ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 9.11.2015г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На девети ноември, две хиляди и петнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВТД № 74 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.419 ГПК.

Подадени са частни жалби от „Акватрейд”ООД гр.Разград, представляван от И.И., както и от И.И., действащ в качеството си на физическо лице, против разпореждане от 7.05.2015г., постановено по ч.гр.д. № 808 / 2015г. по описа на Районен съд Разград, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК, подадено от „УниКредит Булбанк”АД срещу „Акватрейд”ООД, И.И., Ц.Й., Д.К. и А.В. за заплащане на задължение по договор за банков револвиращ кредит. В частните жалби се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като липсват задължителни реквизити в документите по чл.417 т.2 ГПК, същите не са представени в оригинал и в тях липсват подписи на част от съдлъжниците, а наличните подписи не са на посочените лица; по отношение на лихвите е изтекла кратката погасителна давност, отделно от това не е допустимо издаване на заповед за изпълнение за лихвите преди подаване на заявлението; предсрочната изискуемост на кредита не е обявена от банката – заявител преди подаване на заявлението и по отношение на претендираните суми са извършени плащания.

От същите жалбоподатели са подадени и частни жалби против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта, с която са осъдени да заплатят разноски на банката – заявител в размер 1589,32лв., формиран от внесена държавна такса и платено адв.възнаграждение. Правят оплакване за прекомерност на адвокатския хонорар, както и за неоснователност, предвид непредставяне на списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият „УниКредит”Булбанк”АД е изложил становище за неоснователност на жалбите.

Окръжният съд, като обсъди доводите на жалбоподателите и извърши преценка на събраните доказателства, констатира следната фактическа обстановка: районният съд е сезиран от „УниКредит Булбанк”АД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 т.2 ГПК срещу длъжниците „Акватрейд”ООД, И.И., Ц.Й., Д.К. и А.В., с предмет вземане в размер на 20 000лв., представляващо главница по договор за банков револвиращ кредит, договорна лихва в размер 4 787,44лв. за периода от 20.11.2013г. до 28.04.2015г., законна лихва върху главницата от 29.04.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 300лв., представляваща дължими такси по тарифата на банката.

Заявителят е приложил извлечение от счетоводни книги, в което е отразено общото парично задължение на кредитополучателя „Акватрейд”ООД и солидарните длъжници И.И., Ц.Й., Д.К. и А.В., датата на сключване на договора и последващите два анекса, датата 20.07.2014г., на която задължението от 20 000лв. става изцяло изискуемо, размерът 4 787,44лв. на договорната лихва от 20.11.2013г. до 28.04.2015г., дължима такса по тарифа на банката в размер 300лв. към 21.04.2015г. На задната част на извлечението са отбелязани и датите на ежемесечните падежи в периода от 19.07.2013г. до 20.07.2014г.

Приложен е договорът за банков револвиращ кредит в размер на 20 000лв., сключен на 4.07.2011г., в който е уговорен краен срок на издължаване 20.07.2012г. С последващ анекс № 1 / 16.07.2012г. страните са удължили крайния срок за издължаване на кредита на 20.07.2013г. С анекс № 2 / 18.07.2013г. страните отново са предоговорили крайния срок на погасяване на главницата, като са го определили на 20.07.2014г.

При подаване на заявлението банката е внесла ДТ в размер на 501,75лв. и е внесла по банков път възнаграждение в полза на представляващото я адвокатско дружество сумата 1087,57лв.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че частните жалби против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение са неоснователни. Съгласно чл.417 т.2 ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на извлечение от счетоводни книги, с което се установява вземане на банка. Представеното извлечение от счетоводните книги на банката – заявител съдържа всички реквизити, необходими за установяване на конкретния договор за кредит: страни; размер на получения кредит; датата на изтичане на срока на договора и размера на неизпълнените задължения на длъжниците към този момент. Дори договорът и анексите да не носят подписи на всички лица, очевидно е, че подписите на двамата жалбоподатели фигурират на тях. Възражението за липса на подписи на трети лица в случая не може да ги ползва. Оплакването, че положените подписи не са на кредитополучателя и солидарния длъжник, не е относимо към проверката по чл.418 ал.2 ГПК за редовност на реквизитите на представените документи от външна страна. Такова възражение може да бъде направено и проверено в хода на исков процес. Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията в жалбите на „Акватрейд”ООД и И.И. за нередовност от външна страна на документите по чл.417 т.2 ГПК.

Падежът на задължението е отразен в извлечението от счетоводните книги за настъпил на дата 20.07.2014г., която е посочена в анекс № 2 / 18.07.2013г. и като дата на изтичане на срока на договора. Съпоставяйки тази дата с датата на подаване на заявлението в съда – 4.05.2015г., съдът констатира, че последното е подадено, след като срокът на договора за банков револвиращ кредит е изтекъл. Въззивният съд не споделя оплакването в частните жалби относно наличието на предсрочна изискуемост на задължението, която не е обявена преди подаване на заявлението в съда. Последното е подадено след изтичане на срока на договора и съответно след посочения в извлечението от счетоводни книги редовен падеж на вземането. В случая не е налице предсрочна изискуемост, която, както следва и от самия израз, настъпва преди изтичане на срока на договора. Поради това не е необходимо и специално изявление на банката до длъжниците, което е условие за издаване на заповед за изпълнение само при хипотезата на предсрочна изискуемост. Възражението в жалбите в горния смисъл е неоснователно.

Оплакването за недължимост на дължимите лихви също не намира опора в закона и съдебната практика. По смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е предвидено в документа /вкл. и лихва/, а размерът да е определен в самия документ. В този смисъл е дадено разрешение на въпроса в т.4а от ТР № 4 / 2013г. на ВКС. В разглеждания случай договорната лихва от 4 787,44лв. за периода от 20.11.2013г. до 28.04.2015г. е изрично определена като размер и период в извлечението от счетоводните книги на банката. В същото ТР е пояснено, че заповед за изпълнение подлежи на издаване и по отношение на законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда. Що се отнася до възражението за изтичане на кратката погасителна давност

по чл.111 б.”в” ЗЗД, въззивният съд го преценява като неотносимо в хода на заповедното производство. Възражението засяга материалноправната страна на правния спор, поради което подлежи на разглеждане в исковото производство по чл.422 ГПК.

Жалбоподателите са представили документи, удостоверяващи частично извършени плащания. Този факт също не подлежи на проверка в заповедното производство, а следва да бъде анализиран и преценен в исков процес.

Обобщавайки изложеното, съдът намира, че жалбите на „Акватрейд”ООД и на И.И., действащ в качеството си на физическо лице, против разпореждането, с което е уважено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу тях в полза на „УниКредит Булбанк”АД са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Частните жалби на същите жалбоподатели против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта, с която са осъдени да заплатят деловодни разноски в полза на банката – заявител, също са неоснователни. Липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК води до недопустимост на искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, но не освобождава съда от задължение за произнасяне по тях, след като е направено такова искане, съгл. чл.81 ГПК. В разглеждания случай заявителят е поискал присъждане на деловодни разноски в негова полза, представил е и доказателства за извършените плащания на ДТ и адв.възнаграждение. Оплакването за прекомерност на възнаграждението за адвокат не следва да се разглежда в заповедното производство. Възражение с такъв предмет подлежи на разглеждане в исковия процес по чл.422 ГПК, съгласно т.12 от ТР № 4 / 2013г. на ВКС. Ето защо жалбите против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта за разноските също следва да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателите са направили искане за спиране на изпълнението по реда на чл.420 ГПК. Съгласно ал.2 на същия член, спиране може да бъде постановено от съда, постановил незабавното изпълнение. След връщане на делото, районният съд следва да разгледа направеното искане и да се произнесе по него.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без уважение частните жалби на „Акватрейд”ООД гр.Разград, представляван от И.И. и на И.И., действащ в качеството си на физическо лице, против разпореждане от 7.05.2015г., постановено по ч.гр.д. № 808 / 2015г. по описа на Районен съд Разград, с което е уважено заявлението на „УниКредит Булбанк”АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 т.2 ГПК срещу „Акватрейд”ООД и И.Д.И..

Оставя без уважение частните жалби на „Акватрейд”ООД и на И.И., против издадената заповед за незабавно изпълнение в частта, с която са осъдени да заплатят разноски на банката – заявител в размер 1589,32лв., формиран от внесена държавна такса в размер 501,75лв. и платено адв.възнаграждение в размер 1087,57лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.