О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№37
 

Разград
 
 


20. Х.2016
 
Номер                                                                                                 Град                                           

Разградски окръжен
 
В ИМЕТО НА НАРОДА

                                              Съд

                                                                                                                                       

20. ІХ.
 

2016

 
 
На                                                                                                                                  Година

 

 РАЯ ЙОНЧЕВА
 
В публично заседание 

 Секретар: Н.Реджебова                                                      Председател:

 

    №    10
 

2013

 
 

търговско

 
като разгледа докладваното от председателя

                                 дело                                            по описа за                                  година.

     съобрази следното:

 

              Производството е по реда на чл. 692, ал.4     ТЗ.

             С молба вх.2889/28.VІ.2016г., синдикът на обявения в несъстоятелност на  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****,   докладва на съда по несъстоятелността списъци с допълнително приети и неприети вземания, предявени в срока на чл.688 ТЗ.

               При служебно направена в ТР справка се установи, че докладваните на съда допълнителни списъци, са обявени чрез вписването им по партида на длъжника в ТР към  АВп на 30.VІ.2016г.  Считано от тази дата, по см. на чл.690, ал.1 ТЗ законовият срок за възражения срещу приети и неприети от синдика вземания, изтича на 7.VІІ.2016г.- четвъртък , присъствен ден.

                 На 5.VІІ.2014г. в регистратурата на РОС, „РОСТАР БГ”ЕООД, ЕИК*****, гр.София, легитимиращо се като кредитор на обявения в несъстоятелност ЕТ,   депозира  възражение вх.№3005, с което  :

                1/Оспорва списък  с приети  вземания, в частта с която   вземането    за законна лихва за забава на главница по   ДФЛ№60042/12.ІІІ.2010г е прието  от синдика като необезпечено. Позовавайки се на договорно учредени в обезпечение на вземанията   по ДФЛ и ДБК ипотеки, моли за одобряване на списъка с приета от съда обезпеченост и на акцесорно дължимата  се за забава на главниците законна лихва.

               2/ Оспорва в цялост  списък с неприети от синдика вземания, възразявайки срещу :

                     - неприети  от синдика на  вземания  за начислена  след дата на РОПН мораторна лихва по  ДФЛ№60042/12.ІІІ.2010г. и анекси към същия, предявени в срока на чл.688 ТЗ  като нововъзникнали, както следва: в размер на 54 965,48лв. за забава на главница в размер от 251 848,67лв. за периода от 4.ІV.2013( след дата на РОПН)  до 27.V.2015г.(дата на частично плащане в размер на 140 000,00лв. по ч.см/ка за разпределение);     в   размер на  1 542,86лв. - за забава на непогасена от главница от  115 565,45лв. за времето от 28.V.2015 до 14.VІІ.2015г.(дата на частично плащане в размер на 40 000,00лв. по одобрена см/ка за разпределение);   в размер на 6 751,40лв. – за забава на главница от 75 565,45лв. за времето от 15.VІІ.2015 до 30.V.2016(дата на предявяване на вземането в несъстоятелността).           Мораторната лихва  за  забава на парично дължимо по ДФЛ,        предявява  в срока на чл.688 ТЗ като вземане,  възникнало след РОПН и прехвърлено му при висящност на производството по несъстоятелност  чрез Договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор на несъстоятелния длъжник- „Ейч Ви Би Лизинг”ООД,  нот. удостоверен на 18.ХІІ.2014г. под №15040 на нотариус Ва, рег. №320 на НК и р-н на действие при СРС

                        - неприето от синдика    вземане за мораторна лихва в размер на  157 429,94лв. за забава на дължима по ДБК №RC-440/27.ХІІ.2010г. и анекси към същия главница от 490 522,14лв. Забавата се твърди  обективирана в периода   от 4.ІV.2013( след дата на РОПН)  след РОПН   до 30.V.2016(дата на предявяване на вземането в несъстоятелността).        Мораторната лихва  за  забава на парично дължимо по ДБК,            предявява  в срока на чл.688 ТЗ като вземане,  възникнало след РОПН и прехвърлено му при висящност на производството по несъстоятелност  чрез Договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор на несъстоятелния длъжник- „ УниКредит Булбанк”АД,  нот. удостоверен на 18.ХІІ.2014г. под    №6081/18.ХІІ.2014г по регистърния опис на нотариус Тихова, рег.№056 на НК и р-н на действие при СРС.

             Твърдейки наличие на  визираните в чл.688 ТЗ предпоставки, моли съда да измени списъка с неприетите вземания като включи предявените мораторни лихви за забава    в окончателно одобреният  от него списък с приети вземания. Както и да измени списък с приети вземания като одобри   обезпеченост на претендираните  и приети от синдика законови лихви по ДФЛ и ДБК.

          Съдът приема, че е допустимо сезиран с подадено   в срока на чл.690 във вр. с чл.689 ТЗ, възражение, поради което и на осн.чл.692 ТЗ внесе същото за разглеждането му в открито заседание. 

            В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие –адв. Стоянов, възразилият срещу списъците кредитор заявява, че поддържа възражението си. Позовавайки се на визираното в чл.174 ЗЗД, твърди обезпеченост на предявената в срока на 688ТЗ законова лихва. Твърди процесните вземания  за мораторна лихва, като   нововъзникнали  и допустимо предявени в срока   на чл.688 ГПК.

             Длъжникът, редовно призован за насроченото по реда на чл.692, ал.3ТЗ съдебно заседание, не се явява и не взима становище по допустимост и основателност на възражението.

           В дължимите по реда и в срока на чл.690, ал.2ТЗ писмени обяснения,  синдикът оспорва основателността на    възраженията, срещу изготвените от него списъци с приети и неприети вземания, със следните аргументи:

             1/По отношение на заявеното за приемане  в срока на чл.688 ТЗ вземане за мораторна лихва за забава на главницата по процесния ДФЛ на първо място твърди, че за същото е налице приемане  в предложен за одобряването му от  съда списък с приети вземания. Същото се твърди като заявено  от титуляра на вземането по ДФЛ  в срока на чл.685 ТЗ като законна лихва върху падежирана , след отправена до длъжника покана и преди  дата на РОПН В становището си синдикът сочи, че обезщетението за забава на дължимото по ДФЛ изпълнение е било  заявено от кредитора-титуляр  по ДФЛ,   своевременно и в срока на чл.685 ТЗ,  като такова за законна лихва по чл.86 ЗЗД.. Поради пропуск от негова страна, същото не е било  включено   в изготвените  към този момент    списъци с приети и неприети по реда на чл.685 ТЗ вземания. С включването им в допълнително изготвения по реда на чл.688 ТЗ списък с приети вземания, твърди произнасяне по  вече направено в  този смисъл и в срока на чл.685 ТЗ   заявление.  В тази си част, списъкът с приети от синдика вземания по чл.688ТЗ не е атакуван с възражение в срок. 

       Разглеждайки  разпоредбата на чл.639ТЗ като  относима към дата на възникване на вземането, а не към дата на падеж, синдикът не приема , че заявеното вземане за мораторна лихва е с характер на нововъзникнало такова. И не на последно място, обосновава  законосъобразност на действията си по неприемане на вземането за изтекла след дата на РОПН до дата на заявяването й мораторна лихва за забава с обстоятелството, че същата не е вземане,  възникнало   в резултат на сделки от продължаващата дейност на поставения в производство по несъстоятелност длъжник.   

             2/По идентични съображения синдикът  оспорва основателност на възражението срещу включеното в списък с неприети вземания,    вземане за мораторна лихва за забава на главницата по процесния ДБК. В допълнение  твърди и недопустимост на заявяването му  в срока по чл.688ТЗ, поради  възникване на същото преди дата на РОПН, съгласно приложен като доказателство изп.л. №…/18.Х.2012г. по чгд №7752/2012 по опис на РсРС и по причина, че  кредиторът-титуляр  по ДБК не е предявил в срока на чл.685 ТЗ     изрично   вземане за забава на парично дължимото му се по договора, считано от датата на заявлението.

              3/ Оспорва основателност на възражението срещу неприетата от него обезпеченост   на заявените за приемането им вземания за законна лихва. Счита,  че по аргумент на чл.174 ЗЗД, обезщетенията по см. на чл.86 ЗЗД не попадат в обхвата на ипотеките, договорно учредени в обезпечение на дължимото по ДФЛ  и ДБК изпълнение.  

               В с.з., синдикът заявява че поддържа изложените в писменото му становище съображения 

               Като  подадено в срока по чл.690,ал.1ТЗ и от кредитор с предявено в производството вземане, възражението е допустимо.

           Разгледано по същество,  същото се преценява от съда като частично    основателно.    

