РЕШЕНИЕ

№ 28 / 16.11.2016г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.т.д. № 92 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Агростремеж”ООД, подадена чрез пълномощник, против решение № 307 / 4.08.2016г. по гр.д. № 838 / 2015г. по описа на РС Исперих, с което е осъден да заплати на „Вип сервиз”ЕООД договорна неустойка в размер на 9 540,50лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението, мораторна лихва в размер 2 694лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението и е отхвърлен иска над този размер до пълвоначално претендирания такъв от 9 687,60лв. Жалбоподателят излага твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в осъдителните части. Моли въззивния съд да го отмени, като отхвърли в цялост предявените искове. В съдебно заседание поддържа жалбата.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемият „Вип сервиз”ЕООД не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата чрез явилия се пълномощник и моли въззивния съд да потвърди решението на районния съд.

След проверка на събраните доказателства и становищата на страните, съдът констатира следната фактическа обстановка, съобразена с рамките на въззивното производство, определени от наведените в жалбата оплаквания: На 1.04.2013г. „Вип сервиз”ЕООД и „Агростремеж”ООД сключили договор, именуван като такъв за продажба на лизинг. Предметът на договора, уточнен в чл.1 (1), включва задължението на „Вип сервиз”ЕООД да прехвърли на „Агростремеж”ООД собствеността върху колесен трактор Беларус МТЗ срещу цена, която „Агростремеж”ООД се задължава да му заплати в размера и условията, уговорени в договора. Така в чл.11 страните са договорили цена в размер 55 200лв., която съгл. чл.12 да бъде изплатена на разсрочено плащане. В чл.13 е договорен и конкретният разплащателен план: плащане на първата вноска в размер 12 000лв. на 1.04.2013г., втора вноска до 1.05.2013г. в размер 4 800лв., трета вноска до 1.06.2013г. в размер 4 800лв., четвърта вноска до 1.07.2013г. в размер 4 800лв., пета вноска до 1.08.2013г. в размер 4 800лв. и шеста вноска до 1.09.2013г. в размер 24 000лв. Страните са предвидили в чл.15 (3) от договора, че при забава на плащането на лизинговите вноски „Агростремеж”ООД ще дължи на „Вип сервиз”ЕООД лихва в размер 1,5% месечно от датата на получаване на техниката, както и следните неустойки: 0,05% на ден за първите десет дни, 0,1% на ден за следващите десет дни и 0,2% на ден за дните след двадесетия ден.

На 4.04.2013г. „Вип сервиз”ЕООД предал на „Агрикорп”ЕООД колесен трактор „Беларус МТЗ. На същия ден тракторът е предаден от „Агрикорп”ЕООД на „Агростремеж”ООД, видно от съдържанието на приетите по делото два приемо-предавателни протокола. От събраните гласни доказателства се установява, че за осъществяване на търговската си дейност „Вип сервиз”ЕООД упълномощил като свой регионален представител за района на Разград „Агрикорп”ЕООД. След сключване на договора предаването на трактора на „Агростремеж”ООД било извършено именно от представител на „Агрикорп”ЕООД – св.Н.Банчев. Горното се установява както от свидетелските показания на последния, така и от изготвената графическа експертиза. „Вип сервиз”ЕООД не оспорва факта на предаване на вещта, съгласно клаузите на сключения договор. Напротив, в исковата молба заявява този факт и черпи аргументи от него във връзка с предявената претенция. Оспорването в първоинстанционното производство от страна на ответника кой точно е подписал приемо-предавателния протокол за страната на лизингодателя (интерес да стори това има единствено последния) е неотносимо към повдигнатия спор, при положение, че същият потвърждава факта на получаване на трактора.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно заключението на която „Агростремеж”ООД е погасил поетото задължение за плащане по договора за продажба на лизинг, като е допуснал забава в плащането на уговорените срокове: първа вноска в размер 5 000лв. на 8.04.2013г., втора вноска в размер 4 000лв. на 14.06.2013г., трета вноска в размер 4 000лв. на 18.07.2013г., четвърта вноска в размер 4 000лв. на 21.08.2013г., пета вноска в размер 8 000лв. на 23.09.2013г., шеста вноска в размер 7 000лв. на 7.10.2013г., осма вноска в размер 7 000лв. на 30.12.2013г., девета вноска в размер 2 200лв. на 6.02.2014г. и десета вноска в размер 4 000лв. на 21.03.2014г. Плащанията са осчетоводени по сметка 411-клиенти при „Вип сервиз”ЕООД и са издадени фактури. Горните обстоятелства вещото лице е установило след проверка в счетоводството на ищеца. Въз основа на броя на дните на забавено плащане и клаузата на чл.15 (3) от договора експертът е дал заключение, че размерът на неустойката е 9 594,60лв. Дължимата лихва за забава е в размер 2 694лв., като в с.з. обяснява, че при нейното изчисляване се е ръководил от извършваните частични плащания и е начислявал лихва само върху остатъка от неплатената част от дължимите вноски, а не върху цялата сума, каквато е претенцията на ищеца. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че заключението е необосновано поради непредставяне на посочените от вещото лице издадени фактури и платежните нареждания. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза е изготвено след извършена проверка в счетоводството на ищеца и запознаване с необходимата счетоводна документация, вещото лице е предупредено за отговорността, която носи за представяне на вярно заключение. Изготвената експертиза не следва да се изключва от доказателствения материал, тъй като е събрана при спазване на нормите на чл.195 и сл. ГПК, включително и на чл.200 ал.1 и 2 ГПК. Оспорена е от ответника, но последният не се е възползвал от процесуалното право да поиска проверка на правилонстта на заключението по реда на чл.201 предл. второ ГПК. При това положение констатациите не са оборени чрез проведено насрещно доказване, каквато възможност е предвидена в ГПК.

