ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 13.01.2016г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На тринадесети януари, две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

ЧВТД № 4 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420 ал.3 в.в. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК.

Подадени са частни жалби от „Акватрейд”ООД гр.Разград, представляван от И.И., както и от И.И., действащ в качеството си на физическо лице, чрез техния пълномощник, против определение № 3224 / 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 808 / 2015г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение искането на двамата жалбоподатели по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК по същото дело, във връзка с което е образувано изп.дело № 20157610400157 по описа на ЧСИ Г.Солаков, рег.№ 761 на КЧСИ.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт като въвеждат твърдения, че заповедният съд не е съобразил обстоятелството, че вземането на банката е обезпечено с учредена договорна ипотека на недвижим имот, собстеност на съдлъжник, покриваща вземането с лихви и разноски, както и че са представени доказателства за липса на задължения на двамата длъжници. 

В срока по чл.276 ал.1 ГПК „Уникредит Булбанк”АД е депозирал чрез пълномощник отговори на двете частни жалби, в които излага доводи за тяхната неосновтаелност и моли съда да ги остави без уважение.

Съдът, след преценка на събраните докдазателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка:  Районен съд Разград е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжниците „Акватрейд”ООД, И.И., Цветан Йорданов, Добрин Кирилов и А.В., с предмет вземане в размер на 20 000лв., представляващо главница по договор за банков револвиращ кредит, договорна лихва в размер 4 787,44лв. за периода от 20.11.2013г. до 28.04.2015г., законна лихва върху главницата от 29.04.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 300лв., представляваща дължими такси по тарифата на банката.

Препис от заповедта за незабавно изпълнение, ведно с поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 20157610400157 по описа на ЧСИ Г.Солаков, рег.№ 761 на КЧСИ, са връчени на двамата длъжници на 21.08.2015г.

С възражения от 3.09.2015г. всеки от жалбоподателите – длъжници е оспорил дължимостта на вземането по заповедта.

Искането за спиране е направено в частните жалби на двамата длъжници против разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с посочено основание по реда на чл.420 ал.1 ГПК – наличие на надлежно обезпечение по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, изразяващо се в учредена договорна ипотека, покриваща задължението. 

С атакуваното определение № 3224 / 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 808 / 2015г., Районен съд Разград е приел правното основание на искането като такова по чл.420 ал.2 ГПК и го е преценил за неоснователно поради липса на убедителни писмени доказателства за недължимост на вземанията по заповедта за незабавно изпълнение.

По делото не е представен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, но доколкото въззиваемата страна не оспорва, че такава е била учредена при възникване на материалното вземане, преди образуване на заповедното производство, съдът приема този факт.

По ЧВТД № 74 / 2015г. на РОС, образувано по повод обжалване на разпореждането на РРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение, са представени множество извлечения по разплащателна сметка с получател „Акватрейд”ООД, удостоверяващи движения по сметката на същия за периоди през 2010г., 2010 – 2011г., 2011г., 2011 – 2012г., 2012г. Извлеченията удостоверяват извършени различни банкови операции.

При така изяснената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Издадената заповед за изпълнение на парично задължение е с правно основание чл.417 т.2 ГПК. Съгл. чл.414 ГПК длъжникът, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното принудително изпълнение. В тази хипотеза длъжникът, заедно с възражението, има възможност да поиска спиране на незабавното изпълнение по чл.420 ал.2 ГПК, когато искането е подкрепено с убедителни писмени доказателства, разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното основание, или в условията на чл.420 ал.1 ГПК да представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.

В разглеждания случай двамата длъжници са поискали спиране на изпълнението в хипотезата на чл.420 ал.1 ГПК, като твърдят, че е налице направено вече надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД, чрез учредяване на договорна ипотека за вземането на кредитора „Уникредит Булбанк”АД. Посочено бе по-горе, че доказателства за този факт не са приложени, но и фактът не е спорен между страните, поради което подлежи на правен анализ. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че целта на обезпечението по чл.180 и чл.181 ЗЗД е защита интересите на кредитора. Предоставеното вече на същия обезпечение (ипотека, учредена преди образуване на заповедното производство) не може да послужи като основание по чл.420 ал.1 ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Необходимо е длъжникът да представи ново обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД, различно от това, което вече е послужило за обезпечаване на задължението му за заплащане на паричните суми, за които е издадена заповедта за изпълнение (в този смисъл определение № 453 от 25.06.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 478/2010 г., ІІ т.о., определение № 375 от 18.07.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 340/2011 г., ІІІ г.о.). Ипотеката по смисъла на чл.181 ал.2 ЗЗД се извършва чрез вписване на нотариално заверено съгласие на собственика на недвижим имот за учредяването й, респективно заличаването на която се извършва по нареждане на съда, пред който е представено обезпечението. В настоящия случай жалбоподателят не представя и не твърди по повод на искането си за спиране изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд – ипотека, чрез вписване на нотариално заверено съгласие, а само, че такава е учредена по повод обезпечаване на вземането и следователно преди образуване на заповедното производство. При това положение, липсва основание за спиране по реда на чл.420 ал.1 ГПК на принудителното изпълнение на заповедта за изпълнение.

В частните жалби двамата длъжници навеждат и искане за спиране на изпълнлението по реда на чл.420 ал.2 ГПК, твърдейки, че представените от тях писмени доказателства установяват недължимост на вземането по заповедта за незабавно изпълнение. Доколкото районният съд в обжалвания съдебен акт е изградил мотивите си, анализирайки хипотезата на тази правна норма, въззивният съд дължи произнасяне и по нея. С жалбите са представени извлечения, съдържащи информация за кредит по договори от 23.07.2015г., 13.05.2015г., 27.04.2015г, 13.05.2015г. Съдът ги приема за неотносими към изясняване на предмета на разглеждания правен спор, доколкото заповедта за изпълнение е издадена за задължения по договор от 4.07.2011г. Що се отнася до извлеченията, съдържащи се в ЧВТД № 74 / 2015г. по описа на РОС, същите удостоверяват извършване на различни банкови операции, по сметката на длъжника „Акватрейд”ООД, вкл. и от трети лица, но не представляват убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420 ал.2 ГПК. Преценката им по същество се следва в хода на исков процес по реда на чл.422 ГПК.

Предвид изложеното, искането за спиране на изпълнението се явява неоснователно. Въпреки различията между изложените по-горе съображения и тези, съдържащи се в мотивите на обжалвания съдебен акт, определението на РРС е правилно като краен резултат. Частните жалби следва да бъбдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ: 

Оставя без уважение частните жалби на „Акватрейд”ООД гр.Разград, представляван от И.И. и на И.И., действащ в качеството си на физическо лице, против определение № 3224 / 11.11.2015г., постановено по ч.гр.д. № 808 / 2015г. по описа на Районен съд Разград

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.