             Съответно на допустимо събраните за това производство доказателства, възражението  следва да бъде уважено   в частта, с която се иска изключване на вземане за законна(мораторна)  лихва, предявена в размер на  157 429, 94лв.  - за забава на парично дължима по ДБК  главница от 490 522,14лв. в периода от 4.ІV.2013г.(РОПН) до 30.VІ. 2016г(дата на предявяването му в несъстоятелността)  от списък с неприети вземания и включването й в одобрен от съда списък с приети вземания.

              По делото не съществува спор    относно валидността на   сключените в хода на несъстоятелността  договори за цесия, обуславящи активната легитимация на   „РОСТАР БГ”ЕООД в настоящото    производство. Респ., качеството му на кредитор с приети в несъстоятелността вземания, съответни на цедираните му по ДБК и ДЛФ права.

               По делото е безспорно установено, че в предявените по реда и срока на 685 ТЗ вземания по ДБК,   кредиторът по този договор не е предявил вземане за законна лихва,  следваща се по правилото на чл.86 ЗЗД в обезщетение за  забава на главницата,   считано от дата на предявяването й до окончателното й погасяване.   

             С молбата си, кредиторът е волезявил изрично, че претендира в установен от доказателствата размер,  възникнала след  дата на РОПН лихва за забава на дължимата по същото, предявена и одобрена в списък с приети вземания главница. Факт е, че падежът на главницата по процесния ДБК е настъпил преди РОПН. От което следва, че от същата дата длъжникът е изпаднал в забава, предоставяща в право  на кредитора да претендира следващата му се в обезщетение законова лихва.   Т.е., най -ранният момент, от който му  се следва обезщетението е датата на настъпилата за главницата изискуемост.  В случая,   кредиторът е претендирал обезщетението в един по късен момент и за период, по кратък от действително обективирания такъв на забава. Законната лихва е дължима, само ако е поискана и от момента ,  за който е поискана. Т.е., за  основателносттта на така предявеното вземане е достатъчно да е установено, че попада в рамките на обективирания от длъжника период на забава.

            Следва да се има предвид, че изтеклите лихви за забава по договорите за кредит след датата на откриване на производството по несъстоятелност подлежат на приемане от страна на синдика по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, включително и законната лихва от датата на предявяване на вземането до погасяването на задължението на кредитора. Макар да не е посочил изрично разпоредбата на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, кредиторът е имал предвид приемането на вземанията да стане именно на основание на тази разпоредба, тъй като в обстоятелствената част на молбата за предявяване на вземането изрично сочи, че претендира вземания след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а не от дата на обективираната по главницата забава. Теченето на лихвите не спира при откриване на производство по несъстоятелност.

         С тези мотиви, списъкът на приетите от постоянния синдик на ЕТ”п *****-*****” /в несъстоятелност/,  ще следва да се допълни с вземания за изтекли лихви за забава по договор за банков кредит №№RC-440/27.ХІІ.2010г. и анекси към същия,  в размер на сумата от 157 429, 94лв. - начислена лихва за забава за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност 4.ІV.2013 г. до 30.VІ.2016г.     Тъй като вземането по ДБК е обезпечено с договорна ипотека и договор за особен залог, лихвите ще следва да се приемат, на основание чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ

                В останалата  си част, като неоснователно, възражението следва да се остави без уважение. 

          Съдът приема, че синдикът    законосъобразно е включил    заявеното по чл.688ТЗ         вземане за мораторни лихви за забава по ДФЛ  в списък с неприети от него такива. Като в основание  за законосъобразността на този му извод, съдът съобрази, че за същото вземане, на същото основание,  в срока на чл.685 ТЗ е направено предявяване от кредитора-титуляр по ДЛФ. Същото, като вземане за законова лихва за забава, дължима върху  главница по ДФЛ  от 18.VІ.2013(дата на предявяването й)  до  окончателното й изплащане, синдикът е включил във вписания на 30.VІ.2016г. по партида на длъжника в ТР списък с приети вземания,  внесен за   одобряването му от съда по чл.692 ТЗ.    Както бе посочено и по горе, в частта с която вземането за законна лихва за забава на главницата по ДЛФ е включено в списък с приети от синдика вземания, последният не е атакуван. Дали като мораторна или като законова, лихвата се претендира на осн.чл.86 ЗЗД   в обезщетение за забава на едно и също задължение,   на едно и също основание.   Ще рече, че веднъж прието на това основание, вземането за обезщетяване на кредитора за забава  в размера на законова лихва,  изключва интерес и допустимост от   повторното му заявяване на същото основание, но  като  мораторна  лихва. Тъй като вземането по ДФЛ е обезпечено с договорна ипотека, приемането на лихвите   се следва по реда и на  основание чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ

               По делото са приложени  доказателства, от които е видно, че в срока на чл.685 ТЗ кредиторите-титуляри   са предявили в несъстоятелността вземанията си по главница, договорни лихви и разноски  като обезпечени с  учредена, в интерес на парично дължимото им се  по тях изпълнение , договорна ипотека.