При така изложената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: преди обсъждане на конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се отбележи, че сключената между страните сделка няма характер на договор за лизинг. Съгласно чл.342 ал.1 и 2 ТЗ с договора за лизинг или за финансов лизинг лизонгодателят се задължава да предостави на лизингополучателя вещ за ползване срещу възнаграждение (при финансов лизинг лизингодателят поема задължението да придобие вещта от трето лице при условия, определени от лизингополучателя). Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му – ал.3 на същия член. С процесния договор страните са уговорили като негов предмет не ползването на вещ срещу заплащане, а прехвърляне на собствеността върху трактора срещу заплащането на цена от 55 200лв., при условията на разсрочено плащане. Така формулираният предмет сочи на предварителен договор за продажба на вещта. Горното обстоятелство обаче не променя извода, че със сключения договор „Агростремеж”ООД е поел задължение за плащане на определени вноски с конкретно уговорени падежи и това задължение е скрепено със санкционната норма на чл.15 (3) от договора.

Въззивната жалба е частично основателна. Две са съдържащите се в нея оплаквания, основани на правни аргументи: че претенцията не може да включва в условията на кумулативност присъждане на неустойка и лихва за един и същи период, поради което счита и че исковата молба е недопустима, както и че решението на РС в частта на присъдената законна лихва е неправилно, а изложените от РС съображения са неотносими към предмета на спора.

По първия поставен въпрос следва да бъде съобразена съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 68 от 9.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 450/2011 г., I т. о. В това решение са отграничени видовете неустойки и разликите между тях в зависимост от възможността освен неустойка да се претендира и обезщетение за вреди. Алтернативната неустойка предоставя избор на кредитора – да иска или неустойката или обезщетението. Кумулативната неустойка се дължи заедно с обезщетението за вреди и в този случай неустойката изпълнява и наказателна функция. Изключителната неустойка е уговорка, при която е длъжникът е освободен от отговорността за действителните вреди. Евентуалната неустойка може да се претендира само ако размерът й е по-малък или равен на размера на вредите. Договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и диспозитивността на нормата на чл. 92 ЗЗД дават възможност за различни разрешения с оглед на уговорките между страните. Правилата на чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД намират приложение само при липса на договорна клауза.

Приложени към настоящия случай, тези правила следва да бъдат съобразени с обстоятелството, че в чл.15 (3) от договора страните са уговорили, че при забава на плащането на лизинговите вноски „Агростремеж”ООД дължи както лихва, така и неустойка. Тоест, страните изрично са договорили кумулирането на неустойка и обезщетение за забава, при което неустойката се явява кумулативна. При това положение районният съд правилно е уважил двете претенции, съобразявайки размера на всяка от тях със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и размера на исковата претенция. Решението в тази част следва да бъде потвърдено. Направеното във въззивната жалба тълкуване на горната съдебна практика е неправилно, тъй като е извадено от контекста на конкретния случай, който е различен от разглеждания в настоящото съдебно производство.

Що се отнася до изводите на районния съд по отношение на присъдената законна лихва върху двете суми за неустойка и за обезщетение за забава, следва да се отбележи следното: лихва върху неустойката се претендира не от момента на възникване на задължението за заплащане на неустойка, а от датата на предявяване на иска. Ето защо в частта, с която е присъдена законна лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението неустойка в размер на 9 540,50лв. следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което ответникът бъде осъден да заплати законна лихва върху неустойката в размер 9 540,50лв., считано от 2.11.2015г. – датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.294 ал. 2 ТЗ, между търговци лихва върху лихва се дължи, само ако е уговорена. В случая няма данни да е уговорена такава лихва между ищеца и ответника, поради което съдът намира, че не следва да се присъжда законната лихва върху сумата 2 694лв., представляваща обезщетение за забава. Решението в частта, с която е присъдена такава законна лихва следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за забава в размер 2 694лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане следва да бъде отхвърлен.

Страните претендират присъждане на направените във въззивното производство разноски. Като краен резултат решението на РС е потвърдено (претенцията за законна лихва от датата на подаване на исковата молба е единствено последица от уважаването или отхвърлянето на исковете, а не отделен иск с начално установена цена). Ето защо и на основание чл.78 ал.1 ГПК „Агростремеж”ООД следва да бъде осъден да заплати на „Вип сервиз”ЕООД сумата 1 106лв. за направени и доказани деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 307 / 4.08.2016г. по гр.д. № 838 / 2015г. по описа на РС Исперих в частта, с която „Агростремеж”ООД е осъден да заплати на „Вип сервиз”ЕООД законна лихва върху неустойка в размер 9 540,50лв., за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението и законна лихва върху обезщетението за забава в размер 2 694лв., за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на задължението, като вместо това постановява:

Осъжда „Агростремеж”ООД да заплати на „Вип сервиз”ЕООД законна лихва върху неустойка в размер 9 540,50лв., считано от 2.11.2015г. до окончателното й изплащане;

Отхвърля искането на „Вип сервиз”ЕООД за осъждане на „Агростремеж”ООД да му заплати законна лихва върху обезщетение за забава в размер 2 694лв., считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане, като неоснователно.

Осъжда „Агростремеж”ООД да заплати на „Вип сервиз”ЕООД сумата 1 106лв. за напавени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЛