински имоти в землището на с.Благоево. ЕТ”Ивис-Р-Л. К.” е участвал в проведените търгове, подписал е декларации, че е запознат с тръжната документация и проекто –договорите по всяка от тръжните процедури.

Със заповед № 937 / 22.07.2013г. на кмета на Община Разград за спечелил търга за отдаване под наем на зем.земи в с.Благоево е обявен жалбоподателят с предложена цена за годишен наем в размер на 7 009лв. Сключен е договор за наем № 264 / 7.08.2013г. с предмет отдаването под наем на 142,719дка земеделски земи от Общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с.Благоево, за годишна наемна цена 7 009лв., за срок от три стопански години.

Със заповед № 931 / 22.07.2013г. на кмета на Община Разград жалбоподателят е обявен за спечелил търга за отдаване под наем на зем.земи в с.Осенец, с предложена цена за годишен наем в размер на 16 000лв. Сключен е договор за наем № 265 / 7.08.2013г. с предмет отдаването под наем на 366,303дка земеделски земи от Общинския поземлен фонд, находящи се в землището на с.Осенец, за годишна наемна цена 16 000лв., за срок от три стопански години.

Двата договора съдържат идентични клаузи по отношение на падеж на плащане на наемната цена и уговорените лихви и неустойки за забава. Страните са предвидили, че годишната наемна цена ще се плаща до 31 октомври на предходната година – чл.5 ал.3 от двата договора. Съгласно чл.20 ал.1 и 2 от договорите, при забава в изплащането наемателят дължи на наемодателя законна лихва за забава върху дължимата сума за всеки ден забава, а при забава в плащането за повече от два месеца, наемателят дължи неустойка в размер на 0,10 % от дължимата сума за всеки просрочен ден.

Няма спор между страните, а и от представените счетоводни извлечения от Община Разград се установява, че едноличният търговец не е изпълнил задължението си за плащане по двата договора към 31.10.2014г. В счетоводството на общината са начислени лихви за забава върху плащанията по двата договора за периода 1.11.2014г. – 31.12.2014г. в размер съответно на 271,92лв. върху дължимата сума от 16 000лв. по договор за наем № 265 / 7.08.2013г. и 119,12лв. върху дължимата сума от 7 009лв. по договор за наем № 264 / 7.08.2013г.

Дължимите главници от 16 000лв. и 7 009лв. жалбоподателят е изплатил на 6.04.2015г., а начислените лихви за забава в размер 271,92лв. и 119,12лв. за периода 1.11.2014г. – 31.12.2014г. същият е изплатил на 9.04.2015г.

Горните обстоятелства се установяват и от заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда. Съгласно заключенитео на вещото лице, неустойката по договор за наем № 265 / 7.08.2013г. за периода 1.01.2015г. – 6.04.2015г. е в размер 1 536лв., равна на 16 лева на ден (0,10 % върху 16 000лв.) за 96 дни. Неустойката по договор за наем № 264 / 7.08.2013г. за същия период е в размер 672,96лв., равна на 7,01 лева на ден (0,10 % върху 7 009лв.) за 96 дни.

Общината е представила писмена кореспонденция между страните във връзка с изпълнението на договорите. Едноличният търговец е оспорил получаването на покана за доброволно изпълнение на задълженията му.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е неоснователна.

Първото възражение във въззивната жалба е, че районният съд не е обсъдил твърдението на ответника за неполучаване на покана за доброволно изпълнение на поетите с договорите за наем парични задължения. В случая падежите на двете плащания са уговорени конкретно в договорите – в чл.5 ал.3 страните са предвидили, че годишната наемна цена ще се плаща до 31 октомври на предходната година. Съгласно чл.84 ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Страните не спорят и съдът приема, че за стопанската 2014 / 2015г. падежът на плащанията е настъпил на 31.10.2014г. Задълженията са станали изискуеми на определената в договорите дата. В този случай изискуемостта не зависи от получаването на покана за доброволно изпълнение, каквато би била необходима в хипотезата на чл.84 ал.2 ЗЗД. Ето защо възражението на жалбоподателя, че не е получил покана за доброволно изпълнение, е неотносимо към разглеждания правен спор. При извършване на преценката за основателност на исковете, районният съд е обсъдил правно релевантните доказателства, поради което не е допуснал твърдяното в жалбата нарушение на закона.

Второто възражение във въззивната жалба се отнася до нищожност на договорната клауза за неустойка с твърдение, че същата води до неоснователно обогатяване на ищеца, при което ще излезе извън обезпечителната и обезщетителната си функция. Според задължителните указания, съдържащи се в т.3 на ТР № 1 / 2009г на ОСТК на ВКС, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. ВКС дава примерни критерии, включващи естеството на задълженията на парични или на непарични и техният размер; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи –поръчителство, залог, ипотека и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и видът на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Привеждайки горните критерии към настоящия случай, съдът отчита, че поетите с двата договора задължения са парични със сравнително висок размер. Изпълнението им не е обезпечено по друг начин. За процесния период от 1.01.2015г. до 6.04.2015г. длъжникът не е изпълнил в цялост задълженията, възникнали с договорите за наем, поради което кредиторът е задействал клаузите за неустойка, имаща характер на мораторна такава. Налага се извод, че към момента на сключване на договорите уговорената неустойка не противоречи на закона и добрите нрави. Що се отнася до твърдяната прекомерност, следва да се отбележи, че всяка от претендираните неустойки е по-малка от 1/10 част от задължението на жалбоподателя по двата договора, при което за съда се налага извод, че не е налице прекомерност. В обобщение, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, а в разглеждания случай не се установява подобна хипотеза.

Последното възражение във въззивната жалба е свързано с твърдение за недопустимост на кумулиране на неустойката с обезщетение за забавено изпълнение по чл.86 ал.1 ЗЗД. В разглеждания случай се установява, че ищецът е претендирал лихви за забава и такива са платени от ответника за периода 1.11.2014г. – 31.12.2014г. Неустойките, претендирани с подадената искова молба, се отнасят за различен период – от 1.01.2015г. до 6.04.2015г. Изложените правни съображения от жалбоподателя са неотносими към конкретните факти. Очевидно в случая неизпълнението е продължило и след 31.12.2014г., което страните са уговорили да бъде санкционирано със заплащане на неустойка, съгл. чл.20 ал.2 от договорите. За този последващ период общината не е търсила и едноличният търговец не е плащал лихви за забава, поради което за процесния период не са налице кумулативно търсени две обезщетения – лихви и неустойки.

Предвид неоснователността на жалбата, решението на РРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемият е направил искане за присъждане на сторените във въззивното производство деловодни разноски, явяващи се юрисконсултстко възнаграждение. Съобразно изхода от правния спор и на основание чл.78 ал.8 в.в. с ал.1 ГПК, ЕТ”Ивис-Р-Л. К.” следва да бъде осъден да заплати на Община Разград сумата 384,63лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 390 / 11.01.2013г. и решение № 465 / 8.02.2013г., постановени по гр.д. № 1525 / 2012г. по описа на РС Разград.

Осъжда ЕТ”Ивис-Р-Л. К.” да заплати на Община Разград сумата 384,63лв., представляваща деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