О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№… Разград
19.І.2016г. Разградски окръжен
година Град
2016
съд
19.І.
закрито
На Година
ЛАЗАР
МИЧЕВ
В заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЯ
ЙОНЧЕВА ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
ч. в.гр.
2016 №1
дело по описа
за година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.262,ал.2 ГПК.
С Определение №3388/26.ХІ.2015г.
по ч.гр. №1541 по описа му за 2010г.,
РРС е постановил връщане на подадени срещу действията му в заповедно производство, частни жалби,
както следва:
1/Връщане на ч.ж.вх.№10313/20.ХІ.2015г., подадена от „ТОКУДА
БАНК”АД,ЕИК813155318, гр.София, в
качеството му на заявител в заповедното производство, срещу Разпореждане
№3232/11.ХІ.2015г. , с което при преценка за редовност на подадено по чл.414
ГПК възражение срещу издадена в по заявлението му заповед за незабавно изпълнение, заповедният съд му е
предоставил срок за предявяване на установителния иск по чл.422 във вр. с
чл.415 ГПК. Жалбата на заявителя е върната по мотиви за недопустимост-като
подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт; В нарочен диспозитив,
позовавайки се на разпоредбата на чл.253 ГПК заповедният съд е отменил Разпореждане
№3232/11.ХІ.2015г. , с което е разяснил на заявителя правата му по чл.415ГПК.
2/
Връщане на възражение вх.№ 9360/26.Х.2015г., подадено от М.Т.П., в качеството
му на длъжник в заповедно производство,
срещу постановеното по чгрд.№1541/2010г. на РРС Разпореждане №2147/16.VІІІ.2010г. за
незабавно изпълнение на изискуемо парично вземане, основано на документ по
чл.417, т.2ГПК. Възражението е върнато като просрочено, поради подаването
му след срока по чл.414ГПК;
3/
Връщане на ч.в.ж.вх.№9361/26.Х.2015г., подадена от М.Т.П. в качеството му на длъжник в образувано срещу
него чгрд.№1541/2010г. на РРС срещу постановеното по същото Разпореждане №2147/16.VІІІ.2010г. за
незабавно изпълнение на изискуемо парично вземане, основано на документ по
чл.417, т.2ГПК. Жалбата е върната като
просрочена, поради подаването й след срока по чл.419ГПК;
Недоволен от така постановеното с Определение
№3388/26.ХІ.2015г. по ч.гр. №1541/ 2010г. по описа му на РРС, в качеството си на длъжник в
образуваното срещу него заповедно производство, М.Т.П. обжалва същото като недопустимо и неправилно.
Счита , че в нарушение на процесуалните правила, след като е върнал като
недопустима частната жалба на заявителя ,
първоинстанционният съд недопустимо е кредитирал депозираните с нея писмени доказателства, въз основа на които е
прието, че предприетите от него
процесуални действия на защита срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение(възражения по чл.414ГПК и ч.в.ж. по чл.419 ГПК) са просрочени. Позовавайки се на приетият в
мотиви към обжалвания съдебен акт – извод за еднаквост в съдържанието и
реквизитите на двете покани за доброволно изпълнение, жалбоподателят твърди, че
с преценката
си за валидността на депозираната от
заявителя такава, приета като доказателство, удостоверяващо валидно дата на връчване на издадената срещу него
заповед за незабавно изпълнение, респ. началната дата на срока за обжалването
й, заповедният съд е излязъл извън предоставената
му в това производство компетентност . Твърди, че по отношение на него, връчването на
издадените в заповедното производство
актове е извършено на удостоверената, с представената към възражението му по
чл.4141ГПК покана за доброволно
изпълнение. Аргументира твърденията си за незаконосъобразност на определението
за връщане на възражението и жалбата му с позоваване на чл.428
ГПК , съгласно който след като е налице връчване на заповед за изпълнение, не
може да му бъде предоставян втори път срок за доброволно изпълнение.
Оспорва
законосъобразност на действията на заповедния съд по отмяна на разпореждането
по чл.415 ГПК като, позовавайки се на проведената с т.5а от ТР№4/2014г. на ОСГК
задължителна за съдилищата практика, твърди неприложимост на разпоредбата на
чл.253 ГПК в заповедното производство.
На
релевираните с жалбата основания, моли за отмяна на Определение №3388/26.ХІ.2015г.по
чгрд №1541/2010 на РРС и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по хода на жалбата му чл.419ГПК и възражението по
чл.4141ГПК.
В писмения си отговор, депозиран в
законоустановения и предоставен й за това срок, ответната по жалбата страна
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното
определение като правилно, законосъобразно и обосновано постановен съдебен акт.
