ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………./ 8.04.2016г.,
гр.Разград
Окръжен съд Разград
На двадесет и
девети март, две хиляди и шестнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Д.Г.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията
Т.д. № 114 по описа
на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 694 ал.1 ТЗ.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове от „Ситигаз”АД – длъжник в откритото производство по несъстоятелност по
т.д. № 25 / 2015г. по описа на ОС Разград, против кредитора „Ото-3”ООД, за установяване
на несъществуването на прието вземане на позиция 2.1. от списъка с приети
вземания, публикуван в ТР под № 20151104095254, в размер 26 072,81лв. и
прието вземане на позиция 2.2. от същия списъск в размер 2 024,08лв.
Ищецът твърди, че в списъка с приети вземания за правно основание на първата
сума е посочен изпълнителен лист № 94 / 24.06.2014г., изд. по т.д. № 267 /
2013г. по описа на ОС Русе, а втората сума е включена в списъка като акцесорно
вземане за лихва. Посочва, че с определение № 28 / 18.12.2015г. съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение неговото възражение против приетите от
синдика две вземания. Ищецът оспорва вземането на кредитора – ответник в настоящото
производство с мотив, че предходното съдебно производство по т.д. № 267 /
2013г. на ОС Русе не попада в хипотезата на неоспоримите вземания по чл.691 ТЗ,
тъй като решението е постановено преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и синдикът на „Ситигаз”АД не е участвал в
същото.
В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „Ото-3”ООД
е представил чрез пълномощник отговор на исковата молба, в който изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Твърди след уточнение в
проведеното открито съдебно заседание, че вземанията са установени с влязло в
сила решение по търговско дело № 267 / 2013г. по описа на ОС Русе, за което е
издаден изпълнителен лист № 94 / 24.06.2014г. на същия съд. В образувания
изпълнителен процес вземанията за присъдената главница и лихва са останали
непогасени, поради което са предявени в производството по несъстоятелност и са включени
в списъка с приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността.
Съдът, след преценка на становищата на
страните и събраните в съдебното производство доказателства, констатира
следната фактическа обстановка:
Пред Окръжен съд Русе е било на производство
т.д. № 267 / 2013г., с което по предявена от „Ото-3”ООД искова молба ответникът
„Ситигаз”АД е бил осъден да заплати сумата 28 268,23лв., представляваща
неплатена цена на доставена стока по фактура № 60292 / 23.07.2013г. и стокова
разписка, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.10.2013г., до окончателното изплащане на сумата. След извършена служебна
справка в централния регистър на постановените съдебни актове, съдът
констатира, че решението е влязло в сила на 31.05.2014г. За съдебно
установените вземания в полза на „Ото-3”ООД е издаден изпълнителен лист № 94 /
24.06.2014г. и е образувано изп.д. № 20138320403713. Видно от представеното
удостоверение № 19318/ 29.07.2015г. на ЧСИ с район на действие ОС Русе, към
1.07.2015г. взискателят „Ото-3”АД има непогасени вземания към „Ситигаз”АД по
изп.лист № 94 / 24.06.2014г. в размер на 26 072,81лв. остатък от дължимата
главница и 2 024,08лв. законна лихва върху главницата за периода
25.09.2014г. – 1.07.2015г.
На 27.04.2015г. в ОС Разград е образувано т.д.
№ 25 / 2015г. по молба за обявяване в несъстоятелност на „Ситигаз”АД. С решение
№ 14 / 10.06.2015г. е открито
производство по несъстоятелност. Кредиторът „Ото-3”ООД е предявил остатъка от
непогасените вземания по изп.д. № 20138320403713. В молбата е посочил главница
в размер 26 072,81лв., произтичаща от неплатена цена по № 60292 /
23.07.2013г. и стокова разписка, заедно със законната лихва в размер
2 024,08лв. за периода 25.09.2014г. – 1.07.2015г. Позовал се е на влязлото
в сила решение по т.д. № 267 / 2013г. на ОС Русе и издадения изпълнителен лист,
както и на удостоверението от ЧСИ, в което е посочен остатъкът от дължимата
главница и лихва. Синдикът на „Ситигаз”АД е включил на позиция 2.1. в списъка
на приетите вземания задължението на длъжника в размер 26 072,81лв.,
представляващо главница по издадения в т.д. № 267 / 2013г. изпълнителен лист. В
позиция 2.2. от списъка с приети вземания е включено и задължението за лихва в
размер 2 024,08лв. по същия изпълнителен лист. Като основание за размера
на вземанията синдикът е преценил и издаденото от ЧСИ удостоверение за
непогасените суми.