                 Разпоредбата на   чл.174 ЗЗД, на която възразилият кредитор позовава основателност  на твърдението си за обезпеченост на вземането си за законна лихва за забава , следва да се обсъди във връзка с предхождащите я и регламентиращи института на договорната ипотека разпоредби.  И по конкретно, разпоредбата на чл.167ЗЗД.   Която, в реквизит за редовност на обективиращия ипотеката акт, изисква посочване на „обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично”.  

                   С употребения в  разпоредбата на чл.164 ЗЗД израз относно лихвите, поставяйки ги в задължителен реквизит на ипотечния договор – „само ако са уговорени” , като  и с предвиденото по  чл.174 ЗЗД   обезпечаващо действие на ипотеката по отношение и на лихвите, но само ако,  обезпеченото   вземане е  договорено като  лихвоносно,    законодателят ясно и недвусмислено е разграничил договорната лихва(като обезпечено с ипотеката вземане) от законната лихва, следваща се на осн.чл.86 ЗЗД в обезщетение за забава на вземането. По правилото на чл.79 и сл. ЗЗД законовата лихва е последица от неизправност на страна по договор и  не е   лихвоносна, в смисъла на договорена за обезпеченото вземане цена. Лихвата за забава не е обвързана с изрична договорка и в този смисъл не е обезпечено с ипотеката вземане.   

                  Обобщавайки изложеното, съдът намира за законосъобразно действието на синдика по приемане на процесните законови лихви като необезпечено, от договорната ипотека,  вземане. Доколкото от делото се следва извод,  че същите следват забава на обезпечено с ипотеката вземане, то това предполага удовлетворяването им по реда на 722, ал.1,т.7 ТЗ.

           По изложените съображения, Съдът

                                                     

О П Р Е Д Е Л И:

            

      ИЗКЛЮЧВА вземания на „РОСТАР БГ”ЕООД, ЕИК*****, гр.София,    представлявано от адв. Стоянов   за изтекли лихви за забава по договор за банков  кредит   №RC-440/27.ХІІ.2010г. и анекси към същия  в размер на сумата от 157 429, 94лв.    - начислена лихва за забава за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 4.ІV.2013г., до 30.VІ.2016г.,     от списъка на   неприетите   от синдика на  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, в несъстоятелност  

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ    възражение вх.№2889/28.ІV.2016г. на „РОСТАР БГ”ЕООД, ЕИК*****    срещу списък с неприети   вземания, в частта, с която    синдикът е отказал приемане на предявени    по реда на чл.688ТЗ в общ размер на  63 259,74лв. вземания  за мораторна лихва за забава на парично дължимо по   ДФЛ№60042/12.ІІІ.2010г.

                ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ    възражение вх.№2889/28.ІV.2016г. на „РОСТАР БГ”ЕООД, ЕИК*****    срещу списък с  приети вземания, в частта с която синдикът е приел вемане за законова лихва по ДФЛ като необезпечено И

              ОДОБРЯВА СПИСЪК С ПРИЕТИ от синдика на  ЕТ”п *****-*****”, ЕИК*****, в несъстоятелност ВЗЕМАНИЯ с включване на предявено „РОСТАР БГ”ЕООД, ЕИК*****, гр.София вземане  за изтекли лихви за забава по договор за банков  кредит   №RC-440/27.ХІІ.2010г. и анекси към същия  в размер на сумата от 157 429, 94лв.    - начислена лихва за забава за периода от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 4.ІV.2013г., до 30.VІ.2016г. приемането на лихвите   се следва по реда и на  основание чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ

             Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

             Определението да се впише в нарочната книга по  чл.634в, ал.1 ТЗ. 

             Определението за одобряване списъците на приетите и неприети вземания следва да се обяви в  търговския  регистър.                                             

                                                                                  Съдия: