Р   Е    Ш    Е   Н   И   Е 

 

№26
 

Разград
 
 


13. Х.2016г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2016
 
                                                 съд                                                                                  

публично

 

10. Х.
 
На                                                                                                                                Година

 ЛАЗАР МИЧЕВ

 
 
В                                  заседание в следния състав:

     Секретар:С.Л.                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 ИРИНА ГАНЕВА
 
                                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                              

  Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

  В. търговско
 
   

2016
 

    №86
 
      

                              дело                                           по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

          Производство по реда на чл. 258 и сл.     ГПК.

           С Решение № 205/9.VІ.2016г. по гр.д.№521 по описа му за 2016г. , състав на  РРС  е уважил изцяло предявените от   „Роведи Агро”ООД  против  ЕТ”Агрима-М.М.” - обективно  и кумулативно съединени искове, като   на осн.чл.327ТЗ и чл.86 ЗЗД е осъдил едноличния търговец,  в изпълнение на сключена между тях търговска сделка,  да заплати поетото по същата парично задължение   в размер на 1 575,00лв. ведно със законна лихва и 465,59лв. в обезщетение за забава на задължението по сделката, изчислено по правилата на изтеклата до дата на иска мораторна лихва.    

            Недоволен от така постановеното решение, ответтникът обжалва същото като   неправилно, незаконосъобразно и необосновано. На релевираните основания моли за отмяната му и за постановяване на решение, с което съдът да отхвърли предявените срещу него искове  като неснователни и недоказани.като в осноание за отмяна на решението , поддържа и заявеното с отговора му по чл.131 ГПК възражение за нищожност на сделката поради протворечието й с императивните разпордби на на чл.14, чл.23 и чл.23а от ЗЗР. Претендира присъждане на разноски по делото.

                При редовност в призоваването , въззивникът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на жалбата му съдебно заседание.

   В законоустановения и предоставен й за това срок, насрещната по жалбата страна   се е възползвала от правото си на отговор. С подаването на който е оспорила основателността на  жалбата.

  В с.з., чрез процесуално представляващата го по пълномощие адв. Заркова, въззиваемият пледира за потвърждаване на обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Твърди доказаност на изискуемите се за редовността на процесната сделка разрешения, както и неотносимост на паоследната  към режима, на който въззивникът позовава твърдения за нейната недействителност. Претендира присъждане на рацзноски за тази инстанция.

 Като  подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалата е допустима.

              Разгледана по същество е неоснователна. Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на атакуваното решение. Същото е постановено при напълно изяснена, с допустими по см. на ГПК доказателства, фактическа обстановка.  По същество, изводите на първостепенния съд са  правилни, обосновани,законосъобразни и  се споделят от настоящата инстанция.

 

 Съответно  на служебно дължимата се по реда на чл.269 ГПК проверка, съдът констатира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

               Съдът е сезиран с предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове, както следва:

               1/ На осн.чл.327ТЗ - за 1 575,00лв.   дължими се от въззивника като цена на доставени му  по договор за търговска подажба препарати (торове -розазол 20:20:20) .  Характерът на сделката, основанието   и размерът, на претендираното по главница вземане,  се явяват удостоверени от ищеца с приложена като доказателство по делото ф.№ 1861/17.ІV.2013г.

                 2/ На осн. чл.309аТЗ - за дължими   се на ищеца 465,59лв. в обезщетение  за забава на плащането по процесната главница, считано  - от дата на настъпила за същата изискуемост на 18.ІV.2013 до дата на предвяване на иска-14.ІІІ.2016г.   

            При правилно дадената от правна страна   квалификация  на търсената от ищеца  защита   РРС е указал на страните релевантните и подлежащи на доказване обстоятелства, разпределяйки им доказателствената тежест в съответствие с декларираното от тях процесуално поведение.  Аргументирано, следвайки логиката на доказателствата и установените с тях факти, първоинстанционният съд е мотивирал извода си за основателност на исковете и за несъстоятелност на направеното от въззивника възражение  досежно валидността на сделката.   

            С допустими по см.на ГПК доказателства,  депозирани   своевременно и в отговор, на направеното от ответника възражение за нищожност на сделката поради противоречието й с действащия към дата на склюването й -17.ІV.2013г разрешителен режим за  търговия  с ПРЗ по   чл.23 от ЗЗР(отм.),  ищецът доказва   правото си да търгува с процесните препарати, както  и факта, че процесната продажба е извършена на   едро и  от склад в срока и обема  на предоставеното му  и приложено като доказателство на л.32 Разрешително №1928/14.ІІІ.2014г. Следва да се отбележи, че в мотивите си РРС не е обсъждал така представеното доказателство. От реквизитите на разрешението е видно, че същото е издадено последващо на  сделката. Което обаче, по аргумент  на чл.295 , ал.1 ТЗ, не променя  извода за нейната валидност.

           Несъстоятелно  е поддържаното от въззивника възражение за недействителност на сделката и поради противоречието й с разпоредбата на чл.14ЗЗР(отм.). С приложените по делото докаазтелства ищецът е установил, че предмет на доставката са торове, а не  попадащи под разрешителния режим на чл.14ЗЗР(отм.)   препарати за растителна защита(ПРЗ).

          Следва да се посочи, че по регл. на чл.24вЗЗР(отм.) то разрешителния режим за продажба на торове са    изключени неорганичните торове,   притежаващите идентификационна маркировка "ЕО ТОР" торове. Която маркировка се поставя и съпътства доставката,  когато са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 2003/2003. Твърдението на ищеца, че е изпълнил задължението си да маркира доставката като съответна на разрешените за продажба неорганични торове  не е опровергана от доказателствата по делото.

            В реквизит на процесната и неоспорена като доказателство фактура изрично е отразен вида на доставените торове, които по своята характеристика и задължителни параметри са от вида на неорганичните такива.(вж.Н-ба 36/2004г. на МЗГ, ДВбр.87/5.Х.2004г.)

       Анализът на събрания по делото доказателствен материал обуславя извода, че отношенията между страните по делото са се развили на основата на валидно сключен договор за търговска продажба, с който ищецът се е задължил да продаде   родово определени по характера си движими вещи, които в изпълнение на този договор е предал на ответника. Поледният не е  оспорил  в срока за отговор факта на получаването им. По делото не се твърди и не се доказва от страна на въззивника да е отказано получаването на доставката, както и към момента на приемането и да е направено взражение за несъответствието й с изискванията на пазара.  Както бе посочено и по горе, продажбата на процесните торове предполага наличие на етикитиране, даващо на купувача достатъчна информация за вида и параметрите на закупената от него стока(вж. Наредба за специалните изисквания за състав, опаковане, етикетиране, методи за взeмане на проби и анализ на торове в сила от 05.05.2003 г. обн. дв. бр.10 от 4 февруари 2003г., изм. дв. бр.105 от 29 декември 2005г. и чл.10Регламент (ЕО) № 2003/2003.)

В този смисъл и по аргумент от необорената в разпоредбата на чл. 324 от ТЗ презумпция, следва да се приеме, че стоката е била одобрена от ответника като съответна на изискванията за продажбата и усвояването им.

           Обобщавайки изложеното, съдът намирау че обжалвното решение следва да бъде потвърдено  с дължима по реда на чл.272 ГПК препратка   към изложените към него мотиви.

 С оглед постановения по делото изход и изрично направеното в този смисъл искане,   въззиваемата страна  има право на разноски, но не прилага доказателства, от които да следва извод за направени такива. Поради което , като недоказано, искането й за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.  

            Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №205/9.VІ.2016г. по грд №521/2016 по опис на РРС.

 Оставя искането на „Роведи Агро”ООД  за разноски по делото без уважение като недоказано.

            Решението на РОС е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                   2.