Като
подадена в срок, от надлежна страна
и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Обсъдени в съвкупност и относимо на
поддържаните от страните становища, доказателствата по делото
дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
Преписка
по ч.гр.д.№1541/2010г. е образувана на
производство пред РРС по Заявление
вх.№8305, депозирано в регистратурата му на 12.VІІІ.2010г. от ТОКУДА БАНК”АД за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417,
т.2 ГПК. На посоченото основание срещу
жалбоподателя М.П. е била
издадена Заповед за незабавно изпълнение №2177/16.VІІІ.2010г. и изп.лист за
парично вземане: в размер на 13 000,00лв. главница - дължима в изпълнение
на сключен с „ТОКУДА БАНК”АД Договор за банков кредит №025-091-001/ 29.ХІІ.2009г.;
за 1 862,34лв., дължими в обезщетение за забава на главницата в
периода от 21.І.2010-12.VІІІ.2010г.; за
направени в заповедното производство разноски в размер на 297,24лв.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изп.лист
срещу длъжника е било образувано изп.д.№20107620400347 по описа на ЧСИ Драганов
с рег.№762 и р-н на действие при ОС-Разград.
На 26.Х.2015г. жалбоподателят депозира в
регистратура на заповедния РРС: възражение вх.№9630, с което оспорва вземането
по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение като погасило се по
давност; частна жалба вх.№9631и молба
вх.№9632 за спиране на образуваното срещу него изпълнително производство и
хипотеза на чл.420ГПК. Едновременно с възражението си по чл.414 ГПК и частната жалба по чл.419 ГПК, въззивникът
е депозирал като доказателство Съобщение изх.№13703/30.ІХ.2015г., за наложен
върху имуществото му запор и връчена му на 13.Х.2015г. покана за
доброволно изпълнение изх.№14161/9.Х.2015г. , издадена от ЧСИ Драганов по образуваното му
на производство изп.д. №20157620400687. Считано от удостоверената с тази покана
дата на връчване, срокът по чл.414,
респ. по чл.419 ГПК изтича на 27.Х.2015г.
В
реквизит на приложената от въззивника покана за доброволно изпълнение не е
отразено изрично, че на удостоверената с нея дата е извършено връчване и на издадената срещу него Заповед за
незабавно изпълнение №2177/16.VІІІ.2010г.
Въз
основа на представената от жалбоподателя
покана за доброволно изпълнение, заповедният съд приема, че е своевременно
сезиран с оспорване на вземането по заповедта за незабавно изпълнение. Заповедният съд уведомява заявителя за предприетите от въззивника
действия на процесуална защита като със свои разпореждания
№3233/11.ХІ.2015г. и №3232/11.ХІ.2015г.
му предоставя, съответно сок за отговор по частната жалба и едномесечен срок за предявяване на
установителния иск по чл.422 ГПК.
В
срока за отговор заявителят „ТОКУДА БАНК”АД е оспорил предприетите от длъжника
действия като просрочени, твърдейки, че
книжата по заповедното производство са
надлежно връчени на длъжника на 27.ІХ.2010г.
В подкрепа на това си твърдене е приложил като доказателство покана за
доброволно изпълнение с изх.№05631/24.ІХ.2010г., издадена от ЧСИ Драганов по
образуваното му на производство изп.д.№202007620400347(вж.л.87-88 чгрд
№1541/2010 на РРС). В реквизит на която,
съпругата на длъжника- Ангелина Попова е приела и се е задължила с предаването
и на приложените към поканата Заповед №1277/16.VІІІ.2010г. по чгрд №1541/2010
на РРС.
В
подкрепа на твърдението си, че срокът за предприетите от въззивника действия по
чл.414 и чл.419 ГПК е започнал да тече от 27.ІХ.2010г., заявителят е приложил
като доказателство и Удостоверение изх.№15925/17.ХІ.2015г.,
издадено от ЧСИ Драганов по изп.д.№20157620400687.
В
хронологичната си последователност, обсъдените дотук доказателства, противно на
приетото от РРС в мотиви към обжалвания съдебен акт, не сочат на идентичност в съдържание и реквизити на
депозираните от страните покани за доброволно изпълнение.
Както
бе посочено и по горе, в депозираната от заявителя покана за доброволно изпълнение изрично
е посочено, че връчването й на длъжника
е извършено ведно с издадената срещу
него заповед за незабавно изпълнение. Удостовереното
на 17.ІХ.2010г. връчване е предприето от ЧСИ по
изп.д.№20107620400347, образувано му на производство по молба вх. №03972/23.ІХ.2010г.
на взискателя „ТОКУДА БАНК”АД на осн.
издадената срещу жалбоподателя Заповед
за незабавно изпълнение №1277/16.VІІІ.2010г. по чгрд.№1541/2010 на РОС. Със свое Постановление от 7.Х.2015г., поради
непредприети от взискателя действия на принудително изпълнение в двугодишен
срок, на осн.чл.433, ал.1, т.8 ГПК ЧСИ прекратява производството по изп.д. .№20107620400347.