С определение № 28 / 18.12.2015г. съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение направеното от „Ситигаз”АД възражение
срещу двете вземания.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи: искът, предявен в настоящото
производство, е подаден в срока по чл.694 ал.1 ТЗ. Въпреки това, същият се
явява недопустим.
Предметът на делото по установителния иск с
правно основание чл.694 ал.1 ТЗ за несъществуването на приетите вземания на
позиция 2.1. от списъка с приети вземания, в размер 26 072,81лв. и позиция
2.2. от същия списъск в размер 2 024,08лв., е бил включен в предмета на
осъдителния иск по т.д. № 267 / 2013г. на ОС Русе, по който има влязло в сила
решение. В установителната си част двете дела са идентични по предмет и по
страни. Правопораждащият факт (който се обхваща от силата на пресъдено нещо,
според трайно установената съдебна практика) и по двете дела е един и същ –
договор за доставени, но неплатени стоки на „Ситигаз”АД, за което е издадена
фактура № 60292 / 23.07.2013г. Със сила на пресъдено нещо между страните е
признато, че този договор е породил действието си и от него са възникнали
задълженията на „Ситигаз”АД за заплащане на главница и лихви.
Следва да се отбележи, че с настоящия иск
ищецът не се позовава на защита, осъществима по реда на чл.439 ГПК, т.е. на
факти, настъпили след постановяване на решението по т.д. № 267 / 2013г. на ОС
Русе. Единственото възражение, което ищецът въвежда е, че синдикът не е
участвал в предходното съдебно производство, което прави вземанията оспорими.
Решението по т.д. № 267 / 2013г. на ОС Русе е влязло в сила преди постановяване
на решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Ситигаз”АД,
дори преди образуването на това производство, поради което разпоредбата на
чл.691 ТЗ не намира приложение. Изпълнителната сила на съдебния акт по т.д. №
267 / 2013г. на ОС Русе е стабилизирана по отношение на материализираните в
него вземания, затова може да се оспорва от длъжника единствено по съображения
за настъпили факти след постановяването му по смисъла на чл.439 ГПК. Такива
възражения обаче не са направени в настоящото производство. Ето защо, искът по
чл.694 ал.1 ТЗ, основан на оспорване на вземания, установени с влязло в сила
решение, е недопустим (вж. mutatis mutandis решение
№ 6 / 21.01.2016г. по т.д. № 1562 / 2015г. на ВКС, І т.о., в което е преценено
като недопустимо производство по чл.694 ТЗ за вземане, за което лицето е
осъдено в заповедно производство, приключило с влязла в сила заповед за
изпълнение; в настоящия случай е налице по-силно основание – влязло в сила
решение по същество). Предвид изложеното, съдебното производство следва да бъде
прекратено.
С оглед изхода от делото, дължимата ДТ
в размер 1 123,88лв., която не е
събрана предварително, следва да бъде възложена в тежест на ищеца чрез масата
на несъстоятелността, по аргумент от чл.694 ал.2 ТЗ. Същият следва да понесе и
претендираните от ответника разноски в размер 500лв. за адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.78 ал.4 ГПК.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 114 /
2015г. по описа на ОС Разград, поради недопустимост на иска с правно основание
чл.694 ал.1 ТЗ, предявен от „Ситигаз”АД, за установяване на несъществуване на
вземанията на „Ото-3”ООД, включени на позиция 2.1. от списъка с приети
вземания, в размер 26 072,81лв. и на позиция 2.2. от същия списъск в
размер 2 024,08лв.
Определението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: