ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Разград 07.03.2016 г.
Разградски окръжен съд на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ
Секретар: Н. Р.
Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
т. дело № 41 по описа за
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба вх. № 2890 / 10.07.2015 г.и допълнителна молба вх. № 3403 / 18.08.2015 г., подадени от адв. Д.П., в качеството му на бивш синдик на “ АРМА “ АД/н/ гр. Лозница, ЕИК *** и Ф.В.Ч., с която в условията на обективно и субективно съединяване са предявени против “ АРМА “ АД/н/, ЕИК *** гр. Лозница, обл. Разград, положителни установителни искове, за признаване за установено по отношение на ответника, съществуване вземания на ищците, заедно с привилегиите, представляващи разноски по несъстоятелността, както следва:
За ищеца Д.П.Д.
– сума в общ размер 59 967.59 лв., представляваща възнаграждение на
синдика за периода от м. февруари
За ищцата Ф.В.Ч.
- сума в общ размер 5 280 лв. по сключен договор за подредба и опазване на
стоково-материалните ценности, КМА, намиращи се в складове на “ НАРЕН “ ЕООД,
бивши сгради на несъстоятелното дружество. Материалите били продадени през м.
април
Към молбата, като писмени
доказателства са приложени заверени копия на: Предявяване на вземане; доклад;
изложение и разплащателни ведомости за
периода 2012-
На основание чл. 367, ал. 1 от ГПК,след приемането й, препис от исковата молба бе изпратен на ответника “ АРМА “ АД/н/ гр. Лозница, ЕИК 8260360823. Длъжностно лице при Община Лозница, връчващо призовките, не намерило лицето на посочения адрес, поради което залепило уведомление на 06.11.2015 г. В предоставеният му срок до 20.11.2015 г. не се явил представител на ответника да получи книжата. След справка по партидата на ответника в ТР, съдът констатира, че седалището и адреса на ответника са тези, посочени в съобщението - гр. Лозница, обл. Разград, ул. “ Н. Й. Вапцаров “ № 11. При това положение и на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 4 от ГПК съдът прие, че съобщението и приложенията следва да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени.
С молбата съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, предявен по реда и в сроковете на чл. 694 от ТЗ от лица, заявяващи се като кредитори на несъстоятелния длъжник против последния за установяване съществуването на предявено от тях вземане, неприето от синдика и включено в списъка с неприети вземания, одобрен от съда, против което е възразено в срок, но възражението е оставено без уважение.
Определението на съда в производството по чл. 692 от ТЗ е обявено в ТР на 07.07.2015 г., а исковата молба е подадена по куриер с дата на изпращача 10.07.1015 г., т.е. в срока по чл. 694, ал. 1 от ТЗ.
Исковете се подържат в съдебно заседание от ищеца Д.П. лично и като пълномощник на ищцата Ф.Ч..
По
делото не е спорно, че Решение № 1 / 07.02.2012 г., постановено по т. дело № 87
/
На събрание на кредиторите, проведено на 06.03.2012 г., Д.П.Д. е избран за постоянен синдик с възнаграждение в размер на шесткратната минимална работна заплата за страната. С определение от 08.03.2012 г. съдът по несъстоятелността назначил Д.П. за постоянен синдик, считано от 08.03.2012 г. и му определил текущо месечно възнаграждение в размер на 1 440.00 лв. Представен е акт за встъпване в длъжност. С определение от 27.06.2012 г. съдът допуснал поправка на очевидна фактическа грешка относно определеното възнаграждение, като посочил, че вместо 1440.00 лв. следва да се чете в размер на шесткратната минимална работна заплата за страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 661, ал. 1 от ТЗ, синдикът получава за своята работа възнаграждение- текущо и окончателно, чийто размер се определя от събранието на кредиторите. Съгласно ал. 3 от същия чл. 661 от ТЗ текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно. В случая събранието на кредиторите взело решение за определяне възнаграждение на синдика в размер на шесткратния размер на минималната работна заплата за страната. Не се спори, че това възнаграждение не е изплащано като текущо такова, поради липса на средства. Поради естеството на текущото вземане то не подлежи на включване в евентуална сметка за разпределение. В такъв случай вземането за възнаграждение на бившия синдик може да бъде определено като окончателно такова, с включването му за удовлетворяване по т. 3 от чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Окончателното възнаграждение на синдика обаче следва да бъде определено от събранието на кредиторите при условията на чл. 661, ал. 4 и 5 от ТЗ и взето предвид от новия синдик при изготвяне сметката за разпределение.
Безспорно синдикът има право на възнаграждение за извършваната от него работа. Евентуалното вземане за възнаграждение на бившия синдик не го превръща в кредитор на несъстоятелния длъжник. Неговото вземане за възнаграждение представлява разноски по несъстоятелността и следва да бъде удовлетворено по друг ред, но не и по реда на предявяване на предявяване на вземане, респ. възражение и иск по чл. 694 от ТЗ. Този ред е предвиден за вземания на кредитори на несъстоятелния длъжник по търговски сделки
В този смисъл предявеният иск е недопустим, поради което производството по делото следва да бъде прекратено.
Горното има отношение и към предявения от Ф.Ч. иск. Претендираните от нея суми също представляват разноски по несъстоятелността и следва да бъдат взети предвид при изготвяне сметката за разпределение. Заявеното от ищцата вземане също не произтича от търговска сделка и тя не може да се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник, което от своя страна да й даде възможност, при наличие на определените от закона предпоставки, да води производство по чл. 694 от ТЗ. По тези съображения производството следва да бъде прекратено и по отношение на предявения от Ф.Ч. иск, също поради недопустимост на иска.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. дело №
41 /
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.
Съдия:
ДГ