За същото вземане и на същото основание, по депозирана от взискателя на 8.Х.2015г
молба вх.№10186 на производство пред ЧСИ Драганов е образувано
изп.д.№20157620400687, по което се явява издадена приложената от жалбоподателя
покана за доброволно изпълнение. Тук следва да бъде съобразено като основателно
възражението му по чл.428ГПК, че нему, в
качеството му на длъжник в заповедно производство не е
бил дължим втори срок за доброволно изпълнение. Като този втори, недопустимо предоставен му
срок за доброволно изпълнение се явява
обективиран в приложената от него покана за доброволно изпълнение. Именно
защото е втора по реда си, същата не съдържа в реквизит данни за връчване на
заповед за незабавно изпълнение. Връчването на последната е сторено на длъжника
на 27.ІХ.2010г.
Така изложеното от
фактическа страна, от правна мотивира
извод за неоснователност на жалбата,
респ. за допустимост, законосъобразност и обоснованост на съдебния акт,
преграждащ хода на предприетите от жалбоподателя процесуални действия за защита
по ч.414 и чл.419 ГПК като такива, извън
предвидения за това и преклузивен по
характера си срок.
Съгласно
изричната разпоредба на чл.
414, ал. 2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на
заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417
ГПК, съобразно чл.
418, ал. 5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428
ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение,
съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно
изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника,
че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към
принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния
изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта
за изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение
№ 21 към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците,
свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят
определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение,
респ. за обжалването й по чл.419ГПК ,
момента на нейното връчване.
Направеното от
законодателя разграничение между поканата за доброволно
изпълнение и заповедта за изпълнение, копие от която е задължително приложение
към поканата, сочи, че поканата не може да замести заповедта за изпълнение,
независимо, че инкорпорира част от нейното съществено съдържание.
Като първа по реда си, депозираната от
заявителя покана за доброволно изпълнение се явява оформена по образец. В реквизит на същата,
относимо на изискванията на приложение № 21 към чл. 3, т.
1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване
по ГПК е посочено, че към нея
е приложена за връчване и издадената
срещу жалбоподателя заповед за незабавно изпълнение.
Като втора по реда
на издаването й, депозираната от жалбоподателя покана за доброволно изпълнение
логично не съдържа в реквизит прилагане
на заповед за незабавно изпълнение, респ. не доказва връчването на такава, тъй
като тя вече му е била връчена на
27.ІХ.2010г.
Сроковете по чл. 414, ал. 2 ГПК
и чл.419 ГПК, относимо към хипотезата на
издадена заповед за незабавно изпълнение, която
според чл. 418, ал. 5 ГПК се връчва от съдебния изпълнител, по съществото си са преклузивни и спазването
им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК.
Съгласно задължителната за
съдилищата практика, проведената в т. 5.а на ТР№4/2014г., съдът следи служебно за
спазване на преклузивния срок, както по чл. 414, ал. 2 във
връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК,
така и за срока по чл.419ГПК. Поради
което в тежест на длъжника е представянето на
доказателства за спазването им. В
случая, твърдението на жалбоподателя, че действията му по подаване на
възражението по чл.414 ГПК и на ч.жалба по чл.419 ГПК са предприети в срок, не
само не е доказано, но се явява и опровергано от останалите доказателства по
делото. Несъстоятелни са твърденията за недопустимост на предприетото от
заповедния съд по приемане и кредитиране на представените от заявителя
доказателства в тази насока. Както бе посочено, преценката за допустимост на
предприетите от длъжника действия е служебно дължима от заповедния съд, а
оспорването им с представените от заявителя доказателства е допустимо извършено
от последния в хода на висящо производство и в предоставеният му за това срок за отговор.
В рамките на заповедното производство и в
предоставеният му за това срок за отговор, заявителят може да търси защита срещу подаването на частната жалба, позовавайки се
на визираната в чл. 419ГПК преклузия.
Законодателят обвързва допустимостта на
тази жалба, освен с преценката за
подаването й в срок и с наличие на възражение по чл.414ГПК. Началният момент, от който започва да тече преклузията на чл.414 и чл.419 ГПК е един и същ - дата на връчване на заповедта
за незабавно изпълнение. Т.е., произнасяйки се по недопустимостта на частната
жалба, поради подаването й извън
предвидения за това срок, заповедният съд е бил длъжен да се произнесе с нарочен диспозитив и относно възражението,
постановявайки връщането му като просрочено.
По изложените мотиви,
съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М.Т.П. против Определение
№ 3388/26.ХІ.2015г. по ч. гр. д. № 1541/2010 г. на Разградски
районен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.